Определение по дело №223/2020 на Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Габрово 06.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Габровският окръжен съд              колегия в закрито

заседание шести юли

през  две хиляди и  двадесета   година в състав:

                                                  Председател: В.Топалова

                                                  Членове:          В. Генжова

                                                                           Г.Косева

като разгледа докладваното от     съдията  Генжова В. ч.гр.д. № 223 по описа за   2020             год. ,за да се произнесе взе предвид следното:

               Производството е по реда на  чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

    Образувано е по частна жалба на "Профи кредит България" ЕООД- София против разпореждането обективирано в заповед № 1347 /04. 03.2020г.  по ч.гр.д. №400/2020г. по описа на РС –Габрово.

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане сумата от 32.91 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20. 07.2019г. – 20.08.2019г., за сумата от 658.08 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и съответна част от разноските.

   Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.

          Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д.№ 40/2020г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по  заявление по чл.410 ГПК от "Профи кредит България" ЕООД- София срещу С.С.Ц. *** за парични вземания по договор за потребителски  кредит  - стандарт  ******************.

           Със заповед №1347/04.03.2020г. Районният съд е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата 558,35  лева  главница и 33.51 лв. разноски за ДТ и за юристконсултско възнаграждение по съразмерност.

          С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в заповедта за изпълнение  цитирана по-горе,  е отхвърлено заявлението досежно претенцията представляваща договорна лихва , и възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги с мотив: че  противоречат на закона и добрите нрави, тъй като ГЛП е в размер на 37.50%, поради което длъжникът на осн. чл. 23 ЗПК следва да върне само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи.

            В частната жалба се възразява, че  уговореното между страните договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, предвид неговата същност, свободата на договаряне между страните, а  и освен това ГЛП  е в границите на законодателно заложеният максимален праг.Освен това кредитополучателят се е ползвал от услугите по закупеният пакет  допълнителният услуги и не следвало да се приема, че плащането на цената е предварително или е разсрочена за живота на кредита.

     Въззивният съд счита, че не е налице обоснована вероятност за неравноправие на клаузата за размера на договорната лихва, както е приел заповедният съд. В случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита.  С текста на чл. 9 от ЗЗД е уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размера на ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, не може да се направи извод в едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.

При предсрочна изискуемост на вземането, която в случая се твърди, да е настъпила на  20.08.2019 г.  на кредитора се дължи непогасеният остатък от главницата и договорна лихва по действалия до този момент погасителен план, като в този смисъл е и даденото в т. 2 от ТР № 3/ 19.03.2019г. по ТД № 3/2017г. на ОСГТК разрешение. В случая  заявителят е съобразил това обстоятелство и е претендирал договорна лихва  в размер на 32.91 лв. за периода 20.07.2019г. до 20.08.2019г.,- до настъпване на предсрочната изискуемост.

Въззивният съд намира, че следва претендираната сума в размер на 32.91 лв. представляваща договорна лихва за периода 20.07.2019г. до 20.08.2019г да бъде присъдена на заявителя, , поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в тази част.

Правилни са изводите на заповедния съд за противоречие със закона на претендираното вземане за сумата от 658,08 лв.- неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.

Съставна част в договора за кредит  е включен и съответно избран и закупен пакет от допълнителни услуги, за който кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния план. Следователно в случая се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и парична сума по този допълнителен пакет услуги. Клаузите за заплащане на възнаграждение по допълнителния пакет услуги противоречат на добрите нрави и директно на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.

На основание изложеното, въззивният съд намира, че подадената частна жалба е частично основателна, само досежно сумата от 32.91 лв. представляваща договорна лихва за периода 20.07.2019г. до 20.08.2019г  и обжалваното разпореждане следва да се измени в тази част, а в останалата част частната жалба е неоснователна.

Водим от гореизложеното съдът 

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждането инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1347/04.03.2020г.  по ч.гр.д. №400/2020г. по описа на ГРС, В ЧАСТТА,  с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.С.Ц. ***, за сумата от 32.91 лв. договорно възнаграждение за периода 20.07.2019г. до 20.08.2019г, вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Профи Кредит България” ЕООД- София срещу С.С.Ц.,***, ЕГН **********  за сумата от 32.91 лв. представляваща договорна лихва за периода 20.07.2019г. до 20.08.2019г .,  дължима по силата на договор за потребителски  кредит *****************.

          ПОТВЪРЖДАВА разпореждането инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с  № 1347/04.03.2020г.  по ч.гр.д. №400/2020г. по описа на ГРС в останалата  обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател :                                

                                                                          

 

 

 

 

Членове: