РЕШЕНИЕ
№ 2795
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110203292 по описа за 2025
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-001413 от
06.02.2025г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП,
упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. №
8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН на С. В. М., с ЕГН: ********** му е
било наложено - административно наказание „парична глоба“ в размер на
200.00 (двеста) лева на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.179, ал.2 вр. чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ С. В. М. обжалва наказателното
постановление. Излага във въззивната си жалба чрез УПЪЛНОМОЩЕНИЯ
СИ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ Т. Ц. инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно
нарушение. Посочват се подробни съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения. Заявява се твърдение за липсата на умисъл. Иска се
отмяната на санкционния акт. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП е
редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание, като излага становище в писмена защита за неоснователност на
жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
1
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 12.02.2025г. - виж
входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14
(четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното
постановление на 07.02.2025г. - чрез Системата за сигурно електронно
връчване, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана
страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес,
срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд
на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-001413 от 06.02.2025г., издадено от
НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП, упълномощенн със Заповед на
Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в
качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.
53 от ЗАНН на С. В. М., с ЕГН: ********** му е било наложено -
административно наказание „парична глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева
на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. В. М. станал правоспособен шофьор на МПС
категория „В“ с дългогишна практика от 23.08.2000г. Имал издаден „златен“
талон за липсата на извършвани по ЗДвП административни нарушения.
На 09.01.2025г. в 09:53 часа свидетелят М. С. Н. - младши
автоконтрольор от СДВР-ОПП, в присъствие на своя колега - свидетелят Е. И.
А. - също младши автоконтрольор от СДВР-ОПП, съставил Констативен
протокол за ПТП в гр.София, настъпило на паркинг до блок № 10 в района на
ул. „Славовица“. Свидетелите Н. и А. не били преки очевидци на ПТП. На
местопроизшествието липсвали монтирани (на близост) видеокамери и/или не
е имало други очевидци, които да са възприели събитието. Служителите на
СДВР-ОПП се отзовали на място по сигнал. Събрали само устни сведения
(твърдения) от двамата водачи - жалбоподателят С. В. М., управлявал лек
автомобил марка „Хюндай Сантафе СМ“ с рег. № ********, и от лицето водач
на другия лек автомобил марка „Пежо“ № 308 с рег. № ******** - Д.
Свидетелите Николов и Ангелов извършили външен (визуален) оглед и
констатирали видими щети по лекия автомобил на жалбоподателя М.
Съставили схема на ПТП. Двамата водачи, обаче, не попълнили декларации за
ПТП (защото такава възможност не им е била дадена от свидетелите А. и Н.).
Съгласно схемата на ПТП и предвид наведените твърдения в съставения
2
АУАН Серия GA с № 3517856 от 09.01.2025г. жалбоподателят М. е обвинен, че
е навлязъл с десен завой в обособения паркинг и след предприемане на
маневрата по време на извършването й между лявата предна странична част
на лекия му автомобил възникнало съприкосновение с лявата задна част на
излизащия назад по същото време и на същото място от паркинга лек
автомобил на лицето Д. Последният не осигурил лице, което да наблюдава
излизащото назад негово МПС, за да го предупреди за евентуална опасност.
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства. Съдебният състав намира, че не
се потвърждава тезата на административно-наказващия орган от съставения
АУАН и издадено НП. Свидетелите А. и Н. не са били преки очевидци на ПТП.
Липсвали са видеокамери от местопроизшествието. Не е имало други преки
свидетели. Водачите на двете моторни превозни средства не са съставили
декларации за ПТП, за да може съдът да прецени механизма на
произшествието. Лицето Д. не е бил осигурил лице, което да го
предупреждава от опасност по отношение на излизащия назад негов
автомобил, който е управлявал. От друга страна, от двамата водачи са били
събрани само устните им сведения. Налице са твърдения срещу твърдения, но
АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила. Административно-
наказателното обвинение следва да бъде доказано по безспорен начин. В
случая липсват преки и/или косвени доказателства, които да потвърждават
несъмнено, ясно, категорично и непротиворечиво вмененото в юридическа
отговорност на дееца административно деяние. Показанията на свидетелите
А. и Н. са и взаимоизключващи се, доколкото според свидетеля Н. на паркинга
е имало достатъчно място за разминаване, а според свидетеля А. - мястото за
разминаване е било малко. Не са описани габаритите на двете моторни
превозни средства. Приета е едната теза на единия водач, вместо тезата на
другия участник в ПТП, но и без да е оценена в цялост доказателстваната
съвкупност (и най-вече обективните находки). Освен това, жалбоподателят М.
е бил навлязъл в паркинга с десен завой и по време на маневрата му е излизал
на заден ход автомобила на лицето Д. Последният е следвало да изчака
автомобила на жалбоподателя М. да премине по-напред, а не обратното. По
делото не са налице доказателства, че жалбоподателя М. е навлязъл в паркинга
преди маневрата си и да е видял преди маневрата, която е решил да извърши,
излизащият на заден ход в този момент друг автомобил, и въпреки това да е
навлязъл на паркинга, без да изчака въпросният автомобил да излезе и да
напусне мястото на събитието. Тогава би било налице основание за
ангажиране на юридическата отговорност на жалбоподателя М. и същия ще
има вина, който между другото заявява в жалбата си, че на паркинга е имало
достатъчно място за разминаване между двата автомобила, но и терена на
паркинга е бил влошен. Паркингът не е бил заснет от свидетелите А. и Н.
непосредствено след ПТП, нито са били фиксирани щетите и по двата
автомобила. Според съда не е логично да не е имало щети и върху автомобила
на лицето Д., след като е имало съприскосновение между двете МПС. Съдът е
положил усилия да събере всички възможни доказателства. Липсват
обективни и независими доказателствени източници, които да не са свързани
3
със страните от ПТП. Показанията на свидетелите А. и Н. са производни,
доколкото е логично според съда еднакво на тяхна база да бъде привлечен към
административно-наказателна отговорност и другия водач - лицето Д. (ако се
следва логиката им), при положение, че щети са удостоверени да са настъпили
само за автомобила на жалбоподателя М., според техните показания - т.е. той е
засегнатото (пострадало) лице в случая.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на
административно-наказателното производство не се установява и не се доказа,
жалбоподателят С. В. М. да е извършил вмененото му в отговорност
административно нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП вр. чл.179, ал.2 вр. ал.1,
т.5 от ЗДвП. По тези съображения издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК. На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода
на делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да
понесе разноските за адвокат и с оглед изхода на спора, съгласно договора за
правна помощ за сумата от 500.00 лева. В тази връзка, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Обемът
на процесуалните действия на адвокат Т. Ц. са съответни на значително
положените от него правни усилия като адвокат. Релевираното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, предвид обема на извършените от негова страна процесуално-
следствени действия, но и с оглед сложността на делото за делата от същия
вид. Правната помощ на адвокат Ц. е съответна на реално положения от него
по делото значителен адвокатски труд. Защитата на адвокат Ц. е съответна и
пропорционално оценена в разумен и справедлив размер.
VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от
ЗАНН
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-001413 от
06.02.2025г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП,
упълномощенн със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. №
8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН на С. В. М., с ЕГН: ********** му е
било наложено - административно наказание „парична глоба“ в размер на
200.00 (двеста) лева на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.179, ал.2 вр. чл.179,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев”
№ 4 ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВНИКА С. В. М., с ЕГН: ********** на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 500.00
лева за дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5