Решение по дело №40265/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 април 2025 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20241110140265
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7062
*******, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110140265 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу Р. Н. А. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона
за водите и чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че Р. Н. А. дължи
на ЮЛ сумата от 1020.68 лв., представляваща главница за предоставени ВиК
услуги за имот на адрес ************** за периода от 15.03.2022 г. до
14.03.2023 г., ведно със законна лихва за период от 06.10.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 15.90 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 21.05.2022 г. до 20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55728/2023 г.,
по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия на ЮЛ. Поддържа, че титуляр на
партидата е ответникът, като последният е потребител на ВиК услуги и че за
процесния период са му доставени ВиК услуги, като купувачът не заплатил
дължимата цена в тридесетдневен срок след датата на фактуриране на сумата.
Претендира разноски. Пред съда страната не изпраща процесуален
представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ и чл. 86, ал.1
ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получени
1
ВиК услуги на процесния адрес.
По иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По
иска предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Представена е справка от Служба по списвания – София за периода
01.01.1998 г. до 31.03.2023 г. по лице на Р. Н. А., от която се установява, че
ответникът притежава правото на собственост върху недвижим имот в
******* придобит посредством покупко-продажба на 12.06.2008 г.,
представляващ***************.
По делото е представено заявление за смяна в собствеността на имота с
вх. № ЗП-8638 от 06.04.2012 г. от Р. Н. А. подадено до ищеца, в което е
посочено, че Р. Н. А. се явява нов собственик на жилище
в*****************от 12.06.2008 г. и желае смяна на партидата.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите
ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност –
арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен
орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им
в централния ежедневник /чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата/. В настоящия
случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на ******* е
ищцовото дружество. В настоящият случай се установи, че през исковия
период ответникът е имал качеството на потребител на ВиК усуги, тъй като е
притежавал вещно право върху процесния имот /право на собственост/ през
този период, което се установява от представената справка от Агенция по
вписванията по данни за физическо/юридическо лице за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – София. В последната е
посочено вписването на договор за покупко-продажба на процесния имот с
купувач Р. Н. А..
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на
територията на Република България и се състои от партидите на отделните
имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените
справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията
или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от
съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от
партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за
определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време.
Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по
давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да
2
се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на
закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава,
учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид
указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на вписванията в
публичния имотен регистър, представената справка за периода от 01.01.1998 г.
до 31.03.2023 г. е годна да установи притежанието на вещно право от
ответника и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото дружество.
Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е
негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея
данни/, нито е проведено насрещно доказване, че през процесния период
притежаваното от него вещно право е било отчуждено. Притежанието на
вещно право върху част от имота обосновава извод за наличието на
облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК- услуги,
обвързващо страните, по което ответникът- като потребител на доставените от
ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност. Също така следва да
бъде посочено, че обстоятелството, че Р. Н. А. се явява собственик на
процесния недвижим имот се посочва изрично от ответницата в в подаденото
до ищеца заявление за смяна в собствеността на имота с вх. № ЗП-8638 от
06.04.2012 г., в което същата посочи, че се явява собственик на имота. Така
декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на
неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл.
175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря
на истината.
Притежанието на вещно право върху имота обосновава извод за
наличието на облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК-
услуги, обвързващо страните, по което ответникът- като потребител на
доставените от ищеца услуги, дължи заплащане на тяхната стойност. С оглед
изложеното и при съобразяване на дадената в чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, дефиниция
Софийски районен съд приема за доказано, че ответникът е потребител по
отношение на процесния недвижим имот на предоставяните от ищцовото
дружество услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода
и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа,
отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.
Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на
оператора на В и К услуги в присъствието на потребителя или на негов
представител /чл. 21, ал. 4 ОУ/, като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ регламентира
задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на
точното количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на
представител на потребителя отчетът се подписва от свидетел /чл. 21, ал. 4,
изр. 2 ОУ/. При невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на
потребителя или негов представител и липсата на друга инициирана от
потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете
страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от
поне един свидетел /чл. 22, ал. 4 ОУ/. В този случай поради липса на
възможност за извършване на реален отчет, операторът изчислява
изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ – по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата
със скорост 1м/с.
3
Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи по изключение се допуска за потребители, които
нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални
водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да
се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5
куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 3. по 0, 1 куб. м за
всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване /вила, бунгало и др./,
жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 4. по 0, 5 куб. м за всеки
куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж.
По делото е приета комплексна съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, която настоящият съдебен кредитира като
компетентно изготвена, от която се установява, че процесният имот бил
водоснабден, като ищецът е предоставял ВиК услуги до него, като
количеството доставени ВиК услуги за исковия период е 347.731 куб. м.
Съгласно техническата част дължимите суми за предоставените услуги били
на стойност 1020.68 лв., която била определена в съответствие с
предоставените количества и утвърдени от КЕВР цени. От счетоводната част
на приетата комплексна експертиза се установява, че размерът на
непогасените задължения за процесния период възлизали на 1020.68 лв. за
предоставени ВиК услуги и 15.90 лв. мораторна лихва начислена върху
главницата. В случая видно от заключението предявеният иск за главница се
явява основателен за сумата от 1020.68 лв., в който размер предявения иск
следва да бъде уважен.
След като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация по отношение на издадените фактури е
изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна
лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г., потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30
дневен срок след датата на фактуриране, за който се отнася, поради което не е
необходима последваща покана. С оглед на което настоящият състав намира,
че претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата 15.90 лв.
за периода от 21.05.2022 г. до 20.04.2023 г., която сума е изчислена по реда на
чл. 162 от ГПК, поради което искът следва да бъде уважен.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК заявителят
/ищец/ има право на направените от него разноски в двете производства, като
на ищеца следва да се присъдят сумите от 26.60 лв. платена държавна такса в
исковото производство, юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, което настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
определя в размер на 100 лв., 500 лв. депозити за вещи лица, сумата от 25 лв.
платена държавна такса в заповедното производство и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, което настоящият състав на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК определя в размер на 50 лв. С оглед изхода на
спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление *******,
*****************, срещу Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес **************
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Н. А. дължи на ЮЛ
сумата от 1020.68 лв., представляваща главница за предоставени ВиК услуги
за имот на адрес ************** за периода от 15.03.2022 г. до 14.03.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 06.10.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 15.90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.05.2022
г. до 20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 55728/2023 г., по описа на СРС, 39
състав.
ОСЪЖДА Р. Н. А., ЕГН **********, с адрес **************, да заплати
на ЮЛ, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление *******,
*****************, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от
701.60 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5