№ 1335
гр. П. , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330204016 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР П., серия К № 4637560, с
който на Н. ЗДР. П., ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено
от него на 23.03.2021 г. нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. П. в
депозираната жалба моли да бъде отменен обжалваният електронен фиш. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призован се яви адв. П., който
поддържаше подадената от него жалба на посочените в нея основания.
Претендира разноски съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 Закона за
адвокатурата .
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. В депозирано до съда становище излага съображения за
неоснователност на жалбата и прави искане да бъде потвърден атакуваният
елекронен фиш. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на
административно наказание глоба за нарушение, извършено на 23.03.2021г. в
11.26ч. в Републикански път II-64 км 50+500, в посока от гр. П. към с. Т.,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M529, за
превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч при управление на МПС, лек
автомобил марка „Ауди A 3“ с рег. № Р*****. Лекият автомобил се движел пo
извън населеното място със 94 км/ч при разрешена скорост до 60 км/ч по
въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26. Скоростта от 94 км/ч
е с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство
от 97 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство
TFR1-M529, мобилно по своя характер, от одобрен тип и преминало през
съответната проверка /видно от приложените като доказателства
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
На жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС - то, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят не е посочил лице, което да е
било водач на това МПС по време на нарушението, а се възползва от правото
си да обжалва така издадения против него електронен фиш.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства.
От събраните по делото доказателства не се установява
жалбоподателят да е извършил административно нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч, при
управление на МПС - лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег. № РВ 8177 КХ и
при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26. От събраните по
делото доказателства се установява, че на датата на нарушението на мястото
на нарушението не е бил монтиран пътен знак В26. В тази насока е
приложената по делото справка от Агенция ,,Пътна инфраструктура‘‘
Областно пътно управление – П., видно от която се установява, че километър
50+500 на път II – 64 ,,Карлово-П.‘‘, в посока П. към Т. се намирал срещу
магазина на ,,Шкода‘‘ в дясно от път II-64, след кръстовището с асфалтовия
път, служещ за достъп до магазина и други предприятия, отдалечени от
републиканския път. За посока П. – Т. е наличен пътен знак В 26 /60 км/ч/ на
около 130-150 метра преди горецитираното кръстовище. Сългасно чл. 61, ал.
3 от Наредба № 18, пътен знак В 26 ,,забранено е движението със скорост по-
висока от означената‘‘ е в сила до следващото кръстовище. В случая
км50+500 попада след кръстовището, което означавало, че ограничението на
скоростта не е в сила за цитирания километър.
Съдът кредитира така постъпилата информация от Агенция ,,Пътна
инфраструктура‘‘ Областно управление П., доколкото именно това е органът
контролиращ хоризонталните и вертикалните маркировки по републиканската
2
пътна мрежа. В действителност към административно-наказателната преписка
е представен снимков материал от въззиваемата страна видно от който се
установява, че е въведено ограничение от 60 км/ч за извън населено място,
като под него има поставен знак, който указва, че ограничението важи за
следващите 1000 метра и по този начин би могло да се достигне до извод, че
забраната за тази скорост няма да отпадне до следващото кръстовище с оглед
разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18. От друга страна, обаче този
снимков материал е представен от въззиваемата страна, но върху него няма
означение от коя дата е изготвен, от кое лице, както и за кое място се отнася.
Също така за да бъде въведено ограничение на скоростта е необходимо не
само да бъде поставен знак, но и този знак да бъде поставен по надлежния ред
и то от надлежен орган. В случая, освен че не се знае от кога е този снимков
материал и дали същият е съществувал към 23.03.2021 г., не би могло да се
установи и кой го е поставил. Ето защо, Съдът достигна до извод, че към
момента на извършване на нарушението не е било налице поставен пътен
знак В 26 въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч за извън населено
място.
Поради това и няма как да се приеме, че е било налице изискване за
ограничение на скоростта до 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. Вярно е, че
е налице нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като
автомобилът се е движил с неразрешена скорост над 94 км/ч в извън населено
място, но жалбоподателят не е санкциониран за такова нарушение.
В случай, че не се споделят изразените от Съда правни доводи,
съдебният състав е на мнение, че има извършено от жалбоподателя
нарушение по ЗДвП, като административно-наказателната преписка съдържа
всички необходими документи, а именно Протокол по чл. 10 от Наредбата,
документи за техническата годност на техническото средство, снимков
материал на извършване на нарушението, справка за собственост на МПС към
датата на извършване на деянието, като правилно на основание чл. 182, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 300 лева.
Поради изложените съображения атакуваният електронен фиш следва
да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена. По
делото е налице Договор за правна защита и съдействие сключен между
жалбоподателя П. и адв. П., по силата на който последният му е предоставил
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата. Ето защо, в полза на адв. П. следва да бъдат присъдени
разноски в размер от 300 лева, представляващи дължащо се минимално
адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш на ОДМВР П., серия К № 4637560, с
който на Н. ЗДР. П., ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, за извършено
от него на 23.03.2021 г. нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР П. ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.Ж. П. сумата от
300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение по смисъла на
чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4