МОТИВИ към
НОХД №1645/2019 г.:
Обвинението
е против подсъдимия Д.Г. ***.
Подсъдимият се обвинява за това, че от края на месец декември 2016 г. до месец януари 2019 г. в с.С.,
обл.Пазарджик, като пълнолетно лице без да е сключил брак е заживял съпружески
с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст, а именно Г.Г.Б. ЕГН **********
- престъпление
по чл.191, ал.3 от НК.
Подсъдимият
Д.Г. не се признава за виновен по предявеното
му обвинение. Дава обяснения за фактическата обстановка.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК
прие за установено следното:
Свидетелката Г.Б. е родена на *** г. Нейният баща Г. Б.
заминал за Италия и спрял да се интересува от дъщеря си. Нейната майка,
свидетелката А.Б., първоначално работела в Италия, а по-късно заминала за Франция.
Затова свидетелката Г.Б. *** при своята леля, а към 2016 г. живеела в с.Ц.,
обл.Пазарджик, при своята баба.
В началото на месец декември 2017 г. в с.Ц.
свидетелката Г.Б. се запознала с подсъдимия Д.Г.. По това време подсъдимият Г.
бил на 25 години, тъй като е роден на *** г., а свидетелката Г.Б. била навършила
14 години. Двамата се влюбили и решили да живеят заедно. Така през месец
декември 2017 г. свидетелката Г.Б. отишла в дома на подсъдимия Д.Г. в с.Д.,
където живеела неговата майка, свидетелката Г.Г.. Двамата правили секс и тогава
свидетелката Г.Б. му казала, че е на 14 години.
След няколко дни, в началото на 2018 г. двамата се
преместили в с.С.. Там, на ул.“12- та“ №7 живеели бабата и дядото на подсъдимия
Г. по бащина линия, както и неговият чичо, свидетелят Л.К.. От края на месец
декември 2017 г. в с.С. свидетелката Г.Б. и подсъдимият Д.Г. заживели заедно на
семейни начала, без да сключват граждански брак, независимо, че подсъдимият Г.
знаел за възрастта на свидетелката Б..
През месец януари 2019 г. двамата гостували в с.В., обл.П..
Там живеела свидетелката Ана Лазарова, сестра на свидетелката Г.Б.. Тя не
позволила на свидетелката Г.Б. да си тръгне с подсъдимия Г.. В България се
прибрала и майката на свидетелката Г.Б., свидетелката А.Б.. Тя отвела дъщеря си
в гр.Стара Загора, а на 12.03.2019 г. свидетелката Г.Б. била настанена в ЦНСТ в
с.Л., откъдето избягала на 01.04.2019 г. В последствие свидетелката Г.Б. се
върнала в дома на подсъдимия и след като получила съгласието на своята майка
останала да живее със същия на съпружески начала и до момента.
По делото е представено удостоверение за сключен
граждански брак, от което е видно, че подсъдимият Д.Г. и
свидетелката Г.Б. са сключили граждански брак на
26.07.2019 г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Г.Б., Г.Г., Георги Г., В.
И., К.Н., Б.Н., Е.Б., А.Б., Л.К., М.К., дадени в хода на съдебното следствие,
показанията на свидетелите А.Б., Г.Б., Г.Г., депозирани на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал-1, т.1 от НПК
и чл.281, ал.4 във връзка с ал-1, т.1 от НПК, проведената очна ставка между
подсъдимия Г. и свидетеля К.Н., както и писмените доказателства приложени по
делото.
Обвинението, за това че подсъдимият Г. и свидетелката Г.Б.
са заживеели на съпружески начала в края на 2016 г., когато Б. е била на 13
години се основава на показанията на разпитаните свидетели на досъдебното
производство.
По делото са прочетени и приобщени като доказателства
показанията на свидетелите Г.Б., Г.Г. и А.Б., депозирани на досъдебното
производство.
В тези си показания въпросните свидетели еднопосочно
заявяват, че подсъдимият се запознал с Г.Б. в началото на м.декември 2016 г.,
когато свидетелката Б. била на 13 г., за което уведомила подсъдимия.
Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на
свидетелите К.Н. и Е.Б..
Свидетелят Н. дава показания, че пред него подаване на
жалба от свидетелката А.Б., същата, както и свидетелите Г.Б. и Г.Г., майка на
подсъдимия обяснили, че подсъдимият и Г.Б. и подсъдимият Г. се запознали и
заживели заедно именно в края на м.декември 2016 г.
В този насока са и показанията на свидетелката Б.,
присъствала на разпита на свидетелката Г.Б., в качеството на инспектор ДПС в РУ Пазарджик.
В хода на съдебното следствие свидетелките Г.Б., Г.Г. и А.Б.,
независимо една от друга дават идентични показания, че запознанството и
заживяването с подсъдимия се случило в края на м.декември 2017 г. и началото на
2018 г.
Дадените на досъдебното производство показания сочат като
неверни, като обясняват с това че, първите две, указано им от разследващите, а А.Б.
с това, че била ядосана на подсъдимия и е искала да му навреди, тъй като не е
била съгласна дъщеря й да живее с него.
Съдът дава вяра на показанията на тези свидетелки, дадени
на съдебното следствие, като достоверни. Тези им показания се подкрепят от
показанията както на Л.К., Георги Г., М.К., съответно чичо, баща и дядо на
подсъдимия Г., така и тези на свидетелите В. И. и Б.Н., които са колега и бивша
съпруга на подсъдимия.
Свидетелите Л.К. и В. И. сочат, че за първи път се
запознали със свидетелката Г.Б. ***, когато заедно и с подсъдимия посрещнали
началото на новата 2018 г.
В същата насока са и показанията на свидетелите Г. Г. и М.К.,
които от своя страна се запознали със Г.Г. в началото на 2018 г., когато тя
вече живеела в дома на дядото и бабата на подсъдимия в с.С., като свидетелят Г.
сочи че подсъдимият се разделил със бившата си съпруга – свидетелката Б.Н.
няколко месеца преди това.
Тъй като всички тези свидетели са в близки, основно
роднински отношения с подсъдимия, съдът внимателно прецени техните показания
през призмата на показания на свидетелката Б.Н..
Съдът намира, че нейните показания са убедителни и
достоверни, тъй като макар и бивша съпруга на подсъдимия, дава незаинтересовани
показания в подкрепа на защитната теза.
В показанията си свидетелката категорични, ясно и
последователно обясни, че се разделила с подсъдимия Г. и се изнесла от къщата,
в която живеели в с.С. през лятото на 2017 г. Празненството за посрещане на
нова година 2017 г. прекарали заедно с подсъдимия. Ясно си спомняла това, тъй
като детето им имало рожден дена на 16.12.2016 г., когато с подсъдимия още
живели заедно и празнували заедно.
При така установената фактическа обстановка, при анализ
на свички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че
подсъдимият Д.Г.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на чл.191,
ал.1 от НК, като от края
на м.декември 2017 г. до м.януари 2019 г., като пълнолетно
лице, без да е сключил брак е заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16-годишна възраст — Г.Г.Б. ЕГН **********, като до приключване на съдебното следствие е
последвал брак между подсъдимия и пострадалата.
Поради последното обстоятелство, на основание чл.191,
ал.4 от НК /отм./, при наличие на предпоставките на чл.2, ал.2 във връзка с
ал.1 от НК съдът НЕНАКАЗА подсъдимия Д.Г.Г. за извършеното престъпление.
С оглед на установените категорични обстоятелства от събраните по делото
доказателства, съдът ОПРАВДА подсъдимия
по обвинението в престъпление по чл.191, ал.3 от НК и по обвинението в
престъпление в периода от м.декември 2016 г. до м.декември 2017 г.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: