№ 299
гр. Шумен, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20253630201526 по описа за 2025 година
За да се произнесе съобрази следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0869-001113/30.04.2025год. на
Началник Сектор към ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция , с което на основание чл.53
от ЗАНН и на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДП на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200/двеста/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месеца Жалбоподателят Д. С. Ш. в жалбата си, моли за
отмяна на обжалваното НП, като необосновано и незаконосъобразно, постановено при
непълнота на доказателствата. Излага обстоятелства относно фактическата обстановка,
поради които смята, че не е извършил нарушение на ЗДвП. В съдебно заседание,
жалбоподателя редовно призован не се явява, но изпраща процесуален представител в
лицето на адв.Т. от АК гр.Русе, който поддържа жалбата, като претендира и присъждането
на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, моли за постановяване на решение, с което да се потвърди обжалваното НП,
като правилно и законосъобразно, както и да и се присъдят разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано за целта
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Жалбата е основателна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
1
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С
Наказателно постановление №25-0869-001113/30.04.2025год.. на Началник Сектор към
ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция на жалбоподателя на осн. чл.175 ал.3 предл.1 от
ЗДП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца
за това, че ” управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред”, като по този начин
виновно нарушил чл.140 ал.1 от ЗДП . В обстоятелствената част на процесното наказателно
постановление е посочено, че жалбоподателя Ш. на 11.10.2024 около 16.00 часа в Община
Шумен на път Автомагистрала № А 2 на км 325+000 в посока гр.Варна е управлявал лек
автомобил „Мазда 3“ с рег.№ ЕВ9936ВМ, собственост на С.С.С., , който не е регистриран по
надлежния ред в Р България, тъй като е със служебно прекратена регистрация, считано от
25.09.2024г., като административнонаказателното производство е образувано по реда на
чл.36 ал.2 от ЗАНН. От приобщените по делото доказателства се установява, че е отказано
образуване на наказателно производство с прокурорско постановление, носещо дата
12.02.2025. От мотивите на посоченото по горе прокурорско постановление става ясно, че не
е изследван въпроса, дали жалбоподателя Ш. е знаела, че регистрацията на управлявания от
нея автомобли е с прекратена регистрация, като се е позовал на чл.9 ал.2 от НК и е отказал
да образува досъдебно производство. В съдебно заседание свид.Й.Ж. и М.М. заявиха, че са
изпълнявали професионалните си задължения по контрол на пътното движение на
11.10.2024г. по Автомагистрала „Хемус“, като чрез станция за отдалечен достъп/таблет/
установили, че управлявания от жалбоподателя Ш. лек автомобил е без задължителна
застраховка „гражданска отговорност“, поради което и я спрели за проверка и и съставили
АУАН за нарушение по Кодекса за застраховане. Посочените свидетели изтъкнаха, че вече
впоследствие, след като е била изготвена справка е било установено, че управляваният от
Ш. лек автомобил е бил с прекратена регистрация към датата на проверката. В съдебно
заседание беше разпитан и свид. С.С. - собственик на лек автомобил „Мазда 3“ с рег.№
ЕВ9936ВМ., който изтъкна, че действително е пропуснал да сключи договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност“, тъй като не бил получил известие и
съответно на този ден предоставил за управление автомобила си на Ш. без да я уведоми за
този факт. Освен това изрично заяви, че въобще не е бил уведомяван, че собственият му
автомобил е с прекратена регистрация, като не се е подписвал на уведомление, изпратено от
„Български пощи“ . От представените в съдебно заседание от жалбоподателя писмени
доказателства се установява, че последния е депозирал молба да „Български пощи“ клон
гр.Русе за извършване на проверка относно известието му за доставяне, с което би трябвало
да е уведомен, че регистрацията на автомобила е прекратена, тъй като положения подпис на
получател не е негов, като от отговора на ръководителя на ОПС гр.Русе се установява, че
пощенския раздавач, който е оформил известието за доставяне е напуснал посочената по
горе институция. От приложеното копие на личната карта на жалбоподателя е видно, че
подписа положен върху същата и подписа, удостоверяващ, че е получил известие за
доставяне, с което би трябвало да е уведомен, че е прекратена регистрацията на собствения
му лек автомобил „Мазда 3“ с рег.№ ЕВ9936ВМ, се отличават видимо. Съобразявайки се с
горното, съдът счита, че формално по делото административнонаказващия орган е имал
достатъчно доказателства да ангажира с административнонаказателна отговорност
жалбоподателя Ш., тъй като по делото не се спори, че на 11.10.2024 около 16.00 часа в
Община Шумен е управлявала лек автомобил, който е със служебно прекратена
регистрация, считано от 25.09.2024г. Същевременно обаче в съдебната фаза се събраха
доказателства, от които може да се достигне до извода, че собственикът на този автомобил-
2
свид. С.С. не е бил надлежно уведомен за този факт, тъй като липсват убедителни
доказателства в тази насока. Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, застраховането. и
се уведомява собственикът на пътното превозно средство Съгласно действащата към датата
на извършване на нарушение -11.10.2024г. разпоредба на чл.143 ал.10 от ЗДП , служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява
собственикът на пътното превозно
средство/към настоящия момент законодателя е преценил, че не се изисква каквото и да е
уведомяване на собственик на дерегистриран автомобил/,но съгласно чл.3 ал.2 от ЗАНН, ако
до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя . В тази връзка
ТП № 2/05.04.2022 г. по ТР № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС, което е
задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, не се
наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по
пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В
мотивите на коментираното тълкувателно постановление съвместният съдебен състав на
ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС изрично е подчертал, че „уведомяването на собственика
на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от
фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко
отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми
собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно
средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при
непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се
извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба №
54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на
информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и
2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма
как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно
средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната
съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на
предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на
моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“ Незнанието на
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, дължащо се на
неуведомяване на собственика му от органите на МВР, според възприетото в
Постановлението становище изключва наличието на виновно поведение, било то под
формата на умисъл или и на небрежност.
Предвид изложеното, съдът намира атакуваното НП за неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
3
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат,
ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и
обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил разходи за
адвокатско възнаграждение намира, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и доказано. При преценка на направеното от страна на процесуалният
представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение съдът намира същото за неоснователно, като от
представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната жалба за
процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в размер
на 500 лева. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в случай, че заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения
размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба, настоящият състав намира, че възнаграждението е
определено в размер идентичен с минималния такъв, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2,
т.2 от същата наредба /в сила към датата на сключване на договора за правна помощ и
защита/.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление 25-0869-001113/30.04.2025год. на Началник
Сектор към ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция
4
ОСЪЖДА ОДМВР Шумен, да заплати на Д. С. Ш. с ЕГН********** сумата от
500 /петстотин / лева , представляваща направените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменски административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5