Решение по дело №67/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 100
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 11 май 2021 г.)
Съдия: Станчо Радев Савов
Дело: 20213100600067
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Варна , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:Уляна К. Савакова

Р. П. Петрова
при участието на секретаря Галя С. Иванова
в присъствието на прокурора Галина Николова Минчева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213100600067 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД
№3036/2020год. по описа на Районен съд Варна- 44 състав, постановена на
02.11.2020гоод., с която подсъдимия М. К. Г. роден в гр.Сливен с настоящ
адрес гр. Варна, ул. „П. С.“ № 7 ЕГН: ********** е признат за виновен в
това, че на 09.03.2020 г. в гр. Варна, к.к. „3латни пясъци“ причинил на П. Й.
П.в средни телесни повреди изразяващи се в:
- контузия на десен бял дроб, обусловила разстройство на здравето
временно опасно за живота, като такова разстройство на здравето е и в
причинна връзка с гръдната травма: навлизане на въздух и излив на кръв в
двете плеврални кухини обусловило разстройство на здравето временно
опасно за живота. Гноен процесв лявата плеврална кухина развил се в
причинна връзка с гръдната травма, който сам по себе си е обусловил
разстройство на здравето временно опасно за живота. Бронхопневмония,
развила се в причинна връзка с гръдната травма и намалената белодробна
вентилация, обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота;
- счупване на напречните леви израстъци на 1, 2, 3 поясни прешлени,
1
определило трайно затруднение в движенето на снагата за период не по –
малък от 2 месеца;
- счупване на лява хълбочна кост, обусловило трайно затруднението на
снагата за период не по – малък от 2 месеца;
- счупване на лявата раменна кост, обусловило трайно затруднение в
движенията на левия горен крайник;
- счупване на ребра двустранно – в дясно от 1 до 11, в ляво от 2 до 7, 9,
10, 11, счупване на гръдната кост в областта на тялото и израстъка
/ксифоиден израстък/, като тези множествени счупвания на ребра, гръдна
кост, в своята съвкупност са обусловили т.н. „гръден капак“, водещи до
тежки нарушения в механиката и физиологията на дишането, т. н.
„парадоксално дишане“, обусловило разстройство на здравето временно
опасно за живота;
- счупване на гръдна кост, допълнително установени счупвания на
ребра, определили трайно затруднение в движенията на снагата;
- гръдна травма довела до продължително съществуващи белодробни
ателектази, които представляват безвъздушност на белодробната тъкан,
намаление на обема на алвеолите и водят до тежки затруднения в
ефективното дишане и сами по себе си обуславят разстройство на здравето
временно опасно за живота;
- подкожни кръвоизливи в коремната стена в горния етаж на корема в
ляво, предната коремна стена с подкожен емфизем в тази област, които
обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота;
- травматичен шок предвид множествените и тежки травматични
увреждания, който сам по себе си е обусловил разстройство на здравето
временно опасно за живота, като деянието е извършено в условията на опасен
рецидив , поради което и на осн. чл.131а, предл. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
от НК вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил така определеното наказание с 1/3 и
му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от СЕДЕМ
ГОДИНИ, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „А“ от ЗИНЗС е
2
определено да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
В жалбите подадени лично от подсъдимия, както и жалбата подадена
чрез неговия защитник адв.Д. инициирали настоящето въззивно
производство се излагат съображения, че размера на така постановената
присъда е прекомерно голям, като този размер не съответства на степента на
извършеното от подсъдимия деяние и на неговата обществена опасност.
Твърди се, че с по нисък размер наказание, което да бъде наложено на
подсъдимия ще бъдат постигнати целите на наказанието. Излагат се
съображения, че пострадалият от престъплението чрез своите действия е
предизвикал подсъдимия и последния се е афектирал и е извършил описаните
в обвинителния акт действия. Моли се за намаляване на размера на така
наложеното наказание.
В съдебно заседание подсъдимия се явява, като се представлява от
адв.Д., който поддържа депозираната жалба и отново моли размера на
наложеното на подсъдимия накзание да бъде намален.
За варненски окръжна прокуратура прокурор М. моли присъдата на
първоинстанционния съд да бъде оставена в сила, като правилна и
законосъобразна.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло при
условията на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият е признал всички факти
описани в обстоятелственат част на обнинителния акт.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, както и при извършената на основание
чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка, намери за установено
следното:

В края на месец февруари 2020 г. подсъдимия се настанил да живее з в
изоставената сграда на бившата курортна поликлиника в к.к. „Златни пясъци“
в гр. Варна.
По това същото време в сградата на бившата курортна поликлиника
вече се били настанили и живеели св. П. Й. П.в и св. Р. П.в С., които водели
3
скитнически начин на живот.
Св. П.в ползвал за нощуване част от фоайето, предназначено за
рецепция на бившата курортна поликлиника, а св. С. респ. ползвал за живеене
другата част от фоайето. Като цяло св. П.в и св. С. се разбирали помежду си и
не е имало някакви конфликти между тях.
Нито св. П.в, нито св. С. предявили някакви претенции към подсъдимия
след неговото настаняване при тях, тъй като площта на сградата била голяма
и имало достатъчно място за живеене за всеки.
На 09.03.2020г. вечерта св. П. Й. П.в се прибрал в сградата на бившата
курортна поликлиника и легнал да спи.
Малко по – късно в сградата се прибрал и подс. Г., който установил, че
кучето му порода „немски дог“ е изчезнало. Започнал да го търси, но не успял
да го намери. Междувременно констатирал, че му липсвала и паричната сума
от 60 лева, която съхранявал под възглавницата си.
Подс. Г. предположил, че св. П.в е взел кучето и парите му, поради
което и отишъл при него. Издърпал св. П.в от леглото, държейки го за
дрехите му, извел го от помещението, където св. П.в спял и започнал да му
нанася множество силни удари с юмруци и ритници в областта на двете
гръдни половини, лявата поясна половина, лявото рамо, левия хълбок и
корема.
След като се уморил от нанасянето на ударите, подс. Г. преустановил
физическата си агресия спрямо св. П.в.
По късно в сградата пристигнал св. С., който помогнал на св. П.в да се
добере до жилищната площ, която използвал за нощуване.
В периода от 09.03.2020 г. до 12.03.2020 г. св. П.в не напускал сградата
на бившата курортна поликлиника, тъй като не се чувствал физически добре.
Междувременно на 11.03.2020 г. подс. Г. се срещнал със св. Д. М. Я.,
която работила в павилион за продажба на закуски в к.к. „Златни пясъци“ и я
запитал дали знае нещо за местонахождението на неговото куче. Св. Я.
отговорила, че дори няма представа, че подс. Г. отглежда куче, като
подсъдимият й признал, че е нанесъл удари на св. П.в.
4
На 13.03.2020 г. св. П.в преценил, че се чувства по – добре и отишъл до
павилиона за продажба на закуски, където се срещнал със св. Я.. Самата тя
възприела, че св. П.в изглежда изключително зле физически, забелязала, че
държал една от ръцете си прибрана към тялото и не я движел, а докато пиел
кафе загубил равновесие и паднал върху подлежащата повърхност. Св. Я. му
помогнала да се изправи и го посъветвала да се прибере, като преди това го
попитала какво се е случило, но св. П.в й отговорил несвързано.
Св. Я. забелязала, че св. П.в се придвижва с помощта на желязо и се е
запътил в посока към сградата на бившата курортна поликлиника.
Същият този ден – 13.03.2020 г. св. И. Б. Г. – ръководител дирекция в
„Златни пясъци“ АД се притеснил, че вече няколко дни не е виждал в района
на курортния комплекс св. П.в и решил да сигнализира на органите на ОД на
МВР – гр. Варна за изчезването на св. П.в.
Служители на Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна се отзовали на
сигнала на св. Г. и заедно с него посетили сградата на бившата курортна
поликлиника, в която намерили св. П.в в безпомощно състояние, вследствие
на получените на 09.03.2020 г. телесни увреждания от ударите, нанесени му
от подс. Г..
Видно от извършените СМЕ /л.48 , л.54 от ДП / телесни увреждания,
получени от св. П.в се изразявали в контузия на бял дроб, обусловила
разстройство на здравето временно опасно за живота, като такова
разстройство на здравето е в причинна връзка с гръдната травма; навлизане на
въздух и излив на кръв в двете плеврални кухини, обусловило разстройство
на здравето, временно опасно за живота. Гноен процес в лявата плеврална
кухина, развил се в причинна връзка с гръдната травма, който сам по себе си е
обусловил разстройство на здравето временно опасно за живота.
Бронхопневмония, развила се в причинна връзка с гръдната травма и
намалената белодробна вентилация, обусловила разстройство на здравето
временно опасно за живота;счупване на напречните леви израстъци на 1, 2, 3
поясни прешлени, определило трайно затруднение в движението на снагата за
период не по – малък от 2 месеца;счупване на лява хълбочна кост, обусловило
трайно затруднение на снагата за период не по – малък от 2 месеца;счупване
на лявата раменна кост, обусловило трайно затруднение в движенията на
5
левия горен крайник;счупване на ребра двустранно – в дясно от 1 до 11, в
ляво от 2 до 7, 9, 10, 11, счупване на гръдната кост в областта на тялото и
израстъка (ксифоиден израстък), като тези множествени счупвания на ребра,
гръдна кост, в своята съвкупност са обусловили, т.н. „гръден капак“, водещи
до тежки нарушения в механиката и физиологията на дишането, т.н.
„парадоксално дишане“, обусловило разстройство на здравето временно
опасно за живота;счупване на гръдна кост, допълнително установени
счупвания на ребра, определили трайно затруднение в движенията на
снагата;гръдна травма довела до продължително съществуващи белодробни
ателактази, които представляват безвъздушност на белодробната тъкан,
намаление на обема на алвеолите и водят до тежки затруднения в
ефективното дишане и сами по себе си обуславят разстройство на здравето,
временно опасно за живота;подкожни кръвоизливи в коремната стена в
горния етаж на корема в ляво, предната коремна стена с подкожен емфизем в
тази област, които обуславят временно разстройство на здравето неопасно за
живота; травматичен шок предвид множествените и тежки травматични
увреждания, който сам по себе си е обусловил разстройство на здравето
временно опасно за живота.
От извършената съдебно психиатрична експертиза /л.66 от ДП/ се
установява, че подсъдимият не страда от психично разстройство и към
момента на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се
установява, че същият към момента на извършване на деянието е бил осъждан
общо седемнадесет пъти, като многократно е търпял наказания лишаване от
свобода, като последното му наказание е било наложено през месец ноември
2015г. по НОХД №10/2015г. на Силистра , като му е наложено наказание
една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим т.е; тази му съдимост определя и квалификацията опасен рецидив при
престъплението по ностоящото дело.
Гореизложената фактическа обстановка първоинстанционния съд е
изградил на база обективен анализ на всички събрани по делото
доказателства, а именно от обясненията на подсъдимия, показанията на св. П.
6
Й. П.в, на св. Р. С.; на св. Д. М. Я.; на св. И. Б. Г.; изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза № 205 – 2020 г.
от вещото лице д-р. Д. Г.; изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно – медицинска експертиза № 124 – 2020 г. от вещото лице д-р. Д. Г.;
изготвената в хода на разследването по досъдебното производство съдебно –
психиатрична експертиза от вещото лице д-р. Р. Б. и вещото лице Р. Г.а;
Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, Протокол от
06.04.2020 г. за разпознаване лица по снимки; справка за съдимост на подс. Г.
и писмените материали приети по делото, като е направил законосъобразен
извод, че осъществяването на престъплението е доказано по безспорен начин
по мотиви, които въззивната инстанция споделя изцяло, поради което и счита,
че не следва да ги преповтаря.
От правна страна първоинстанционния съд правилно е приел, че
деянието на подсъдимия осъществява признаците на чл.131а, предл. 2 вр. чл.
129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
Настоящата инстанция счита, че първоинстанционния съд е оценил
детайлите, при които е извършено престъплението – начина и причините за
извършването му. Взел е предвид интензитета и бруталността на
извършеното престъпление, множеството травматични увреждания които са
нанесени на св.П.в, арогантно и жестоко поведение и действия което е имал
подсъдимия спрямо св.П.в, като всичко това а води до извод за изключително
високата степен на обществената опасност на извършеното от подсъдимия.
Правилно е взето предвид от първоинстанционния съд, че отегчаващи
отговорността обстоятелства са предходната съдимост на подсъдимия , както
и факта, че средните телесни повреди, които е нанесъл на пострадалия
свидетел са повече от десет на брой , които обстоятелства повишават
драстично обществената опасност на деянието, както и че по добро стечение
на обстоятелствата за пострадалия не се е стигнало до причиняване на травми
от страна на подсъдимия несъвместими с живота на св.П.в.
Правилно са отчетени изключителната дързост и свирепата жестокост
при нанасянето на средните телесни повреди от страна на подсъдимия
спрямо пострадалия, поради които и преценката на първоинстанционният
относно размера на наказанието към максималния размер е правилна.
7
Противоправните действия на подсъдимия са били извършени с
наглост, безцеремонност и упорство при извършване на престъплението,
както и грубо незачитане на неприкосновеността на личността- в случая на
св.П.в.
Настоящия съдебен състав намира, че е чиста случайност, че след такъв
жесток побой над пострадалия не е настъпила неговата смърт.
Единствено и само доброто стечение на обстоятелствата - сигнала на
св. Г. и отзоваването на служители на Пето РУ към ОД на МВР – гр. Варна е
препятствало настъпването на летален изход по отношение на св.П.в.
Действията на подсъдимия спрямо св.П.в са били такива, че нанасяйки
телесните увреждания над последния същите са целели единствено
причиняването на неговата смърт.
За неоснователни настоящия съдебен състав намира възраженията на
защитника на подсъдимия относно твърдението, че същият е бил провокиран
от пострадалия и това е довело до отключване на тази агресия спрямо
пострадалия.
Това обстоятелство първо не е доказано и второ дори това да е вярно
същото не може да бъде основание за нанасяне на такъв побой, който да
доведе до причиняването на толкова много травматични увреждания
граничещи с летален изход.
Всички действия извършени от подсъдимия спрямо пострадалия са
били насочени към максимално причиняване на голям брой телесни
увреждания без да се съобразява с това, какъв ще бъде изхода от тези
увреждания за пострадалия.
От всички относими доказателства които са били събрани на ДП и по
време на съдебното следствие, правилно преценени, като обективни и
безпристрастни от районния съд, /по същия начин ценени и от настоящия
съдебен състав/ се стига до е единствено правилния извод, а именно, че
подсъдимия е осъществил състава на престъплението наказуемо по чл.131а,
предл. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК
8
По делото са събрани необходимия брой и в достатъчно пълна степен
доказателства които да разкрият в пълнота фактическата обстановка по
делото и от преценката на които се стига до извода за осъществен състав на
престъпление за което подсъдимия е предаден на съд.
Относно възражението на защитата и на подсъдимия за прекомерност
на размера на наложеното наказание, както и районния съд, така и настоящия
съдебен състав намира, че по отношение на подсъдимия не се констатираха и
отчетоха някакви смекчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл
и наказанието наложено на подсъдимия следва да бъде към максималния
размер предвиден в закона.
Факта, че подс. Г. изразява съжаление за извършеното от него не може
да мотивира настоящия съдебен състав да стигне до извод , че така
определения размер на наказанието от районния съд следва да бъде
редуциран.
Правилно от районния съд е прието , че защитата акцентира върху
поведението на пострадалия П.в в смисъл, че същият е предизвикал
подсъдимия да извърши действията спрямо него със своето противоправно
поведение, което твърдение и настоящия съдебен състав не приема - предвид
липсата на доказателства в тази посока.
И настоящия съдебен състав , както районния съд не може да приеме
,,безрезервно,, изразеното съжаление от страна на подсъдимия, защото от
една страна подсъдимият изразява съжаление, но от друга отново /дори и в
последната си дума пред въззивния съд/ продължава да твърди, че едва ли не
пострадалият свидетел е заслужил нанесените му увреждания заради
поведението си.
По изложените от първоинстанционния съд съображения и тези в
настоящия съдебен акт въззивната инстанция намира, че присъдата, като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена, като счита, че така
определеното наказание във вид и размер посочен в присъдата на РС, ще
изпълни генералната превенция на чл.36 от НК, като по този начин в най
пълен обем по отношение на подсъдимия при престоя му в местата за
лишаване от свобода ще могат да се предприемат действия по коригиране на
9
неговото поведение до степен, че след като бъде освободен да стане
пълноправен член на обществото и да съобразява своето поведение с
общоприетото, като се въздържа от извършването на нови противоправни
действия.
Предвид на горното жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
След цялостна служебна не бяха констатирани основания които да
налагат отменяване или изменяване на съдебния акт.

Водим от горното и на осн. чл. 338 от НПК , съставът на Варненския
окръжен съд ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата по НОХД №3036/2020год. по
описа на Районен съд Варна- 44 състав, постановена на 02.11.2020гоод.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10