№ 251
гр. Дупница, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251510200598 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
А. Д. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С.........,ул. Б........... №
.........,ет......,ап........ действащ чрез адв. М. Д. член на САК със съдебен адрес: гр.
С........,п.к.......,ж.к. Л............,ул З......... № ........ ет. партер, офис № 2, административна сграда
обжалва Наказателно постановление № 25-5310-000244 от 13.05.2025 г., издадено от
Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл.
178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на
1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от
ЗДвП;
В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, постановено при нарушение на материалния и процесуален
закон с искане да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалните
му представители адв. Д. и адв. Йорданов поддържат жалбата и пледират за отмяна на
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като подробни аргументи излагат в
писмени бележки. Претендират разноски по производството съгласно представен списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли за отхвърлянето като неоснователна. Ако съдът счете, че същата е основателна и в
случай, че жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокат над минималния
размер съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г., прави възражение за прекомерност и за
присъждане на такова в минимален размер, съобразно чл. 36 от ЗА.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Полицейският служител А. Г. на длъжност ,,мл. автоконтрольор“ при Група КПДГПА
Кюстендил в присъствието на свидетеля Л. Б. съставил против А. Д. Х. акт за установяване
на административно нарушение № 3750359 за това, че на 18.04.2025 г. около 15:02 ч. на А3
Струма при км. 45.000 в посока от гр. София към Кулата е управлявал лек автомобил
,,............“ с рег. № ............. като водачът предприема и извършва неправилна маневра
изпреварване от дясно в лентата за принудително спиране без повреди по МПС и без
здравословни проблеми на водача и пътниците. Актът е предявен на нарушителя, същият го
е подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН водачът е депозирал писмени
възражения срещу акта с искане същият да бъде отменен с изключване на
административнонаказателната му отговорност, както и освобождаване от отговорност
поради маловажност на случая. Въз основа на така съставения от актосъставителя Г. в
присъствието на свидетеля Б. АУАН, е издадено и атакуваното наказателно постановление, в
което е описана идентична фактическа обстановка и водачът е санкциониран с
горепосочените административни наказания. Видно от съставения акт при описание на
обстоятелствата е посочено, че автомобилът е спрян на А3 Струма при км 59 950, като върху
втората цифра ,,9“ ръкописно е изписана цифрата ,,3“. В издаденото наказателно
постановление като място на спиране на автомобила е посочено ,,….при км 59.950“.
По делото е разпитан актосъставителя, който заявява, че около Великденските
празници е участвал специализирана операция съвместно с колеги от ГД ,,Национална
полиция“ със служебен цивилен автомобил, който извършвал обходи по АМ ,,Струма“ да
установява нарушители на ЗДвП. Свидетелят Б. заявява, че извършвал контрол с необозначен
служебен автомобил, като движейки се от гр. София в посока Благоевград забелязал
автомобил ,,............“, който изпреварил през аварийната лента поне три-четири автомобила,
като по това време движението и в двете ленти било доста интензивно. Той се движел
плътно след автомобила, управляван от нарушител, като нарушението било извършено на
,,40 км. – 40 и някой“. През цялото време докато се движел след нарушителя, същият не е
спирал в аварийната лента, като проверката на водача била извършена от колегата Г., който
спрял автомобила на обозначено място за спиране, след като Б. се свързал с него по
телефона. Актът бил съставен от Г., който бил въведен във фактическата обстановка от св. Б.
и обстоятелствата свързани с конкретното нарушение от водача – извършена неправилна
маневра в най-дясната лента за аварийно спиране, като е продължил движението си в
активната лента. Актосъставителят лично връчил акта на нарушителя. Свидетелят Г. в
показанията си заявява, че е запознат с поправката на километъра, защото на това място е
извършена проверката, той е извършил поправката и най-вероятно при въвеждане в таблета
на данните за километър е допусната техническа грешка, която е забелязал след
разпечатване на акта и затова е извършил корекцията. Сочи, че мястото на което е спрял
автомобила е км 53 950, а мястото на нарушението, установено от св. Б. е на км 45.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите Г. и
Б., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК, АУАН серия GA
№ 3750359/18.04.2025 г., наказателно постановление № 25-5310-000244/13.05.2025 г.,
възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, справка за нарушител/водач и Заповед №
8121/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Г. и Б., от които се установяват
извършването на нарушението, мястото на което е извършено, както и мястото на
проверката на жалбоподателя, както и причините за извършването й.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не са основателни възраженията на въззивника за липса на компетентност на
актосъставителя и на наказващия орган. АУАН и НП са издадени от компетентни
административни органи, видно от писмените доказателства по делото. Видно от заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, полицейските
органи, заемащи длъжност ,,младши автоконтрольор“ в ОДМВР и техните структурни звена,
са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. Отново от същата заповед се
установява, че началник група КПДГПА към ОДМВР Кюстендил, е оправомощен да издава
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП.
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. АУАН е съставен при спазване изискванията на
чл. 40 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН – в присъствието на един свидетел – Л. Б., който е
присъствал при извършване на нарушението, тъй като от свидетелските показания се
установи, че именно този свидетел – началник сектор при ГД ,,Национална полиция“ е
възприел нарушението извършено от жалбоподателя, а актосъставителя Г. е предприел
спирането му на определената за целта площадка (джобове). АУАН съответства на
предвидените с чл. 42 ЗАНН изисквания, като нарушението е описано достатъчно ясно и
конкретно с посочване времето и мястото на извършването му, както и конкретните
действия, с които жалбоподателят е нарушил законовата разпоредба на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
Съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел – очевидец, присъствал при извършването и установяването му.
АУАН е подписан от съставителя, свидетеля и жалбоподателя, предявен е на последния за
запознаване и му е връчен препис, за което е оформена и разписка, инкорпорирана в
съдържанието на АУАН.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя касаещи поправката при изписване на
точния километър на спирането на автомобила. От разпита на актосъставителя Г. при
предявяване на акта същият добросъвестно изясни причините, които са наложили да
извърши корекцията непосредствено след разпечатването на акта. Съдът намира, че
допуснатото несъответствие в акта и в НП при посочване на точния километър на мястото
3
на спиране на автомобила, по никакъв начин не е ограничило възможността на
жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение му е съставен акта, а в последствие е
издадено и атакуваното наказателно постановление. На първо място в разпоредбата на чл.
42, ал. 1 от ЗАНН мястото, на което е спрян водача /което е различно от това на извършване
на нарушението/, не е посочено като задължителен реквизит от съдържанието му. На
следващо място в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН също не е предвидено да се посочва
мястото, на което е спрян автомобила, тъй като съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават.
В АУАН и в НП при пълна идентичност са посочени всички елементи от състава на
нарушението и обстоятелствата по неговото извършване. Несъответствието в акта и в НП
досежно мястото, на която автомобилът е спрян от контролния орган, не обуславя отмяна на
обжалваното наказателно постановление на това основание, тъй като мястото на
извършване на нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано - А3 ,,Струма“ при
км 45.000 в посока от гр. София към Кулата. При тези съображения съдът намери, че в
предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на
защита на въззивника и да налагат отмяна на НП на това основание.
При направения анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав счита, че по делото се доказа по безспорен начин виновно извършено нарушение по
чл. 58, т. 3 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП
забранява на водачите на ППС при движение по автомагистрала да се движат или спират в
лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и
при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. В случаите,
когато водач на ППС се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да
са налице изключенията, посочени по-горе, санкционната норма на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП
предвижда наказания ,,лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок
от три месеца и ,,глоба“ от 1000 лева.
От събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Б. и Г. се
установява, че на посочената в АУАН и в НП дата 18.04.2025 г. жалбоподателят е управлявал
лек автомобил ,,............“ с рег. № ............. в лентата за принудително спиране на А3 ,,Струма“
с посока на движение от град София към Кулата при км 45.000. Като целта на движението в
лентата за принудително спиране е да се изпревари образувалата се колона от автомобили.
От друга страна, не са налице предвидените в закона изключения при наличието, на
които управлението на автомобил в лентата за принудително спиране на автомагистрала е
разрешено. Не е налице техническа неизправност на автомобила или здравословни проблеми
на водача, който е бил сам в автомобила. От субективна страна деянието е извършено при
форма на вина - пряк умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния
характер на деянието си, предвиждало е общественоопасните му последици и е целяло
4
тяхното настъпване.
В този смисъл съдът приема, че извършването на административното нарушение е
доказано от обективна, а и от субективна страна, поради което и лицето правилно е било
санкционирано на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба
предвижда наказание в абсолютен размер – ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от три месеца и ,,глоба“ от 1000 лева, поради което наказващият орган няма възможност за
допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 от ЗАНН.
Съдът счита, че неизлагането на мотиви от административнонаказващия орган
относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН в случая, не е основание за отмяна на НП.
В настоящия случай не може да се приеме, че се касае за маловажен случай, тъй като
се засягат съществена група обществени отношения, които са свързани с безопасността на
транспорта и живота и здравето на всички участници в движението.
Предвид гореизложените съображения, съдът ще потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Относно пътните разноски за явяване на свидетел, заплатени от бюджета на съда, то
съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на
касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат
разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Според чл. 189, ал. 3 от НПК, когато
подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В
тази връзка и след като наказателното постановление се потвърждава, то жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Дупница сторените от бюджета на съда
разноски за явяване на свидетеля Б. в съдебно заседание в размер на 36.01 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-5310-000244 от 13.05.2025 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на А.
Д. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С.........,ул. Б........... № .........,ет......,ап........, на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в
размер на 1000 (хиляда) лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 (три) месеца за
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА А. Д. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ул. ,,Букет“ № 50,
ет. 4, ап. 13 да заплати по сметка на Районен съд Дупница сумата в размер на 36.01 лв.,
представляваща пътни разноски за явяване на свидетел в съдебно заседание.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
5
на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6