РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Враца, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20211420102978 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по постъпила искова молба от Министъра на правосъдието на
Република България против М. Г. Г..
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от
престъпления, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с Присъда № 10/22.04.2019 г., постановена по НОХД №
271/2018 г. по описа на Окръжен съд - Враца, НО, влязла в законна сила на 27.07.2020
г., ответникът М. Г. Г. е признат за виновен в престъпление по чл. 116, ал. 2, във вр. с
ал. 1, т. 4, пр. 3, във вр. с чл.115, във вр. с чл. 18, ал.1 от Наказателния кодекс НК),
извършено на 16.03.2013 г., с пострадали лица Н. Д. Г. и Ц. К. Г..
Посочва, че с приемането на Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления (ЗПФКПП) е регламентирана възможността за
подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления
български граждани или граждани на държави - членки на Европейския съюз.Съгласно
чл. 3, ал. 1 от ЗПФКПП при условията и по реда на този закон подпомагане могат да
получат пострадали, претърпели имуществени и неимуществени вреди от
престъпления от общ характер, а финансова компенсация - пострадали, претърпели
имуществени вреди.
В ал. 2 от същия текст е посочено, че когато пострадалият е починал в резултат
на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация преминават
върху неговите наследници или върху лицето, с което се е намирал във фактическо
1
съжителство.
Подпомагане и финансова компенсация (чл. 3, ал. 3 от ЗПФКПП) могат да
получат пострадали, претърпели вреди само от престъпленията: тероризъм; опит за
убийство; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство,
изнасилване; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки
умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт
или тежка телесна повреда.
На основание чл. 20, ал. 1 от ЗПФКПП за осъществяване и координиране на
дейностите по закона към министъра на правосъдието е създаден Национален съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП).
През 2020 г. в НСПКПП са постъпили молби с per. № **-***-**/26.08.2020 г. и
per. № **-***-***/26.08.2020 г. от Н. Д. Г. и Ц. К. Г., като пострадали от престъпление,
с искане да им бъде предоставена финансова компенсация на основание ЗПФКПП.
С Решение № 9/2020 година, НСПКПП на основание чл. 3, ал. 3, чл. 12, ал. 2, т.
1, чл. 13, ал. 1, и чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗПФКПП, разрешава предоставянето на
финансова компенсация в размер на 3 800 (три хиляди и осемстотин) лева, от които 1
900 ( хиляда и деветстотин) лева - финансова компенсация за Н.Д. Г., и 1 900 (хиляда и
деветстотин) лева - финансова компенсация за Ц. К. Г..
На 23.12.2020 г. от страна на Министерство на правосъдието на молителите е
изплатена сума в общ размер на 3 800 (три хиляди и осемстотин) лева, предоставена им
като финансова компенсация по ЗПФКПП, видно от Бюджетни платежни нареждания
№№ ***/23.12.2020 година и ****/23.12.2020 година.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПФКПП министърът на
правосъдието незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява
регресен иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за
възстановяването на изплатената парична сума. В цитираната правна норма е уредена
суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от престъпление.
Пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали от
престъпления е предмет на производство, развито в специален закон - ЗПФКПП.
Компетентността относно правото на предоставяне на финансова компенсация на
пострадали от престъпления е изцяло в правомощията на Националния съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, чийто правомощия са
уредени в Глава V от закона и който се произнася с окончателно решение, с което
предоставя или отказва да предостави финансова компенсация на пострадалите от
престъпления, подали молби затова. В негова компетентност е да извърши проверка на
данните, предоставени от молителите налице ли са предпоставките на закона, за да
бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация и
законосъобразността на тази проверка не подлежи на съдебен контрол. За да се породи
правото на МП на този регресен иск следва да са налице следните предпоставки -
влязъл в сила прокурорски или съдебен акт, с който ответникът е признат за виновен в
извършването на престъпление (хипотезите на чл. 12, ал.2, т. 1 - 4 от ЗПФКПП), молба
от пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение
от специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления (чл. 24, ал. 3 от ЗПФКПП), както и доказателства, че на
пострадалия е изплатена съответната сума за финансова компенсация от извършеното
престъпление.
2
Посочва се, че в процесната хипотеза е изпълнен горепосочения фактическия
състав, предвид което се иска съда да приеме, че министърът на правосъдието е
активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника М. Г.
Г. да заплати на Министерство на правосъдието сумата от общо 3 800 лева,
представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на пострадалите Н.
Д. Г. и Ц. К. Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на
изплащане на обезщетението до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски, заедно с юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М. Г. Г. не е упражнил правото си
на отговор.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а явилият се ответник я
оспорва.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото копие от Присъда № 10/22.04.2019 г., постановена по
НОХД № 271/2018 г. по описа на Окръжен съд - Враца, НО, влязла в законна сила на
27.07.2020 г., се установява,у че ответникът М. Г. Г. е признат за виновен в
престъпление по чл. 116, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 3, във вр. с чл.115, във вр. с чл.
18, ал.1 от Наказателния кодекс (НК), извършено на 16.03.2013 г., с пострадали лица Н.
Д. Г. и Ц. К. Г..
По делото не е спорно и се установява от приетите писмени доказателства, че
пострадалите лица Н. Д. Г. и Ц. К. Г., са депозирали молби за финансова компенсация
пред Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления на 26.08.2020 г.
Видно е от Решение № 9/2020 година, че НСПКПП на основание чл. 3, ал. 3, чл.
12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1, и чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗПФКПП, разрешава предоставянето
на финансова компенсация в размер на 3 800 (три хиляди и осемстотин) лева, от които
1 900 ( хиляда и деветстотин) лева - финансова компенсация за Н. Д. Г., и 1 900
(хиляда и деветстотин) лева - финансова компенсация за Ц. К. Г..
На 23.12.2020 г. от страна на Министерство на правосъдието на молителите е
изплатена сума в общ размер на 3 800 (три хиляди и осемстотин) лева, предоставена им
като финансова компенсация по ЗПФКПП, което се установява от приетите по делото
Бюджетни платежни нареждания № ***/23.12.2020 година и ****/23.12.2020 година.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
В изпълнение на задълженията си на държава-членка на Европейския съюз в
Република България е приет Законът за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления (Обн. – ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007
г.; изм., бр. 32 от 27.04.2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) - ЗПФКПП, с който в
българското право е транспонирана Директива на Съвета на ЕС 2004/80/ЕО относно
обезщетението на жертвите на престъпления.
В разпоредбата на чл.3 ЗПФКПП е предвидено правото на пострадалите от
определена група тежки умишлени престъпления, при съставомерни последици –
3
смърт или тежка телесна повреда, да получат финансови компенсации по реда на този
закон, като необходимо е да са претърпели имуществени вреди. В ал.2 на разпоредбата
се предвижда в случай, че пострадалият е починал в резултат на престъплението,
правото на компенсация да премине върху неговите законни
наследници. Законодателното решение по чл. 16 ЗПФКПП пък урежда възможността
държавата да встъпи в правата на удовлетворения пострадал от престъпление с
изплащането на обезщетението, като Министърът на правосъдието незабавно след
изплащане на финансовата компенсация има възможност да предяви иск срещу
извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяване на
изплатената парична сума. За да се породи правото на този регресен иск следва да е
налице влязъл в сила съдебен или прокурорски акт (с последици идентични на
последиците на влязла в сила присъда), с който ответникът е признат за виновен в
извършването на престъпление (хипотезите на чл. 12, т. 1 ЗПФПП, чл. 12, т. 2 ЗПФПП,
чл. 12, т. 3 ЗПФКПП), молба от пострадалия от престъплението за финансова
компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган – Националния съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (чл. 24, ал. 3 от закона),
както и доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова
компенсация от извършеното престъпление.
В случая са налице посочените предпоставки за уважаване на исковата
претенция - налице е влязла в сила присъда, с която ответникът М. Г. Г. е признат за
виновен в престъпление по чл. 116, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 3, във вр. с чл.115, във
вр. с чл. 18, ал.1 от Наказателния кодекс НК), извършено на 16.03.2013 г., с
пострадали лица Н. Д. Г. и Ц. К. Г..
По молба на пострадалите лица е постановено Решение № 9/2020 година, по
силата на което НСПКПП на основание чл. 3, ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 1, и чл.
14, ал. 1, т. 3 от ЗПФКПП, било разрешено предоставянето на финансова компенсация
в размер на 3 800 (три хиляди и осемстотин) лева, от които 1 900 ( хиляда и
деветстотин) лева - финансова компенсация за Н. Д. Г., и 1 900 (хиляда и деветстотин)
лева - финансова компенсация за Ц. К. Г.
Липсва спор между страните, а и се установява от писмените доказателствата по
делото / Бюджетни платежни нареждания № ***/23.12.2020 година и ***/23.12.2020
година/, че тези суми са били изплатени на пострадалите лица.
Пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали
от престъпления е било предмет на производство, развито по реда на специалния закон
– ЗПФКПП, което не подлежи на съдебен контрол (чл. 24, ал. 5).
Ето защо, съдът приема, че предявената претенция е основателна и доказана,
поради което следва да бъде уважена в нейната цялост.
С оглед основателността на главния иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди, основателна се явява и акцесорната претенцията по
чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава. Последователно се приема в
съдебната практика, че изплатената финансова компенсация представлява обезщетение
за вреди от непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от делинквента
на пострадалия, като длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3
ЗЗД). Доколкото, след като изплати обезщетението за вреди от деликта,
Министерството на правосъдието встъпва в правата на пострадалите против
делинквента, в това число и в правото да търси обезщетение за забава, то лихвата се
дължи считано от деня на изплащането на компенсацията (така решение № 164-
4
2011- III г. о.). В случая, изплащайки обезщетението за вреди от деликта, МП е
встъпило в правата на пострадалите против делинквента, в това число и в правото си да
търси обезщетение за забава.
Предвид гореизложеното, наред с обезщетението, изплатено от МП, на
последния се дължи и обезщетение за забава върху главницата на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за периода от изплащането на компенсацията – 23.12.2020 г. до окончателното
й изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1, във вр. ал.8 ГПК,
ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца сторените разноски в
производството в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Извън горното, ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – гр.
Враца, в полза на бюджета на съдебната власт дължимата по делото държавна такса в
размер на 152.00 лева върху уважения размер на иска, доколкото ищецът в качеството
си на държавно учреждение е освободен от заплащане на такава на основание на чл. 84
т. 1 от ГПК.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Враца ДА
ЗАПЛАТИ на Министерството на правосъдието на Република България,
представлявано от Министъра на правосъдието, с адрес – гр. София, ул.
„Славянска“№1, сумата от общо 3,800 (три хиляди и осемстотин) лева,
представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП в размер на 1900.00
лева на Н. Д. Г. – пострадал от престъплението и 1900.00 лева на Ц. К. Г. – пострадал
от престъплението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на
изплащане на обезщетенията - 23.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. Г. Г., ЕГН **********, понастоящем
в Затвора гр. Враца ДА ЗАПЛАТИ на Министерството на правосъдието на Република
България, представлявано от Министъра на правосъдието, с адрес – гр. София, ул.
„Славянска“№1, сумата от 300,00 лв. ( триста лева) – разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК М. Г. Г., ЕГН **********, понастоящем
в Затвора гр. Враца ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – гр.Враца сума в размер на 152.00 лв. (сто петдесет и
два лева ), представляваща дължимата за производството държавна такса.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5