Решение по дело №653/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 75
Дата: 9 март 2022 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20217100700653
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                           75

  Добрич, 09.03.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА


        Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година, І състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА       

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 653/ 2021 год.

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Ю.М.Х. ***, подадена чрез адв. Т.Г., срещу Решение № 52/ 26.11.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - Добрич.

Жалбоподателката настоява, че изводът на административния орган, че няма изискуемия действителен стаж от 15 години за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), е неправилен. Позовава се на разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. Счита, че административният орган не е зачел времето, през което оспорващата е била в платен и неплатен годишен отпуск поради бременност и раждане за децата ѝ, с оглед на което иска отмяна на Решението, преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява. Постъпила е писмена защита от процесуалния ѝ представител, в която последният настоява, че стажът е изчислен правилно, но като не е зачетен периодът на майчинството за действителен осигурителен стаж, е нарушена разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 КСО. Прави връзка и с чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за доводите си, че за осигурителен стаж се зачита и времето на отпуските по бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от Кодекса на труда (КТ) изцяло, независимо от продължителността на работното време. Допълнително сочи и разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за положения до 31.12.1999 година трудов стаж, както и чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията относно закрилата на майчинството от Държавата и равенство в правата на жените – майки по отношение техните осигурителни и трудови права. Цитира съдебна практика в подкрепа на съображенията си.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ - Добрич, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт ***, редовно упълномощена, която оспорва жалбата.

По делото е приобщена преписката по издаване на оспорения акт.

Административен съд - Добрич, Първи състав, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по Заявление вх. № 2113-24-1126/ 19.08.21 г., подадено от Ю.М.Х., чрез адв. Г.,  за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.(л. 13 – 14) Към административната преписка са приложени Удостоверение № 250/ 28.09.1992 г., издадено от АПК „****“, Тервел; Удостоверение № 251 от 28.08.1992 г., издадено от ТКЗС „****“, с. ****, общ. Тервел; Удостоверение изх. № 5507-18-1210/ 10.08.2017 г., Удостоверение изх. № 5507-18-994/ 21.05.2018 г., Удостоверение изх. № 5509-18-637/ 31.05.2019 г. и Удостоверение изх. № 5507-18-814/ 31.05.2019 г. на ТП на НОИ – Силистра; удостоверение за раждане на ****, роден на *** г., удостоверение за раждане на ****, родена на *** г.; трудова книжка № 1696 на името на жалбоподателката; Справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.1997 г. до 31.12.2004 г. и от 01.01.2005 г. до 31.12.2021 г.; опис на осигурителния стаж на жалбоподателката.    

 С Разпореждане № **********/ 21.10.2021 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич е отказано на Ю.М.Х. отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Длъжностното лице е изложило мотиви, че лицето е родено на *** г. и към датата на подаване на Заявлението има навършена възраст от 67 години 04 месеца и 25 дни. Посочено е, че молителката има придобит осигурителен стаж от трета категория 15 години 11 месеца и 17 дни, в това число 01 години 04 месеца и 03 дни майчинство, при което за действителен осигурителен стаж е признат такъв от 14 години 07 месеца и 14 дни. Направено е позоваване на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, съгласно който  "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В резултат на това позоваване е прието, че г-жа Х. няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма 15 години действителен осигурителен стаж и е постановен отказ за отпускане на пенсия с Разпореждането.(л. 4)

Разпореждането от 21.10.2021 г. е обжалвано по административен ред. (л. 5) по съображенията, които са изложени впоследствие и в жалбата пред съда.  

С Решение № 52/ 26.11.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Добрич е счел жалбата за допустима. Разгледал я е по същество и я е приел за неоснователна. Описал е събраните в административното производство доказателства, правните основания на които длъжностното лице е отказало отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е направил извод, че правилно е отказано отпускането на жалбоподателката на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в резултат на което е отхвърлил жалбата ѝ. Изтъкнал е, че възраженията на жалбоподателката, че периодът на майчинството ѝ не е зачетен за осигурителен стаж, са неоснователни, тъй като майчинството е зачетено за осигурителен стаж, но не е зачетено за „действителен стаж“.

Решението е получено от процесуалния представител на жалбоподателката на 10.12.2021 г., видно от отбелязването върху известието за доставяне.(л. 40)

Жалбата до съда е подадена на 15.12.2021 г. чрез ТП на НОИ - Добрич в преклузивния срок за обжалване, на годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, приложимите материалноправни норми, намира жалбата за основателна.

Предмет на оспорване е Решение на Директора на ТП на НОИ - Добрич, постановено по реда и при условията на чл. 117 от КСО.

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 52/ 26.11.2021 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, с оглед на което е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. Потвърденото с него Разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган. Спор относно компетентността на органа няма.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта. В този смисъл решението е мотивирано, така както изисква нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО.

Относно съответствието с материалния закон и административно-производствените правила, настоящият състав съобрази следното:

В Раздел І на Глава Шеста от Кодекса за социално осигуряване е уредено отпускането на различните видове пенсии за осигурителен стаж и възраст.

Ю.Х. е подала Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО.

Към датата, приета за дата на подаване на Заявлението, 19.08.2021 г., жалбоподателката има навършена възраст 67 години 04 месеца и 25 дни.

Съгласно нормата на чл. 68, ал. 1 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както е указано в т. 1 и т. 2 на чл. 68, ал. 1 от КСО. В случая няма спор, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 от КСО.

Претендира се, че същата отговаря на изискванията н чл. 68, ал. 3 от КСО. Спорът касае незачетения за действителен стаж осигурителният стаж на жалбоподателката по време на ползване на майчинство. Според разписаните в чл. 68, ал. 3 от КСО предпоставки, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2 до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. В случая г-жа Х. има навършена възраст от 67 години 04 месеца и 25 дни към датата на подаване на Заявлението, т.е. относно предпоставката за възраст спор няма. Същата има натрупан осигурителен стаж от трета категория към тази дата от 15 години 11 месеца и 17 дни, като в това число е включен периодът на майчинството ѝ общо от 01 година 04 месеца и 03 дни. Така установеният стаж от лицето е правилен като цифрово изражение. Административният орган обаче е счел, че от него следва да изключи периода на майчинството. В тази връзка съдът съобрази следното:

          Съгласно чл. 9 от ПМС № 61/ 28.12.1967 г. (отм.)  на работничките и служителките се разрешава от 1 януари 1968 г. платен отпуск поради бременност и раждане: при първо дете - в размер на 120 календарни дни, при второ дете - 150 календарни дни, при трето дете - 180 календарни дни, за четвърто и следващо дете по 120 календарни дни. Предприятията, учрежденията и организациите следва да разрешават при поискване на майката-работничка или служителка, след изтичане на платения отпуск по предходната алинея, неплатен отпуск за отглеждане на детето, както следва: при едно дете - до 8 месеца; при две деца - до 9 месеца; при три деца - до 12 месеца; при повече деца - до 8 месеца, като е разписано този отпуск да се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда и по Закона за пенсиите. На жените-майки, членове на трудово-кооперативните земеделски стопанства или неработещи, при бременност и раждане и за отглеждане на деца да се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките-работнички и служителки. Съобразявайки всички предвидени възможности за зачетен стаж по това ПМС, съдът приема, че правилно административният орган е изчислил осигурителния стаж на жалбоподателката. Изводът му обаче, че следва този стаж за периода на майчинството да бъде изключен като неотговарящ на понятието „действителен стаж“, е неправилен.

В § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично е регламентирано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. В случая спорният стаж във връзка с периода на майчинството на жалбоподателката е от 12.09.1976 г. до 12.09.1977 г. и от 01.08.1981 г. до 04.12.1981 г. С оглед времето на майчинство именно на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Приложимата нормативна разпоредба към датата на ползване на двата отпуска по майчинство е разпоредбата на чл. 80 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (ЗП, отм.) се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто несъмнено е и отпускът по майчинство. В същия смисъл е и действащата към този момент Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.), съгласно която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.), както и ПМС № 61/ 28.12.1967 г., в чл. 9, ал. 3 на което изрично е записано, че платеният отпуск поради бременност и раждане и неплатеният отпуск за отглеждане на дете се зачитат за трудов стаж по КТ (отм.) и по ЗП (отм).

Следователно и при двата пенсионни режима по отменения Закон за пенсиите и по сега действащия КСО отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране, поради което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Със създаването на тази разпоредба не отпада правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал да го признае за такъв и го е изключил от натрупания от жалбоподателката осигурителен стаж. След признаването на периода на майчинство осигурителният стаж на г-жа Х. надвишава 15 години и с оглед на навършената от нея възраст над 67 години същата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Очевидно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди, и сега нормотворецът не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.

Като е приел обратното, Директорът на ТП на НОИ – Добрич е постановил един незаконосъобразен акт в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, който следва да бъде отменен, заедно с потвърденото с него Разпореждане, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.(В този смисъл Р № 47 от 05.01.2021 г. по адм. д. № 6669/2020 г., VІ отд. на ВАС; Р № 2477 от 17.02.2020 г. по адм. д. № 5956/2019 г., VІ отд. на ВАС; Р № 5017 от 20.04.2021 г. по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС; Р № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. № 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС и др.)

 

 

 

 

              

С оглед изхода на спора и отправеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателката, приложените по делото доказателства (л. 10), на същата следва да бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. (триста лева).

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Ю.М.Х., ЕГН **********,***/ 26.11.2021 г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, както и потвърденото с него Разпореждане № **********/ 21.10.2021 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич.

ВРЪЩА преписката на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Добрич за издаване на административен акт по подаденото от Ю.М.Х. Заявление вх. № 2113-24-1126/ 19.08.21 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - Добрич да заплати на Ю.М.Х., ЕГН **********,*** сума в размер на 300.00 лв. (триста лева), представляваща съдебно – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщението и изпращането на страните на препис от решението, че е изготвено.

 

 

                                                           СЪДИЯ: