Решение по дело №1820/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1283
Дата: 19 октомври 2022 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20227050701820
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

_________

 

 

гр. Варна _____________2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                               

Административен съдия: ИСКРЕНА  ДИМИТРОВА

 

при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1820 на Административен съд - Варна по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.54, ал.6, вр.ал.4 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, вр.чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „АТЛАНТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.П.А., против Заповед № 18-***/24.06.2022г. на н-ка на СГКК-Варна, с която по заявление вх.№ 01-***-06.06.2018г., на основание чл.54, ал.4, вр. чл.54, ал.2 ЗКИР е отказано изменението на КК на гр.Варна, в частта за сграда с ид.10135.***.***.51.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по съображения, че в същата не се съдържа изложение на фактическите и правни основания, мотивирали отказа. Твърди нарушения на процесуалните правила, т.к. заповедта не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 АПК и е издадена в нарушение на чл.35 АПК. Твърди и че обжалваната заповед е необоснована относно заключението за наличие на спор за материално право. Позовава се на разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗКИР и твърди, че в производството по изменение на КР административният орган не може да преценява на кого принадлежи правото на собственост или дадено ограничено вещно право, като при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Твърди, че със заявлението са представени всички необходими документи относно исканото изменение, в т.ч. Решение № ***/05.06.2019г. на Адм.съд-Варна, съдържащо задължително указание да се отрази промяната.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П.В., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Идентични доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед излага и в представени писмени бележки С.д. № 15379/17.10.2022г. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноски по представен списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение.

Ответната страна – началника на СГКК - Варна, оспорва жалбата по съображения в писмено становище, постъпило ведно с административната преписка. Сочи, че против искането за изменение, в СГКК-Варна е постъпило възражение с рег.№ 05-***-01.06.2022г. от „Пазари“ ЕАД, в което се сочи наличие на спор за материално право. Не са изпълнени указанията към заявителя, дадени от административния орган с писмо изх.№ 20-***/19.05.2022г. Изяснени са всички факти и обстоятелства, и отказът е мотивиран и законосъобразен. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. В случай че бъде уважена, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Заинтересованата страна „Пазари“ ЕАД, чрез адв. Е.С., оспорва жалбата по съображения, изложени в депозираното в административното производство становище № 05-****-01.06.2022г. Моли при произнасянето си съдът да съобрази влязло в сила Решение № ***/05.06.2019г. на Адм.съд-Варна по адм.д. № ***/2018г., като сочи, че от събраните доказателства се установява, че исканията за изменение на КК са идентични по това производство и към момента не са настъпили каквито и да било изменения във фактическите обстоятелства, които да налагат друго произнасяне по искането на жалбоподателя. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Със Заявление вх.№ 01-***-29.04.2015г. „Атлант“ ООД поискало да се извърши изменение в КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г., в частта за сграда с идентификатор 10135.***.***.51 и да се нанесат нови схеми на самостоятелни обекти в сградата. Според проекта за попълване и обяснителна записка към него, целта на изменението била да се отрази в картата и регистрите действителното положение на сградата, като на база на изготвена геодезическа снимка се промени нанесеният ѝ в картата контур и се попълни нов самостоятелен обект с проектен идентификатор 10135.***.***.51.6, представляващ козирка, подпряна със стоманени колони, част от конструкцията на сградата, който да се запише в КР в собственост на „Атлант“ ООД.

Със Заповед № 18-***-23.11.2015г. началникът на СГКК – Варна, при съобразяване с възражението за наличие на спор на материално право на „Пазари“ ЕАД – вписан в КР като собственик на ПИ 10135.***.***, отказал да одобри исканото изменение на КККР, в частта за процесната сграда с идентификатор 10135.***.***.51, състоящо се в увеличаване на кадастрално отразената ѝ площ от 344кв.м. на 424кв.м. посредством попълване на козирката на сградата.

Впоследствие, при повторно разглеждане на Заявление вх.№ 01-***-29.04.2015г., началникът на СГКК-Варна издал Заповед № 18-***-22.02.2017г., с която удовлетворил искането на „Атлант“ ООД за попълване в кадастъра на процесната козирка към сграда с идентификатор 10135.***.***.51.

Заповед № 18-***-22.02.2017г. е обявена за нищожна с Решение № 2109/27.11.2017г. на Адм.съд-Варна по адм.д. № ***/2017г., потвърдено с Решение на ВАС № 6016/09.05.2018г. по адм.д. № ***/2018г.

Със Заявление вх.№ 01-**-06.06.2018г. „Атлант“ ООД отново поискало да се извърши нанасяне на настъпили промени в КК на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008г., в частта за сграда с идентификатор 10135.***.***.51. Според приложения към заявлението проект за попълване и обяснителна записка към него, целта на изменението била да се отрази в картата и регистрите действителното положение на сградата, като на база на изготвена геодезическа снимка се промени нанесеният ѝ в картата контур спрямо действителното положение, като след изменението, сградата се впише с площ 424кв.м., вместо с отразените 344кв.м.

С възражение вх. № 05-***-05.07.2018г. „Пазари“ ЕАД – собственик на ПИ 10135.***.***, отново заявило несъгласие с исканото изменение, по съображения, че административното производство е недопустимо, т.к. началникът на СГКК Варна вече се е произнесъл със Заповед № 18-***-23.11.2015г., с която е постановен изричен отказ за извършване на исканото изменение.

Със Заповед № 18-***-02.10.2018г., във връзка с подаденото от „Атлант“ ООД заявление вх. № **-06.06.2018г., началникът на СГКК – Варна одобрил изменение в КК на гр.Варна в частта за сграда с идентификатор 10135.***.***.51 посредством промяна в границите на съществуващи обекти – площ на сградата от 344 кв.м. на 424кв.м.

Заповедта е обжалвана от „Пазари“ ЕАД пред Адм.съд-Варна и е отменена с Решение № ***/05.06.2019г. по адм.д. № ***/2018г., влязло в сила на 12.06.2020г., като преписката е върната на н-ка на СГКК-Варна за ново произнасяне по заявление
вх. № **-06.06.2018г. на „Атлант“ ООД, при спазване на указанията в мотивите на решението. С решението е прието, че между „Атлант“ ООД и „Пазари“ ЕАД е налице преюдициален спор за материално право, който не е обсъден от административния орган. При данни за наличие на спор за материално право, началникът на СГКК-Варна е следвало на основание чл.54, ал.2 ЗКИР да постанови отказ. В нарушение на чл.35 АПК при издаване на заповедта административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая – не е изследвал дали преюдициалния спор за материално право между страните, вече е приключил с влязъл в сила съдебен акт. Преписката е върната на н-ка на СГКК за произнасяне с писмо на Адм.съд-Варна изх.№ ***/15.07.2020г.

С вх.№ 05-***-13.07.2020г. „Атлант“ ООД подало до СГКК-Варна заявление за извършване на услуга за ПИ 10135.***.***, към което приложило Решение на ВРС по гр.д. № ***/2019г., постановено по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК на п. А.А. срещу „Атлант“ ООД.

С вх.№ 05-***-14.04.2022г. „Атлант“ ООД подало до н-ка на СГКК-Варна искане да разпореди приключването на преписката по заявление вх. № **-06.06.2018г.

В тази връзка, с писмо № 20-***-19.05.2022г., с копие до „Пазари“ ЕАД, началникът на СГКК-Варна уведомил заявителя, че във връзка с изпълнение на влязло в сила Решение № ***/05.06.2019г. (в писмото погрешно изписана дата 09.06.2019г.) по адм.д. № ***/2018г., на основание чл.30, ал.2 АПК следва да представи доказателства за разрешен с влязъл в сила съдебен акт спор за материално право. Отделно в писмото е посочено, че разпоредбата на чл.54, ал.1 ЗКИР изисква непълнота и грешка в КК да се допълни или поправи от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение, съдържащ конструктивна експертиза, че козирката е неразделна част от сградата и площта ѝ променя застроената площ на сградата, както и че е включена във външните очертания на оградните стени по смисъла на §1, т.1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. на МРРБ.

Във връзка с писмо № 20-***-19.05.2022г., „Пазари“ ЕАД подало становище
вх.№ 05-****-01.06.2022г., според което съществувалото правно положение не е променено и дружеството – като собственик на ПИ 10135.***.***, не е съгласно с исканата промяна, т.к. „Атлант“ ООД цели без наличието на основание да увеличи посредством кадастрално попълване площта на сградата си. Посочено е, че козирката, в сочената нова увеличена с 80кв.м. площ, не е част от покривната конструкция на сградата, а е поставена допълнително, без в полза на „Атлант“ ООД да е учредено право на строеж от собственика, като към момента спорът за материално право не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт.

Със Заповед № 18-***-24.06.2022г. на основание чл.54, ал.4, вр. чл.54, ал.2 от ЗКИР, н-кът на СГКК-Варна отказал изменението на КК, одобрена със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на изп. д-р на АГКК, в частта за сграда с ид.10135.***.***.51 гр.Варна, р-н Одесос, вид собственост - частна, функц. предназначение - сграда за търговия, бр. етажи 1, самост. обекти 5, застроена площ 344кв.м. Отказът е мотивиран с факта, че с писмо
изх.№ 20-***/19.05.2022г. на основание чл.30, ал.2 АПК заинтересованите лица са уведомени, че е необходимо да представят допълнително документи за разрешен спор за материално право с приключил влязъл в сила съдебен акт. Изяснени са всички факти и обстоятелства относно обект „козирка“, по отношение на конструкцията на сградата няма представяни доказателства, че е част от сграда с ид.10135.***.***.51, поради което не е в приложението на чл.74 от Наредба № РД-02-20-5 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
            Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения от закона срок, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Не е спорно между страните, че за процесната територия е налице одобрена кадастрална карта. Съгласно чл.51, ал.2 ЗКИР измененията на кадастралната карта и регистри се извършват от СГКК по местонахождение на имотите. Съгласно чл.54, ал.4 ЗКИР измененията в кадастралната карта на недвижимите имоти при отстраняване на непълноти или грешки се одобрява със заповед на началника на СГКК, по местонахождение на имота, поради което оспорени акт е издаден от компетентен орган. Актът е издаден в писмена форма и със съдържание, отговарящо на изискуемото по чл.59 ал.2 АПК – в оспорената заповед се съдържат фактическите и правни основания за издаването ѝ, като същите кореспондират изцяло с доказателствата по преписката.

Съгласно действащата правна уредба, одобрените КК и КР могат да се изменят, в случай че е налице някоя от хипотезите визирани в чл.51 ЗКИР.

В конкретния случай процедурата по изменение на КК досежно сграда с ид.10135.***.***.51 е предприета по реда на чл.54 ЗКИР, която разпоредба регламентира процедурата за отстраняване на непълноти и грешки в КККР. Тази процедура е приложима за случаите на несъответствия спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР в основните кадастрални данни за ПИ по чл.2, ал.1 ЗКИР – данните за правото на собственост и за другите вещни права върху недвижимите имоти, за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, за които важи и презумпцията по чл.2, ал.5 ЗКИР.

Измененията в КККР са текуща дейност на АГКК по поддържането на КККР в актуално състояние – чл.51, ал.1 ЗКИР. Тази текуща дейност се доближава най-много до производството по издаване на ИАА по чл.21, ал.3 АПК, съгласно който волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ, е ИАА.

Съгласно чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР, КККР се изменят и при установяване на непълноти и грешки - каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР, според легалната дефиниция на §1, т.16 ДР ЗКИР.

Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред – ал.2. Наличието на спор за материално право следва да бъде преценявано от СГКК във всеки конкретен случай и представлява основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КК.

В конкретния случай със Заявление вх.№ 01-**-06.06.2018г. „Атлант“ ООД е поискало изменение на КК, състоящо се в промяна на контура на сградата с ид.10135.***.***.51, като след изменението, същата се впише с площ 424кв.м. вместо с отразените 344кв.м. На практика с така подаденото заявление се цели постигането на резултата по вече отменената с влязло в сила решение Заповед № 18-***/02.10.2018г.
(вж. Решение на Адм.съд-Варна № ***/05.06.2019г. по адм.д. № ***/2018г.), т.е. промяна на контура на сградата, посредством нанасянето на спорната козирка.

Срещу така исканото изменение са възразили собствениците на ПИ ид.10135.***.***, по съображения, че за козирката не е учредявано право на строеж, а „Атлант“ ООД, по силата на съдебни решения се легитимира като носител на право на строеж, респ. като собственик на сграда ид.10135.***.***.51 с площ 344кв.м., и това обосновава наличието на спор за материално право, който се явява пречка за одобряване на изменението преди разрешаването му по съдебен ред от гражданския съд.

Разпоредбата на чл.54, ал.2 ЗКИР изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за собственост, която е налице при изричното възразяване на вписания в КР собственик на засегнатия от процедираното изменение имот – в случая „Пазари“ ЕАД. Нормата визира, че изменението е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т.е. в исково производство, с влязло в сила съдебно решение, чиято сила на присъдено нещо се простира върху заявителя и вписания в КР собственик на засегнатия имот.

В случая правилно административният орган се е съобразил с депозираното възражение от вписания в КР заинтересован собственик „Пазари“ ЕАД на кадастралния обект, засегнат от изменението – имот с идентификатор 10135.***.***, което е достатъчно основание за постановяване на отказа за изменение на КК по смисъла на чл.54, ал.2 ЗКИР.

Индиция за наличието на спор за материални права между „Атлант“ ООД и „Пазари“ ЕАД безспорно се установява и от представените по преписката титули за собственост – н.а. ***., н.а за поправка № ***, в който за пръв път като част от сградата е посочена „Изградена е козирка по протежение на аптеката, сладкарницата и бързата закуска, подпряна със стоманени колони, които представляват неразривна част от цялата конструкция на сградата“, както и от влезли в сила съдебни решения.

