Р Е Ш
Е Н И Е
Номер година 2009 Град Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският
районен съд І
състав
На
деветнадесети февруари Година
две хиляди и девета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.Б.
Секретар:
М.А.
като
разгледа докладваното от председателя
брачно дело № 57 по описа за 2008
година
Предявен е
иск с правно основание
чл.99, ал.1 от СК.
В молбата си ищцата Г.А.Х., /Г. А. А./, ЕГН **********, твърди, че бракът
й с ответника М.А.А., /Д. С.
А./, ЕГН **********, от който брак родените четири деца са пълнолетни,
е дълбоко и непоправимо разстроен.
Моли същият да бъде прекратен с развод, като се приеме,
че вина за настъпилото разстройство на брачните
отношения имат и двамата. В
исковата молба ищцата излага, че съпрузите са
във фактическа раздяла от 1993 г., 15 години не
се интересуват един от друг;
всеки има свой живот; бракът им съществува формално.
Ответникът не
оспорва иска. Също желае разтрогване на брака.
В хода на производството
страните са заявили, че желаят бракът
им да бъде прекратен, без съда да се произнася по въпроса за брачната вина, с оглед на което и е допуснато изменение на иска на основание
чл. 214, ал. 1 от ГПК. Постигнали са
споразумение относно всички свои лични и имуществени отношения.
Съдът, на
основание чл. 321, ал. 5 от ГПК е постановил производството по делото да премине към производство за
развод по взаимно съгласие.
Съдът, съобразно представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Страните са сключили граждански брак на 25.05.1983
г. с акт N 04/25.05.1983 г. в с. ***, родените от
брака четири деца са пълнолетни.
От приложените декларации за идентичност
на имена е видно, че Г.А.Х. е носила името Г. А. А., с което име е сключила граждански брак, а
ответникът М. А. А., съответно
е носил името Д. С. А..
Съдът като взе предвид, че двамата
молители поддържат молбата си за развод по вазимно съгласие, решението им е сериозно, взаимно и непоколебимо, като
не желаят съдът да издирва мотивите на волята им за развод, както и при преценка на споразумението съобразно изискванията на чл. 101
от СК, като взе предвид, че същото
е пълно и не противоречи на
закона, намира, че следва да бъде утвърдено от съда, а развода
между двамата съпрузи – да бъде допуснат, на основание чл. 100, ал. 1 от СК
Страните са постигнали споразумение,
съгласно което:
Страните не
си дължат издръжка. движимите вещи са поделени доброволно и нямат претенции един към друг.
След прекратяване
на брака съпругата
ще носи предбрачното си фамилно име Х..
Страните не притежават друго недвижимо и
движимо имущество; не претендират издръжка
един спрямо друг.
Разноските по
делото да останат така, както са
направени.
Съдът намира, че постигнатото
споразумение урежда всички лични и имуществени отношения на страните
след прекратяване на брака,
не противоречи на закона и правилата
на морала, поради което следва да бъде утвърдено.
Съгласно
чл.270, ал.1 ГПК разноските по делото
следва да останат в тежест на двете страни, както са
направени.
Предвид материалното и имотно състояние на страните и на
основание т.3 "б" от Тарифа към Закона за държавните такси,
за таксите, събирани от съдилищата и от МП и съобразно
характера на производството окончателната
държавна такса следва да бъде в размер на 30 лв., вносима от двете страни по равно.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между Г.А.Х., ЕГН **********,***
дол, област Варна, съд.
адрес – ***, адв. Я.С. и М.А.А., ЕГН **********,***
дол, област Варна, сключен
на 25.05.1983 г., с акт N 04 пред длъжностно лице по гражданско състояние при Кметство ***, област Варна, по
взаимно съгласие, на основание
чл. 100 от СК.
Утвърждава споразумението по чл. 101 СК, като:
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване
на брака съпругата
да носи предбрачното си фамилно
име Х..
ОСЪЖДА Г.А.Х., ЕГН **********,*** дол, област Варна, съд. адрес – ***, адв. Я.С., да заплати държавна
такса в размер на 15,00 /петнадесет/ лева, на
основание Тарифата към
ЗДТТССМП, във вр. с чл. 73,
ал. 3 от ГПК, в полза на държавата,
по сметка на бюджета на съдебната
власт, на осн. чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН **********,*** дол, област Варна, да заплати държавна
такса в размер на 15,00 /петнадесет/ лева, в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт, на основание Тарифата към ЗДТТССМП, във вр. с чл. 73, ал. 3от ГПК.
Решението не подлежи
на обжалване.
Районен съдия: