№ 13393
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИС.А Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИС.А Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело
№ 20221110170954 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 36059/09.02.2023 г./
на „****“ ЕАД срещу С. С. Б. и М. С. Б., с която са предявени установителни искове по реда
на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че
ответниците дължат на ищеца при разделна отговорност част от задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в ****, с аб. № ****, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60186/2021 г. по описа на
СРС, 85 състав, а именно:
ответникът С. С. Б. дължи 1/4 от задълженията, както следва: сумата от 809.71 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 142.97 лв. – лихва
за забава за периода от 15.09.2019 г. до 08.10.2021 г.; сумата от 13.70 лв. – цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 2.90 лв. – лихва за
забава за периода от 31.10.2018 г. до 08.10.2021 г.
ответницата М. С. Б. дължи 1/4 от задълженията, както следва: сумата от 809.71 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 142.97 лв. – лихва
за забава за периода от 15.09.2019 г. до 08.10.2021 г.; сумата от 13.70 лв. – цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 2.90 лв. – лихва за
забава за периода от 31.10.2018 г. до 08.10.2021 г.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици, възникнало по
силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, към което са приложими Общите условия на ищцовото
дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил в имота
на ответниците топлинна енергия през процесния период, като те не са заплатили в срок
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника С. С.
Б., с който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба от ответницата М.
С. Б..
Третото лице – помагач на страната на ищеца „****“ ЕАД изразява становище, че
дяловото разпределение за процесния имот през исковия период е извършвано в
съответствие с нормативната уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на част от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60186/2021 г. по описа на СРС, 85 състав.
Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на
подадени в срок възражения срещу заповедта от длъжниците С. С. Б. и М. С. Б. и в
предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира,
че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете срещу М. С. Б.:
В откритото заседание на 06.07.2023 г. ответницата представя молба, в която сочи, че е
платила изцяло всички задължения към ищеца, и прилага платежни документи. В молбата тя
индивидуализира по вид и размер задълженията си към ищеца, а именно: 809.71 лв. –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г.; 142.97
лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 08.10.2021 г.; сумата за дялово
разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г.; 2.90 лв. – лихва за забава за
периода от 31.10.2018 г. до 08.10.2021 г.; 148.35 лв. – законна лихва до датата на плащането.
Същевременно ищецът изрично признава неизгодния за него факт, че претендираните с
исковата молба суми са му заплатени, с изключение на разноските и юрисконсултското
възнаграждение.
Съдът намира, че извършеното от ответницата плащане представлява извънсъдебно
признание на задълженията по основание и размер, което е подкрепено и от направеното в
2
молбата от 06.07.2023 г. съдебно признание за дължимост на процесните задължения.
Следователно възникването на вземанията в претендираните размери в полза на ищеца е
установено по делото.
Същевременно извършеното в хода на процеса плащане следва да бъде съобразено от
съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
поради което исковете срещу М. С. Б. следва да бъдат отхвърлени.
По исковете срещу С. С. Б.:
За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е
необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между
страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния
период и нейната стойност; изискуемост на вземането.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобИ.ето на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая се установява, че С.чо И. Б. е придобил собствеността върху процесния
апартамент по силата на Заповед № ИК-2300/28.05.1976 г. на СГНС – ИК като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ /отм./. Видно е от Решение от
30.03.1988 г. по гр. д. № 96/1987 г. по описа на Кирковски районен съд, 8 състав, че към
датата на придобИ.ето той е бил в граждански брак с Т.А. Б.. Съгласно § 4 ПР СК от 1985 г.
/отм./ правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се
прилагат и за наличните имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите по
заварени бракове. Бракът между С.чо И. Б. и Т.А. Б., сключен на 31.12.1970 г., е заварен
брак по смисъла на посочената разпоредба, поради което следва да се извърши преценка
дали придобитият от С.чо И. Б. по реда на чл. 100 ЗТСУ /отм./ апартамент е станал
съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./.
Съгласно т. 3 от ППВС № 5/1972 г., ако срещу отчужден индивидуален имот на единия
съпруг бъде отстъпен друг имот и стойността на двата имота е равна или тази на
отчуждения имот е по-голяма от тази на отстъпения, ще е налице пълна трансформация,
поради което съпругът – собственик на отстъпения имот, запазва индивидуалното си право
на собственост върху придобития по този начин нов имот, макар това да е станало през
време на брака, а когато срещу отстъпения в тези случаи имот следва да се доплати известна
3
разлика и това стане през време на брака, съответната на тази разлика част от собствеността
на отстъпения имот /жилище/ се включва в съпружеската имуществена общност, макар
отстъпеният имот да е придобит изцяло на името на съпруга, чийто индивидуален имот се
обезщетява. В този смисъл е и константната практика на ВКС – Решение № 45/08.07.2020 г.
по гр. д. № 2510/2019 г. на ВКС, ІІ ГО; Решение № 38/25.03.2019 г. по гр. д. № 878/2018 г. на
ВКС, I ГО; Решение № 549/30.06.2010 г. по гр. д. № 3218/2008 г. на ВКС, І ГО, и други.
В случая се установява, че С.чо И. Б. и Т.А. Б. са бивши съпрузи, чийто граждански
брак е сключен на 31.12.1970 г. и е прекратен с развод с Решение от 30.03.1988 г. по гр. д. №
96/1987 г. на Кирковски районен съд, 8 състав. Процесният недвижим имот е придобит като
обезщетение от С.чо И. Б. за отчужден недвижим имот със Заповед № ИК-2300/28.05.1976
г., издадена на основание чл. 100 ЗТСУ /отм./. Правото на обезщетение му е прехвърлено от
Е. Г. Б. съгласно нотариално заверена молба. Придобивната стойността на апартамента е 16
874 лв., а стойността на отчуждения имот, посочена в издадения Нотариален акт № 23, том
V, нот. д. № ****/1981 г., е 10 929 лв. Разликата от 5 945 лв. подлежи на изплащане при
условията на Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, във връзка с което е
учредена законна ипотека. Щом имотът е придобит по време на брака, като цената му е
изплатена частично от стойността на определеното обезщетение – 10 929 лв., и от заемни
средства в размер на 5 945 лв., то 10 929/16 874 ид. ч. от него са станали индивидуална
собственост на С.чо И. Б., а 5 945/16 874 ид. ч. са станали съпружеска имуществена
общност, като след прекратяване на брака съпружеската имуществена общност се
разпределя по равно между бившите съпрузи. Следователно след прекратяване на брака
С.чо И. Б. е станал собственик на 13 901.5/16 874 ид. ч. от имота.
Видно е от представените удостоверения за наследници, че след смъртта си на
20.04.2014 г. С.чо И. Б. е оставил като законни наследници съпругата си Ф.М. Б. и децата си
И. С. Б., И. С. Б., М. С. Б. и С. С. Б., а след смъртта си на 24.02.2019 г. Ф.М. Б. е оставила
като законен наследник сина си С. С. Б.. Ето защо и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1
ЗНасл ответникът С. С. Б. е получил 2/5 от наследството на С.чо И. Б..
От изложеното следва, че ответникът С. С. Б. е станал собственик по силата на
наследствено правоприемство от баща си С. С. Б. и майка си Ф.М. Б. на 5 560.6/16 874 ид. ч.
от имота. Следователно в качеството си на съсобственик той е материалноправно
легитимиран да отговаря за приблизително 33 % от задълженията за процесния имот, но в
случая ищецът претендира от него 1/4 от задълженията, което се равнява на 25 %. Щом от
ответника се претендира по-малка част от задълженията, отколкото е делът му в
съсобствеността, с оглед принципа на диспозитивното начало отговорността му следва да
бъде ограничена до претендираната от ищеца част от задълженията.
Договорът между ищеца и ответника съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира
от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****“ ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Договорът касае
доставка на топлинна енергия до следния обект: апартамент № 78, находящ се в ****, с аб.
№ ****. Имотът е топлофициран и се намира в сграда в режим на етажна собственост, която
4
е присъединена към топлопреносната мрежа, което не е спорно по делото, а и се установява
от заключението на съдебно-техническата експертиза.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия и нейната стойност са
представени по делото съобщения към фактури, писмени доказателства от третото лице –
помагач на ищеца и е прието заключението на съдебно-техническата експертиза.
Съдът намира, че заключението на вещото лице Т. е пълно, обективно и компетентно
изготвено. Изводите му намират опора в представените от третото лице – помагач и
неоспорени от ответната страна писмени доказателства, които са били съобразени от него.
От заключението се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца
технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната
енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Установява се, че дяловото
разпределение на топлинна енергия през исковия период е извършвано от „****“ ЕАД, като
остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни
стойности с годишно изравняване от посоченото дружество. Вещото лице Т. посочва, че
абонатът е осигурил достъп до имота за отчет само за периода 2019 г./2020 г. и главният
отчет е подписан, като в него е отразено, че имотът е необитаем, но не е осигурен достъп за
отчет за периода 2018 г./2019 г. Изяснява се, че през процесния период в имота е имало 6 бр.
радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление и тръби от горен кръг,
за които ФДР е начислявало служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход
на сградата, като за периода 2018 г./2019 г. изчислената от вещото лице служебна топлинна
енергия съвпада с отразената от ФДР в изравнителните сметки, но за периода 2019 г./2020 г.
не съвпада, защото ФДР е начислило топлинна енергия от тръби от горен кръг за две тръби,
а не само за една тръба, както е предвидено в Наредба Е-РД 04-1/12.03.2020 г. Установява
се, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е
изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна от ФДР между всички
абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Вещото
лице Т. посочва, че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за периода 2018
г./2019 г. поради липсата на достъп е начислявана служебно на брой лица с разходна норма
140 л./денонощие за 3 бр. потребители, а за периода 2019 г./2020 г. е отчитана по
показанията на 2 бр. водомери за топла вода в имота. Изяснява се, че топломерите в
абонатната станция през исковия период са били изправни, тъй като са преминавали
проверки, които макар и да са извършвани след изтичане на законовия срок, са приключвали
със заключение за съответствие. Вещото лице дава заключение, че дяловото разпределение е
извършвано в съответствие с нормативните разпоредби, а изчисленията на ФДР са правилни,
като единственото изключение е по отношение на начислената служебна топлинна енергия
от тръби от горен кръг за периода 2019 г./2020 г., във връзка с което абонатът е ощетен със
сумата от 7.29 лв.
Всичко изложено обуС.я извод, че искът срещу ответника С. С. Б. за стойността на
доставената топлинна енергия е доказан по основание.
Дължи се на ищеца цената на реално доставената топлинна енергия през исковия
5
период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. При
определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на съдебно-
техническата експертиза в частта, в която вещото лице посочва, че стойността на
доставената топлинна енергия при отчитане на несъответствието при определяне на
топлинната енергия от тръби от горен кръг за периода 2019 г./2020 г. възлиза на 3 148.90 лв.
Следователно ответникът С. С. Б. дължи сумата от 787.23 лв., съответстваща на
претендираната от ищеца 1/4 от задължението за цената на доставената топлинна енергия в
имота през исковия период.
По възражението на ответника за погасяване по давност на вземането съдът намира
следното:
По силата на чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение.
Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за
всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното
заплащане.
С ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че вземанията
за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се
касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69
дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В конкретния случай с оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
6
20.10.2021 г., погасени по давност са вземанията за стойността на доставената топлинна
енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 12.08.2018 г., а това е вземането за м. 05.2018
г., тъй като срокът за плащане на месечното задължение за м. 06.2018 г. е бил до 14.08.2018
г. и то е станало изискуемо на 15.08.2018 г., поради което давността за него е прекъсната с
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.
Дължимата стойност на доставената топлинна енергия в имота за непогасената по
давност част от исковия период – от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г., се установява от
заключението на съдебно-техническата експертиза и възлиза на сумата от 3 044.16 лв.
Съответна на претендираната от ответника 1/4 от задължението е сумата от 761.04 лв.
Следователно искът срещу С. С. Б. за стойността на доставената топлинна енергия е
частично основателен – за сумата от 761.04 лв. за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2020 г.,
върху която той дължи и законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане, а за
разликата над 761.04 лв. до пълния предявен размер и за м. 05.2018 г. следва да бъде
отхвърлен като недоказан и поради изтекла погасителна давност.
Основателността на иска за мораторна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в плащането му.
В случая е установено наличието на главно задължение на ответника С. С. Б. в размер
на 761.04 лв.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая ответникът е изпаднал в забава в плащането на главното задължение предвид
липсата на твърдения и доказателства за извършени плащания в уговорения срок. Началото
на забавата е 15.09.2019 г. – за главницата за периода от м. 06.2018 г. до м. 04.2019 г., и
15.09.2020 г. – за главницата за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., тъй като
съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2019 г. и 31.07.2020 г.
Размера на дължимата от С. С. Б. мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
08.10.2021 г. върху непогасената по давност главница съдът определи по реда на чл. 162
ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата
7
от 145.32 лв. Доколкото ищецът претендира от него мораторна лихва в по-нисък размер,
искът е изцяло основателен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. По делото се изяснява, че през исковия период
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвано от „****“ ЕАД. Следователно за ответника С. С. Б. е възникнало
задължението за плащане на част от стойността на извършената за имота услуга,
съответстваща на посочената в исковата квота в съсобствеността. Таксата се дължи именно
на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия. Поради това съдът
намира иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание.
Ответникът не оспорва размера на задължението, поради което съдът приема, че дължимата
от него стойност на услугата дялово разпределение е 13.70 лв., както е посочено в исковата
молба, върху която сума той дължи и законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното
плащане.
Що се отнася до иска за мораторната лихва върху горепосочената главница, следва да
се посочи, че не са представени доказателства по делото нито за уговорен срок за плащане
на цената на услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за
плащането й. От това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази
главница, респ. искът срещу него за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е неоснователен.
По разноските:
След като плащането от ответницата М. С. Б. е извършено в хода на исковото
производство, което е видно от представените писмени доказателства, се налага извод, че тя
е станала повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе отговорността за
разноските за заповедното и за исковото производство, относими към предявените срещу
нея искове. Ето защо тя дължи на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски за
заповедното производство в общ размер на 31.88 лв., включващи: 19.38 лв. – държавна
такса; 12.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и разноски за исковото производство в
общ размер на 69.38 лв., включващи: 19.38 лв. – държавна такса; 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Тя не дължи разноски за възнаграждение на вещото лице, защото
експертизата е допусната в резултат на направените от другия ответник оспорвания.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът С. С. Б. дължи на ищеца разноски,
съразмерно на уважената част от предявените срещу него искове, както следва: разноски за
заповедното производство в общ размер на 30.27 лв., включващи: 18.41 лв. – държавна
такса; 11.86 лв. – юрисконсултско възнаграждение; и разноски за исковото производство в
общ размер на 350.91 лв., включващи: 18.41 лв. – държавна такса; 285 лв. – депозит за вещо
лице; 47.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника С. С. Б. се дължат разноски, съразмерно
8
на отхвърлената част от исковете. Сторените от него разноски се изчерпват до разход за
адвокатски хонорар в размер на 600 лв. Възражението на ищеца за неговата прекомерност е
основателно, защото той надхвърля минималния размер от 400 лв., а делото не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност, поради което следва да бъде извършено
редуциране до минимума. Следователно ищецът дължи на ответника С. С. Б. разноски за
исковото производство в размер на 20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че С. С. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, следните суми, представляващи 1/4 от задълженията за
топлоснабден имот, находящ се в ****, с аб. № ****, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60186/2021 г. по описа на
СРС, 85 състав, а именно: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от
761.04 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 06.2018 г. до м.
04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 142.97 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2019 г.
до 08.10.2021 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 13.70 лв. – цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ, както
следва: частично иска за стойността на незаплатената топлинна енергия – за разликата над
761.04 лв. до пълния предявен размер от 809.71 лв. и за м. 05.2018 г.; изцяло иска за сумата
от 2.90 лв. – лихва за забава за периода от 31.10.2018 г. до 08.10.2021 г. върху цената на
услугата дялово разпределение.
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените от „****“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, срещу М. С. Б., ЕГН **********, с адрес:
****, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че ответницата
дължи на ищеца 1/4 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в ****, с аб. № ****,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 60186/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: сумата от 809.71 лв. – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 142.97 лв. – лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 08.10.2021 г.; сумата от 13.70 лв. – цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 09.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно
със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното плащане; сумата от 2.90 лв. – лихва за
забава за периода от 31.10.2018 г. до 08.10.2021 г.
ОСЪЖДА С. С. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК
9
****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 30.27 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 350.91 лв. –
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 31.88 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 69.38 лв. –
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на С. С. Б., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
20 лв. – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца „****“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10