О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 260052 / 17.II.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател : Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Капка Вражилова

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

         С решение  №260049/05.ХI.2020 г. постановено по гражданско дело №402/ 2020 г. Районен съд-Свиленград осъжда Прокуратурата на Република България, с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2, да заплати по иска с правно основание чл. 2, ал. I, т. 3 ЗОДОВ на М.И.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение по Досъдебно производство № 173/2009 г. по описа на ОСлО при ОП Хасково, по което наказателното производство е прекратено с постановление на прокурора, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.II.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. отхвърля  иска, както и да заплати сумата от 810 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.

 

Обстоятелства по обжалването

 

         Недоволни от първоинстанционния акт са останали от страна на Прокуратурата на Република България,поради което го обжалват като неправилен и незаконосъобразен.Въззивникът не оспорва приетата от РС-Свиленград фактическа обстановка по делото,която намира за правилно установена.Жалбоподателят извежда тезата,че въззиваемият не е претърпял неимуществени вреди от подобен интензитет приет от съда,още повече,че и самото досъдебно производство е протекло в разумен срок,спрямо Д. нямало упражнена интензивна процесуална принуда..Не били установени и твърдените в исковата молба интензивни негативни преживявания,а само обичайните такива при водене на досъдебно производство.В тази насока присъденото обезщетение за неимуществени вреди от съда не бил съобразен с фактите по делото и изискванията на чл.52 от ЗЗД,поради което се иска отхвърляне на предявеният иск или алтернативно значително намаляване на присъденото обезщетение съобразно критериите на справедливостта.

                   Въззиваемият М.И.Д. представя отговор с който намира представената жалба за неоснователна,а решението на първата инстанция за правилно и законосъобразно с искане за потвърждаването му.

 

Правни съображения

 

         В рамките на инициираната от въззивника второинстанционна проверка на съдебното решение на Районен съд-Свиленград се установи,че същото допустимо и валидно в рамките на проведения служебен контрол,изискуем от чл.269 от ГПК.В тази насока не се излагат и доводи от страните.Основното искане на въззивника е насочено към правилността на съдебния акт,обосновано с неправилното прилагане на закона по отношение размер на присъденото обезщетение на неимуществени вреди,което било прекомерно с правилата на чл.52 от ЗЗД

         Между страните няма спор по установените факти по делото,а и същите еднопосочно се извличат от събраните доказателства. Действително са налице основанията за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България,тъй-като е осъществена хипотезата на чл.2 ал.I т.2 от ЗОДОВ.Този държавен орган е повдигнал незаконно обвинение против М.И.Д. на 10.III.2010 г. по ДП №173/2009 г. на ОСлО при Окръжна прокуратура –Хасково за деяние по чл.280 ал.II т.4 и т.5 вр. с ал.I вр. с чл.20 ал.II  вр. с чл.26 ал.I от НК,което с постановление от 29.I.2019 г. на РП-Свиленград,в сила от 06.II.2019 г. е прекратено окончателно.Последно същото е водено против него за престъпление по чл.280 ал.II т.4 предл.1 и т.5 предл.3 вр.  ал.I вр. с чл.20 ал.IV от НК.

По този начин прокуратурата е станала страна по материално-правно отношение на деликтна основа,тъй-като с противоправните си действия е причинила вреди от неимуществено естество на пострадалия Д..Поради статута на делинквента и увредения, и начина на пораждане на щетите увреждането попада в обхвата на действие на особения ЗОДОВ. Безспорни са автора на противозаконните действия и причинната връзка с интервенирането в правната сфера на въззиваемия.В продължение на девет години Ж* е бил обект на наказателно преследване, което в последствие е прекратено, с обвинение за тежки умишлени престъпления,свързани с професионалната му реализация като полицай.Същото интервенирало в личната сфера на ищеца,като утежнило отношенията със съпругата му и семейството му,предизвикало отрицателни преживявания,довело до затварянето му,преустановило нормалните му приятелски отношения и обичани хобита.

Самото повдигане на обвинение и участие в наказателно производство обуславят единствено отрицателни преживявания и очаквания-предстояща наказателна репресия,търпене на процесуалните ограничения,участие в процесуални действия ,което е съществена личностна принуда,която нарушава основните конституционни права.Те са продължили  девет години ,което съставлява значителен период от живота на Д.,през който той търпял тези негативни преживявания от очакваната наказателна репресия.Следва да се съобрази и че повдигнатите обвинения пряко касаят осъществяването на служебните му функции на служител на МВР,който при изпълнението им е бил особено усърден и ценен.В тази насока същият е бил и отстранен от упражняването им,а след това е изпратен да работи в същата система на зелена граница,далеч от семейството и нормалната си ежедневна среда,което естествено катализира негативните му емоции.Същият станал изнервен,необщителен,без вяра в положителното развитие на живота си..Следва да се съобрази и обстоятелството,че Д. *** общественото разгласяване на случая му също допринася за отрицателните му емоции в значителна степен-същият е разпознаваем за всички,ясно е дефиниран пред обществото като престъпник и то като използвал служелното си положение.Въпросното обвинение следователно изцяло модифицирали живота на Д. в негативен аспект.    Напълно нормално е всички тези факти да имат изцяло отрицателно влияние върху личността и психиката на му,като редови гражданин.Самото им съществуване е достатъчно да обоснове неимуществени вреди в правната сфера на въззиваемият с висок интензитет и последици. .      

         Първата инстанция много подробно е установила фактите по делото и е описала правнозначимите за делото обстоятелства,които не следва настоящия съд да повтаря.. Тези конкретни обстоятелства обосновават определянето на обезщетение по справедливост в хипотезата на чл.52 от ЗЗД в рамките на присъденото от първата инстанция-12 000 лв.,платими от Прокуратурата на Република България.Тази сума се явява адекватна на случая стойност,която в пълна степен ще репарира претърпените от въззиваемия неимуществени вреди и ще осъществи конкретно изискванията на справедливостта като източник на правото.

         Изложените във въззивната жалба доводи не кореспондират с фактите по делото,поради което не могат да породят и търсените правни последици.Същата следователно е неоснователна.

         Предвид на изложеното и като съобрази изцяло правилното първоинстанционно решение ще следва същото да се потвърди,като на основание чл.272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите на Районен съд-Свиленград като правилни и адекватни на установените надлежно факти.

         Ще следва и въззивникът да заплати на Д. разноските пред въззивния съд в размер на 900 лв. адвокатско възнаграждение по силата на договор за правна защита и съдействие от 02.II.2021 г.       

         Водим от горното и на основание чл.271,чл.280 ал.СС и чл.78  от ГПК Окръжен съд-Хасково

 

Р   Е   Ш   И

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение  №260049/05.ХI.2020 г. постановено по гражданско дело №402/ 2020 г. на Районен съд-Свиленград.

         ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,гр. София, бул.”Витоша” №2,Съдебна палата да заплати на М.И.Д., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 900 лв. разноски по делото.

         РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване по касационен ред пред ВКС на РБ в месечен срок от съобщаването му.

 

 

         Председател :     

 

 

 

 

           Членове :      1.                                                  2.