№ 245
гр. Враца, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
Членове:Христо Н. Христов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500391 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 5967/18.08.2025г., подадена от „Симекс“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление ***, чрез адв. А. М. - МАК, против решение № 253 от
22.04.2025 г. по гр.д. № 2834/2024 г. на PC - Враца, в частта, с която
дружеството е осъдено, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на „Харди-
АМС“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, сумата 13 662,12
лева - обезщетение за периода от 25.02.2022 г. до 02.09.2024 г. за лишаване от
право на ползване на собствена вещ, с което неоснователно се е обогатило за
сметка на ищеца в резултат на незаконосъобразно неизпълнение на
задължението за предаване на владението върху собствената на ищеца
движима вещ - модулна конструкция с размери 12м. /9м. /2,6м. и обща площ
108 кв.м., представляваща работен цех от метално скеле и термопанели.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че изложените
от него факти относно отношенията между страните по повод предаването на
1
процесната модулна конструкция /цех/ от ответника на ищеца, не са взети
предвид от PC-Враца и не са обсъдени в обжалваното решение, че в
мотивационната част на същото липсва конкретика и анализ на
доказателствената съвкупност по делото и каквато и да било обосновка на
крайните фактически и правни изводи на съда, въведени в диспозитивната
част на решението. Посочва, че формулираните въпроси по назначената и
приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа и
оценителна експертиза /СТОЕ/ са напълно несъстоятелни и не отговарят на
установената по делото фактология с оглед основанието на иска - чл.59, ал.1
от ЗЗД, тъй като на вещото лице е възложена задача да изследва ценовите
равнища на наемите на такава модулна конструкция през посочения времеви
период на територията на гр. Монтана, а конструкцията се намира в гр.
Криводол и то в разглобен вид, негодна за използване по предназначение.
Счита, че PC-Враца неоснователно е допуснал въпрос да се изследва
състоянието на конструкцията в момента, при положение, че няма спор между
страните относно това състояние и по делото са представени и писмени
доказателства от двете страни, от които отново се потвърждава състоянието на
процесния цех. Изтъква, че PC-Враца не е анализирал процесната експертиза и
не е взел предвид изложените от него възражения, нито местоположението на
движимата вещ, нито състоянието на същата при преценката за
основателността на иска и определяне на обезщетението по чл.59 от ЗЗД.
Твърди, че през визираният период от време ищецът не се е легитимирал като
собственик на движимата вещ, същата е била разглобена, не е била годна за
ползване по предназначение и не е използвана от ответника, поради което
същият не се е обогатил от нея, а ищецът не я е потърсил и не е изявил
желание да си я получи по надлежния ред, следователно не е обеднял поради
обстоятелството, че вещта се е намирала при ответника, а поради своето
бездействие и нехайно отношение към собствената му вещ. Моли съда да
отмени обжалваното решение на Районен съд - гр. Враца, в частта касаеща
иска по чл.59 от ЗЗД, и да му присъди направените деловодни разноски, в т.ч.
и адвокатски хонорар.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемото дружество „Харди-АМС“
ООД, ЕИК: *** със седалище: ***, чрез управителя му З. К. З., е постъпило
писмено становище, с което оспорва като неоснователна въззивната жалба.
Твърди, че решението на Районен съд - Враца е постановено след
2
изчерпателно обсъждане на събраните по делото доказателства, включително
заключението на съдебно-техническата експертиза, представените писмени
доказателства и признанията на страните, както и че съдът е изложил ясни и
конкретни мотиви относно приложимия фактически състав на чл. 59 ЗЗД.
Счита за неоснователни доводите във въззивната жалба, че вещта била
разглобена, че не се доказало нейното ползване, както и че е негодна за
използване. Посочва, че е без правно значение възражението, че експертизата
се е базирала на наемни цени в гр. Монтана, а не в гр. Криводол, тъй като
обезщетението следва да се определи по пазарна стойност на обичайното
ползване на вещта, а не местоположението й към момента на спора, когато тя
е лишена от използваемост. Моли съда да остави жалбата без уважение и да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като
правилно, обосновано и законосъобразно.
По делото е постъпила и частна жалба от „Симекс“ ЕООД, ЕИК ***,
срещу определение № 1127/21.06.2025г., постановено по същото дело, с което
е отхвърлена като неоснователна молбата му по чл.248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските.
Поддържа се в частната жалба, че определението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че искането на адв. Е. за
присъждане на разноски, отправено в последното по делото с.з., не е
конкретизирано и не са представени доказателства за сторени разноски до
приключване на устните състезания, а такива са представени по указания на
PC-Враца в срока по чл.149, ал.3 от ГПК, като приложение към писмена
защита. Позовава се на т.11 на Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември
2013 год. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, относно срока за валидно
заявяване на претенцията за разноски по чл.80 от ГПК и за същността на
писмената защита по чл. 149, ал.3 от ГПК, както и на практика на ВКС и САС
и посочва, че при постановяване на обжалваното определение PC-Враца не се
е съобразил с Тълкувателното решение и с трайната съдебна практика.
Поддържа, че гр. д. № 2834/24 г. е образувано в PC-Враца на 03.09.2024 г., а с
писмената защита по чл.149, ал.3 от ГПК по делото е представен и приобщен
като доказателство Договор за правна защита и съдействие от 22.01.2024г., в
който е посочено, че същият е за “...процесуална защита по гр. д. № 2834/24 г.
PC-Враца", поради което няма как номерът на делото да е бил известен на
страните по посочения договор. Изтъква, че именно в този договор,
3
представен пред съда след последното съдебно заседание и след приемането
на делото от съда за решаване, е посочен за първи път размера на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на ищеца и претендиран за
присъждане в представения от него списък на разноските в срока по чл. 149,
ал.3 от ГПК. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени
постановеното по делото решение, в частта, в която „Симекс“ ЕООД е осъдено
да заплати на „Харди-АМС“ ЕООД сумата 4 700 лв. - разноски по Договор за
правна защита и съдействие от 22.01.2024г.
С писмено становище въззиваемото дружество „Харди-АМС“ ЕООД,
чрез адв. О. Е. – АК-Монтана оспорва частната жалба, като неоснователна и
необоснована. Счита за неоснователно възражението на частния
жалбоподател, че представянето на списъка по чл. 80 ГПК и договора за
правна помощ едва с писмените бележки го е лишило от възможността да
възрази срещу присъждането на съдебни разноски, тъй като претенцията за
разноски е своевременно заявена в последното съдебно заседание на 20 март
2025 г., в което съдът му е дал 14-дневен срок за представяне на доказателства
и уточняване на размера по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК. Жалбоподателят е бил
процесуално представен в това заседание и е имал възможност да реагира.
Твърди, че в даденият му от съда срок към писмените бележки е приложил
договор за правна помощ (с дата 21.01.2024 г.), удостоверяващ заплащане на
адвокатско възнаграждение, заверено пълномощно, както и списък на
разноските. Поддържа, че възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК може да се направи както в заседанието,
така и при представяне на списъка по чл.80 ГПК в срока за писмени бележки,
но нито в съдебното заседание, нито с писмени бележки ответникът е
направил възражение за прекомерност, поради което не може да се твърди, че
е бил лишен от възможност да възрази. Посочва, че ответникът е имал
възможност условно да оспори претендирания размер (например като посочи,
че надвишава минималните размери и поиска намаляването му), но такова
възражение не е направено, а дори и да е било направено, то е щяло да е
напълно неоснователно с оглед претендирания размер. Моли съда да остави
без уважение частната жалба и да потвърди обжалваното определение на
Районен съд - Враца като правилно и законосъобразно и да му присъди
направените за настоящото производство разноски за адвокатски хонорар.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
4
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд след
самостоятелна преценка на събраните в първоинстанционното производство
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, направените в жалбата
оплаквания и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районен съд – Враца е бил сезиран с искова молба, подадена от „Харди-
АМС“ ООД с ЕИК ***, гр. Монтана, срещу „Симекс“ ЕООД с ЕИК ***, гр.
Криводол, с която са предявени обективно кумулативно съединени главен иск
с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС) за признаване за
установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на следната движима
вещ: модулна конструкция с размери 12 м. /9 м. /2,6 м. и обща площ от 108
кв.м., представляваща работен цех от метално скеле и термопанели и за
осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху същата
движима вещ, както и акцесорен иск с правно основание чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 14 500,00 лева - обезщетение за периода от 25.02.2022 г. до
02.09.2024 г. за лишаване от право на ползване на собствена вещ, с което
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца в резултат на
незаконосъобразно неизпълнение на задължението за предаване на владението
върху собствената на ищеца движима вещ - модулна конструкция с размери 12
м. /9 м./ 2,6 м. и обща площ от 108 кв.м., представляваща работен цех от
метално скеле и термопанели.
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.04.2019 г. е завършил
монтажа на процесната модулна конструкция на територията на
производствената база на ответника на адрес *** със съгласието на управителя
С. И. А., който също така е дал съгласие за безвъзмездно ползване на земята
под модулната конструкция. Поддържа, че между страните съществували
5
трайни търговски отношения, които били влошени в началото на месец
декември 2021 г., поради което бил принуден през месеците януари-февруари
на 2022г. да демонтира конструкцията на цеха и да я приготви за
транспортиране в новата му база в гр.Монтана. Посочва, че на 15.02.2022 г.
около 09:16 часа от страна на законния представител на ответника бил отказан
достъп до модулната конструкция на изпратения от него екип за
транспортирането й. Изтъква, че на 25.02.2025г. с имейл писмо до управителя
на ответното дружество изпратил уведомление № 001-25.02.2025г. за
осигуряване на безпрепятствен достъп до приготвените за транспорт модули
на вече разглобената конструкция, но веднага получил категоричен отказ от
ответното дружество с електронно писмо, подписано с квалифициран
електронен подпис от неговия управител. Твърди също, че така приготвените
за транспорт модули и към момента на подаване на исковата молба се намират
на територията на производствената база на ответното дружество, без да се
полагат каквито и да било грижи за тяхното правилно съхранение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответника „Харди-АМС“
ООД е постъпил писмен отговор, с който частично се оспорват предявените
искове. Ответникът признава както собствеността на ищеца върху процесната
модулна конструкция, така и правото на ищеца да му бъде предадена
фактическата власт върху същата вещ, като в тази връзка моли съда в частта
относно предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС да се произнесе с
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск с правно основание чл. 59 от
ЗЗД, като в тази връзка твърди, че законният представител на дружеството е
упражнил право на задържане на процесната модулна конструкция поради
неизпълнение на договор, дължим наем и консумация на промишлена
електрическа енергия, че ищецът сам е навел твърдения, че е изпълнил свои
насрещни задължения като основание да иска връщането на процесната вещ
от ответника и следователно е признал, че съществува облигационна връзка
между страните, което изключва приложението на фактическия състав на чл.
59 от ЗЗД, както и че размерът на този иск е произволно определен, а самият
иск - лишен от основание. Ответникът сочи, че между страните са сключвани
търговски договори, по които са поемани насрещни задължения, че помежду
им са възникнали разногласия и отношенията им са се влошили поради
неизпълнение на поети задължения, че процесната модулна конструкция е
6
била сглобена на територията на производствената база на ответника на адрес
***, че същата се е ползвала от ищеца, както и че конструкцията все още се
намира там в разглобено състояние. Излага още, че между страните е сключен
договор за наем от 01.08.2015 г., по силата на който ответникът отдал под наем
на ищеца складово помещение с площ 116 кв.м. в производствената си база
срещу месечен наем в размер 100,00 лева без ДДС, по който ответникът
изпълнил точно задълженията си, а ищецът останал задължен за наем за
периода от месец октомври 2021 г. до месец февруари 2022 г. и за
електрическа енергия за третото и четвъртото тримесечие на 2021 г. и за
периода от 01.08.2015 г. до 26.04.2021 г., като за задълженията били издадени
фактури № **********/25.02.2022 г., № **********/13.01.2022 г. и №
**********/01.10.2021 г., както и че ищецът дължал и неустойка по договора
за наем. Ответникът поддържа, че не е отказвал предаването на процесната
модулна конструкция, а единствено е изисквал от ищеца да представи
доказателства, че конструкцията е негова собственост, което е сторено едва с
предявяването на исковата молба по настоящото дело, поради което
ответникът не е дал повод за завеждането на делото.
Съобразявайки твърденията на страните и наведените доводи в исковата
молба и отговора, както и оплакванията във въззивната жалба и нейния
отговор, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната
проверка обхваща повдигнатия спор в частта за дължимостта от ответника на
обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от 25.02.2022г. до
03.09.2024г. – датата на подаване на исковата молба, на основание чл. 59 от
ЗЗД
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства и заключението по изпълнената съдебно-оценителна
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и се установи, от представените с исковата молба
фактури № **********/08.03.2019 г. и № **********/08.04.2019 г., че
ищцовото дружество „Харди-АМС“ ООД е закупило от „Мегаметал 01“
ЕООД, гр.София модулна конструкция с размери 12 м. /9 м./ 2,6 м. с обща
площ 108 кв.м. Няма спор по делото, че тази конструкция е монтирана на
територията на производствената база на ответника на адрес *** със
7
съгласието на управителя му С. И. А., който също така е дал съгласие за
безвъзмездно ползване на земята под модулната конструкция, и че същата
представлява работен цех от метално скеле и термопанели.
Не е спорно също така, че от 25.02.2022г. е започнала размяна на
кореспонденция между страните относно извозването на модулната
конструкция от ищеца от производствената база на ответника, която е
продължила до подаване на исковата молба и в периода след подаването й.
С уведомление изх. № 001-25.02.2022г. ищецът е уведомил ответника, че
в периода от 01.03.2022г. до 18.03.2022г. от територията на „Симекс“ ЕООД
ще бъдат извозени термопанели и конструкция на разглобения цех,
собственост на „Харди-АМС“ ООД и го е помолил да му бъде осигурен
безпрепятствен достъп до складираните материали, които се намират на
мястото на разглобения цех и са негова собственост.
Последвал е отговор от „Симекс“ ЕООД от 25.02.2022г., с който
дружеството е уведомило „Харди-АМС“ ООД, че за престоя на разглобеното
негово съоръжение не е платен наем по три фактури, описани в споразумение
за прихващане от 08.02.2022г., както и не е платена още една фактура от
18.10.2022г. В отговора са изложени твърдения за неуредени отношения
между страните и за дължимост на сумата 4023,60 лева от ищеца на
ответника.
С ново уведомление изх. № 001-31.05.2024г. ищецът е уведомил
ответника, че въпреки че му е заплатил всички дължими суми за наем и
изразходвана ел. енергия, последния все още задържа без правно основание
термопанели, конструкция и под на разглобения цех, собственост на „Харди-
АМС“ ООД и го е помолил в разумен срок (седемдневен) да му предаде
владението на тези движими вещи, във връзка с което да го уведоми писмено
за удобни за ответника дата и час за предаването и осигури негов
представител за подписване на приемо-предавателния протокол.
Последвал е отговор от „Симекс“ ЕООД от 07.06.2024г., с който
дружеството е уведомило „Харди-АМС“ ООД, че не му е платило сумата
4696,32 лева за наем и консумирана ел. енергия по договор за наем от
01.08.2015г. по трите фактури, описани в предходния отговор на уведомление.
Наред с това в отговора ответникът е заявил на ищеца, че ако има претенции
към определени вещи, които твърди, че са негова собственост и се намират у
ответника, то следва да ги индивидуализира точно, както и да представи
8
документи, удостоверяващи, че са негова собственост, и доколко претендира
връщане на движими вещи, може да представи фактури за закупуването им
или други надлежни документи, с които разполага.
Отговор от „Симекс“ ЕООД до „Харди-АМС“ ООД с идентично
съдържание е изпратен и на 04.07.2024г. във връзка с писмо на ищеца от
30.06.2024г.
По делото са представени също така и писмени доказателства –
документи, съставени след подаване на исковата молба и по време на
производството по делото (писма, инструкции, протокол за оглед от
24.10.2024г., констативен протокол от 04.12.2024г., извадка от книга за
инструктаж), които не са относими към спора, поради което въззивният съд не
обсъжда.
От заключението на вещото лице по изготвената и изслушана пред
първоинстанционния съд съдебно-техническа и оценителна експертиза, което
съдът цени като обективно, професионално и пълно, се установи, че пазарният
наем за ползването на процесната движима вещ, при условие че същата е
използвана като работен цех от панели в производствени площи в гр.
Монтана, за периода 25.02.2022 г. до 02.09.2024 г., възлиза на 13 662,12 лева.
Вещото лице е извършило оглед на елементите/модулите на демонтираната
конструкция на 07.03.2025г. в присъствието на представители на страните по
делото и е посочило, че същите се съхраняват на открита площадка на
„Симекс“ ЕООД в гр.Криводол, като е описало подробно състоянието на тези
елементи и комплектността им в заключението.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира следното от правна страна:
Съгласно нормата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато
ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова
норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно
имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в
други текстове на закона.
Фактическият състав на предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД
обхваща елементите: 1. ищецът да е собственик на имота /вещта/; 2.
ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за
9
това за конкретен период от време /исковия период/ и 3. настъпили в резултат
на общия факт /ползването/ обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.
Обедняването в случаите на ползване на чужд имот без основание се
съизмерява с пазарния наем за имота, с който собственикът е пропуснал да
увеличи имуществото си, а обогатяването на ползващия – с размера на същите
средства, които си е спестил като разход при ползването. В тежест на ищеца е
пълното и главно доказване наличието на всички тези предпоставки, с
изключение на отрицателния факт за липса на основание, като обратното се
установява от ответника.
За ищеца в настоящото производство е налице правен интерес от
предявяване на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД, тъй като същият не
разполага с друга правна възможност да осъществи правата си – не е налице
иск на договорно основание, чрез който да бъде възмездено твърдяното от
него неоснователно имуществено разместване на блага вследствие ползването
без основание от ответника на процесната модулна конструкция през
процесния период.
В настоящото производство не е спорно, че ищецът е собственик на
процесната модулна конструкция. Правото на собственост на ищеца се
установява от постановеното по делото решение № 253 от 22.04.2025 г. на PC -
Враца, с което е признато за установено, на основание чл. 108 от ЗС, по
отношение на „Симекс“ ЕООД, че „Харди-АМС“ ООД е собственик на
следната движима вещ: модулна конструкция с размери 12м. /9м. /2,6м. и обща
площ от 108 кв.м., представляваща работен цех от метално скеле и
термопанели, и е осъдено „Симекс“ ЕООД да предаде на „Харди-АМС“ ООД
владението върху същата движима вещ. Решението, в частта, с която съдът се
е произнесъл по иска по чл. 108 от ЗС, е постановено при условията на чл. 237
от ГПК - при признание на иска от ответника, и същото е влязло в законна
сила.
Не е спорно също така, че в процесния период от 25.02.2022 г. до
02.09.2024 г. процесната модулна конструкция в разглобен вид се е намирала
на територията на производствената база на ответното дружество „Симекс“
ЕООД в гр.Криводол, което налага извода, че в този период по делото е
доказано, че ответното дружество е ползвало модулната конструкция на ищеца
в разглобен вид без правно основание.
С посоченото по-горе съдебно решение на РС-Враца по предявения
10
ревандикационен иск със сила на пресъдено нещо е разрешен спора между
страните относно притежаването на правото на собственост върху процесната
модулна конструкция, като ищеца е признат за собственик на същата
(установено е правото му на собственост по отношение на ответника). Наред с
това с решението със сила на пресъдено нещо е разрешен спора между
страните и относно владението на процесната модулна конструкция, като
ответникът „Симекс“ ЕООД е осъден да предаде владението на тази движима
вещ на ищеца, тъй като не е имал основание да я владее /основание, което да
може да се противопостави на ищеца/.
Задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в
сила съдебно решение е установено в чл. 297 ГПК. Когато се разрешава
правен спор и по преюдициалното правоотношение има влязло в сила
решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно.
Меродавният момент за установяване силата на пресъдено нещо е
приключване на устните състезания по делото, с постановено решение, когато
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид всички
факти, релевантни за спорното право, до приключване устните състезания.
Ето защо въззивният съд следва да съобрази своето решение с
установеният по гр.д. № 2834/2024г. по описа на РС-Враца факт, преклудиран
от силата на пресъдено нещо – упражнено владение от страна на ответника
„Симекс“ ЕООД върху модулната конструкция, без да е имал основание да я
владее в периода от 25.02.2022г. до 20.03.2025г. - датата на съдебното
заседание пред първата инстанция, в което са приключили устните състезания
по делото.
Правно ирелевантни за иска за неоснователно обогатяване са доводите
на ответното дружество, че не е предало модулната конструкция на ищеца, тъй
като последният не се е легитимирал като собственик на същата с надлежни
документи за собственост. Както бе изтъкнато по-горе релевантният по делото
факт е ползването на вещта на ищеца от ответника без правно основание.
Фактическият състав на нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД не изисква установяване на
умишлено възпрепятстване на ищеца от страна на ответника за ползването на
имота/вещта - самото лишаване на собственика от фактическата власт върху
имота/вещта без годно правно основание за това е пречка за осъществяване в
пълен обем на притежаваното вещно право на собственост и е основание за
търсене на обезщетение. Нормата не изисква и отправянето на покана до
11
ответника, който няма никакви права върху имота/вещта и го владее/държи
без основание, като условие да се претендира заплащане на обезщетение,
каквато покана се изисква при наличие на съсобственост (чл.31, ал.2 от ЗС).
Следва да се посочи също, че елементите от фактическия състав на чл. 59, ал.
1 ЗЗД не изискват нито принос на собственика за лишаването му от ползване
на вещта, респ. за създаване на обективна невъзможност да бъде използвана
по предназначението си, нито виновно поведение на лицето, което я ползва без
основание.
Изложеното налага извода, че в процесния период - от 25.02.2022 г. до
02.09.2024 г. ответното дружество „Симекс“ ЕООД е ползвало процесната
модулната конструкция, собственост на ищеца, без основание, поради което
следва да се приеме, че за дружеството е налице пасивна материалноправна
легитимация за този период.
Спорен по делото, с оглед въведените с въззивната жалба възражения, е
въпроса дали осъщественото от ответника владение без основание на
процесната модулната конструкция, е довело до създаване на възможност за
неговото обогатяване за сметка на ищцовото търговско дружество.
Според задължителните за съдилищата постановки в ППВС №
1/28.05.1979 г. неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно
разместване на имуществени ценности, тоест - не само при увеличаване
имуществото на дадено лице, но и при спестени му средства за сметка на
имуществото на друго лице. Такава е хипотезата, когато собственикът е лишен
от ползване на вещта, а друго лице я ползва без основание. Обстоятелството,
че ответникът реално не е използвал тази чужда вещ или не е реализирал
приходи е без значение за успешното провеждане на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
когато е установено, че ответникът я ползва без правно основание, а
ползването обективно е било възможно. Задължението да обезщети
собственика произтича от създадената възможност той да спести наема, който
би плащал за ползването, а обедняването на собственик се съизмерява със
същата сума – пазарният наем за процесното имущество за съответния период.
Целта на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е при неоснователно разместване на
имуществени блага имущественото равновесие между отделните субекти да
бъде възстановено, като всеки, който се е обогатил за сметка на другиго, бъде
осъден да върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Касае се обаче за разместване на имуществени блага, които са оценими в пари
12
и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на получателя на
облагата - чрез придобиване на една вещ, или на едно право, или в намаляване
на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи,
които той иначе е трябвало да понесе. В тази последна хипотеза спестяването
на разходи води до обогатяване, но в случай че те са били необходими и
ответникът по иска, основан на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е следвало да ги понесе от
собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане.
Следователно релевантното обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
всякога е свързано или с придобиване на нови имуществени блага за
обогатения, или с избягване на иначе необходимо изразходване на налични,
включени в патримониума му блага, като за общия фактически състав на
неоснователното обогатяване са без значение формите, чрез които се
реализира обогатяването. Съществено условие е то да е станало за сметка на
друго лице. Поради това отсъствието на последното условие прави
невъзможно прилагането на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, дори и да е налице обогатяване
на дадения субект. Тези разрешения водят до извода, че когато няма обективна
възможност реално да се използва чуждо имущество, не се осъществява
хипотезата на чл. 59 от ЗЗД. Това е така, защото нито собственикът, нито
лицето, което държи имуществото без основание, могат да получат
имуществени блага от него. Не е възможно да се придобият имуществени
блага, например - чрез отдаване под наем, не могат и да се спестят средства,
тъй като за негодната за ползване вещ не се дължи наемна цена.
Препятстването на собственика да ползва вещта в съответствие с нейното
функционално предназначение и в обема на притежаваните от него права
лично или да реализира от нея имуществени блага по друг начин не е по
причина държането на вещта без правно основание от ответника, за да намери
приложение законовото правило на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Наред с това, за да се приеме за осъществена предпоставката "ползване
на вещта от ответника", от което биха настъпили последиците "обедняване" и
"обогатяване" ищецът следва да е доказал, че ответника е осъществявал
действия по нейната експлоатация за свои нужди, при това с оглед твърдяното
му в исковата молба предназначение, от което той е пропуснал дължимия за
това ползване наем за периода.
В случая не се установява ответникът да се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, тъй като макар ответникът да е упражнявал фактическата
13
власт върху вещта на ищеца, то вещта не е била годна да бъде ползвана по
нейното предназначение, поради което не е увеличила имуществото на
ответника.
Установено е в настоящото производство, че преди исковия период -
през месеците януари-февруари на 2022г., процесната модулна конструкция е
била демонтирана от ищеца и приготвена за транспортиране в базата му в
гр.Монтана. От заключението по изпълнената съдебно-техническа и
оценителна експертиза се установява, че при извършения от вещото лице
оглед на 07.03.2025г. конструкцията е била демонтирана на елементи/модули,
които се съхраняват на открита площадка на „Симекс“ ЕООД в гр.Криводол.
Следователно в процесния период модулната конструкция не е била във вид, в
който да може да изпълнява предназначението си на работен цех и обективно
да може да се използва за производствени нужди, за каквито е била
използвана преди демонтирането й. От това следва, че препятстването на
собственика-ищец да я ползва в съответствие с нейното функционално
предназначение и в обема на притежаваните от него права лично или да
реализира от нея имуществени блага по друг начин за визирания в исковата
молба период, не е по причина държането й без правно основание от
ответното дружество, за да намери приложение законовото правило на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД. Постъпването на чужда вещ във фактическата власт на дадено лице,
дори и без основание, само по себе си не е достатъчно, за да възникне
обогатяване по смисъла на общия фактически състав на неоснователното
обогатяване, нито е равнозначно на увеличаване на имуществото на
получателя, освен ако той обективно може да използва вещта за свои нужди
или да придобива плодовете върху нея. Ответникът не е ползвал
конструкцията в предхождащия демонтирането й вид за свои нужди, поради
което и не би могло да се заключи, че се е обогатил с наем в размер, какъвто
би дължал при такова ползване, или че е спестил разходи. Неизвличането на
ползи от вещта не е било поставено в зависимост от волята на упражняващия
фактическа власт – дори да би искал да извлече ползи, състоянието на
конструкцията не е позволявало това, поради което патримониумът на
ответника не се е увеличил вследствие от упражняваната фактическа власт.
Изложеното налага извода, че липсва обогатяване на ответника, т. е. не е
налице елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, поради което
предявеният срещу него иск за неоснователно обогатяване е неоснователен и
14
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената въззивна
жалба за основателна.
В заключение обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
отменено в обжалваната част, в която, на основание чл. 59 от ЗЗД, е осъдено
ответното дружество „Симекс“ ЕООД да заплати на ищеца „Харди-АМС“
ООД сумата 13 662,12 лева - обезщетение за периода от 25.02.2022 г. до
02.09.2024 г. за лишаване от право на ползване на собствена вещ, с което
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца в резултат на
незаконосъобразно неизпълнение на задължението за предаване на владението
върху собствената на ищеца движима вещ - модулна конструкция с размери
12м/ 9м./ 2,6м. и обща площ от 108 кв.м., представляваща работен цех от
метално скеле и термопанели, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК, и вместо него
следва да бъде постановено ново решение, с което се отхвърли като
неоснователен иска с правно основание чл.59 от ЗЗД за посочената сума.
По въззивната частна жалба на „Симекс“ ЕООД и по разноските:
В съдебното заседание, проведено на 20.03.2025г., след като районният
съд е приключил съдебното дирене и е дал ход по същество, процесуалният
представител на ищцовото дружество е поискал от съда да му присъди
направените от него разноски, които допълнително ще уточни с писмена
защита, за представянето на която е помолил съда да му даде възможност.
Съдът е определил, на основание чл.149, ал.3 от ГПК, и на двете страни
срок за представяне на писмени защити, като по отношение на ищеца тази
възможност включва и възможност за уточняване на сторените деловодни
разноски.
С подадената писмена защита ищецът е поискал от съда да му присъди и
направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар в общ
размер 4600,00 лева, от които 3000,00 лева за иска по чл.108 от ЗС и 1600,00
лева за иска по чл.59 ЗЗД, както и внесения депозит за вещо лице, съгласно
приложен списък с разноски по чл.80 ГПК. Към писмената защита ищецът е
приложил списък с разноски по чл.80 ГПК и договор за правна защита и
съдействие от 22.01.2024г.
С решението по делото Районен съд – Враца е осъдил на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответника „Симекс“ ЕООД да заплати на ищеца „Харди-
АМС“ ООД сумата 5 870,00 лева - направените по делото деловодни разноски
15
за държавни такси, депозити за вещо лице и заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
С молба от 19.05.2025г. ответникът „Симекс“ ЕООД, чрез
пълномощника си адв. Ал. М., е поискал, на основание чл.248, ал.1 ГПК,
съдът да измени постановеното решение в частта за разноските, с която е
осъден да заплати на „Харди-АМС“ ООД сумата 4 7000,00 лева адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.01.2024г.
В молбата ответникът е изложил доводи, че макар в съдебното заседание
на 20.03.2025г. ищецът да е направил искане за присъждане на разноски, то не
са представени доказателства за извършване на такива, а същите са
представени едва с депозирането на писмената защита по делото. Позовавайки
се на ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ВКС и на съдебна практика на
касационната инстанция, молителят е посочил, че представените с писмените
бележки доказателства за разноски, не могат да бъдат взети предвид, като
преклудирани.
С писмено становище ответникът по тази молба и ищец в първата
инстанция „Харди-АМС“ ООД, е оспорил същата, като неоснователна.
С Определение № 1127/21.06.2025 г. РС-Враца е отхвърлил молбата на
„Симекс“ ЕООД за изменение на постановеното решение в частта за
разноските, като неоснователна, с мотиви, че в с.з. на 20.03.2025 г. адв. О. Е. -
пълномощник на ищеца, е заявил претенция за разноски, като със свое
протоколно определение съдът е предоставил на адв. Е. възможност да уточни
сторените от доверителя му разноски в 14-дневен срок по чл. 149, ал. 3 от
ГПК, който срок е спазен, както и че непредставянето на списък с разноските
по чл. 80 от ГПК до края на последното заседание в съответната инстанция не
погасява вземането на съответната страна за разноски, а единствено е
абсолютна процесуална отрицателна предпоставка същата страна да иска
изменение на решението по делото в частта за разноските.
Както бе посочено, този съдебен акт също е предмет на обжалване с
частна жалба пред въззивната инстанция.
Настоящият съдебен състав намира, че постановеното по реда на чл.248
ГПК определение на районния съд е незаконосъобразно по следните
съображения:
В мотивната част на ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, т.11 изрично е посочено, че събирането на
16
доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на
определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по
същество на спора, поради което във фазата на устните състезания
заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е
приключило. Посочено е, че след приключването на устните състезания
страните не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови
доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по
време на процеса. Посочено е още, че писмената защита, възможността за
представянето на каквато е уредена с нормата на чл. 149, ал.3 от ГПК,
неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй
като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда,
както и че представянето на писмена защита не може да бъде разбирано
разширително, т. е. да представлява възможност за връщане на приключила
вече фаза на процеса – тази, в която могат да бъдат представяни
доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира
становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат предявени
процесуално валидно както искания за присъждане на разноски, съответно за
техния размер, така и доказателства, удостоверяващи действителното
извършване на тези разноски. Макар и акцесорна, претенцията за разноски
съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като
него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което
приключва делото пред съответната инстанция. Страната, която претендира
присъждането на разноски, следва да организира по такъв начин защитата си,
че да бъде възможно представяне на доказателства за направени разноски в
рамките на преклузивния срок за това - до приключване на устните прения.
След този момент страните не могат валидно да осъществяват процесуални
действия, изразяващи се в предявяване на претенция за разноски и
представяне на доказателства за техния размер. В този смисъл са Определение
№ 636 от 18.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5253/2015 г., III г. о., ГК и
Определение № 17 от 11.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6306/2015 г., III г. о.,
ГК.
В случая, макар ищецът да е направил искане за присъждане на разноски
до приключване на устните прения, доказателството за направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред първата
инстанция (договора за правна защита и съдействие от 22.01.2024г., в който е
17
отразено изплащането на адвокатско възнаграждение в размер 4700,00 лв. и
списъка с разноски по чл.80 ГПК), безспорно не е представено до
приключването на последното по делото съдебно заседание на 20.03.2025 г., в
което съдът с надлежно определение е приключил съдебното дирене и е дал
ход на делото по същество, а едва след това, заедно с писмените бележки,
представени на 03.04.2025 г.
Съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат
съобразно нормата на чл. 78 от ГПК с оглед възстановяване на имуществените
вреди, които страната е претърпяла във воденото гражданско производство.
Настъпването на такива вреди и паричният им размер следва да бъде доказан
от страната, която претендира за присъждането на разноски в тежест на
другата страна. Това доказване следва да бъде осъществено от страната с
представянето на доказателствата до момента, в който приключва събирането
на доказателствата в исковия процес – с постановяването на определението, с
което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на
спора. Когато доказателството не е представено в посочения срок, то искането
на страната за присъждане на разноски по начало остава недоказано и като
такова следва да се остави без уважение от съда със съдебното решение по
спора. При това положение се касае за хипотеза на липса на годни
доказателства за платени разноски /по смисъла на т. 1 ТР 6/12 на ОСГТК на
ВКС/ - депозирани в предвидения в закона преклузивен срок - обуславяща, по
изложените по-горе съображения, неоснователност на искането за
присъждането им.
С оглед изложеното, в случая фактът на плащане на адвокатското
възнаграждение от страна на ищеца е недоказан, поради което районният съд е
следвало да откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред първата инстанция.
Неоснователни са доводите на въззиваемата страна, че в съдебното
заседание, проведено на 20.03.2025г., районният съд надлежно й е
предоставил възможност да представи допълнителни доказателства за
разноските, включително и договор за правна защита. Видно от протокола от
това съдебно заседание съдът само е дал възможност на ищеца да уточни
сторените деловодни разноски, но не и възможност за представяне на
доказателства за същите.
При това положение обжалваното определение, с което районният съд е
18
отхвърлил молбата на „Симекс“ ЕООД за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските, е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото - отхвърляне като неоснователен на иска с
правно основание чл.59 от ЗЗД, то на ищеца „Харди-АМС“ ООД не се дължат
и разноски за възнаграждение на вещото лице по изпълнената в
първоинстанционното производство експертиза, доколкото тези разноски са
направени с оглед доказването само на този иск. Поради това решението на
Районен съд - гр. Враца следва да бъде отменено и в частта, в която е осъдено
ответното дружество „Симекс“ ЕООД да заплати на ищеца „Харди-АМС“
ООД сумата 5 870,00 лева - направени деловодни разноски по гр. дело №
2834/2024 г. на Врачански районен съд, по съразмерност.
С оглед изхода на делото, разноски за първоинстанционното и
въззивното производство се следват само на ответника–въззивник.
Такива са претендирани и направени от ответника за
първоинстанционното производство в общ размер 1871,00 лева, видно от
списъка по чл.80 и приложените към него платежни документи (л.100-103),
както и от договора за правна защита и съдействие (л.47). Тъй като в същите
не е направено разграничение каква част от разноските са направени за защита
срещу иска по чл.108 от ЗС и каква част от разноските са направени за защита
срещу иска по чл.59 от ЗЗД, то съдът приема, че пред районния съд за всеки от
исковете разноските на ответника са в размер на 935,50 лв. Тази сума следва
да бъде осъден „Харди-АМС“ ООД да заплати на „Симекс“ ЕООД,
представляваща деловодни разноски за първоинстанционното производство.
За въззивното производство въззивното дружество е направило разноски
за държавна такса за въззивно обжалване в размер 290 лева, за държавна такса
за частната жалба размер 15,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер
2000,00 лева. На основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273 ГПК, въззиваемото
дружество „Харди-АМС“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на
въззивното дружество „Симекс“ ЕООД тези суми (или общо сумата 2305,00
лева), представляващи деловодни разноски за въззивното производство.
Тъй като делото е търговско и цената на иска е до 20 000 лева, то на
основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
19
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 253 от 22.04.2025 г. по гр.д. № 2834/2024 г. на PC -
Враца, в частта, с която, на основание чл. 59 от ЗЗД, е осъдено „Симекс“
ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Харди-
АМС“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, сумата 13 662,12
лева - обезщетение за периода от 25.02.2022 г. до 02.09.2024 г. за лишаване от
право на ползване на собствена вещ, с което ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца в резултат на незаконосъобразно неизпълнение
на задължението за предаване на владението върху собствената на ищеца
движима вещ - модулна конструкция с размери 12м./ 9м./ 2,6м. и обща площ
108 кв.м., представляваща работен цех от метално скеле и термопанели, както
и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Харди-АМС“ ООД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление ***, срещу „Симекс“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление ***, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на
сумата до размер от 13 662,12 лева - обезщетение за периода от 25.02.2022 г.
до 02.09.2024 г. за лишаване от право на ползване на собствена вещ, с което
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца в резултат на
незаконосъобразно неизпълнение на задължението за предаване на владението
върху собствената на ищеца движима вещ - модулна конструкция с размери
12м./ 9м./ 2,6м. и обща площ 108 кв.м., представляваща работен цех от
метално скеле и термопанели, като неоснователен.
ОТМЕНЯ определение № 1127/21.06.2025г., постановено по гр. дело №
2834/2024 г. на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА „Харди-АМС“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Симекс“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и
адрес на управление ***, сумата 935,50 лв. - деловодни разноски за
първоинстанционното производство и сумата 2305,00 лева - деловодни
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
20
Членове:
1._______________________
2._______________________
21