Р Е Ш Е Н И Е
№ 2306
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Димитър Молев, като
разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 2530 по описа за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуален
представител юриск. К.И., срещу Решение № 1650 от 12.08.2022 г., постановено по
АНД № 3244/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХ н. състав, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 628521-F643043/17.03.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП – Пловдив, с което на „НИКО ИНВЕСТ 2006“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление с. Катуница, ул. „Тракия“ № 2, представлявано от Г.Й. И., на
основание чл. 179, ал. 1, пр. 3 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд е
незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и моли същото да бъде
отменено, като вместо това се потвърди НП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „НИКО ИНВЕСТ 2006“ ЕООД чрез пълномощник
адв. Д.К. счита касационната жалба за неоснователна, като подробни съображения излага
в депозиран по делото отговор, а така също и в о.с.з. Претендира сторените по
делото разноски.
Представител на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище за
неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение
изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по
чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на производството пред ПРС е било НП № 628521-F643043/17.03.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП – Пловдив, с което на „НИКО ИНВЕСТ 2006“ ЕООД на основание чл. 179, ал. 1,
пр. 3 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
Обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН сер. AN № F643043 от 14.02.2022 г., съставен от С.И.Г..а на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП -
Пловдив, в който е констатирано, че при извършена служебна проверка на
16.11.2021 г. е установено, че „НИКО ИНВЕСТ 2006“ ЕООД – регистрирано по ЗДДС
лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на отчетни регистри
по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период
01.10.2021 г. до 31.10.2021 г. до 15.11.2021 г. вкл. Констатирано е, че
отчетните регистри не са подадени в ТД на НАП – Пловдив и към момента на съставяне
на АУАН (т.е. 14.02.2022 г.) – нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, във връзка
с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна
обстановка, която е възприета и възпроизведена в оспореното пред районния съд
НП.
За да обоснове крайния си извод за незаконосъобразност на атакуваното НП,
състав на районния съд е приел от една страна, че при
съставяне на АУАН и издаване на НП, са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
актовете са издадени от компетентни органи, но от друга е приел, че са налице
допуснати съществени процесуални нарушения. Мотивирано е в тази насока, че
съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС дружеството е следвало да
подаде СД въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, като е прието,
че подаването на СД е неразривно свързано с подаване на отчетните регистри за
същия данъчен период и по тези съображения е предвиден един и същ срок за
подаване на отчетните регистри и СД, което е дало основание на ПРС да приеме,
че се касае за единство на деянието, което се осъществява в две форми. В този
смисъл и се сочи, че в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е
предвидено налагане на административно наказание, но не за неизпълнение на
задължението при всяка от формите му, а за налагане на едно наказание. Цитирана
е и съдебна практика на ПАС. Все в тази насока е посочено, че е установено, че
срещу същото лице за същия данъчен период е съставен АУАН, а въз основа на него
и НП, с което дружеството е било санкционирано за неподаване на СД, което
административнонаказателно производство не е приключило. С оглед на това и че
НП, предмет на разглеждане по АНД № 3244/2022 г. по описа на ПРС, е второ
поред, съдът е приел, че следва да бъде отменено.
Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
С оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно
чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно
постановление против дружеството, което е изцяло съобразено с изискванията на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрираното по ЗДДС лице, следва
да се направи извод за това, че както неподаването на справка-декларация по
ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, съставляват
отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по
чл. 179, ал. 1 от ЗДДС. Това е така, защото всяко от задълженията – за подаване
на справка-декларация (по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС) и за подаване на отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС (по чл. 125, ал. 3 от ЗДДС) са отделни такива на
задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му,
както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират посочените разпоредби
на ЗДДС.
В случая според настоящия съдебен състав, следва да се изхожда именно от
хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179 от ЗДДС, която отграничава
ясно три отделни изпълнителни деяния – 1) неподаването на справка-декларация по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, 2) неподаването на декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС
и 3) неподаването на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС или неподаването им в
предвидените срокове. Изискването СД по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС да се подава
заедно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, предвидено в нормата на чл. 125,
ал. 3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на
които именно, съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, се съставя и СД. Точно заради
това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване, на който
и да било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Впрочем,
доколкото, както вече се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция не само за лицата, неподали или неподали в срок СД по
чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС, но и за тези, неподали
или неподали в срок и СД по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, то, ако се приеме тезата на
ПРС, следва, че санкция следва да се налага единствено и само, когато данъчно
задължените лица не са подали двата вида декларации (по чл. 125, ал. 1 и по чл.
125, ал. 2 от ЗДДС), ведно с отчетните регистри, доколкото разпоредбата на чл.
125, ал. 5 от ЗДДС също предвижда подаване на декларациите по ал. 1 и 2 и
отчетните регистри по ал. 3 до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. Ето защо и санкциониране на нарушителя за
всяко от посочените в разпоредбата на чл. 179 от ЗДДС отделни хипотези на
нарушения, не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 от ЗАНН.
Отделно, не се установява и нарушение на правилото „не два пъти за едно и
също нещо“, като дружеството не е и ангажирало доказателства друго наказателно
постановление по отношение на същото нарушение да е влязло в законна сила. Т.е.
дори и да се приеме за верен изводът на ПРС, че за въпросните две проявления на
формите на наказанието, се следва едно наказание, то от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и при извършена служебна справка от съда, не се
установява, цитираното в оспореното решение НП, да е влязло в сила.
При извършване на преценката относно спазване на принципа на
пропорционалност, който иначе, съгласно практиката на СЕС е задължителен за
държавите-членки, както относно определянето на състава на нарушението, така и
относно тежестта на санкциите, се вземат предвид най-общо „елементите, които
могат да бъдат отчитани при определянето на глобата“ (така Решение от 19
октомври 2016 г., EL ЕМ 2001, С-501/14, EU: C: 2016: 777, т. 41, Решение от 22
март 2017 г. по обединени дела С-497/15 и С-498/15, Euro T., т. 43), като
строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните
с тях нарушения (така Решение от 19 октомври 2016 г., EL ЕМ -2001, С 501/14,
EU: C: 2016: 777, т. 40 и Решение по обединени дела С-497/15 и С-498/15, т. 42).
Спазването на принципа за пропорционалност се осъществява именно чрез
преценката по чл. 28 от ЗАНН. Принципът на пропорционалност е относим
категорично и към формалните нарушения, извършени чрез действие или
бездействие. В случая на конкретното нарушение, с оглед на обстоятелствата, при
които то е извършено, не може да се обоснове извод, че същото е с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушение от този вид.
Продължителността на забавата на скрепените със срок задължения е един от
критериите за укоримостта на деянието, а в случая тя не е малка – близо месец
при налично месечно задължение. Впрочем и към настоящия момент също няма данни
да са подадени отчетните регистри за данъчен период 01.10.2021 г. – 31.10.2021
г.
Следва също да се има предвид, че нарушената законова разпоредба е
предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения,
свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване
представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с
други състави на административни нарушения. Търговските дружества, поради това
и като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва
да организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно
завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна
регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при
нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на
деклариращия, така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания
към отчетността на дейността. Размерът на наложената имуществена санкция от 500
лева, е определен в долната граница, при съобразяване, че нарушението е
извършено за първи път. В този смисъл не са налице и предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Изложеното до тук не е съобразено от
ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение. Това
има за последица незаконосъобразността на атакувания съдебен акт. Същият ще
следва да бъде отменен изцяло, като съответно наказателното постановление се
потвърди.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, във
връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 3 от АПК, на НАП се дължат извършените разноски
за осъществената юрисконсултска защита, които се констатираха в размер на общо
160 лева - по 80 лв. за всяка съдебна инстанция, изчислени съгласно правилото
на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с
чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив,
ХХI състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1650 от 12.08.2022 г., постановено по АНД № 3244/2022 г. по описа
на Районен съд - Пловдив, ХХ н. състав, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 628521-F643043/17.03.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП – Пловдив, с което на „НИКО ИНВЕСТ 2006“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление с. Катуница, ул. „Тракия“ № 2, представлявано от Г.Й. И., на
основание чл. 179, ал. 1, пр. 3 от ЗДДС е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5 във
връзка с чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НИКО ИНВЕСТ 2006“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Катуница,
ул. „Тракия“ № 2, представлявано от Г.Й. И. да заплати на Национална агенция за
приходите с адрес на призоваване гр. София, бул. „Дондуков” № 52 сумата от 160
(сто и шестдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.