Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. Русе, 13.02.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7899 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по
чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Мобилтел” ЕАД срещу Е.П.А., в която се твърди, че между страните
съществували облигационни правоотношения по силата на договор от 15.11.2007г.,
който бил новиран с Приложение 1 от 14.12.2013г. По силата на договора на
ответника били предоставени далекосъобщителни услуги за телефонен
номер **********при тарифен план „Мтел мобилен
интернет S“ със срок 24 месеца. Абонатът подписал и друго приложение, с което
му били предоставени далекосъобщителни услуги за мобилен номер **********по
избран тарифен план „Мтел Икономичен“ също за
срок от 24 месеца. В срока на действие на Договора, за потребените от
ответника мобилни услуги били издадени 4 фактури – фактура № ********/19.12.2014г.,
с падеж на плащане 08.01.2015г., за отчетен период от 14.11.2014г. до
13.12.2014г. за сумата от 19.09лв.;
фактура № ********/16.01.2015г., с падеж на плащане 05.02.2015г., за отчетен
период от 14.12.2014г.до 13.01.2015г. за сумата от 19.16лв.; фактура № ********/03.06.2015г.,
с падеж на плащане 03.06.2015г., за отчетен период от 14.04.2015г. до
13.05.2015г., в която е начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 75.25 лв. и фактура № ********/03.06.2015г.
, с падеж на плащане 03.06.2015г., за отчетен период от 14.04.2015г. до
13.05.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги в размер на 29.52 лв. Твърди се в исковата
молба, че към депозиране на исковата молба абонатът бил платил сумата в размер
на 38,25лв., с която бил погасил фактурата от 19.12.2014г. и фактурата от
16.01.2015г. Останала неизплатена дължимата от него неустойка от 104,77лв.,
която била начислена за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителна услуга. За сумите по
процесните фактури ищецът депозирал Заявление по реда на чл.410 ГПК, по което
било образувано ч.гр.д. 5782/2017г. на РС – Русе, по което била издадена
Заповед за изпълнение срещу ответника за претендираните суми. С оглед постъпилото в срока по чл.414 ГПК възражение, ищецът в настоящото производство претендира да бъде признато за
установено задължението на ответника в размер на 104,77лв. представляващи неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга. Претендират се
и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК,
както и в съдено заседание ответникът не е депозирала становище по предявения
иск.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между
страните са възникнали облигационни отношения на основание посочените в
исковата молба договори и допълнителни споразумения /приложения/, въз основа на
които ищцовото дружество е предоставило на ответника мобилни далекосъобщителни
услуги. За потребените от ответника в качеството му на абонат /клиент/ на
ищцовото дружество услуги са му издадени посочените в исковата молба фактури № ********/19.12.2014г.,
с падеж на плащане 08.01.2015г., за отчетен период от 14.11.2014г. до
13.12.2014г. за сумата от 19.09 лв.; фактура № ********/16.01.2015г., с падеж
на плащане 05.02.2015г., за отчетен период от 14.12.2014г.до 13.01.2015г. за
сумата от 19.16лв.; фактура № ********/03.06.2015г., с падеж на плащане
03.06.2015г., за отчетен период от 14.04.2015г. до 13.05.2015г., в която е
начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 75.25 лв. и фактура № ********/03.06.2015г.
, с падеж на плащане 03.06.2015г., за отчетен период от 14.04.2015г. до
13.05.2015г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за далекосъобщителни услуги в размер на 29.52 лв.
По депозирано от ищцовото
дружество заявление е образувано ч.гр.д.№****/2017г. по описа на РС – Русе и
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 143,02лв.,
представляваща сбора от главниците по четирите фактури, 9,59лв. мораторна лихва
за забава за периода 06.02.2015г. – 24.07.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 24.08.2017г. до окончателното й изплащане, както и
за направените в заповедното производство разноски в размер на 25лв. заплатена
държавна такса и 180лв. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414 ГПК, ответникът е депозирала бланково възражение, в обяснителната част на което
единствено е посочил, че представя касова бележка за извършено плащане на
14.07.2017г. на 38,25лв.
С депозираната
искова молба за образуване на настоящото производство, извършеното частично
плащане е изрично признато и се претендира установяване само на задължението на
ответника за заплащане на неустойка в размер на 104.77лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след
депозирано по реда на чл. 414 ГПК възражение от ответника, поради което се
явява процесуално допустим.
Представените по
делото доказателства и липсата на възражение срещу тях дават основание да се
приеме, че между страните са възникнали твърдяните в исковата молба
облигационни отношения, както и произтичащите от тях задължения на ответника да
заплати сумите за потребените от него далекосъобщителни услуги, което изрично е
и признал с извършеното им заплащане.
Последното видно от
представения в заповедното производство фискален бон е извършено 14.07.2017г., а
според чл. 26 от Общите условия на процесния договор е следвало да бъдат
извършени в 15-дневен срок от издаването на процесните фактури, или още през
2015г. Ответникът не е изпълнил задължението си за своевременно заплащане на
потребените от него далекосъобщителни услуги, включително и в продължение на
предвидените в чл. 54.12 от ОУ 124 дни, поради което операторът /ищецът/ се е
възползвал от правото си да прекрати едностранно договора и да начисли
уговорената в него неустойка /5.3 от Приложенията/, в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси, дължими от прекратяването до изтичане на
определения срок на ползване.
Ответникът не е
навел възражения срещу дължимостта на претендираните от него неустойки, които
да бъдат разгледани и обсъдени в настоящото производство. По тази причина и с
оглед изложеното по-горе относно регламентираното в процесните две приложения
право на ищцовото дружество на неустойка, следва да се приеме, че предявеният
иск се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати направените
от ищеца разноски за настоящото производство в размер на 205лв.
Ищецът е депозирал
заявлението си по чл. 410 ГПК на 24.08.2017г., а частичното плащане на
претендираните суми е извършено преди това, на 14.07.2017г. По тази причина
дължимите на ищеца разноски за заповедното производство следва да се определят
като част от общо претендираните, съразмерно на претенцията му за неустойка или
сумата от 150,17лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Е.П.А. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Мобилтел” ЕАД с
ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“
№1 сумата от 104,77лв. за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва считано от 24.08.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед №****/25.08.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2017г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА Е.П.А. с ЕГН
********** с адрес *** да заплати на „Мобилтел” ЕАД с ЕИК131468980, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №1, сумата от 150,17лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№****/2017г. и сумата от 205лв. разноски за настоящото
исково производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: