№ 1023
гр. Бургас, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204155 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба на „***“ ЕООД ЕИК *** против
наказателно постановление № 1278-F596239/08.07.2021г., издадено от Заместник-директор
на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4,
ал.1, т. 1 от Наредба № Н-13/2019г. на МФ на основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата жалбоподателят счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно.
Декларацията била подадена в срок, но забавата за ново подаване била поради технически
причини и счита, че следва да се приложи чл. 28 ЗАНН. Не било посочено лицето, за което
не била подадена декларация, а името на лицето било елемент от фактическия състав на
нарушението и неподаването за всяко лице представлявало отделно нарушение.
Декларацията била подадена на 25.01.2021г. по интернет с квалифициран подпис, но не
била приета в НАП и не се касаело за неподаване на декларация, а за това, че не била
подадена нова декларация в срока по чл. 11, ал. 3 от Наредба Н-13 от 17.12.2019г. Моли да
се отмени наказателното постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
За Административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт Ч., надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 10.08.2021 г., а
жалбата е депозирана на 16.08.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. По същество съдът намира следното:
На 02.03.2021г. на жалбоподателя „***“ ЕООД е съставен от св. А.Д. акт за
1
установяване на административно нарушение за това, че като осигурител е нарушил
разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, като не е подал в срок данни с декларация образец 1 в
ТД на НАП Бургас за месец декември 2020г. Мястото за подаване на декларация Образец 1
за всяко регистрирано в ТД на НАП-Бургас лице било в сградата на ТД на НАП- Бургас.
Декл. обр. 1, съдържаща данни за осигурителен доход, осигурителни вноски за ДОО, УПФ,
здравно осигуряване, ДЗПО, вноски за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия доход
по ЗДДФЛ – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, се подавала до 25-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните: при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението. В случая декларация е посочено, че е трябвало да се подаде до
31.01.2021г. Тя е подадена на 25.01.2021г. с КЕП – отхвърлена и подадена и приета с вх.
номер 02000213051589/09.02.2021г. До лицето била изпратена на 01.03.2021г. покана за
явяване в НАП за получаване на АУАН, който бил връчен на 02.03.2021г. на представител
на дружеството. Нарушението е посочено, че е за първи път. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/2019г. на МФ вр. чл.
4, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-13/17.12.2019г. на МФ.
Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел фактическите
констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление на 08.07.2021г.,
с което на основание чл. 355, ал. 1 КСО на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно представената
по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП) и в срока
по чл. 34 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО осигурителите, осигурителните каси,
самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната
агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите”, дните в осигуряване и облагаемия доход
по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване.
Не е спорно, че „***“ ЕООД има качеството на осигурител като е било длъжно да
представи посочената информация. Условията и реда за подаване на информацията се
определят с НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредбата/. В чл. 2, ал. 1 от посочената
Наредба се предвижда, че работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации
по образец № 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3 като се посочват задължителните
данни, които трябва да съдържат.
В чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредбата е посочено, че декларация образец № 1 се подава в
съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от
работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до
25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при
2
полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща
работа; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до
края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
На първо място съдът намира, че не е ясно коя от хипотезите на чл. 4, ал. 1, т. 1 от
Наредбата приема АНО, че е налице – че трябва да се подаде декларация до 25-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се
обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа или при
начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца,
в който е начислено или изплатено възнаграждението. Липсва твърдение кога е начислено
или изплатено възнаграждението, а се сочи, че срокът за подаване на декларация е
31.01.2021г.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана заради неподаване на
декларация обр. 1 и че е осъществен състава на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 2, ал. 1 вр. чл. 4,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица.
В хода на съдебното следствие се установи обаче, а такова твърдение има и в АУАН и
НП, че жалбоподателят е подал декларация обр. 1 и то в установените за това срокове – на
25.01.2021г., но същата не е била приета от НАП и затова е бил генериран протокол в
системата на НАП. Ето защо не се касае за неподаване на декларация обр. 1, а за това, че не
е подадена нова декларация, след като е отказано приемането на вече подадената в
установените за това срокове. Разпоредба на чл. 8, ал. 3 от Наредба Н-8 от 29.12.2005г.
