№ 198
гр. Бургас, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20252000500323 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 10 от 27.01.2025 г., постановено по гр.д. № 228/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, е прието за установено по отношение на
ответницата М. А. Д., ЕГН **********, съществуването и изискуемостта на
вземания спрямо нея на ищеца “Обединена българска банка“ АД, ЕИК
*********, като универсален правоприемник на “Райфайзенбанк (България)“
АД, произтичащи от договор за студентски кредит от 24.08.2011 г., съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 4646/ 2020 г. на Районен съд – Сливен, а именно:
(1) 39 312,13 лв. – главница, заедно със законна лихва за забава за
периода от 18.12.2020 г. до изплащане на вземането;
(2) 1560,58 лв. – редовна възнаградителнаа лихва, изчислена за периода
от 05.05.2020 г. до 02.12.2020 г.;
(3) 152,88 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предсрочно изискуемата главница, начислено за периода от 02.12.2020 г. до
15.12.2020 г. и
(4) 24,00 лв. – разноски за уведомяване,
като са отхвърлени исковете на банката против М. А. Д. за установяване
съществуването на вземания:
- над размера от 39 312,13 лв. до пълния размер от 44 784 лв. – главница,
ведно със законна лихва за забава върху тази разлика за периода от 18.12.2020
1
г. до изплащане на вземането;
- над размера от 1560,88 лв. до пълния предявен размер от 3956,08 лв. –
изискуема редовна възнаградителна лихва за периода 05.11.2019 г. до
01.12.2020 г.;
- за сумата 257,49 лв. – изискуемо обезщетение за забава върху редовно
падежиралата главница за периода от 05.12.2019 г. до 01.12.2020 г.;
- над размера от 152,88 лв. до размера от 196,38 лв. – изискуемо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно
изискуемата главница, начислено за периода от 02.12.2020 г. до 15.12.2020 г.
Присъдени са разноски.
Решението е постановено при участието на Националната агенция за
приходите, като трето лице-помагач на ищеца “Обединена българска банка“
АД, съобразно настъпилото правоприемство след издаване на заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № 4646/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Срещу отхвърлителната част на решението е постъпила въззивна
жалба от ищеца “Обединена българска банка“ АД. В тази част решението
се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на
съда за наличие на анатоцизъм чрез договаряне на капитализация на изтекли
лихви. Излагат се доводи, че в конкретния случай не се капитализират изтекли
лихви, а към главницата са добавяни, съответно олихвявани, отложени лихви
с ненастъпил към датата на капитализацията падеж. Такава възможност била
предвидена в първоначалния договор. Добавената към главницата отложена
лихва не била мораторна и не била просрочена, а е част от възнаграждението
на банката за предоставените средства по кредита. Развиват се съображения за
разликата между капитализация на лихви и анатоцизъм и се оспорва
наличието на правна норма, забраняваща капитализацията. Клаузата на чл. 4.4
от договора за кредит се отнасяла до възнаграждението на банката,
предоставила кредита, което възнаграждение било част от предмета на този
договор и негов съществен и неизменен елемент. Уговорките, които определят
основния предмет на договора и не са индивиуално договорени, не можело да
бъдат преценени като неравноправни, ако са ясни и разбираеми. Посочването
на задължение за лихва в отнапред известен размер не нарушавало
изискването за добросъвестност и не водело до значително неравновесие
между правата и задълженията на банката и заемополучателя. Според
процесния договор възнаградителната лихва била с определена абсолютна
стойност – 7% като в гратисния период тази лихва се начислявала върху
усвоената част от кредита. Поетото задължение било ясно и разбираемо.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване изцяло на
исковите претенции. Претендират се разноски пред въззивната инстанция, в
т.ч. 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Не се правят доказателствени
искания.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ответницата М. А. Д..
Жалбата на ищеца се оспорва като като неоснователна. Обосновава се липса
2
на елементите от фактическия състав на новацията. Твърди се, че поради
противоречие с чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗКСД не се е стигнало до погасяване на
старата главница и възникване на нова главница. Обосновава се наличието на
анатоцизъм като краен резултат. Иска се потвърждаване на решението в
обжалваната от ищеца отхвърлителна част. Претендират се разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата М. А. Д. против тази част
от решението, с която е прието съществуването на вземания на банката,
произтичащи от договор за студентски кредит от 24.08.2011 г., съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по
ч. гр. д. № 4646/2020 г. на Районен съд – Сливен.
В тази част решението било неправилно като постановено в
противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Изрязява се позиция за недействителност на
договора. Оспорват се изводите на съда за неоснователност на направеното от
страната възражение за нарушение по чл. 18, ал. 3 ЗКСД. Според приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза след гратисния период като главница
се дължала както сумата, ползвана за изплащане на такси за обучение и
възнаградителна лихва върху нея до погасяването , така и изтеклата за
гратисния период възнаградителна лихва с начислено върху нея
възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането .
Обосновава се увеличаване на разходите по кредита. Твърди се липса на
дадено разяснение за последиците от предвидената в договора
капитализация на възнаградителната лихва. Налице била нелоялна и
заблуждаваща практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО,
евентуално – заблуждаващо бездействие по смисъла на чл. 7, § 2 от Директива
2005/29/ЕО.
Оспорват се изводите на съда за неприложимост на чл. 22 ЗПК.
Приложими били разпоредбите на Глава 2 ЗПК, чл. 17, ал. 4 ЗКСД и чл. 18, ал.
3 ЗКСД поради липса на пълна, точна и максимално ясна информация за
потребителя за условията на договора, оскъпяването на кредита и за
наличието на анатоцизъм. В ЗКСД, макар да се предвижда задължение за
предоставяне на преддоговорна информация, не се съдържала изрична уредба
за всички условия по кредита, за които се създава задължение на банката да
уведоми потребителя, поради което следвало да намерят приложение
разпоредбите на общия закон ЗПК (Директива 2008/48/ЕО), касаещи
преддоговорната отговорност. С оглед възрастта, на която се поема
задължението, следвало заемополучателят да има засилена защита.
Изразява се несъгласие със заключението на съда за настъпила
предсрочна изискуемост на остатъка от кредита. Излагат се съображения за
различни размери на погасителната вноска в хипотезата на липса на
извършена капитализация и на посочената в погасителния план, приложен
към процесния договор. Възразява се срещу наличието на уговорка между
страните, отразяваща действителната им воля и липса на настъпила
3
изискуемост на нито една от погасителните вноски по главницата на кредита.
Настоява се, че М. Д. дължи издължаване на целия кредит на крайната му дата
– 05.09.2028 г.
Отправя се искане за допускане на преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз относно тълкуването на Директива 2008/48/ЕО по три
въпроса, подробно изложени и аргументирани във въззивната жалба, което
искане е отхвърлено с определението по чл. 267 ГПК от 24.09.2025 г.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от ищеца “Обединена
българска банка“ АД. Жалбата се оспорва като неоснователна. Обосновава се
наличието на типизирано съдържание на кредитното правоотношение, поради
което се изключвало приложението на общите правила на ЗПК. Изтъква се
липсата на монопол на “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД по отношение на
студентските кредити. Дължимата възнаградителна лихва според договора
била определена в абсолютна стойност – 7 %, като в договора ясно било
записано, че в гратисния период банката начислява тази лихва върху усвоената
част от кредита. Поетото задължение и икономическите последици от
сключването на договора били ясни и конкретни. ЗПК бил неприложим по
отношение на студентските кредити. Кредитите по ЗКСД се предоставяли от
банки, сключили с Министъра на образованието типов договор, носещ
белезите на подзаконов нормативен акт. Неоснователно било възражението за
недействителност на клауза 4.4 от договора. Аргументира се наличието на
разлика между анатоцизъм и капитализация на лихвите.
Иска се потвърждаване на решението в обжалваната от ищцата част.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани да обжалват
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговарят на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е прието,
че са допустими и следва да се разгледат по същество.
Окръжен съд – Сливен е сезиран с исковите претенции на “Обединена
българска банка” АД, като универсален правоприемник на “Райфайзенбанк
(България)” АД, против М. А. Д.. Ищецът изложил в исковата си молба
твърдения, че от “Райфайзенбанк (България)” АД на ответницата по силата на
договор за студентски кредит от 28.01.2011 г. е одобрен кредитен лимит в
размер на 44 784 лв. с цел заплащане на 12 броя такси за обучение, всяка в
размер на 3732 лв. Срокът за погасяване на кредита бил 05.09.2028 г.,като
първите 85 месеца след подписването на договора били гратисен период, през
който не се дължи плащане по главницата и лихва за кредита, но се начислява
лихва върху усвоената част, която лихва се капитализира годишно. След
4
гратисния период кредитът следвало да се погасява на 120 равни анюитетни
месечни вноски, всяка в размер на 700,66 лв., дължима на 5-о число от
съответния месец, считано от 05.10.2018 г. до 05.09.2028 г. За ползвания
кредит кредитополучателят дължал фиксирана годишна лихва в размер на 7
%, а при забава в плащането – лихва за забава в размер на ОЛП + 10 %
годишно върху забавената сума. Ответницата не заплатила дължимите
месечни погасителни вноски по кредита от 05.12.2019 г. до 05.11.2020 г., вкл.
