РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Кнежа, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Гражданско дело №
20251430100087 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Ц. М. М. срещу ЕТ
„Пепи-96“ , с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
1127,53 лева, представляваща представляваща сумата, с която ответникът се е
обогатил от ползването на недвижими имоти, находящи се в землището на
село С., община И., област П., а именно: поземлен имот с идентификатор **;
поземлен имот с идентификатор **; поземлен имот с идентификатор **;
поземлен имот с идентификатор ** и поземлен имот с идентификатор ** ,
през стопанската 2023-2024 година, за сметка на обедняването на доверителя
ми от невъзможността да ползва притежаваните от него 10/24 (десет двадесет
и четвърти) идеални части. Претендират се и разноските, сторени в хода на
производството. Представя и моли да бъдат приети писмени доказателства
Ищецът твърди, че е собственик на 10/24 идеални части от недвижими
имоти в землището на село С., община И.:
1. поземлен имот с идентификатор **, представляващ нива с площ от
31.522 дка; 2. поземлен имот с идентификатор **, представляващ нива с площ
от 3.619 дка; 3. поземлен имот с идентификатор **, представляващ нива с
площ от 1.013 дка; 4. поземлен имот с идентификатор **, представляващ нива
с площ от 1. 201 дка; 5. поземлен имот с идентификатор **, представляващ
овощна градина с площ от 2.303 дка;
Сочи, че гореописаните имоти са ползвани от ответника ЕТ *** ООД, без
за това да е заплатено на ищеца.
Твърди, че правото на собственост , на което се основава настоящия иск, е
1
придобито от него по следния начин:
с нотариален акт за дарение акт номер 99, том 1, per. номер 665, дело 86
от 22.02.2023г. на нотариус Валерия Рачева той е придобил 1/ 24 (една
двадесет и четвърта) идеална част;
с нотариален акт за покупко-продажба акт номер 100, том 1, per. номер
666, дело 87 от 22.02.2023г. на нотариус Валерия Рачева той е придобил
9/24 (девет двадеесет и четвърти) идеални части.
Твърди, че притежава 10/24 ид. части, което се равнява на 41,67% от
собствеността.
Според ищеца през стопанската 2023-2024г. гореописаните имоти са били
ползвани от ЕТ - Й. И.“. Едноличният търговец бил сключил договор за наем с
М.П.И. , който договор е бил заверен нотариално на 06.07.2021г. под per.
номер 4578 на нотариус ** и вписан в СВ при PC Кнежа с дв.вх. номер 1254,
вх. номер 1254, акт 107, том 2 от 06.07.2021г.
Ищецът оспорил по съдебен ред обвързващата правна сила на сключения
договор за наем. По възникналия съдебен спор беше постановено Решение
номер 137 от 25.10.2023г. по гр.д. 388 от 2023г. на PC Кнежа, преминало
въззивен контрол - Решение номер 272 от 20.06.2024г. ио в.гр.д. 86 от 2024г. на
ОС П..
Ищецът сочи, че в посочените съдебни актове е прието със сила на
присъдено нещо, че Договор за наем на недвижими имоти нотариално заверен
нотариално на 06.07.2021г. под per. номер 4578 на нотариус ** и вписан в СВ
при PC Кнежа с дв.вх. номер 1254, вх. номер 1254, акт 107, том 2 от
06.07.2021г. е непротивопоставим на Ц. М. М., в частта му отнасяща се до
поземлен имот с идентификатор **, на поземлен имот с идентификатор **, на
поземлен имот с идентификатор **, на поземлен имот с идентификатор ** и
на поземлен имот с идентификатор **. С Решението на ОС- П. е
конкретизирано, че договорът е непротивопоставим само по отношение на
притежаваните от Ц. М. М. 10/24 идеални части от тези имоти.
Сочи се, че мотивите на Решение номер 272 от 20.06.2024г. по влр.д. 86 от
2024г. на ОС П. е констатирано , че договорът за наем от 06.07.2021г. по
отношение на петте недвижима имота е нищожен поради противоречие със
закона, в нарушение на императивни правни норми от гледна точка и на
специалния му предмет- земеделска земя.
Според ищеца установената със сила на пресъдено нещо
непротивопоставимост на договора за наем от 06.07.2021г. и констатираната в
мотивите на окръжен съд нищожност ми даватоснование да твърди , че
ответникът няма правно основание , с което да обоснове спрямо доверителят
ми Ц. М. М. ползването на петте описани имота през стопанската 2023-2024г.
В заключение се твърди, че на основание чл.59 от ЗЗД ответникът дължи
на ищеца ми онова , с което се е обогатил, до размера на обедняването. Като
обезщетението следва да бъде в размер на средния пазарен наем за имотите. В
тази връзка се сочи, че процесните имоти са с обща площ от 38.658 дка. и
според ищеца средният пазарен наем за процесиите имоти е в размер на 70
лева на декар.
2
В резултат от ползването на петте имота, описани по- горе, ответникът се
е обогатил със сумата 2706.06 лв. , но т.к. доверителят ми притежава само
10/24 ид. части , то сумата от която той е бил лишеи се равнява на 10/24 от
2706.06 или 1127.53 лв.
Във връзка с изложеното ищецът иска ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 1127,53 лева, представляваща представляваща сумата, с
която ответникът се е обогатил от ползването на недвижимите имоти.
Претендира и сторените в хода на делото разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В с. з. процесуалния представител на ищеца заявява, че претенцията им е
удовлетворена, като моли съда да присъди на ищеца разноски, за които
представя списък.
В с. з. ответника моли иска да бъде отхвърлен, поради плащане на сумата
от ответника след подаване на исковата молба. Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски, което аргументира.
Съдът, като взе предвид събраните писмени и гласни доказателствени
средства, установи следното:
Предявен е допустими осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД.
Съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, от значение за спорното право. В случая видно от
преводно нареждане от 08.04.2025 г., ответникът е извършил плащане по
сметка на ищеца, с което е погасил изцяло исковата претенция. С оглед
изложеното съдът намира, че исковата претенция е погасена в хода на
исковото производство и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
В настоящия случай отговорността за разноски следва да бъде понесена
от ответника, тъй като е дал повод за завеждане на делото, а сторените от
ищеца разноски са доказани по основание и размер от представеното към
исковата молба пълномощно и разписка.
В хода по същество ответникът прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски. В тази връзка съдът намира следното:
Претендират се разноски в размер на 430 лева за адвокатско
възнаграждение и 50 лева за платена държавна такса. Искането за присъждане
на разноски за платената държавна такса е основателно и доказано по размер
и следва да се уважи изцяло. По отношение на адвокатското възнаграждение,
съдът намира, че доколкото делото не се характеризира с фактическа или
правна сложност, дори напротив, приключва в едно съдебно заседание, а
исковата претенция е удовлетворена извънсъдебно, то адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено към минимума, предвиден в
закона. В тази връзка съдът съобрази чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за
възнаграждения за адвокатска работа и предвид размера на исковата
претенция определи адвокатско възнаграждение в размер на 412,7 лева.
3
Ръководен от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. М. М. ЕГН ********** срещу ЕТ „***.“
ЕИК ***осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 1127,53
лева, поради погасяване на задълженията в хода на производството.
ОСЪЖДА ЕТ „**“ ЕИК *** да заплати на Ц. М. М. ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 462,7 лева лв., представляваща
сторените от ищците съдебноделоводни разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред ОС П. с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
4