Определение по дело №293/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

О    П    Р    Е   Д    Е    Л    Е    Н   И    Е

 

гр. Кюстендил, 12.09.2019 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

 на дванадесети септември

 през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                             

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Галина Мухтийска

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  Ваня Богоева

                                                                                            Евгения Стамова

 

като разгледа докладваното от съдия  Ваня Богоева в.гр.д. № 293

по описа за 2018 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид :

           

            Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила молба вх. № 4480/17.06.2019 г. от „ЛЕГА КОНСУЛТ” ООД, ЕИК ********* чрез адв. Р.Г., действаща като процесуален представител по пълномощие, с която се иска на основание чл.248, ал.1 от ГПК да бъде изменено решение № 157/07.06.2019 г. на ОС– гр. Кюстендил, постановено по в.гр.д. № 293/2018 г. по описа на съда в частта за разноските. В молбата се твърди, че ответното дружество не е представило надлежни доказателства за реално извършване на разноските. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, с оглед на което възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер, изчислен съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.201004 г., а именно *** лева.

 Искането е  да се измени постановеното решение на окръжен съд в частта на разноските, като се остави без уважение искането на „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня”АД за присъждане на разноски, евентуално - да се намали размерът на присъденото адвокатско възнаграждение, поради прекомерност.

            В срока по чл. 248, ал.2 от ГПК  е постъпил отговор от  адв. Р.М.в качеството й на процесуален представител по пълномощие на „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД, *** със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1, в който е изразено становище за нейната недопустимост, тъй като възражение за прекомерност на претендираните разноски не е направено от „Лега Консулт” в съдебното  заседание, проведено на 02.10.2018 г., а  се прави за първи път с молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.  Изразено е становище и за неоснователност на същата, доколкото предявеният иск е отхвърлен изцяло, поради което на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника всички претендирани и направени от последния разноски по делото. Искането е за оставяне без разглеждане на молбата, респективно за оставянето й без уважение. Изразява се и становище за липса на правен интерес от изменение на решението в частта за разноските, тъй като „Лега Консулт” ООД е изплатило присъдената с решението сума. Представен е отчет по сметка, удостоверяващ получен превод с основание деловодни разноски за двете съдебни  инстанции, присъдени с решението по настоящото дело. Счита се, че извлечението от банковата сметка на адвоката са достатъчно доказателство за заверяване сметката на получателя. Твърди се, че в случая не се счита за нужно да се представя  платежно нареждане.

След преценка доводите на страните и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

            Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, доколкото същата е предявена от легитимна страна и в срока по  чл. 248, ал.1 от ГПК – в едномесечен срок от постановяването му. Обстоятелството, че молителят е изплатил на ответната  страна  присъдените по делото разноски за двете съдебни инстанции не обуславя извод на съда за липсата на правен интерес за изменение на решението в частта за разноските. При надлежно сезиране, съдът дължи произнасяне по депозираната молба, независимо дали разноските по делото са изплатени.

Съдът счита, че е основателно възражението на ответната по молбата страна за недопустимост на същата относно искането за намаляване на разноските по прекомерност, тъй като възражение за прекомерност на претендираните разноски не е направено от „Лега Консулт” в съдебното  заседание, проведено на 02.10.2018 г., а  се прави за първи път с молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. От протокола на проведеното съдебно заседание на 14.03.2018 г. се установява, че в хода на устните състезания  пред районен съд, страните по делото са представили списъци на разноските по чл. 80 от ГПК, както и че всяка една от тях е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Пред въззивната инстанция „СБР- Сапарева баня” АД  е направило разноски за адвокат и  е претендирало такива, обаче насрещната страна не е направила възражение за прекомерност на същите и те са присъдени в поискания размер.

            Разгледана по същество, съдът намира за частично основателна молбата за изменение на  решение № 157/07.06.2019 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Целта на производството е да бъдат точно изчислени дължимите разноски.

В настоящия случай  окръжен съд с решение №157/07.06.2019 г., постановено по настоящото дело е отменил решението на Дупнишкия районен съд и е отхвърлил предявените от „Лега Консулт” ООД, срещу „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД искове  с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД  Със същото решение съгласно правилото на чл. 78, ал.3 от ГПК е осъдил „Лега Консулт” ООД да заплати на  „Специализирана болница за рехабилитация - Сапарева баня” АД сумата *** лева – деловодни разноски за двете съдебни инстанции, като разноските са определени по представените списъци по чл.80 от ГПК пред районен и окръжен съд.

Съгласно т. 1 от ТР №6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС могат да се присъдят само разноски, чието извършване е доказано. При уговорено плащане  на адвокатското възнаграждение по банков път, доказването става с  банков документ, който удостоверява изплащането му. В случая в образуваното пред ДнРС производство ответникът е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който са посочени следните разноски: депозит за вещи лица- ** лева., възнаграждение за един адвокат: ** лева или общо- ** лева Пред окръжен съд е представен списък по чл.80 от ГПК, в който е  посочена сумата 422.84 лева.- държавна такса. Вземайки предвид доказателствата, които удостоверяват заплащането на разноските, съдът счита, че пред районен съд са представени  от „СБР- Сапарева баня” АД  надлежни доказателства за следните разноски:  заплащане на депозит за вещи лица,  тъй като на л.167, на л. 281 и на л.328 по гр.д. 2075/16 г. по описа на ДнРС са приложени вносни бележки, от които е видно, че ответното дружество е превело суми, като депозит за вещи лица съответно в размери: * лева., * лева и * лева /но по представения списък по чл.80 ГПК са посочени разноски за депозит за вещо лице в размер на * лева/ и за внесената

                                                                           - 2 -

държавна такса за обжалване на решението на районен съд, плащането на която  се удостоверява с представената вносна бележка за сумата * лева, за което е представено платежно нареждане на л.42 от в.гр.д.№293/2018 г. по описа на КнОС.

Съдът счита, че  „СБР- Сапарева баня” АД  не е представило надлежни доказателства за реалното изплащане на  сумата от ** лева, представляваща  възнаграждение за един адвокат. Представено е на л. 340 от гр.д. № 2075/2016 г. извлечение от банкова сметка ***. Същото не в оригинал,  както не е  заверено и от пълномощника на ответното дружество по реда на чл.32 от Закона за адвокатурата. Следователно то не представлява годно доказателство за извършено плащане на адвокатското възнаграждение по банков път. Посоченото обуславя извода на съда, че по отношение на претендираната  като разноски сума от ** лева липсва надлежно доказателство, удостоверяващо реалното заплащане на посочената сума, поради което, независимо от изхода по делото, въззиваемото дружество не я дължи. В този смисъл е определение № 252/27.07.2018 г. по дело № 4438/2017 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

С оглед изложеното съдът счита, че решение №157/07.06.2019 г., постановено по настоящото дело следва да се измени в частта за разноските, като общо присъдената сума от 3 650 лева се намали на 1 850 лева

С оглед на изложеното и на основание  с чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът

 

                                          О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ИЗМЕНЯ  решение № 158/07.06.2019 г., постановено по в.гр.д. №293/2018 г. по описа на КнОС в частта му за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените на „Специализирана болница за рехабилитация- Сапарева баня”АД, *** със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Серафим Йорданов” № 1  деловодни разноски за двете съдебни инстанции, от сума в размер на ** лв. на сума в размер на ** лева.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                             

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        

                                                               ЧЛЕНОВЕ :