Р Е Ш
Е Н И Е
град
София, 25.02.2021 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ….……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №14063 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника – М.М.М. срещу решение №177193 от 26.07.2019г., постановено по гр.дело №90073/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
64-ти състав, в частта, в която е признато за установено по
предявения от „Т.С.”
ЕАД срещу М.М.М. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1140.22 лв., с която сума ответницата неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца,
представляваща цена за доставена от ищеца топлинна енергия за периода
м.06.2014г. - м.01.2016г. за имот, находящ се на адрес: град София, ул.“**********аб.№413918,
ведно със законна лихва от 28.07.2017г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК) до окончателното плащане, както и е осъдена М.М.М. да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 64.18 лв., разноски в заповедното производство и сумата от 64.18 лв., разноски в исковото производство. Инвокирани са доводи
за незаконосъобразност и неправилност на решението на СРС в обжалваната част,
като постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че между страните не
са възникнали договорни отношения за доставка на топлинна енергия относно
процесния имот, като през исковия период потребител на топлинна енергия за
имота е неучастващо по делото лице – „С.-К.Б.“ ЕООД, с който е бил сключен с „Т.С.”
ЕАД договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. Излага се още, че ответницата не е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди, поради което неправилно е прието от СРС, че същата отговаря за процесните задължения. Твърди се още, че дори в случай
съда да приеме, че между страните е възникнало облигационно правоотношение за
доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, то в тази
хипотеза неправилно е прието от
решаващия съд, че претендираните от ищеца вземания не са погасени по давност.
Сочи се, че относно претендираните вземания е приложима кратката тригодишна
давност доколкото се касае за периодични задължения, предвид на което се явяват
погасени вземанията за главница, изискуеми преди м.07.2014г.. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт,
с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови
друго решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на
разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД,
не депозира писмен отговор, в молба от 16.01.2020г. е взето становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба на ответника. Изложени са аргументи в смисъл, че правилно е
прието от СРС, че в случая исковата претенция се основава на твърдението, че между страните не е
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на
чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, но поради факта, че през процесния период ответникът е
потребявал енергия в собствения си имот, поради което се е обогатил неоснователно,
а ищецът се е обеднил със стойността на доставената и потребена топлоенергия. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди решението на СРС в обжалваната част като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност по
отношение на претендирани от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.
Трето лице-помагач - „Т. с.” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу М.М.М. при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
С оглед предмета на
постъпилата въззивна жалба на инстанционен контрол подлежи решението на СРС в
частта, в която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422
от ГПК във връзка с
чл.59 от ЗЗД. Постановеното решение на СРС в останалата част, в която са
отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.59 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД като необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват факти и обстоятелства относими към конкретния правен спор.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.д. №51949/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 64-ти състав, въззиваемия-ищец
- „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 28.07.2017г.
и е постановена на 14.08.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК срещу М.М.М.. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника - М.М.М. възражение, поради което дължимите от нея суми,
посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото
производство установителни искове.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, на основание на които е обоснован окончателен извод
за частична основателност на предявения от „Т.С.” ЕАД срещу М.М.М. иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с правилността на
оспорения съдебен акт. Настоящата
въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното
решение решаващи изводи за частична основателност на предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.59 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща
към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите във въззивната жалба са изцяло
неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави и следното:
По иска с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД:
В конкретната хипотеза ищецът основава исковата претенция на
твърденията за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от
страна на ответника. Съставът
на чл.59, ал.1 от ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго,
наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите.
Тежестта за доказване на посочените факти е за ищеца.
В настоящия случай при правилно разпределена от
първостепенния съд доказателствена тежест между страните е указано, че в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил,
тъй като се явява потребител на енергия в процесия
имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към
ищеца.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че процесната
сграда е била топлофицирана, че ищецът е доставил в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер,
както и че ответникът - М.М.М. е собственик на
процесния топлоснабден имот – апартамент №13, находящ се в град София, ул.“Акад.*********/нотариален
акт за продажба недвижим имот №36, том V, рег. №9655, дело
№732/2007г./ и е потребявал топлинна
енергия за стопански нужди. Съгласно разпоредбите
на §1, т.33а от ДР на ЗЕ /в сила от
17.07.2012г. –
действаща за процесния период/ потребител на енергия или природен газ
за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл.149, ал.1, т.3
ЗЕ.
В настоящия случай претенцията на ищеца се
основава на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните и
наличието на неоснователно обогатяване от ответника.
Не се спори, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за периода,
за който е предявен иска. Не може да бъде споделен доводът
във въззивната жалба, че след като изравнителните сметки и фактурите през
исковия период са на името на неучастващо по делото лице - „С.-К.Б.“ ЕООД, се
налага извода, че по делото е доказано наличието на сключен между това юридическо лице и „Т.С.”
ЕАД договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. В
случая от
доказателствата по делото се установява, че неучастващото
по делото лице - „С.-К.Б.“ ЕООД
няма вещни права върху имота за процесния период, съответно няма релевирани твърдения от ответника да му го е отдавала под наем. Обстоятелството, че
през процесния период партидата на имота се е водела на името на праводателя на
ответницата сочи евентуално на неизпълнение на задължението на ответницата да
заяви промяната в собствеността върху имота пред ищеца – чл.63, ал.2, вр. ал.1
ОУ, но не води до извода,
че е налице валиден писмен
договор между двете дружества за доставка на топлинна енергия за небитови нужди. В случая доколкото по делото е доказано, че ответницата е била собственик на процесния топлоснабден имот през исковия период, следва да се приеме, че същата е ползвала и
доставеното в него количество топлинна енергия.
По
делото не се оспорва от ответника стойността на доставената в имота
през процесния период топлинна
енергия, която
възлиза на исковата сума – 1140.22 лв.. При това положение, доколкото
ответникът е фактически ползвател на имота, респ. на доставената в него
топлинна енергия, следва
да се приеме, че същият се е обогатил, чрез спестяване на разходи, които е следвало
да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия, а
последният се е обеднил, тъй като не е получил цената на доставената топлинна
енергия, т.е. налице е
обогатяване без основание за чужда сметка, като обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца произтичат от един и същ факт.
На следващо място неоснователен е
доводът във въззивната жалба, че относно претендираните вземания е приложима
кратката тригодишна давност доколкото се касае за периодични задължения,
предвид на което се явяват погасени вземанията за главница, изискуеми преди
м.07.2014г.. В случая доколкото претендираните от ищеца вземания са за
неоснователно обогатяване по отношение на тях е приложима 5-годишната давност
по аргумент на чл.110 от ЗЗД, която
започва да тече от деня на получаване на престацията. В този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с ППВС №1/28.05.1979г., т.7. В случая се установява, че тази
давност не е изтекла, считано от първия месец от процесния период до подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита
предявен – чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.116, б.“б“ ЗЗД. Следователно предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. с чл.59 от ЗЗД се явява основателен и доказан за сумата, за която е предявен - 1140.22 лв., представляваща стойност на доставената от топлофикационното
дружество топлинна енергия за имот – апартамент №13, находящ се в град София, ул.“*********, с аб.№413918, за периода от м.06.2014г.
до м.01.2016г., с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка
на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва, считано от 28.07.2017г. (дата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК) до окончателното изплащане на вземането. Постановеното решение
в частта, в която е уважен предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК
във връзка с чл.59 от ЗЗД като правилно и законосъобразно,
постановено в пълно съответствие със събраните по делото доказателства и при
правилно приложение на материалния закон, следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. Право
на разноски има въззиваемата страна, но макар и своевременно да е заявена
претенция за присъждане на разноски доколкото липсва доказателства за реално
сторени от нея във въззивното производство, съдът не следва да присъжда такива.
В полза на въззиваемата страна не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение доколкото по делото няма подаден отговор, както и не е осъществено
процесуално представителство в съдебно заседание.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№177193 от 26.07.2019г., постановено по гр.дело №90073/2017г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
64-ти състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./