№ 314
гр. Видин, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320101786 по описа за 2023 година
Делото е образувано по предявен от А. С. Н. от гр. ****** против Л. К.
от ******, ****** иск за присъждане на издръжка с правна квалификация:
чл. 139 във вр. с чл. 145, ал. 1 от СК.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е съпруг на ищцата.
Претендира се от ищцата присъждане на издръжка от ответника в размер на
500.00 лева месечно, считано от завеждане на исковата молба в съда поради
това, че същата е нетрудоспособна и страда от заболяване. Твърди, че
ответникът работи и получава възнаграждение повече от 2 000 евро, има
недвижими имоти и получава наеми, поради което има възможност да
заплаща издръжка.
Ответникът в срока за отговор е оспорил иска за издръжка като е
направил възражение, че ищцата има син и същата следва да търси издръжка
първо от него. Посочил е също, че е почти на 71 г., не работи, здравословното
му състояние е влошено и има разноски за лекарства и лечение.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите
на страните и след като ги обсъди, приема за установено следното от
фактическа страна:
1
От представения по делото препис на удостоверение за сключен
граждански брак от **.**.****г., издадено въз основа на акт за граждански
брак № ***/**.**.****г. в гр. ******, се установява, че страните са сключили
граждански брак на **.**.****г. в Р ******, гр. ******.
Бракът на страните е прекратен с решение № 47/2022г. по дело №
895/2021г. на обикновен съд в ******, ******, влязло в законна сила на
19.07.2022г. В решението е посочено, че делото е заведено от Л. К. против А.
Н.. Последната не се е явила. Потвърждава се, че съпругата се е отдалечила и
отсъства повече от седем години, и не е дала известия за себе си. Посочено е
също, че разноските са за сметка на губещата страна като са възложени на А.
Н..
Решението е прието в Община Видин с решение № 2/06.03.2024г. и
прекратяването на брака е отразено в регистъра на населението и в акт за
граждански брак № ***/14.00.2006г. на Община Видин.
По делото са представени писмени доказателства, установяващи
здравословното състояние на ищцата, а именно че същата страда от различни
заболявания. Ищцата е декларирала, че получавания от нея доход е
единствено от пенсия и добавки в размер на 550.00 лева месечно.
Представени са и доказателства за трудовите доходи на лицето Р. К. Г.,
като ищцата твърди, че същият е неин син. От представения фиш за заплата
за м. 02.2024г., се установява че БТВ на лицето е в размер на 2444.96 лева, а
НТВ е в размер на 1897.24 лева.
Представен е и препис на данъчна декларация на ответника за 2023г. с
превод на български език, от която се установява, че облагаемия годишен
доход на ответника е в размер на 19 996.00 евро, което изчислено помесечно
възлиза на 1666.33 евро.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното
от правна страна :
От представените писмени доказателства, се установява, че бракът
между страните е прекратен с развод с решение № 47/2022г. по дело №
895/2021г. на обикновен съд в ******, ******, влязло в законна сила на
19.07.2022г. Това решение е прието от община Видин и е направено
отбелязване в регистрите на населението. В решението липсва посочване за
вина за прекратяване на брака, но е записано, че разноските се дължат от
2
губещата страна – ищцата по делото.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от СК - невиновният за развода съпруг има право
на издръжка, която се дължи най-много до три години от прекратяването на
брака, ако страните не са уговорили по-дълъг срок. Предвидена е възможност
- при определени условия/ако "получаващият издръжката е в особено тежко
състояние, а задълженият може да я дава без особени затруднения"/- съдът
/по искане на страната/ да може да продължи срока. За издръжката на бивш
съпруг важат общите условия за получаване и даване на
издръжка/невъзможност за издържане от собствено имущество поради
нетрудоспособност и възможност за даване на издръжка/ и специалните
правила относно - значението на вината, срока на издръжката и
прекратяването й. Идеята на законодателя е защита на съпруга, който след
прекратяване на брака обикновено е в напреднала възраст, с влошено
здравословно състояние, без доходи и собствено имущество. В този смисъл
определение № 1215 от 04.11.2015 г. по гр. д. № 4640/2015 г., ГК., ІV г.о.. на
ВКС, решение № 248 от 24.09.2012 г. по гр. д. № 1635/2011 г., Г. К., ІІІ г.о.. на
ВКС/.
В настоящият случай бракът на страните е прекратен без да е посочено
по чия вина е настъпило разстройството му. Основателността на претенцията
се обуславя от установяване вината за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, както и на общите предпоставки, залегнали в чл. 139 СК –
неработоспособност на търсещото лице издръжка и то да не може да се
издържа от имуществото си. Брачната вина е субективното отношение на
съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. Предвид това, по делото не се
установява първата специална предпоставка по чл. 145 СК – виновност на
бившия съпруг ответника Л. К. за дълбокото и непоправимо разстройство
поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За пълнота съдът намира, че ще следва да отбележи, че предявеният иск
се явява неоснователен дори да се приеме общата разпоредба за търсене на
издръжка – чл. 140 от СК и поради това, че ищцата не доказа в процеса на
делото, че е търсила издръжка от лицата по поредност, посочени в чл. 140,
ал. 1 от СК, а именно от децата си. Ищцата не ангажира никакви
доказателства за това има ли деца, колко са, както и доказателства, че е
3
търсила издръжка от тях и същите са отказали да й предоставят такава.
Твърдението на ищцата, че синът й не е в състояние да я издържа не може да
се приеме за достоверен факт, при положение че не са ангажирани
доказателства за това.
Ищцата не представи и доказателства, че е търсила издръжка от
родителите си като липсват каквито и да било данни в такава насока.
Търсенето на издръжка от бивш съпруг съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от СК е едва на трето място след децата и родителите, като тази поредност
е задължителна съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от СК.
По изложените съображения исковата претенция се явява
неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.
Воден от горното, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. С. Н. с ЕГН ********** от гр. ******,
ул. ****** против Л. К., роден на **.**.****г., гражданин на ****** с адрес:
******, гр. ******, ******, ул. ****** а със съдебен адрес: гр. ******, ул.
****** иск за заплащане на месечна издръжка в размер на 500.00 лева,
считано от 05.09.2023г. до отпадане, изменение или прекратяване на
основанието, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен
съд - Видин в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му –
29.05.2024г.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4