Решение по дело №921/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /.

Образувано е жалба на ЗП В. Я. Б., чрез пълномощника – адв. Х., срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4227#2/30.11.2023г., издаден от зам.изпълнителния директор на ДФЗ.

В жалбата и представено писмено становище са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Прави се искане за отмяна на оспореният административен акт, както и за присъждане на разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител и в представено писмено становище оспорва жалбата, моли съда да я отхвърли. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, алтернативно възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалб. Б. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 646013 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с направление „Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“ за кампания 2019 с пет годишен ангажимент. ЗП не бил подал „Заявление за плащане” за Кампания 2023.

На основание чл. 37, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и във връзка с чл. 28, чл. 29 и чл. 32 от Регламент (ЕО) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година били извършени всички задължителни административни проверки и/или проверки на място по заявленията на жалб. Б., като са изплатени следните суми по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014-2020 г., с направление „Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“: през първата година от ангажимента: за заявление с УИН: 13/270519/01286 за Кампания 2019 - 5951.50 лв.; през втората година от ангажимента: за заявление с УИН: 13/220520/05312 за Кампания 2020 - 5574.96 лв.; през третата година от ангажимента: за заявление с УИН: 13/210521/11257 за Кампания 2021- 0 лв.; през четвъртата година от ангажимента: за заявление с УИН: 13/170522/17269 за Кампания 2022 - 8927.25 лв., или общо 20453.71 лв.

С писмо с изх. № 01-6500/4227 от 09.10.2023 г. ДФЗ-РА уведомили кандидата за откриване на административно производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ, съгласно чл.26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства въз основа на които е прието, че са налице основания за прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК.

На 26.10.2023г. жалб. Б. подал възражение вх. № 01-6500/4227 , към което представил документи от МОСВ, относно отказ за издаване на разрешително за паша на едър рогат добитък на територията на НП „Рила“, парков участък „Белово“. По случая била заведена административна преписка в МОСВ, която е приключила с решение № 151 от 28.07.2023 г. на министъра на околната среда и водите, с което на жалбоподателя е дадена възможност да посочи в заявлението си за издаване на разрешително за паша и друг парков участък, както и пашуване на редуциран брой едър рогат добитък в паркови участъци на територията на НП “Рила“, които са разрешени за паша на едър рогат добитък.

Със заповед № РД-23/10.03.2023г. било открито производство по издаване на проект за годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на НП „Рила“ през 2023г. Представено е уведомително писмо изх. № РД-01-04-18/1/05.06.2023г. на МОСВ за постановен отказ от 05.06.2023г. на директора на дирекция НП „Рила“ за издаване на разрешително за паша на домашни животни. Жалб. Б. обжалвал отказа пред министъра на ОСВ, който с решение № 151/28.07.2023г. отхвърлил жалбата като неоснователна. МОСВ не разполага с информация дали на ЗП Б. е издадено разрешение за паша в друг район, извън заявеният – „Белово“. По делото е представен протокол №1/23.05.2023г. на комисията при НП “Рила“, която оценила, класирала и разпределила пасищните райони на граждани, подали заявление за паша, ведно с решение №1 по протокол №1 от проведеното заседание, с което били определени да пашуват по вид и брой домашни животни в пасищата на НП “Рила“.

Ответника приел подадените възражения от страна на жалб. Б. за неоснователни, и на основание чл. 18, ал. 3. т. 1 и ал. 4. буква „в“, чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредбата/, чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители издал оспореното в настоящето производство Акт, с който прекратил по отношение на жалб. Б. агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за Кампания 2023 и определил подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм)“, за кампания 2019, 2020, 2021 и 2022 във връзка с подадените заявления за подпомагане с УИН №№13/270519/01286; 13/220520/05312, 13/210521/11257, 13/170522/17269 в размер на 4090,74 лв.

При така установените факти, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена лице с процесуална легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален административен акт, представената административна преписка и събраните по делото доказателства.

Съобразно нормата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, а в ал. 5 е предвидено, че същият може да издава актове от вида на процесния, по реда на ДОПК. Следващата, ал. 6 регламентира правната възможност за делегиране на конкретното правомощие по ал. 5, на заместник изпълнителните директори на фонда. Със Заповед № 03-РД/3203/24.07.2023г. на зам. изпълнителен директор на ДФЗ са делегирани определен обем правомощия, включително по т. 6 - да издава и подписва административни актове по Мерки 214, 10 и 11, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление. Следователно, органът издал оспорения АУПДВ, е определен от изпълнителния директор на ДФЗ в съответствие и с разпоредбата на чл. 166, ал. 2 изр. последно от ДОПК, към който препраща чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП. Последното сочи, че заместник изпълнителният директор на ДФЗ, издал оспореният АПАУПДВ, е разполагал с материална компетентност да го издаде.

Общите правила относно подпомагането на развитието на селските райони с финансови средства от Съюза по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), създаден с Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., които правила допълват общоприможимите разпоредби за европейските структурни и инвестиционни фондове, определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския съвет и на Съвета, са установени с Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета.

Както следва от чл. 1, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., със същия се определят целите, за които ще допринася политиката за развитие на селските райони, и съответните приоритети на Съюза за развитие на селските райони. С него се очертава стратегическия контекст за политиката за развитие на селските райони и се формулират мерките, които трябва да бъдат приети за изпълнение на политиката за развитие на селските райони. Съгласно пар. 2 от с. р., регламентът допълва разпоредбите на част Втора от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета.

Легалната дефиниция за „мярка“ се съдържа в чл. 2, пар. 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1305/2013 и означава пакет от операции, които допринасят за изпълнението на един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони.

Съгласно чл. 13 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, всяка мярка за развитие на селските райони се програмира с оглед да допринася конкретно за постигането на един или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони.

Една от мерките финансирани от ЕЗФРСР е мярка „Агроекология и климат“, правилата за прилагането на която са регламентирани в чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Подпомагането по тази мярка се предоставя от държавите-членки в рамките на техните територии, съобразно техните специфични национални, регионални или местни нужди и приоритети. Мярката е насочена към опазването и към насърчаването на необходимите промени в селскостопанските практики, които имат положителен принос за околната среда и климата, и нейното включване в програмите за развитие на селските райони е задължително на национално и/или регионално равнище – чл. 28, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. от отмяна на акта на това самостоятелно основание.

Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. са допълнени с Делегиран Регламент (ЕС) № 807/2014 г. на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за въвеждане на преходни разпоредби.

На национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. са регламентирани с Наредба № 7/24.02.2015 г. издадена от министъра на земеделието и храните за прилагане на чл. 28 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. - § 2 от ДР на Наредбата. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 7/2015 г., подпомагането се предоставя под формата на годишно агроекологично плащане при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР, Регламент (ЕС) № 1307/2015 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правилата за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и Регламент № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика.

Съгласно чл. 3 от Наредбата, подпомагането се предоставя за извършване на агроекологични дейности в посочените 8 направления, едно от които (по т. 1) – възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност. Нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г., агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години. Съгласно ал. 2, срокът започва на тече от началото на годината на подаване и на одобрение на „Заявлението за подпомагане“, което през първата календарна година е и „Заявление за плащане“. През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“.

Според разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата, за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020 г., посочена като правно основание за издаване на оспореният акт, ДФЗ-РА прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4. Цитираният нормативен текст е транспониран в националното ни законодателство съобразно регламентацията в чл. 63, § 1, вр. чл. 77, т. 4, б. „в“ от Регламент № 1306 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Съгласно чл. 63, § 1 от Регламента „ако се установи, че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и, когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно член 21 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 не се предоставят или се отменят“, а според чл. 77, § 4, б. „в“ от Регламента, административните санкции могат да приемат форма на изключване от правото на участие в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане.

Разпоредба на чл. 18, ал. 4 от Наредбата е императивна и задължава (при прекратен многогодишен ангажимент) земеделския стопанин да възстанови получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, като в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката, до годината, в която е прекратен поетият ангажимент, се възстановяват съответно: а) 100 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на третата година; б) 40 % от изплатената финансова помощ, ако е до края на четвъртата година; в) 20 %, ако е до края на петата година и г) 10 %, ако е след петата година.

Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, гласи, че „публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз“. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, какъвто е и настоящия случай.

Оспореният АПАУПДВ е издаден в изискуемата писмена форма, надлежно подписан и е мотивиран, съдържайки задължителните реквизити, вкл. ясно посочено фактическо основание за неговото издаване, като изложените доводи в тази насока са неоснователни. Постановен е при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както беше по-сочено по-горе - жалбоподателят е уведомен за започване на административното производство съгласно чл. 26 АПК, като в рамките на същото му е дадена възможност за възражение и представяне на доказателства, което е гарантирало правото му на защита. В този контекст очевидно не е осъществено някое от отменителните основания по чл. 146, т. 1 -т. 3 АПК.

Правилно установените факти от административния орган са субсумирани под разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 1, ал. 4, б. „в“ и чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7/2015 г. В контекста на цитираната по-горе нормативна регламентация се налага извода, че фактите, релевантни за проверка законосъобразността на оспорения по настоящото дело акт и посочени като мотиви в него, се свеждат до: 1. извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание оторизирано подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за 2014-2020 г. и 2. прекратяване на агроекологичния ангажимент следствие от влязъл в сила административен акт. От събраните по делото доказателства се установява наличието и на двете релевантни материалноправни предпоставки.

От приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е получил финансово подпомагане по мярка 10 от ПРСР 2014-2020 г. през първата година от ангажимента: за заявление с УИН: 13/270519/01286 за кампания 2019 - 5951.50 лв.; през втората година от ангажимента: за заявление с УИН: 13/220520/05312 за кампания 2020 - 5574.96 лв.; през третата година от ангажимента: за заявление с УИН: 13/210521/11257 за кампания 2021- 0 лв.; през четвъртата година от ангажимента: за заявление с УИН: 13/170522/17269 за кампания 2022 - 8927.25 лв., или общо 20453.71 лв.

Характерно за агроекологичните мерки е, че земеделските производители поемат петгодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването на околната среда, като в замяна на агроекологичните ангажименти държавите-членки отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи или произтичащите от това допълнителни разходи. Когато помощта е многогодишна, плащанията се извършват в отговор на ежегодна молба за подпомагане, която е условие за допустимост на агроекологичните помощи. Подаването на ежегодна молба позволява да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти и да се регулира изплащането на помощите. Преждевременното прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент е в противоречие с предназначението на субсидията по мярка 10, поради което задължаването на получателя да я възстанови отговаря на целта на закона. Този извод се налага и при прочита на чл. 1, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., съгласно който подпомагането се предоставя за постигане на следните цели: запазване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност и свързваните с тях видове, чрез насърчаване или възстановяване на традиционните практики за управление на полуестествените затревени площи. А съобразно чл. 3 от същата наредба, подпомагането се предоставя за извършването на агроекологични дейности, като последните се прилагат за период от пет последователни години (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.). Целта на подпомагането е да се извършват съответните агроекологични дейности на съответните площи за целия петгодишен период, т. е. цели се устойчивост на тези дейности. Това е и законодателната логика при определянето на различните процентни стойности, посочени в чл. 18, ал. 4, б. „а“-„г“ от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Размерът на сумата за възстановяване от получената финансова помощ е обусловен от времето, през което се е осъществявал агроекологичният ангажимент. Колкото по-дълъг период от реалното осъществяване на ангажимента е минал, толкова по-малък е размерът на средствата за подпомагане, които финансираното лице следва да възстанови на фонда.

Според практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 24.05.2012 г. по дело С-188/11; решение от 07.02.2013 г. по дело С-454/11) неспазването на всички условия по поетия многогодишен ангажимент води до недължимост на плащанията, извършени във връзка с него. Възстановяването на платените суми (изцяло или частично) не е санкция, а последица от неизпълнение на условията на поетия ангажимент, поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя за задължение за прилагане на по-благоприятната норма – така Решение № 3568/20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13830/2016 г., III отд.

Изложените от страна на жалбоподателя съображения за непреодолима сила, липса на вина, наличие на хипотеза на чл. 18, ал. 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. – форсмажорни и изключителни обстоятелства по смисъла на т. 8, б. „е“ от ДР на същата наредба, както и чл. 47 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. и чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. касаят незаконосъобразност, респективно нищожност на акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент и са неотносими към настоящия спор. Легалните дефиниции на понятията „форсмажорни“ и „изключителни“ обстоятелства се съдържат в § 1, т. 8 от ДР на Наредба № 7 от 24.02.2015 г., като законодателят лимитативно е формулирал изричните и конкретни случаи, които следва да се считат за такива обстоятелства: смърт на бенефициента; дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициента и отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението, и разширително или по аналогия тълкуване на нормата е недопустимо. Следователно соченият от жалбоподателя отказ да се издаде разрешително за паша именно в желания от него район не би могла да се квалифицира като форсмажорно или изключително обстоятелство, което да дерогира задължението на земеделския стопанин да възстанови получената финансова помощ при прекратяване на агроекологичния ангажимент. Пред ЗП е стояла възможност да се запознае с публикувания на интернет страницата на ДНП “Рила“ Годишен план за пашата и ползване на сено в НП „Рила“, 2023 г. с приложенията към него и да подаде заявление за издаване на разрешително за паша за друг парков участък, допустим за паша на едър рогат добитък.

Посоченият от административният орган размер на сумата за възстановяване е правилно определен съобразно реално получените от бенефициента суми за подпомагане и съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. „в“ от Наредба № 7/24.02.2015 г., тъй като агроекологичният ангажимент е прекратен в срок до пет години от първоначалното одобрение на мярката.

По изложените съображения съдът намира оспореният АПАУПДВ за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЗП В. Я. Б., чрез пълномощника – адв. Х., срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2023 г. и за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/4227#2/30.11.2023г., издаден от зам.изпълнителния директор на ДФЗ.

ОСЪЖДА ЗП В. Я. Б., да заплати на ДФЗ сумата от 100 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.