С Решение № 457/16.03.2018г. на Окръжен съд-Варна по гр.д. № ***/2014г., потвърдено с Решение №124/12.10.2018г. на Апелативен съд - Варна по гр.д.№ ***/2018г., по предявен иск по чл.124 от ГПК от „Атлант „ ООД срещу „Пазари“ ЕАД, е прието за установено, че „Атлант“ ООД притежава правото на строеж на сграда с ид.10135.***.***.51 по КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на изп.д-р на АГКК, със застроена площ 344кв.м., придобито чрез договор, сключен на 14.02.2007г. с н.а. № ******г. Със същото решение по насрещния иск, предявен срещу „Атлант“ ООД е прието за установено, че „Пазари“ ЕАД притежава правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна (Колхозен пазар), кв.33, 9-ти подрайон, представляващ гореописаната реална част с площ от 344кв.м. от ПИ 10135.***.***, придобито чрез преобразуване от „Пазари“ ЕООД, а от праводателя - чрез апорт.

Основателно е възражението на заинтересованата страна „Пазари“ ЕАД, че според съдебното решение „Атлант“ ООД се легитимира като носител на право на строеж върху сграда с ид. 10135.***.***.51 с площ 344кв.м., като за разликата до претендираното изменение в площта (процесната козирка) не се установяват данни за надлежно учредяване на право на строеж от страна на собственика на ПИ 10135.***.***. В същото време „Атлант“ ООД разполага с нот.акт - акт за поправка № *****г., в който козирката е вписана като негова собственост, т.е. налице е спор за материално право за разликата над 344кв.м. /спорната козирка/, за разрешаване на който, в изпълнение на указанията на Адм.съд-Варна в Решение № ***/05.06.2019г. по адм.д. № ***/2018г., при новото разглеждане на заявлението № 01-**-06.06.2018г. не са представени доказателства – влязло в сила съдебно решение.

Такова доказателство не представлява влязлото в сила на 19.06.2020г. Решение №2109/03.06.2020г. по гр.д. №***/2019г. на Районен съд-Варна, тъй като също няма сила на пресъдено нещо по отношение на „Пазари“ ЕАД. Разпоредбата на чл.54, ал.2 ЗКИР допуска изменението едва след влизане в сила на съдебно решение, чиято сила на присъдено нещо се простира върху заявителя и вписания в КР собственик на засегнатия имот, а доказателства за разрешаване на спора за материално право по отношение на козирката между „Атлант“ ООД и „Пазари“ ЕАД не са представени – така в Решение на ВАС № 1451/03.02.2021г. по адм.д. № ***/2020г., постановено по спор между П.А., СГКК и „Пазари“ ЕАД, досежно отказано изменение на КККР за нанасяне на нов имот с проектен ид.10135.***.1319, в границите на ПИ с ид.10135.***.***.

Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗКИР, т.к. с процесното заявление от 06.06.2018г. е заявено нанасяне на изменение в КК в площта на сградата, а не вписване в регистъра по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав преценява, че правилно с оглед доказателствата по делото, началникът на СГКК – Варна е приел, че пред него от „Атлант“ ООД и „Пазари“ ЕАД се поддържат противопоставими вещни права и поради това е налице спор за материално право. Предвид разпоредбата на чл.54, ал.2 от ЗКИР, този спор е абсолютна пречка за изменението на КККР до решаването му по съдебен ред. В този смисъл практиката на ВАС – Решение № 1451/03.02.2021г. по адм.д. № 8330/2020г.; Решение № 11003/19.10.2016г. по адм.д. № 4504/2016г; Решение № ***8/04.04.2016г. по адм.д. № 8950/2015г.; Решение № 1738/17.02.2016г. по адм.д. № 8528/2015г.;

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.4 АПК, в полза на заинтересованата страна „Пазари“ ЕАД следва да се присъдят разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК /л.81/, са в размер на 1080лв. за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Същото видно от договор за правна защита и съдействие от 29.08.2022г., фактура № ***/29.08.2022г. и платежно нареждане за кредитен превод, е платено изцяло по банков път на 31.08.2022г. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е определено в минималния размер по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за дела по ЗУТ и ЗКИР минимално възнаграждение в размер на 900лв. Начисленият ДДС върху възнаграждението се дължи като неразделна част от възнаграждението по арг. от §2 а от ДР на Наредба № 1/2004г.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АТЛАНТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.П.А., против Заповед № 18-***/24.06.2022г. на н-ка на СГКК-Варна, с която по заявление вх.№ 01-**-06.06.2018г., на основание чл.54, ал.4, вр.чл.54, ал.2 ЗКИР е отказано изменението на КК за гр.Варна в частта сграда с ид.10135.***.***.51.

 

ОСЪЖДА АТЛАНТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.П.А. да заплати на „ПАЗАРИ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Д № ***, представлявано от изп.д-р Н. Н. Р., разноски за производството, в размер на 1080,00лв. (хиляда и осемдесет лева).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                        Административен съдия: