Р Е
Ш Е Н
И Е
No 260183
гр. Ботевград,
08.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря ****,
като разгледа докладваното от съдия **** гражданско дело No 1871 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове са с правна квалификация чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и при
условията на евентуалност осъдителни искове с правна квалификация чл. 430 от ТЗ
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът- “****” ЕАД, гр. София, чрез пълномощника си твърди, че по подадено
от него в качеството му на кредитор заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. No 1708/2018 г. по описа на
РС- Ботевград, като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предвид което съдът му е указал да предяви иск за
установяване на вземането.
Твърди, че на 09.02.2016 г. между “****” ЕАД и кредитополучателя Б.С.Б. е сключен
Рамков договор No 1404240440796176 за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCARD Fix, Visa Classic, MasterCard Gold/Billa Visa Classic,
по силата на който банката й е отпуснала кредит в размер на 1 000.00 лв. Поддържа,
че е изпълнил задълженията си като кредитор по процесния договор. Кредитният
лимит е първо усвоен на 09.02.2016 г.
Сочи, че кредитополучателят не е заплатил дължимите месечни вноски
(включващи главница и лихва) за периода от 16.04.2017 г. до 16.07.2018 г.,
което представлява случай на неизпълнение на основание чл. 62, б. “a” вр. чл.
146 от Договора. Поради това и на основание чл. 62 от Договора банката е
упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на усвоената и непогасена
част от кредита. Твърди, че на 16.08.2018 г. на кредитополучателя е обявена
предсрочната изискуемост на вземането по договора за потребителски кредит с
писмо от 23.07.2018 г.
Ищецът излага, че в чл. 33 от договора страните са уговорили
възнаградителна лихва в размер на 18.9% годишна база, начислена върху усвоената
част от кредитния лимит. При забава в заплащането на дължими вноски по кредита
е дължимо обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата, съгласно
чл. 47 от Договора. Сочи, че поради липса на изпълнение, в тяхна полза са възникнали
претендираните с исковата молба вземания.
Твърди, че исковата молба служи като покана за изпълнение, както и има
характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост
на вземанията за главницата.
Моли съда да постанови решение, с което да
установи спрямо ответника съществуването на вземанията на ищеца, произтичащи от
Рамков договор No 1404240440796176 за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCARD Fix, Visa Classic, MasterCard Gold/Billa Visa Classic от
09.02.2016 г., съгласно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No 1708/2018 г. по описа на РС- Ботевград, а именно: изискуема
главница в размер на 1000.00 лв..; изискуема редовна лихва в размер на 35.54
лв., начислена за периода от 16.03.2017 г. до 15.05.2017 г. вкл.; изискуемо
обезщетение за забава в размер на 1.82 лв., начислено за периода от 16.04.2017
г. до 15.05.2017 г. вкл.; изискуема застрахователна премия в размер на 2.82 лв.,
начислена за периода от 15.04.2017 г. до 15.06.2017 г.; изискуеми такси в
размер на 23.20 лв., начислени за
периода от 09.04.2017 г. до 09.06.2017 г., законна лихва за забава за периода
от 31.08.2018 г. до изплащане на вземането.
При условията на евентуалност – в случай, че
установителният иск по чл. 422 от ГПК бъде отхвърлен частично като
неоснователен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, исковете са
предявени и като осъдителни. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът- Б.С.Б. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор
чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. М.М.,
изразява становище за допустимост и основателност на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното по
делото заверено копие на ч. гр. д. No 1708/2018 г. по описа на РС- Ботевград,
по заявление на ищеца от 04.09.2018 г., подадено по куриер с дата 31.08.2019 г.,
съдът е издал заповед No 4868 от 04.09.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу Б.С.Б..
С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е
постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец
по настоящото сумата-главница от 1000.00 лв., представляваща изискуема главница
по Рамков договор No
1404240440796176 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD
Fix, Visa Classic, MasterCard Gold/Billa Visa Classic от 09.02.2016 г.; сумата
от 35.54 лв., представляваща изискуема редовна лихва за периода от 16.03.2017
г. до 15.05.2017 г. включително; сумата от 1.82 лв., представляваща изискуемо
обезщетение за забава за периода от 16.04.2017 г. до 15.05.2017 г. включително;
сумата от 2.82 лв., представляваща изискуема застрахователна премия за периода
от 15.04.2017 г. до 15.06.2017 г., както и сумата от 23.20 лв., представляваща
изискуеми такси за периода от 09.04.2017 г. до 09.06.2017 г., ведно със законната
лихва за забава върху горната сума-главница, считано от 31.08.2018 г. до
изплащане на вземането, като на заявителя са присъдени и направените разноски в
заповедното производство - сумата от 25.00 лв. за платена държавна такса и
сумата от 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца
възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване
на вземането си, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото безспорно се установява обстоятелството, че между страните
сключен Рамков договор No 1404240440796176 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix, Visa Classic, MasterCard Gold/Billa
Visa Classic от 09.02.2016 г. Видно и от заверено копие на цитирания договор,
на 09.02.2016 г. между ищеца “****” ЕАД от една страна и ответника Б.С.Б. е
сключен договор с предмет издаване и ползване на кредитна карта с чип RaiCARD
Fix, Visa Classic, MasterCard Gold/Billa Visa Classic на името на ответника-
картодържател, за използване на кредитен лимит, одобрен от съгласно вътрешните
правила на банката на основание подписано искане за издаване на карта, като
банката e
разрешила
ползване на кредитен лимит в размер на 1000.00 лв. В чл. 33 от договора страните
са предвидени задължение на картодържателя за плащане на годишна лихва в размер
на 18.9% за ползваната част от кредитния лимит, която се начислява върху
усвоената част от кредитния лимит. По силата на чл. 41 от договора, картодържателят
дължи месечна погасителна вноска, която е в размер не по-малък от минималната
погасителна вноска и следва да се внесе/преведе по сметката, като съгласно чл.
42 от договора минималната погасителна вноска при кредитен лимит до 1000.00 лв.
е 20.00 лв. В чл. 47 от договора е предвидено, че при изцяло или частично
неплащане на минимална погасителна вноска в срок банката начислява обезщетение
за забава в размер на 10% на годишна база върху забавената дължима сума.
Съгласно чл. 176 от договора, банката има право едностранно без
предизвестие да прекрати договора при
неспазване на което и да е задължение и/или отговорност по същия от страна на
картодържателя. В чл. 192 от договора страните са се съгласили, че с издаването
на карта RaiCARD Fix, Visa Classic, MasterCard Gold/Billa Visa Classic, банката
сключва за сметка на картодържателя застраховка Живот по картата.
С писмо изх. No ИЗХ-001-57803
от 23.07.2018 г. банката е
уведомила кредитополучателя Б.С.Б., че поради неплащане от нейна страна на
дължимите минимални погасителни вноски за периода от 02.04.2017 г. до
23.07.2018 г., което представлява неизпълнение на договора, банката обявява за
предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по договора суми,
посочени в писмото, които към 23.07.2018 г. са в размер на 1063.38 лв. Видно от
представеното заверено копие на известие за доставяне, писмото до ответника е
върнато от адреса, посочен в договора, на 16.08.2018 г. с отбелязване
“непотърсен”.
Видно от заверено копие на Справка по чл. 366 от ГПК за движения по кредит,
отпуснат съгласно Рамков договор No 1404240440796176 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix, Visa Classic, MasterCard Gold/Billa
Visa Classic от 09.02.2016 г., за периода от усвояване на отпуснатия кредитен
лимит в размер в размер на 1000.00 лв. до 18.01.2019 г., дългът по този договор
към посочената дата е както следва: изискуема главница – 1000.00 лв., изискуеми
лихви, такси и застрахователни премии – 63.38 лв., съдебни разноски – 25.00
лв., и начислена законна лихва – 36.11 лв.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице Мариана Б. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че кредитът
по Рамков договор No 1404240440796176 за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCARD Fix, Visa Classic, MasterCard Gold/Billa Visa Classic от
09.02.2016 г. с отпуснат лимит в размер на 1000.00 лв., кредитът е усвоен е усвоен изцяло еднократно на 09.02.2016 г.
Съгласно заключението, първата непогасена месечна вноска е с падеж 16.04.2017
г., като към датата подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 04.09.2018 г., и обявена предсрочна изискуемост на 16.08.2018 г.,
задължението по процесния договор възлиза на 1063.38 лв., от които редовно
изискуема главница – 1000.00 лв., редовна /възнаградителна/ лихва за периода от
16.03.2017 г. до 15.05.2017 г. – 35.54 лв., обезщетение за забава за периода от
16.04.2017 г. до 15.05.2017 г. – 1.82 лв., застрахователна премия за периода от
15.04.2017 г. до 15.06.2017 г. – 2.82 лв., такси за периода от 09.04.2017 г. до
09.06.2017 г. – 23.20 лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
обективно, пълно и компетентно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявените обективно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за установяване на вземания на ищеца към ответника, за
които вземания е издадена заповед No 4868 от 04.09.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No 1708/2018 г. по описа на БРС. Съдът намира, че така
предявените искове са основателни.
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане на срока,
като по силата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита,
уговорен с банката.
По делото категорично се установява от събраните доказателства и същото не
е спорно, че между страните е налице валидно сключен Рамков договор No
1404240440796176 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD
Fix, Visa Classic, MasterCard Gold/Billa Visa Classic от 09.02.2016 г., по
силата на който ищецът е отпуснал на ответника, в качеството й на
кредитополучател /картодържател/, кредит под формата на кредитен лимит, като сумата по кредита в размер на
1000.00 лв. се усвоява чрез издадена в полза на кредитополучателя кредитна
карта. По договорната връзка кредитополучателят се е задължила да погасява
ежемесечно определена й в договора минимална погасителна вноска във фиксиран размер, а при забава за плащане изцяло или частично на
минимална погасителна вноска за него възниква задължения за плащане на обезщетение за забава в размер
на 10% на годишна база върху забавената дължима сума – чл. 47 от договора. Съгласно
чл. 192 от така сключения договор, с издаването на карта RaiCARD Fix, Visa
Classic, MasterCard Gold/Billa Visa Classic, банката сключва за сметка на
картодържателя застраховка Живот по картата.
От страна на ответника
не е оспорено, че е усвоила целия отпуснат й кредитен лимит от 1000.00 лв.,
като от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че същият е изцяло еднократно усвоен на датата на първата
транзакция е 09.02.2016 г. Ответникът не оспорва и
обстоятелството, че не е извършвала плащания на дължимите по договора минимални
погасителни вноски, като първата непогасена месечна вноска е с падеж 16.04.2017
г., което се установява и от заключението на вещото лице М.Б.. Съгласно
предвиденото в чл. 176 от договора и с оглед неизпълнение на задълженията по
договора от страна на ответника за плащане на минималните месечни вноски, то за
кредитора- ищеца по делото, е възникнало правото едностранно без предизвестие
да прекрати договора, като в случая това право е реализирано.
Съдът намира, че волеизявлението на ищеца за обявяване на задълженията по
кредита за предсрочно изискуеми е валидно отправено до ответника с писмо с
обратна разписка от 16.08.2018 г., изпратено на ответника на посочения в
договора за кредит неин адрес, която на основание чл. 205 от договора се счита
за редовно връчено. По силата на цитираната разпоредба страните са се
съгласили, че всички уведомления и съобщения до страната се считат за валидно
получени с удостоверяване от страна на куриерска фирма, пощата или друг връчител, че
адресатът не е намерен на посочения в договора адрес и в случай, че последният
не е уведомил писмено насрещната страна за промяна на адреса си. В случая
писмото е изпратено на посочения в договора адрес на кредитополучателя, поради
което и съгласно приетото в договора от страните, същото се счита получено от
ответника на 16.08.2018 г. Така в Решение No 23/24.03.2015 г. по т.д. No
1717/2013 на ВКС, ТК, I т.о. в идентична хипотеза е прието, че съобразявайки
уговорката в договора за кредит за начина на отправяне на уведомления и
изявления – да се считат получени, ако са изпратени по пощата с обратна
разписка, с достигане на посочения в договора адрес за кореспонденция на
кредитополучателя - то и при еднократно изпратено писмо до посочения в договора
адрес съдържащото се в същото волеизявление на банката до кредитополучателя е
достигнало до последния по правилото на включената в договора клауза за това. В
Решение No 180/23.11.2016 г. по т. д. No 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о. също е
прието, че е допустимо в договора за кредит да са уредени способи за връчване
на кореспонденция между страните, както и да се предвиди, че изявлението на
едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна, без фактически
същото да е получено. Следва да се посочи, че посоченият в договора адрес на
ответника е и неин постоянен и настоящ адрес, като същата не е открита на него
и за връчване на съдебните книжа – както в заповедното, така и в исковото
производство, след многократно посещение на адреса, включително след залепване
на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК.
При това съдът приема, че в случая
са представени и доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита - изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуем, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, което волеизявление се счита достигнало до длъжника на 16.08.2018
г., която дата се счита за момента на обявяване на предсрочната изискуемост, и
същият е преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК на 03.09.2018 г.
От заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
размерът на задължението по кредита към дата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК при обявена предсрочна изискуемост на кредита на 16.08.2018 г. е
както следва: редовно изискуема главница – 1000.00 лв., редовна
/възнаградителна/ лихва за периода от 16.03.2017 г. до 15.05.2017 г. – 35.54
лв., обезщетение за забава за периода от 16.04.2017 г. до 15.05.2017 г. – 1.82
лв., застрахователна премия за периода от 15.04.2017 г. до 15.06.2017 г. – 2.82
лв., такси за периода от 09.04.2017 г. до 09.06.2017 г. – 23.20 лв. Ответницата
не твърди и не ангажира доказателства за
плащането на посочените вземания, което обстоятелство подлежи на установяване в
нейна тежест.
Предвид това съдът приема за установено, че ответникът, в качеството си на
кредитополучател, дължи на ищеца, в качеството му на кредитор по сключения
между тях по Рамков договор No 1404240440796176 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix, Visa Classic, MasterCard Gold/Billa
Visa Classic от 09.02.2016 г., претендираните от ищеца суми, за които е
издадена заповед No 4867/04.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1708/2018
г. по описа на РС- Ботевград, както
следва: сумата от 1000.00 лв., представляваща редовно изискуема
главница, сумата от 35.54 лв., представляваща
редовна /възнаградителна/ лихва за периода от 16.03.2017 г. до
15.05.2017 г. вкл., сумата от 1.82 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 16.04.2017 г. до 15.05.2017 г. вкл., сумата от 2.82 лв.,
представляваща застрахователна премия за периода от 15.04.2017 г. до 15.06.2017
г., както и сумата от 23.20 лв., представляваща такси за периода от 09.04.2017
г. до 09.06.2017 г. Предявените искове за установяване на вземанията на ищеца
се явяват основателни и следва да бъдат изцяло уважени.
Предвид изхода на главните искове за установяване на вземанията по реда на
чл. 422 от ГПК, съдът не разглежда предявените при условията на евентуалност
осъдителни искове за вземанията.
С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски в
настоящото производство в размер на 703.16 лв., от които 78.73 лв. за държавна
такса, 100.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (съгласно
действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ), и
304.43 лв. за адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника и 220.00
лв. за възнаграждение за вещо лице.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника, а именно разноски за държавна такса в размер
на 25.00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., или общо
разноски в заповедното производство в размер на 75.00 лв.
Предвид
гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 430 от ТЗ
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД съществуването на вземанията на “****”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, към Б.С.Б., с ЕГН **********,***, за които е
издадена Заповед No 4867/04.09.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 1708/2018
г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за сумата от 1 000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща изискуема главница
по Рамков договор No 1404240440796176 за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCARD Fix, Visa Classic, MasterCard Gold/Billa Visa Classic от
09.02.2016 г., сумата от 35.54 лв. /тридесет
и пет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща изискуема редовна
лихва за периода от 16.03.2017 г. до 15.05.2017 г. включително, сумата от 1.82 лв. /един лева и осемдесет и две
стотинки/, представляваща изискуемо обезщетение за забава за периода от 16.04.2017
г. до 15.05.2017 г. включително, сумата от 2.82
лв. /два лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща изискуема
застрахователна премия за периода от 15.04.2017 г. до 15.06.2017 г., както и
сумата от 23.20 лв. /двадесет и три
лева и двадесет стотинки/, представляваща изискуеми такси за периода от
09.04.2017 г. до 09.06.2017 г., ведно
със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 31.08.2019 г.
/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б.С.Б., с ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “****” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, сумата от 703.16 лв. /седемстотин и три лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/,
представляваща направени разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 1708/2018
г. по описа на РС-Ботевград.
Банкова сметка, ***и:
Титуляр: “****” ЕАД
BIC: ***: *** да се обжалва пред
Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :