№ 12341
гр. ***, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110151283 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „***“ срещу
ЗД „***“ АД, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 338,64 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди
настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***, причинени виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № ***, чиято „Гражданска
отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба в съда – 29.08.2024 г., до окончателното
плащане, както и сумата от 119,49 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 27.08.2021 г. до 27.08.2024 г.
Ищецът твърди, че на *** г. в гр. ***, комплекс „***“ до ресторант „***“ е настъпило
ПТП по вина на водача на лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № ***, който при
извършване на маневра „обратен завой“ не изчаква и блъска извършващ маневра
„паркиране“ лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № ***, вследствие на което на последния са
причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „БМВ 316“, с
рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ***, валидна към датата на застрахователното събитие. Сочи, че в
причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил.
Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за извършения ремонт застрахователят е
платил обезщетение в размер на 323,64 лв. и е извършил ликвидационни разходи в размер
на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за платеното
обезщетение в размер на 338,64 лв. спрямо ответника като застраховател на гражданската
отговорност на делинквента. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за
заплащане на процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Посочва, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира обезщетение за забава в размер на
119,49 лв. за периода от 27.08.2021 г. до 27.08.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗД „***“
1
АД, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на увреждащия автомобил. Излага съображения за изключителна вина на водача на
застрахования при ищеца автомобил, евентуално твърди съпричиняване от негова страна,
като посочва, че водачът на пострадалия от ПТП лек автомобил е извършил нарушение на
25, ал. 1 ЗДвП, тъй като при извършване на маневра за паркиране на заден ход не е
пропуснал движещото се по път с предимство МПС „Дачия Логан“, с рег. № ***. Оспорва и
размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и
собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, че в изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на водача на лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № ***, което е в причинна връзка с
уврежданията на този автомобил.
Между страните не се спори, а и видно от приетата като писмено доказателство
застрахователна полица № ***/*** г., към момента на настъпване на събитието между
ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № ***, е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено и
обстоятелството, че към датата на ПТП собственикът на лек автомобил „Дачия Логан“, с рег.
№ *** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от *** г. се установява, че на посочената дата около *** часа, в гр. ***, ж.к. „***“ е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № ***, управляван от Т.
С., и лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № ***, управляван от М. Е.. Отразена е схема на
произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по МПС, като
за лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № *** е посочено предна броня, а за лек автомобил
„Дачия Логан“, с рег. № ***– няма видими щети. Протоколът е подписан от двамата водачи,
като Т. С. е посочила в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е нейна.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен
от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е
опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е.
не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Ето защо, документът има характер на нарочен от гледна
2
точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се
отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите
доказателства и най - вече с данните за механизма на настъпване на ПТП, които се съдържат
в показанията на разпитаните по делото свидетели, и заключението на САТЕ.
Свидетелят Т. С. С., водач на процесния лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № ***,
разказва, че е участвала в ПТП през 2020 г. в гр. ***. Посочва, че идвала откъм *** градина
и завила към светофарите на *** поликлиника, където решила да паркира. В същия момент
водачът на другия автомобил паркирал. Твърди, че не видяла другия автомобил. Не си
спомня с кои части на двата автомобила настъпил удара, както и какви са били щетите по
двете МПС-та. При предявяване на протокола за ПТП от *** г., посочва, че подписа под
буква „А“ и текста в „забележка“ са положени от нея.
Според показанията на свидетеля М. Й. Е., водач на лек автомобил „БМВ 316“, с рег.
№ ***, водачът на другия автомобил го ударил, докато правил заход за паркиране. Не помни
подробности около инцидента, тъй като в този период е участвал в няколко ПТП-та. Твърди,
че бил в „клетката за паркиране“, но предната част на автомобила не била напълно
прибрана, като при опит на водача на другия автомобил да го изпревари, му ожулил
предната броня.
Настоящата съдебна инстанция намира, че следва да се кредитират като достоверни
показанията на свидетелите С. и Е., тъй като са житейски логични и кореспондират с
отразеното в двустранния констативен протокол за ПТП относно обстоятелствата, при които
е настъпило процесното ПТП, както и със заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. Съдът намира, че с оглед изминалия период от време от момента на ПТП е
логично свидетелите да си спомнят случая по-общо, допускайки неточности в някои
детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет.
Същественото е, че техните субективни възприятия по отношение на правнорелевантните
факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се.
В синхрон със събраните по делото писмени доказателства и гласни такива, е и
експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че
на *** г. около *** часа в гр. *** лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № *** се движи в кв.
*** и пред ресторант „***“ настъпва съприкосновение с паркиращия в този момент лек
автомобил „БМВ 316“, с рег. № ***. Съгласно експертното заключение водачът на лек
автомобил „Дачия Логан“, с рег. № *** е могъл да възприеме лек автомобил „БМВ 316“, с
рег. № *** през цялото време на движение. Водачът на лек автомобил „БМВ 316“, с рег. №
*** е имал възможност да възприеме лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № *** в
огледалата за обратно виждане. Според експертното мнение водачът на лек автомобил „БМВ
316“, с рег. № *** е имал видимост към лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № *** в
огледалата за обратно виждане, непосредствено преди да започне маневрата за движение на
заден ход. Според вещото водачът на лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № *** е имал
техническа възможност да предотврати настъпване на произшествието, ако се е движил със
скорост и дистанция, при които е могъл да спре в рамките на опасната зона без да настъпи
съприкосновение с извършващия пред него маневра за паркиране лека автомобил „БМВ
316“, с рег. № ***. Водачът на лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № *** е имал техническа
възможност да предотврати настъпване на произшествието, ако е изчакал лек автомобил
„Дачия Логан“, с рег. № *** да премине и след това да предприеме маневра за паркиране.
Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „БМВ 316“, с рег. №
***, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, настоящия състав приема, че по
делото е доказано, че именно действията на водача на лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. №
***, съставлява граждански деликт за това, че поради недостатъчен контрол върху
3
управляваното от него моторно превозно средство и управление със скорост, несъобразена с
пътните условия, не е могъл да спре в рамките на опасната зона без да настъпи
съприкосновение с извършващия пред него маневра за паркиране лек автомобил „БМВ 316“,
с рег. № ***, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН. Поради това при определяне на дължимото обезщетение
съдът следва да съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена
стойността на действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени.
В случая съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ 316“, с рег. № ***, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 330,24 лв. Така определената от експерта
стойност включва, демонтаж и монтаж на увредените детайли, възстановяване на
увредените детайли, боядисване, боя и материали, камера и труд.
Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разноски за определяне на щетата, които възлизат на сумата от 15 лв.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер – 345,24 лв. /330,24 лв. + 15
лв./.
Настоящата съдебна инстанция намира, че дължимата сума за регресното вземане
следва да бъде намалена наполовина с оглед основателността на направеното от ответното
дружество възражение за съпричиняване на вредносния резултат от страна на водача на
увредения автомобил /при отчитане на 50 % съпричиняване/. Това е така, тъй като
настъпването на процесното ПТП от страна на водача на лек автомобил „БМВ 316“, с рег. №
*** е можело да бъде избегнато, ако преди да започне маневра за движение на заден ход за
паркиране, се е убедил (като възприеме в огледалата за обратно виждане лек автомобил
„Дачия Логан“, с рег. № ***), че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е основателен и следва да се
4
уважи за сумата от 172,62 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 338,64 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен
Като законна последица от уважаването на иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законната лихва върху главницата от 172,62 лв., считано от подаване на исковата
молба в съда – 29.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска за мораторна лихва следва да се установи наличието на
главен дълг и забава в погасяването му.
По делото съдът формира извод за наличието на главен дълг. Задължението на
застрахователя по „Гражданска отговорност“ към застрахователя по имуществената
застраховка „Каско“ е задължение без срок за изпълнение, поради което за поставянето му в
забава е необходимо покана. Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, застрахователят на
„Гражданската отговорност“ на делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност. В случая, поканата за доброволно
изпълнение е получена от ответника 26.01.2021 г., като срокът е изтекъл на 26.02.2021 г.,
поради което ответникът е изпаднал в забава, считано от 27.02.2021 г. Изчислен от съда при
условията на чл. 162 ГПК чрез лихвен калкулатор, размерът на мораторната лихва за
периода от 27.08.2021 г. до 27.08.2024 г., начислен върху главницата от 172,62 лв., е 60,90 лв.
Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи
до размера на сумата от 60,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.08.2021
г. до 27.08.2024 г., като за разликата над сумата от 60,90 лв. до пълния предявен размер от
119,49 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца ЗАД
„***“ АД се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете. В производството
ищецът е направил разноски в общ размер на 530 лв., от които 100 лв. – заплатена държавна
такса, 30 лв. – депозит за свидетел, 300 лв. – депозит за САТЕ, и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената
част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът ЗАД „***“ АД има право на
разноски в размер на 270,15 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника ЗД „ ***“ АД се дължат
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. В производството ответникът е
направил разноски в общ размер на 810 лв., от които 30 лв. – депозит за свидетел, 300 лв. –
депозит за САТЕ, и 480 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът
прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 25.10.2025
г. (л. 46 от делото), в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има
характер на разписка. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния
такъв съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, с оглед на което и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК,
направено от ответника, е неоснователно. Съобразно отхвърлената част от претенции и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът ЗД „***“ АД има право на разноски в размер на
397,12 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***,
5
да заплати на ЗАД „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 172,62 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***,
причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. №
***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда – 29.08.2024
г., до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 60,90 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 27.08.2021 г. до 27.08.2024
г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 172,62 лв. до пълния
предявен размер от 338,64 лв., и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 60,90 лв. до пълния предявен размер от 119,49 лв.
ОСЪЖДА ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***,
да заплати на ЗАД „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 270,15 лв. – сторените разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, да
заплати на ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 397,12 лв. – сторените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6