(отм.) е идентична с разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата задълженото лице по тази наредба в 7-дневен срок от
датата, на която е отказано приемане на декларации след попълването на необходимите
данни, ги изпраща отново в компетентната териториална дирекция на Националната агенция
за приходите.
Ето защо предвид това, че декларация е била подадена, но е отказано нейното
приемане и е следвало да се подаде нова, в АУАН и НП неправилно е квалифицирано
нарушението, с което е нарушено правото на защита на санкционираното лице и е нарушен
чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Освен това в АУАН и НП се твърди, че декларация не е
подадена в срок, но е видно, че е подадена макар и некоректна на 25.01.2021г. След това се
сочи, че е приета и обработена на 09.02.2021г. Фактът, който е вписан в АУАН и НП е
фактът на приемане и обработване на декларацията в НАП, но не и на подаване на
декларацията. Законът обаче свързва установените срокове с момента на подаване, а не на
приемане и обработване.
Отделно, по делото липсват доказателства, от които би могъл да се направи извод, че
до жалбоподателя е достигнало съобщение, че декларация обр. 1 не е приета, за да се
приеме, че за него е започнал да тече срока по чл. 11, ал. 3 от Наредбата. Представеното
автоматично съобщение, не съдържа данни за това кога е получено. Липсва представено по
делото генерирано съобщение с линк до жалбоподателя, от което да може да се приеме, че е
узнал за отказа да се приеме декларацията като както на АНО не може да се вмени
задължение да следи непрекъснато своите информационни масиви, така не може такова
задължение да се вмени в задължение и на гражданско-правните субекти (в такъв смисъл
Решение № 1262 от 25.06.2021 г. на АдмС - Благоевград по в. н. о. х. д. № 254/2021 г.).
На следващо място според съдебния състав, макар и формално декларация да не е била
подадена в срока за корекция деянието касае „маловажен случай” по смисъла
на чл.28 от ЗАНН във връзка с чл.93, т.9 от НК. Изводът за маловажност на деянието
подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на
ВКС, ОСНК, по т.д. № 1/2007г. по описа на ВКС.
3
Съгласно чл. 28 ЗАНН административният орган може да не наложи административно
наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се
съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, са
субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни наказания, по
въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция, „маловажен случай” е
този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Следователно, за преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по
смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на
засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на
обществената опасност на нарушението.
Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да изключва
автоматично извършването на преценка относно приложение на чл.28 от ЗАНН.
В случая декларацията в била подадена в срок, но е било отказано приемането като е
подадена повторно след установяване на некоректно подадената декларация. Касае се за
първо нарушение, от което не се сочи да са произтекли вредни последици. Декларация
образец № 1 е била приета съгласно посоченото в АУАН на 09.02.2021г., след некоректното
й подаване на 25.01.2021г. Липсва въведено твърдение кога е била подадена коригираната
декларация и според съда следва да се приеме, че се касае за маловажен случай като
нарушението е отстранено веднага след установяване на необходимостта от корекция.
Налице е по-ниска степен на обществена опасност, спрямо която налагането на
имуществена санкция, било то и в минималния предвиден размер от 500 лева, се явява
несъразмерно тежка.
По тези съображения НП следва да се отмени като незаконосъобразно и като
неправилно.
Съгласно на чл. 63, ал. 3 ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. В случая право на разноски има само
жалбоподателят, който не е поискал присъждане на такива, поради което съдът не му
присъжда разноски.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1278-F596239/08.07.2021г., издадено от
Заместник-директор на ТД на НАП Бургас, с което на "***" ЕООД ЕИК *** за нарушение
на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-13/2019г. на МФ на
основание чл. 355, ал. 1 КСО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4