№ 14529
гр. София, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110148866 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.441 от ГПК,вр.чл.45 от ЗЗД от И. А. Р.,ЕГН *****,понастоящем в
З Л,против ЧСИ И. М – К. с искане за осъждане на ответницата да заплати
сумите от 79 лева имуществени вреди и 20000 лева обезщетение за
неимуществени вреди за периода м.05.2024 г. до 12.08.2024 г.
Ищецът Р. твърди,че е длъжник по изпълнително дело,образувано по
описа на ответната страна,която е частен съдебен изпълнител. Ищецът
поддържа,че работи на минимално трудово възнаграждение,като две трети от
възнаграждението се превежда в полза на фонд „Затворно дело“. Сочи се,че
въз основа на запорно съобщение ответницата е постигнала удържане на
парични суми от трудовото възнаграждение на ищеца,което според ищеца
представлява несеквестируемо имущество. Твърди се,че в нарушение на
закона е събрана сумата от 79 лева,която подлежи на възстановяване. Твърди
се,че изпълнителните действия се реализират при настъпила перемпция по
изпълнителното дело,което също води до тяхната незаконосъобразност.
Ищецът Р. сочи,че е изтекла абсолютна давност за паричните суми,за които е
издаден изпълнителен лист. Ищецът Р. поддържа,че чрез реализираните от
ответната страна изпълнителни действия са му причинени неимуществени
вреди – накърнено е достойнството му,ищецът изпитвал стрес,чувство,че е
пренебрегван. Формулира искане за осъждане на ответницата да заплати
сумата от 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответната
страна със становище за неоснователност на исковете – твърди се,че
1
изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден от ОС П
изпълнителен лист по нохд № 127/2004 г.,по което дело ищецът в настоящото
производство е осъден за престъпление убийство,твърди се,че за период от 12
години по изпълнително дело е събрана парична сума в общ размер от 139,43
лева,твърди се,че се явява допустимо удържането на парични суми от
възнагражденията на лишените от свобода,сочи се,че размерът на удръжките
се определя от затвора. Оспорена е по основание и по размер претенцията за
неимуществени вреди.
Съдът, като съобрази представените доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК, приема от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че при ЧСИ И М.-К. с рег. № **** в
КЧСИ, с район на действие – Софийски градски съд е образувано изп. д. №
2012****0400343 въз основа на изпълнителен лист от 22.05.2012 г., издаден по
н. о. х. д. № 127/2004 г. по описа на ОС – гр. П срещу длъжника И. А. Р. за
сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
От приложение препис от изпълнителното дело се установява,че със
запорно съобщение от ЧСИ И. М.-К. е наложен запор върху вземанията на
длъжника И. А. Р., които получава от полагане на труд до размера на дълга му
и е изпратено запорно съобщение до Затвора, получено на 04.06.2012 г.
Изпратено е и повторно съобщение /напомнително/ до Затвора, което е
получено на 03.08.2012 г.
От Затвора П до ЧСИ И. М.-К. е изпратено писмено съобщение от
20.08.2012 г., с което ЧСИ е уведомен, че И. А. Р. към момента на писмото не
работи и не могат да бъдат превеждани суми по наложения запор.
С молба от 09.07.2014 г., взискателите са поискали от съдебния
изпълнител да проучи отново дали длъжникът е започнал да работи, във
връзка с което е изпратено писмо до Затвора П, получено на 15.07.2024 г. В
отговор от 18.08.2014 г., е заявено, че лицето не работи.
Представени са извлечения, от които се установяват следните плащания,
извършени от длъжника във връзка с образуваното изпълнително дело: на
29.09.2015 г. е платена сума в размер на 7,07 лева; на 22.12.2015 г. е платена
сума в размер на 4,69 лева; на 25.01.2016 г. са платени 5,67 лева; на 25.01.2017
г. – 3,00 лева. По всички плащания е посочено задължено лице – затвора П; от
З Л са приложени извлечения както следва: за сумата от 50 лева, платена към
18.06.2024 г., за сумата от 10 лева, платена към 22.07.2024 г., за сумата от 10
лева, платена към 19.08.2024 г. и за сумата от 40 лева, платена към 15.11.2024
г.
С молба от 23.01.2019 г., взискателите отново са поискали от съдебния
изпълнител предприемане на необходимите действия с цел събиране на
вземанията като е изпратено запорно съобщение до З В /където длъжникът
бил преместен/, получено на 28.01.2019 г.
На 06.02.2019 г. от З В е изпратено съобщение до ЧСИ И. М.-К., с което
2
същата е уведомена, че И. А. Р. се намира в затвора в гр. В и не работи, поради
което не могат да се правят удръжки.
До съдебния изпълнител е изпратено и писмо от М П в отговор на
запитване от 31.01.2019 г., като е посочено, че длъжникът И. А. Р. няма
вземане спрямо МП във връзка с обезщетение, получено вследствие решение
на ЕСПЧ.
Изготвено е запорно съобщение до М П /връчено на 06.01.2021 г./ за
налагане на запор върху всички вземания на длъжника И. А. Р. /в това число
вземания за обезщетения/. На 08.11.2022 г. е изпратено и последващо запорно
съобщение със същото съдържание.
С молба от 01.11.2022 г., взискателите отново са поискали от съдебния
изпълнител предприемане на необходимите действия с цел събиране на
вземанията като е изпратено запорно съобщение до З Л /където длъжникът
бил преместен/, получено на 28.01.2019 г. На 08.11.2022 г. е връчено запорно
съобщение до З Л, с което е наложен запор върху възнаграждението на И. А.
Р..
От представена справка-копие от разплащателна ведомост през 2024 г.
на лицето И. А. Р., се установява, че за периода април 2024 г. – октомври 2024
г. е изработил общо 21 дни, за което общо получената сума е в размер на
263,22 лева, от която е удържан данък в размер на 10 % (26,32 лева), както и
сумата от 119 лева за запори.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 441 от ГПК във вр. с чл.
45 от ЗЗД и съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в
условията на пълно и главно доказване противоправното действие на
ответника, причинените имуществени и неимуществени вреди, както и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите.
Разпоредбата на чл. 441 ГПК препраща към общия институт на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Отговорността по чл. 441 ГПК се
носи за реално причинени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 442 ГПК
взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на
длъжника. Изпълнение не се допуска върху несеквестируемите вещи на
длъжника така, както са описани в чл. 444 ГПК и върху несеквестируем доход
по видове и размер, посочен в разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК. В
конкретния случай при съобразяване на обстоятелството,че ищецът Р.
изтърпява наказание,приложение следва да намерят специалните разпоредби,а
именно чл. 78, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНСЗ) и чл. 57, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС. В чл.
78, ал. 1 от същия се предвижда правото на лишените от свобода да получават
определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за
изработеното /извън доброволния неплатен труд и дежурствата по
3
поддържане на реда и хигиената/, която част се определя със заповед на
министъра на правосъдието. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС на лишените от
свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не
повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение
не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. Разпоредбата на чл. 57,
ал. 1 ППЗИНЗС доразвива начина на изчисляване на удръжките – по реда на
чл. 446 от ГПК върху цялото възнаграждение за положения труд, но без да
надвишават 2/3 от онази негова част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал. 2
ЗИНЗС се полага на лишения от свобода, след като от нея се приспаднат
данъците. В настоящия случай от приложената справка от З Л е видно, че за
периода - м. април 2024 г. – м. октомври 2024 г., при заработка 658,04 лева и
полагащо се възнаграждение 40% / повече от предвиденото в чл. 78, ал. 1 от
ЗИНЗС/ от 263,22 лева, след удръжка на 10% данък / 26,32 лева/ полученото
нетно възнаграждение е 236,90 лева. Размерът на удръжката по наложения
запор е 119 лева и тя не надвишава установените в закона 2/3 /възлизащи на
157,93 лева/ от полагащото се възнаграждение след приспадане на данъците.
Съдът,отчитайки спазването на законовите изисквания приема,че не се
установява противоправно поведение на ЧСИ, поради което и предявената
искова претенция се явява неоснователна. Следва да се съобрази, че целта на
института на несеквестируемостта е защита на тези имуществени права на
длъжника от принудителни действия на съдебния изпълнител, които
осигуряват минимум средства и вещи, необходими за физическото
съществуване на длъжника и лицата, които той издържа. Не за поддържането
на такъв жизнен минимум става въпрос при ищеца, който съгласно чл. 84 от
ЗИНСЗ в качеството си на лице изтърпяващо наказание лишаване от свобода е
с подсигурена безплатна храна, облекло, обувки, осигурено му е легло, спални
принадлежности и др. съобразно таблици по съответните стандарти утвърдени
от министъра на правосъдието, здравно осигуряване, а като работещ получава
повишена дажба храна. В тази насока доводите на процесуалния представител
на ищеца, че не било доказано дали в действителност на ищеца са осигурени
горепосочените храна, облекло и пр., са ирелевантни и не са част от предмета
на настоящия процес. Следва да бъде отчетено,че при предявяване на иск с
правно основание чл.441 от ГПК съдът не изследва служебно всички действия
на частния съдебен изпълнителн,а само действията,за които ищецът е
предявил исковата молба,докато доводите,развити от процесуалния
представител на ищеца са формулирани за първи път при устните състезания.
Изложените съоблажения мотивираха съда, че искът за заплащане на сумата
от 79 лева, представляваща нанесена имуществена вреда в резултат на
незаконосъобразни действия на ЧСИ, чрез незаконосъобразно налагане на
запор, е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Изложеното води
до извод, че подлежи на отхвърляне и претенцията за присъждане на 20000
лева - обезщетение за неимуществени вреди за периода м.05.2024 г. до
12.08.2024 г., тъй като по делото не се установи противоправно поведение от
страна на ответницата. Изводът на съда относно недоказаност по основание
4
на исковата претенция не се променя предвид довода,че е изтекла абсолютна
давност. С оглед това,че изпълнителният лист е издаден за парично
вземане,произтичащо от непозволено увреждане,защото се касае за
обезщетение за неимуществени вреди вследствие извършено
престъпление,институтът на абсолютна давност не е приложим.Съгласно чл.
112, ал. 2, т. 2 от ЗЗД този институт не е приложим за вземания, произтичащи
от непозволено увреждане.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявените искове
се явяват неоснователни и следва да бъде отхвърлени.
При този изход на делото, разноски се дължат на ответника, като е
представен списък, съгласно който същите възлизат на 9,12 лева.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.441 от ГПК,вр.чл.45 от ЗЗД
от И. А. Р.,ЕГН *****,понастоящем в З Л, за осъждане на ЧСИ И. М – К., рег.
№ ****, с адрес гр. С, да заплати сумите от 79 лева за имуществени вреди и
20000 лева обезщетение за неимуществени вреди за периода м.05.2024 г. до
12.08.2024 г.
ОСЪЖДА И. А. Р.,ЕГН *****,понастоящем в З Л да заплати на
основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ЧСИ И. М – К., рег. №
****, с адрес гр. С, сумата от 9,12 (девет лева и дванадесет стотинки) лева за
сторени съдебноделоводни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5