РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Търговище, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря С. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20243530101529 по описа за 2024 година
Производството е по предявен иск с пр. осн. чл. 26,ал.1, предл. първо от
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Т. С. Б. с ЕГН-********** от гр.Т., със
съдебен адрес гр.С., ул.И. № 8, ет.5, против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
ЕИК:********* гр.С. с предявен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11
и чл.19, чл.33 от ЗПС и чл.143, ал.1 от ЗЗП за прогласяване нищожност на
Договор за потребителски кредит №********** от 05.08.2021г.
Ищцата твърди, че на 05.08.2021г. сключила с ответника „ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД Договор за потребителски кредит № ********** с общ размер на
кредита 2 786,89 лв., от който главница в размер на 2 000 лв., общ размер на
застрахователната премия от786,89лв., размер на Застраховка BANK ПАКЕТ 3
КРЕДИТ + СМЕТКА- 467.20 лв., размерът на Застраховка BANK ПАКЕТ 3
СМЕТКА- 319.69 лв. с уговорката сумите да бъдат погасени на 30 вноски. В
чл. 10 от Договора посоченият размер на общата сума, дължима от
потребителя, е 4 816.54 лв. при размер на кредита от 2 000 лв., т.е. над 2 пъти
повече от реално посочената сума. Сума, която счита, че е в разрез с добрите
нрави, което само по себе си представлява основание за недействителност по
1
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
На първо място, счита, че липсата на индивидуално договаряне на
параметрите в договора за потребителски кредит, както и неконретизирано
формиран ГПР, съответно посочен ГЛП над 30 %, както и клаузата за
еднократна оценка на риска към договора за потребителски кредит,
противоречат на добрите нрави, правят въпросните договорни клаузи
неравноправни и на осн.чл.146, ал.1 от ЗПП нищожни.
В чл. 10 от Договора е посочен процент на ГПР 49.76 %, т.е. формално
е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, като този размер не
надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този ГПР обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - такса за оценка на риска застраховка, която се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. По този начин
ответникът заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Релевира доводи, че е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.76 %, но от
съдържанието на Договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
На второ място, счита че е нарушена императивната норма на чл. 33, ал.
1 от ЗПК, регламентираща, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Недопустимо е под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други,
дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Съгласно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради което и
клаузите за застраховки следва да се приемат за такива. Излага и твърдения, че
договора е написан с размер на шрифта, който не може да се чете. Моли съда
да постанови решение, с което да прогласи Договора за потребителски кредит
№ ********** от 05.08.2021г. за нищожен, поради противоречие на същия с
императивните норми на ЗПП и ЗЗД. Претендира разноски. В съдебно
заседание не се явява, депозирана е молба делото да се гледа в нейно
отсъствие.
2
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника – „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, действащ чрез процесуален
представител, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Излагат се подробни съображения по всяко от въведените твърдения на
ищцовата страна за противоречие на клаузи от договора с разпоредбите на
ЗПК и ЗЗД. Не се оспорва сключването на процесния договор между страните
№**********/05.08.2021г., но се твърди, че вземанията по него са цедирани на
третото лице-помагач „АСВ“ ЕАД НА 31.10.2023г. Посочва, че потребителят
не е длъжен да сключва застраховка, а това е изцяло по негово желание, като
преди подписване на договора му бил предоставен СЕФ. Ищецът е имал право
да не сключва застраховка съгласно чл.19 от договора, но не се възползвал от
това. Отрича клаузата на чл. 7 да е неравноправна, както и поемането на
задължение за сключване на застраховка да е условие за сключване на
договора, поради което и не следва да е част от ГПР. В съдебно заседание не се
явяват. С писмена молба молят съда да разгледа делото в тяхно отсъствие.
Претендират разноски.
Третото лице помагач – „АСВ“ ЕАД счита иска за неоснователен, като
излага мотиви във връзка с наведените възражения от ищцата. В съдебно
заседание не се явяват. С писмена молба молят съда да разгледа делото в
тяхно отсъствие.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че на 05.08.2021г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит № **********, по силата на който ответникът се
задължава да предостави на ищцата кредит в размер на 2000лв. Посочено е в
чл. 7.1, че се дължи и застрахователна премия от 786.89лв. и общият размер на
кредита става 2786.89лв. със срок за погасяване до 05.04.2024г. В чл. 9.1. е
предвидено, че лихвеният процент, изчислен на годишна база, възлиза на
47,62%. В чл. 10 е уговорено, че годишният процент на разходите по кредита
възлиза на 49,76%, а общата дължима сума от потребителя на 4815.54лв. В чл.
11.2 е инкорпориран погасителен план, включващ падеж и размер на вноската,
сумите, които се погасяват, и дължимия остатък.
3
По делото е представена декларация от страна на ищеца за определяне
на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице
към застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите
на потребителски кредит, предоставени от „Ти би ай банк“ ЕАД, и
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена
от Mediguide International. Представен е сертификат № 170531899742021 за
застраховане на ищеца по застрахователна програма „Защита на кредита“ и
допълнителна медицинска услуга
„Второ медицинско мнение“. В него е посочено, че срокът на
застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит.
Предвидено е, че общата еднократна дължима сума възлиза на 786.89лв.
Отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното
посредничество на „Ти би ай банк“ ЕАД. Както договорът за кредит, така и
застраховката са подписани на 05.08.2021г., тоест едновременно, което показва
тяхната свързаност и взаимна зависимост.
При така установеното от фактическа страна, съдът извежда
следните правни изводи: Процесният договор има характеристиките на
договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК
легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по
смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между
страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал.1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Ищецът прави възражение за нарушение на 10, ал. 1 ЗПК, който
предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съдът намира, че нарушение на посочените изисквания не е
допуснато – договорът е сключен в писмена форма и е написан по ясен и
разбираем начин с еднакъв шрифт, който е достатъчно голям за нормалното
му разчитане. Същият е представен от двете страни по спора, което показва, че
и двете разполагат с екземпляр от него. Следва да се посочи, че в закона няма
4
изискване за подписването на договора на всяка страница, но в случая и това е
сторено, видно от представения от ответника екземпляр /л. 39-66/.
Следващото възражение е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, който гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно императивната
норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита
за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Спорен по делото е въпросът дали застрахователната премия следва да
бъде включена в ГПР, дали същата се явява задължително условие за
сключване на договора и дали въобще тя представлява разход по него или е
част от главницата.
Както се посочи, ответникът е включил дължимата застрахователна
5
премия като част от главницата и по този начин посочения ГПР в договора не
надхвърля максимално допустимия размер според закона. Съгласно чл. 7.2.2
от договор за потребителски кредит, премията е платима от кредитора
директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата
сметка на съответния застрахователен посредник, като е включена в общата
сума, дължима от потребителя. Включвайки вземането за застрахователната
премия в размера на главницата, ответникът е заобиколил и нарушил
императивните законови изисквания. Размерът на главницата по договора за
кредит представлява отпуснатите парични средства, предоставени за ползване
на кредитополучателя, възлизащи в случая на 2000лв. Кредитополучателят
реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с тази
сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства. Сумата от
786,89лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което
има характер на разход по кредита. Разходите за нейното заплащане са част от
общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.
Чрез нейното добавяне, действителният процент на разходите по кредита,
което значително надвишава максимално допустимия такъв според чл. 19, ал.
4 ЗПК и се различава съществено от посочения в процесния договор за
потребителски кредит ГПР от 49,76%. Следва да се има предвид и че
посоченият такъв в договора ГПР не е коректен, тъй като при прибавяне на
застрахователната премия към главницата би бил над посочения, което
показва, че е налице недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна
на кредитодателя относно точно, информирано и пълно запознаване на
потребителя с параметрите на договора. За пълнота следва да се посочи, че
липсва и допълнителна информация относно начина на формирането на
посочения процент на разходите, както и какво е взето предвид при
формирането му.
Оставят неясни компонентите, които са взети при формирането на
годишното оскъпяване на заема. Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в
Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/17г., че ситуацията, в която договор
съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да
предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на
непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно
запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни,
6
които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. В
настоящия случай не се съдържа дори и подобна математическа формула.
Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за
кредит съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Текстът на тази норма не следва да се тълкува
буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а
нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен
както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му
размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде
въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да
направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и същият се явява
недействителен, в който смисъл е и установената национална съдебна
практика по идентични дела.
В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на
Съда на Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор
за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение по същия начин както
непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в
7
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от
Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата
директива, следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на
националните разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по
усмотрение на държавите членки, така предвидените санкции трябва да бъдат
ефективни, пропорционални и възпиращи. Това означава, че строгостта на
санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях
нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се
съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл
решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842,
т. 61—63 и цитираната съдебна практика).
С оглед изложеното предявеният иск за прогласяване нищожността на
договор за потребителски кредит сключен между страните на 05.08.2021г. се
явява основателен и следва да се уважи.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени направените от ищцата разноски в общ
размер на 700.00 лева, включваща сумата от 200лв. внесена държавна такса и
сумата от 500лв., реално изплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие. Възражението на прекомерност на адвокатския
хонорар на осн. чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, доколкото договорения
размер е към минимума предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район
„Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, че сключеният между Т. С. Б.
с ЕГН-********** и „ ТИ БИ АЙ Банк „ ЕАД, Договор за потребителски
кредит №********** от 05.08.2021г. е недействителен на основание чл.26,
8
ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район „Лозенец“,
ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. Б. с ЕГН-
********** от гр.Т., бул.М.А. № ...., със съдебен адрес гр.С., ул.И. № 8, ет.5,
сумата от 700лв., представляваща направени по делото разноски на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК.
Решението има установително действие в отношенията между третото
лице “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.С. и ищцата
Т. С. Б. с ЕГН-********** от гр.Т., на осн. чл. 223,ал.1 от ГПК, а установеното
в мотивите на решението е задължително в отношенията между ответника
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК:*********, гр.С. и третото лице-помагач
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр.С., на осн. чл.
223,ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище, на осн. чл.259,
ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9