Банката обявила кредита за предсрочно изискуем с уведомление, връчено на
22.04.2019 г. С анекс № 1 от 17.05.2019 г. страните констатирали, че
задължението на кредитополучателката към 06.03.2019 г. е в размер на 60
207,85 лв. и се съгласили, че отпада обявената предсрочна изискуемост. След
ново преустановяване на плащанията по кредита банката отново обявила
предсрочна изискуемост на кредита на 02.12.220 г. По ч.гр.д. № 4646/2020 г.
на Районен съд – Сливен била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение на осн. чл. 417 ГПК, както и изпълнителен лист. На осн. чл. 27, ал.
6 ЗКСД вземането на банката било изплатено от Министерството на
образованието. Ответницата подала възражение срещу заповедта за
изпълнение. Отправено било искане да се установи спрямо ответницата
съществуването и изискуемостта на вземания на банката съгласно издадената
заповед за изпълнение, както следва: 44 784 лв. – главница; 3956,08 лв. –
изискуема редовна възнаградителна лихва за периода 05.11.2019 г. - 01.12.2020
г.; 257,49 лв. – изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирала
главница от 05.12.2019 г. до 01.12.2020 г.; 196,38 лв. – изискуемо обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемата
главница, начислено за периода 02.12.2020 г. - 15.12.2020 г.; 24 лв. – разноски
за уведомяване; законна лихва за забава от 18.12.2020 г. до изплащането на
вземането.
Ответницата оспорила претенциите.
Възразила, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи и е
недействителен на осн. чл. 17, ал. 6 ЗКСД, поради което тя дължи единствено
връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други
разходи съгласно чл. 17, ал. 7 ЗКСД. Договорът противоречал на чл. 21, ал. и 3,
чл. 24, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 17, ал. 3 и 4 ЗКСД.
Ако договорът не бъде приет за изцяло недействителен, то
недействителна била разпоредбата на чл. 4.4, която предвижда капитализация
на начислената през гратисния период възнаградителна лихва. По този начин
се стигало до допустим анатоцизъм.
Нарушен бил чл. 18, ал. 3 ЗКСД, тъй като банката не уведомила
кредитополучателката за всички условия по кредита.
В случая бил приложим и ЗПК, поради което се поддържа
недействителност на договора и на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, 12 и
20 ЗПК.
Поискано е отхвърляне на исковете изцяло; евентуално – уважаването
5
им само за дължимия остатък от чистата стойност на кредита, която е в размер
на 9175,16 лв.; евентуално – за присъждане на договорна лихва без
капитализация.
С обжалваното решение окръжният съд приел, че договорът за кредит не
страда от пороци, които да обосноват извод, че е изцяло недействителен;
приел, че е налице нищожност на отделни клаузи от договора, които водят до
формиране на главница над размера на таксите за обучение и до увеличен
размер на лихвата в резултат на анатоцизъм. При съобразяване на чл. 24 ЗКСД
претенциите са счетени за частично основателни.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269
ГПК, Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното решение на осн.
чл. 250 ГПК е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен
състав препраща към мотивите му.
В допълнение и по повод оплакванията на въззивниците:
Неоснователни са оплакванията на банката-ищец относно приетата от
съда нищожност на уговорките в договора, предвиждащи включване на
начислените за гратисния период договорни лихви към главницата и
последващото им олихвяване.
Уговорката се съдържа в чл. 4.4 от договора: “По време на гратисния
период банката начислява лихва върху усвоената част на кредита съгласно
действащия погасителен план. Начислената лихва се капитализира годишно”.
По този начин начислената, но недължима през гратисния период лихва
увеличава олихвяемата главница и води до “олихвяване на изтекли лихви” по
смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, което е допустимо само по изключение и
“съобразно наредбите на Българската народна банка”, каквито липсват. Не
може да се сподели тълкуването на въззивника, че законът не забранява
капитализация на лихви, които не са в просрочие. Разпоредбата на чл. 10, ал. 3
ЗЗД се отнася до олихвяването на “изтекли лихви”. Дали лихвите са
мораторни или компенсаторни, дали са изискуеми или не, е без значение.
Дори хипотетично да се приеме, че анатоцизъм липсва и липсва
нищожност на това основание, то клаузата на чл. 4.4 от договора е нищожна
на друго основание. Уговорката за по-висока лихва от предвидената в чл. 20,
ал. 1 ЗКСД (7 %) съгласно чл. 20, ал. 2 ЗКСД е нищожна. В резултат на
капитализацията на изтеклите през гратисния период възнаградителни лихви
би се стигнало като краен математически резултат: от една страна, до това, че
банката би получила като възнаграждение за предоставения кредит повече от
това, което законът императивно разпорежда – не повече от 7 % (чл. 20, ал. 1
ЗКСД) и второ, че сборът от олихвяемите главници би надвишил сборът от
таксите за обучение, които законът има за цел да кредитира. Това се
илюстрира ясно от представеното от банката заедно със заявлението за
заповед за изпълнение извлечение: при усвоен кредит в размер на 44 784 лв.
банката е начислила и претендира изискуема главница в размер на 55 173,30
6
лв. Ето защо уговорката в чл. 4.4 от договора по същество е уговорка за по-
висока лихва от предвидената в чл. 20, ал. 1 ЗКСД и е нищожна на осн. чл. 20,
ал. 2 ЗКСД.
Неоснователни са оплакванията на ответницата:
Няма основания за извод, че договорът за кредит е изцяло
недействителен на осн. чл. 17, ал. 6 ЗКСД поради нарушение на чл. 18, ал. 3
ЗКСД. Вярно е, че предвидената в 4.4 от договора капитализация на
начислените в гратисния период възнаградителни лихви води до
увеличаването на разходите по кредита, но не и до недействителност на целия
договор. Недействителна е отделната уговорка в договора за кредит.
Капитализацията на лихвите е ясно формулирана и в този аспект няма условия
по кредита, за които кредитополучателката да не е била уведомена.
Не може да бъде споделена тезата на ответницата за приложимост на
разпоредбите на ЗПК към кредитите за студенти и докторанти. Съгласно чл.
17, ал. 5 ЗКСД за договора за кредит по този закон се прилагат и чл. 143 - 148
от Закона за защита на потребителите. По този начин без всякакво съмнение
кредитополучателите по ЗКСД се ползват от засилена защита на правата им.
Това че се ползват от защита като потребители, не означава обаче, че
договорът за кредит, който са сключили, има характер на договор за
“потребителски кредит” по смисъла на ЗПК. ЗКСД се явява специален по
отношение на ЗПК, тъй като регулира по-тесен кръг обществени отношения,
свързани с ограничен кръг получатели на финансови услуги (студенти и
докторанти) и със защита на специален обществен интерес. По принцип
правилно е виждането на ответницата, че тези кредитополучатели следва да
получат засилена защита и в действителност те получават такава защита чрез
различни способи и механизми: правоотношенията са регулирани със
специален закон; кредитите се предоставят от лицензирани от държавата
банки, сключили типов договор; съществени елементи от договорното
съдържание са законодателно определени; предоставена е защита по ЗЗП и пр.
Неоснователно е и оплакването за ненастъпила предсрочна изискуемост
на остатъка от кредита. Видно от допълнителното заключение на приетата по
делото ССЕ, неоспорено от страните, в хипотеза на неприлагане на
предвидената в договора капитализация на изтекли в гратисния период
възнаградителни лихви анюитетната месечна погасителна вноска би следвало
да бъде в размер на 519,98 лв. След разпределяне на общо внесената за
погасяване на кредита от ответницата сума (9914,94 лв.) по изготвения от
вещото лице погасителен план става ясно, че ответницата би погасила с тази
обща сума 19 дължими вноски от по 519,98 лв., т.е. до 05.04.2020 г., вкл. При
съобразяване на ЗМДВИП условията за обявяване на предсрочна изискуемост
са настъпили на 13.07.2020 г. Това означава, че към 02.12.2020 г.
предсрочната изискуемост е била обявена от банката законосъобразно.
Тъй като крайните изводи на съдебните състави съвпадат, обжалваното
решение на Окръжен съд – Сливен следва да се потвърди.
7
Поради изхода на делото страните имат право на разноски съразмерно с
успешно защитения материален интерес във въззивното производство. Тъй
като и двете въззивни жалби са счетени за неоснователни, разходите за
платени държавни такси следва да останат в тежест на въззивниците.
Въззивникът-ищец има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лв. На процесуалния представител на ответницата адв. Д., който е
оказал безплатна защита, следва да се определи възнаграждение на осн. чл. 38,
ал. 2 ЗА в размер на 1120 лв. с оглед успешно защитения материален интерес
от 8168,06 лв. във въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 от 27.01.2025 г. по гр.д. № 228/2023 г.
на Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА М. А. Д., ЕГН **********, от гр. С. със съдебен адрес: гр.
Пловдив, бул. Марица № 93, партер, чрез адв. Д. Д., да заплати на “Обединена
българска банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1463, район Триадица, бул. Витоша № 89Б, сумата 200 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА “Обединена българска банка” АД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район Триадица, бул.
Витоша № 89Б, да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на
адвокат Д. М. Д. от АК – Пловдив, с адрес на кантората: гр. Пловдив, бул.
Марица № 93, партер, сумата 1120 лв. – възнаграждение за предоставената
безплатна правна защита на М. А. Д. във въззивното производство по в.гр.д.
№ 323/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8