Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Н.Г., като разгледа гр.д. № 1382 по описа на ВРС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът
„Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца e подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Л.А.А. за следните суми: 151,81 лева, представляваща неизплатена
топлинна енергия за периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2019 г. за 4/6 идеални
части за жилище с адрес: *****, сумата от 24,46
лева - лихва за забавено плащане, за периода от 31.12.2016 г. до 03.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 25,00 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лв., определено от съда по
реда на чл. 28, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП.
По ч.гр.д. №
5108 по описа на РС-Враца съда за 2019
год. е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 3086 / 19.12.2019 г.за посочените суми.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по чл.47 ГПК. С оглед указанията на съда е
предявен установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Ищецът
твърди да е доставил топлинна енергия през периода от 30.11.2016 год. до
30.06.2019 год. за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация, за жилище с адрес: *****, за която
ответницата не му заплатила дължимата цена. Моли съда да установи вземането
така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор ответникът счита, че предявените искове са неоснователни и
недоказани по размер. Счита, че претенцията на ищцовото дружество се основава
единствено на частни документи, които следва да се преценяват с оглед на всички
доказателства по делото. На следващо място се посочва, че за да дължи едно лице
цената на топлинната енергия на договорно основание следва да бъде установено,
че то като потребител е използвал топлинна енергия за собствени нужди, като в
тежест на „Топлофикация Враца" ЕАД е да установи при условията на пълно и
главно доказване това обстоятелство.Твърди се също така, че за процесния период не се представени
документи за извършеното дялово разпределение на сградата от топлинния
счетоводител, не са представени изравнителни сметки за извършен главен отчет.
На следващо място поддържа, че не е доказано качеството на потребител на
топлинна енергия за ответницата, съгласно разпоредбата на §1, т. 42 ДР на ЗЕ.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на
задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия.
През процесния период относно облигационното
отношение между страните приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2
ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността
в сградата – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се
смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
От
представеният по делото договор за покупко – продажба на жилище, сключен по
реда на чл.117 ЗТСУ, представляващ
действащо за периода право, с рег. № 943 от 17.02.1983 г., се установява, че Л.А.А.
и нейния съпруг Л. Ц. А. са придобили от Стопанска дирекция „ Изграждане на
селищни системи” – гр.Враца собствеността
върху процесния имот.Освен това, от извършената от съда служебна справка по
реда на Наредба № 14 / 18.11.2009 г. се установява, че постоянния адрес на Л.А.А. ***.По делото не са ангажирани
доказателства върху процесният имот да е учредено ограничено вещно право на
ползване или да е сключен договор с ползвател на договорно основание.По
изложените съображения съдът намира, че Л.А.А. е клиент на
топлинна енергия за процесния период - /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Ответникът не оспорва, че за
процесния период е ползвал имот с адрес
в гр.Враца, *****. Между страните не се спори още и относно
обстоятелството, че ищецът е доставчик и продавач на топлинна енергия, както и
че процесният имот е включен към централизирано топлоснабдяване -
отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на
“Топлофикация-Враца” ЕАД.
Поради изложените съображения, съдът
приема, че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по
договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл.
150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.
За установяване обема на ползваната
топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
Съгласно заключението по приетата
СТЕ, имотът на ответника е част от Етажна собственост на адрес ****, като
същата е топлоснабдена с енергия за отопление и БГВ от „Топлофикация Враца” ЕАД
гр. Враца посредством абонатна станция №304. През процесния период абонатната
станция е работила и е доставяна енергия до Етажната собственост.Отразено е
също така, че енергията е отчетена по
абонатния топломер и е вписана в „Индивидуална справка за отопление и топла
вода,, на топлинния счетоводител на ред „Общ разход на енергия за обекта”.Отчета
на показанията при потребителите за абонатна станция № 304 е годишен с годишна
равнителна сметка, издавана от топлинен счетоводител „„techem ”.
Отразено е също така, че за
процесиите отоплителни сезони жилището е посещавано за отчет, има положен
подпис на клиент. На практика в него няма уреди, чиито показания трябва да се
замерват и могат да влияят на разпределението на топлинна енергия. За процесуалния
период в рамките на отоплителния сезон се начислява енергия за общи разходи
върху пълния отопляем обем на жилището - 129м3 съгласно ЗЕ чл.143,
ал2 и т. 61.1 от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради
етажна собственост - Приложение №1 към чл. 61, ал.1 от Наредбата за
Топлоснабдяването.
Вещото
лице е изчислило, че за процесния период 30.11.2016г. до 30.06.2019г. се дължимата
сума за топлоенергия енергия е размер на 176,27 лв. Сумите са дължими по общо
20 фактури.Посочено е, че за главница сумата възлиза на 151.81 лева, а
мораторната лихва за забава за претендираният период е изчислена на 24.46 лева.Вещото
лице е посочило също така, че справката е
изготвена за 4/6 от стойността на всяка фактура.
В
проведеното на 01.12.2020 г открито съдебно заседание, вещото лице поясни, че фактурираните
сумите по фактури на позиция 6-13-20, са фактурирани въз основа на това, че
сметките се правят на годишен отчет. В имота на жилището има само общи разходи,
в рамките на отоплителния сезон. Прави се засичане към всички абонати -
показанията и се изготвят изравнителни сметки. Позиция 6 е изравнителна сметка,
както и 13 и 20, това са в летните месеци. Конкретизира, че понякога се налага
втори път да се извърши изравнителна сметка, като експертизата е изготвена въз
основа на окончателната изравнителна сметка.
Съдът кредитира експертното
заключение като пълно и обективно, което не е оспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на
чл.
142 ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на
ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството
на доставената енергия е измервано коректно.
Налага се извод,
че незаплатената сума от претендираната главница за 4/ 6 части от процесния
период е в размер на 151,81 лева . От приложеният по делото договор за покупко
– продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, се установява, че Л.А.А.
и нейния съпруг Л. Ц. А. са придобили имота в режим на СИО през 1983 год.От
представената по делото справка / л.60 / се установява, че съпругът Л. Ц. А. е
починал.След неговата смърт апартамента е наследен от съпругата му – 4/ 6 ид.
части и от двете дъщери, притежаващи по 1/6 ид.част.Следователно, ответникът
отговоря за стойността на 4/ 6 части от топлинната енергия, отдадена в
процесния имот.Такъв размер е предявен и с подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Ответникът не
доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя
съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 32, ал.1 от Общите
условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 32, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези
разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните
сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при
забава дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи по-малко
количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече
задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо ответникът дължи
лихва върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа
на всяко отделно вземане. Непогасената сума от претендираната
лихва за процесния период е в размер на 24,46
лева, поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 625,00 лв. / държавна такса – 75.00 лева,
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК – 100.00
лева, депозит за особен представител – 150.00 лева и депозит за вещо лице – 300.00 лева /.
С оглед задължителните
указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер
на 75,00 лв. /държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 ГПК, че
Л.А.А., ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва:
- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ - сумата от 151,81 лева,
представляваща цена за 4/6 части от доставена
топлинна енергия на адрес: ***** за периода от 30.11.2016 г. до
30.06.2019 г.,за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 3086 / 19.12.2019
г. по ч.гр.д. № 5108 по описа на
РС-Враца съда за 2019 год., както и законна лихва върху тази сума, считано от 17.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
- на основание
чл. 86 ЗЗД - сумата от 24,46 лева - лихва за забавено плащане, за
периода от 31.12.2016 г. до 03.12.2019 г., за
която сума е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 3086 / 19.12.2019 г. по ч.гр.д. № 5108 по
описа на РС-Враца съда за 2019 год.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Л.А.А., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 625,00 лв.,
представляваща направени разноски в
производството по гр. дело № 1382 /2020 г. по
описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Л.А.А., ЕГН **********да
заплати на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 75,00 лв.,
представляваща разноски по ч.гр.д. № 5108 по описа на РС-Враца за 2019 год.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: