РЕШЕНИЕ
Номер 129 21.06.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори касационен състав,
на четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Ивайло Йосифов
Членове: 1.
Галена Дякова
2. Д. Калоянова
при секретаря Бисерка
Василева и с участието на прокурор Д.Н.
като разгледа докладваното от съдия Калоянова
КАНД № 332 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1,
изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на началника на сектор „Охранителна полиция“, Първо РУ, ОД на
МВР Русе против Решение № 498/21.06.2022 г., постановено по АНД № 696/2022 г. на Районен
съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 22-1882-000086/18.04.2022
г., издадено от касатора, с което на М.С.П., ЕГН ********** за нарушение по чл.
140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175, ал. 3,
изречение първо от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство (МПС) за срок от 6
месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като
постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон и да потвърди
наказателното постановление. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал.1 от НПК - неправилно решение
поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Направено е възражение за размера на
адвокатското възнаграждение на ответника. В съдебно заседание касаторът не се
представлява и не ангажира нови доказателства.
Ответникът по касация – М.С.П.,
ЕГН **********, с адрес *** , се представлява в съдебно заседание от адв. Д.Ц.,
АК - Разград, който счита решението на
първата инстанция за правилно и законосъобразно и иска то да бъде оставено в
сила. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на М.С.П. против Наказателно
постановление № 22-1882-000086/18.04.2022 г., издадено от началника на сектор
ОП в Първо РУ при ОД на МВР - Русе, с което на П. за нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, изречение първо от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200
лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца. За да отмени процесното наказателно постановление,
първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на материалния закон – деянието
не е съставомерно от субективна страна.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Административнонаказателната
отговорност на П. е била ангажирана затова, че на 07.02.2022 г. около 10,10
часа в гр. Русе, на ул. „19-ти февруари“ е управлявала лек автомобил „Опел
Астра“, рег.. № Р5663КР, собственост на друго лице, като посоченото МПС е било
с прекратена регистрация във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 30.12.2021 г.
Наказателното постановление е издадено на основание Постановление №
1144/22/15.04.2022 г. на Районна прокуратура Русе и на основание чл. 36, ал. 2
от ЗАНН.
В касационната жалба е
посочено, че П. е управлявала МПС, за което не е била налице валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 29.10.2021 г. В
жалбата е защитена подробно тезата защо П. в конкретния случай следва да бъде
санкционирана, независимо, че управляваният от нея автомобил е собственост на
друго лице.
За
да постанови решението си, съдът е приел, че от формална страна обжалваното
наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил,
че нарушението е надлежно описано в наказателното постановление, като ясно са
отразени дата, място и час, както и доказателствата, които го потвърждават.
Въпреки това е обосновал е извод за несъставомерност на констатираното деяние и
неправилно ангажиране на административно наказателната отговорност на лицето.
Като причина за този извод, въззивната инстанция е посочила, че се касае до автоматична дерегистрация на база на въведена н експлоатирана компютърна
информационна система в МВР, при което дали реално такава дерегистрация ще
настъпи или не и кога точно ще настъпи е неизвестно дори за съответните
длъжностни лица. Няма данни лицето да е било предварително предупредено за
настъпването на подобен резултат -прекратяване на регистрация на МПС към
определен времеви период, с което се изключва и извод за наличие на непредпазливо
нарушение. Няма категорични доказателства към кой точно времеви момент
автоматично системата ще прекрати регистрацията на дадено превозно средство
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл. 218, ал. 2 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията
на касатора са неоснователни.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата.
Според чл. 143, ал. 10 от ЗДвП Служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство.
В делото липсва
доказателство собственикът на процесното ППС да е бил уведомен за прекратената
регистрация, напротив констатирано е точно обратното. Следователно,
администрацията не е изпълнила своето задължение по чл. 143, ал. 10 изречение
първо от ЗДвП, с оглед на което, нито собственикът, нито ответникът по жалбата
биха могли да знаят за прекратената регистрация. Оттук се налага изводът, че
разглежданото деяние е извършено без доказана вина, поради което съставът на
административно нарушение се явява неосъществен.
В тежест на
административнонаказващият орган е да докаже, че компетентният орган е уведомил
надлежно собственика на автомобила за прекратяване на регистрацията.
Доказателства за подобно уведомяване не са ангажирани нито на етап
административнонаказателно производство, нито пред първата инстанция. На
практика, административнонаказващият орган е издал наказателно постановление
при неизяснена фактическа обстановка.
Основното
възражение, релевирано в касационната жалба се отнася до това, че уведомяването
на собственика на МПС от органите на КАТ за служебно прекратената регистрация
не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията. Въпреки
това твърдение, съдът намира, че за органите на КАТ е налице законоустановено
задължение, въведено с нормата на чл. 143, ал. 10, изречение първо, съгласно
която Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. Видно е, че за да бъде извършено нарушение на тази правна
разпоредба е необходим фактически състав, включващ две условия при
кумулативност: да има уведомление от Гаранционния фонд и собственикът на ППС да
бъде уведомен.
В
този смисъл е и Тълкувателно постановление №
2/05.004.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на
ООС на НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от
Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по
реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство.
Настоящата
инстанция намира, че съдебното решение не страда от сочените в жалбата пороци и
е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването
му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като
изложените от решаващия съд мотиви относно възможността за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са обстойни и се
споделят и от настоящия касационен състав. Обсъдени са всички приложени по
делото доказателства.
По делото искане за присъждане на разноски е направен от
двете страни.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 228 от АПК предвижда, че За неуредените в тази глава въпроси се
прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Според чл. 143, ал. 3 от АПК Когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ.
По делото касационният ответник е представил Договор за правна защита и
съдействие № **********/ 05.09.2022 г. за заплатено възнаграждение на един
адвокат в размер на 300 лева. Касационният жалбоподател своевременно е
реливирал възражение относно размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, което е неоснователно, тъй като е по-малко по размер от
предвиденото в чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира, че в полза на М.С.П. следва да присъди
сума в размер на 300,00 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд -
Русе, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 498/21.06.2022 г., постановено по АНД №
696/2022 г. на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
Русе да заплати на М.С.П., ЕГН **********, с адрес *** възнаграждение за един
адвокат в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: