№ 16823
гр. София, 15.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110175296 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищцата Д. Й. Н. твърди в исковата молба от 18.12.2024 г., че против нея бил издаден
в полза на „Обединена Българска Банка“ АД изпълнителен лист на 21.01.2012 г. въз основа
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 59932/2011 г., СРС, 36-ти с-в, за сумата от 9349,83 лв. - главница по договор за
потребителски кредит от 03.08.2010 г., ведно със законна лихва за периода от 22.12.2011 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 482,84 лв. за периода 01.11.2010 г.-
21.12.2011 г., наказателна лихва в размер на 815,59 лв. за периода 01.11.2010 г.-21.12.2011 г. и
768,54 лв. разноски по делото. Тези вземания впоследствие били прехвърлени с договор за
цесия в полза на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Твърди, че в хода на изп.дело №
103/2017 г. на ЧСИ Неделчо Митев, вземанията се погасили по давност, тъй като кредиторът
бездействал да извършва или иска валидни изпълнителни действия. Сочи, че на 28.02.2019 г.
било извършено последното валидно изпълнително действие, когато бил наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата. След този момент също били подавани молби
за извършване на изпълнителни действия, но от ответното дружество, което било
конституирано като взискател по изпълнителното дело, на 24.07.2024 г. Ищцата счита, че
тези действия не са прекъснали давността, тъй като ответникът не е бил конституиран като
взискател до 24.07.2024 г. Посочва, че не е била уведомена за извършената цесия, което
също се явявало пречка за прекъсване на давността от подадените от ответника молби до
съдебния изпълнител. Поради изложеното счита, че давността е изтекла на 25.04.2024 г. Ето
защо ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи сумите, предмет на изпълнителния лист, поради
погасяването на вземанията по давност. Претендира разноски.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Счита, че
давността е своевременно прекъсвана с изпълнителни действия и спирана и не е изтекла.
Поддържа, че ищцата следва да се счита уведомена за извършената цесия посредством
връчване на отговора по настоящото дело, придружен от уведомление за сключения договор
за цесия. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на хонорара за адвокат на ищцата.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 439, ал. 2 ГПК
Съгласно нормата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението.
Според господстващото у нас становище искът против принудителното изпълнение е
отрицателен установителен иск и предметът му е несъществуването на изпълняемото право,
удостоверено в изпълнителното основание, респ. неговата неизискуемост (т.нар.
установителна теория за същността на иска против изпълнението на длъжника). Независимо
от това, безспорно е, че с тези изрично уредени в закона искове се парира изпълнителната
сила на изпълнително основание и в крайна сметка се стига до прекратяване на
изпълнителния процес, като след събиране на вземането установителен иск за
несъществуването или неизискуемостта на изпълняемото право е недопустим – допустим е
само осъдителен иск.
По допустимостта на исковете
Изпълнителният лист е издаден против ищцата въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Първоначалният кредитор „Обединена Българска Банка“ АД е бил образувал
изпълнително дело с неизвестен номер и година, но по което са налице редица плащания в
периода 2013 г.2014 г. – видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист - л. 48 от
настоящото дело.
По това изпълнително дело събраната в полза на взискателя сума е общо 1042,06 лв.
(77,81 лв.+77,82 лв.+77,83 лв.+78 лв.+77,84 лв.+77,85 лв.+77,86 лв.+77,87 лв.+77,91
лв.+77,82 лв.+79 лв.+79 лв.+77,94 лв.+27,51 лв.).
Съдът намира, че част от вземанията по изпълнителния лист, в общ размер от 1042,06
лв., са погасени чрез плащане и за длъжника няма правен интерес от предявените искове с
правно основание чл. 439 ГПК за така платеното, има интерес от осъдителни искове по чл.
55 ЗЗД, каквито не са предявени.
Съобразно поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД погасени са разноските за заповедното
дело от общо 768,54 лв. Остатъкът е 273,52 лв. С този остатък съдът намира, че е погасено
част от вземането за наказателна лихва по изпълнителния лист, като остатъкът, който не е
погасен, е 815,59-273,53 лв.=542,07 лв.
Съдът намира, че установителните искове са допустими за следните непогасени чрез
плащане суми: сумата от 9349,83 лв. - главница по договор за потребителски кредит от
03.08.2010 г., ведно със законна лихва за периода от 22.12.2011 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 482,84 лв. за периода 01.11.2010 г.-21.12.2011 г., наказателна
лихва в размер на 542,07 лв. за периода 01.11.2010 г.-21.12.2011 г
За всички останали суми установителните искове са недопустими, а именно за сумата
от 273,53 лв. наказателна лихва и 768,54 лв. разноски.
По основателността на исковете в допустимата им част
Заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК съдът намира за
влязла в сила 14 дни след 29.10.2018 г., на която дата на пълномощник на длъжницата е
връчена покана за доброволно изпълненение.
Влязлата в сила заповед поради нейното неоспорване от длъжника прави вземането
по заповедта безспорно. По арг. за противното от чл. 424 ГПК тя се ползва със сила на
пресъдено нещо. И наистина, длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1
ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане
срока за възражение по чл. 414 ГПК – арг. чл. 439, ал. 2 ГПК и чл. 424 ГПК (така изрично
2
определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о.).
Горното означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД е
станала петгодишна, защото, макар тя да не представлява съдебно решение, постановено в
исков, когнитивен процес, заповедта за изпълнение прави вземането безспорно. Именно
защото тя се ползва с такава правоустановителна сила, преклудирана е възможността
длъжникът да оспорва съществуването и изпълнимостта на вземанията по заповедта с
аргументи, черпени от възражения, които е могъл да изложи в срока за възражение по чл.
414 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК той може да релевира само възражения за
осъществили се юридически факти след този момент.
Аргумент за наличието на сила на пресъдено нещо е и обстоятелството, че при влязла
в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът не може да предяви положителен
установителен иск за съществуването на вземането по заповедта, за разлика от кредитора,
снабден с изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК
(отм.), за когото винаги е било безспорно в теорията и съдебната практика, че може да иска
установяването на вземането си по съдебен исков ред със сила на пресъдено нещо.
Процесуална пречка за такъв иск не може да е само фактът, че кредиторът е снабден с
изпълнителен лист, т.е., че може да проведе принудително изпълнение, защото това
обстоятелство никога не е било отрицателна процесуална предпоставка за съществуването
на правото на иск за вземането по заповедта. Процесуалната пречка е формираната сила на
пресъдено нещо.
Да се поддържа, че влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение не
установява вземането със сила на пресъдено нещо (или поне с първата съставка на тази сила
– т.нар. „правоустановително действие“), означава да се приравнява тази заповед на
обикновено несъдебно изпълнително основание по ГПК (отм.), а това е явно неправилно,
предвид коренните разлики в правната уредба на заповедното производство по ГПК и
производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по
ГПК (отм.). Целта на законодателя, въвел заповедното производство по чл. 410 ГПК, е да
даде на разположение на кредиторите втори, алтернативен и равнопоставен на исковия
осъдителен процес път за събиране на вземанията им, когато те не са оспорвани.
Не е убедителен довод в противен смисъл съображението, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД говори
за съдебно решение, а заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не представлява съдебно
решение. Това е вярно, но също така е вярно, че макар заявлението за издаване на заповед да
не представлява искова молба, в съдебната практика е безспорно, че то изпълнява напълно
функцията на иск за целите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Също така е безспорно приложението на
нормата на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД по отношение на заповедно производство, макар заявлението
за издаване на заповед да не е искова молба, поради което никому не би хрумнала идеята, че
вземането, за което кредиторът е подал своевременно заявление по чл. 410 ГПК може да се
погаси по давност, докато заповедният съд се произнесе по него. Очевидно, както
разпоредбите на чл. 147, ал. 1 ЗЗД и на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и изобщо на ЗЗД е разумно да се
тълкуват разширително с оглед заповедното производство, въведено през 2008 г., така и
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е разумно да се тълкува разширително с оглед на същото
производство. Няма основание в едни случаи разпоредбите на ЗЗД да се тълкуват
разширително, а в други случаи да се тълкуват и прилагат буквално.
При тези мотиви съдът намира, че давността за вземанията по изпълнителния лист е
петгодишна и е започнала да тече от датата на влизането в сила на заповедта по чл. 417 ГПК
– арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
С влизането в сила на заповедта започва да тече нова давност за вземанията по нея –
чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
В случая ищцата излага твърдения за погасяване по давност на вземанията по
заповедта в хода на изпълнителния процес, които следва да бъдат обсъдени.
3
Молба за образуване на изпълнително дело сама по себе си не прекъсва давността по
чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя
по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ – каквото възлагане е налице в случая). В този смисъл т. 10 и т. 14 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК. Съгласно чл. 116, б.
„а“ ЗЗД давността се прекъсва и с признание на вземането от длъжника.
За приключени изпълнителни дела към 26.06.2015 г. важи ППВС № 3/1980 г., според
което висящият изпълнителен процес спира течението на давността, т.е. новата давност тече
не от последното изпълнително действие, а от прекратяването на изпълнителното дело, т.е.
от перемпцията му – Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК
на ВКС. Погасителната давност се прекъсва дори от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция – т. 3 от Тълкувателно решение от
04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г., ОСГТК.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД подадени множество молби за извършване на
изпълнителни действия, а именно: 28.02.2019 г., 19.09.2019 г., 27.05.2020 г., 27.07.2020 г.,
05.05.2022 г., 11.03.2024 г.
Видно от книжата по изпълнителното дело едва на 24.07.2024 г. съдебният
изпълнител е издал разпореждане за конституиране на нов взискател, като към молбата за
такова конституиране са приложени книжата за извършената цесия.
Спирането и прекъсването на давността са материалноправни действия, липсата на
процесуална валидност и редовност на действията на съдебния изпълнител няма отношение
към тези действия и състояния, предвидени в ЗЗД, водещи до спиране и прекъсване на
давността. Както е посочено в Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т.д. № 2530/2017 г., ВКС, I
т.о., „след като съдебният изпълнител като орган е натоварен с реализиране на признатото
право и носи отговорност за неговото удовлетворяване, то и длъжникът не може да
реализира защита чрез оспорване на това право, с оглед предприети действия от съдебния
изпълнител по изпълнението му. Или основателността на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК не може
да бъде свързана с действията на съдебния изпълнител по осъществяване на принудителното
изпълнение, а само с конкретни новонастъпили факти, рефлектиращи пряко към наличието
на самото изпълняемо право.“
В същото касационно решение е посочено в продължение на горното, „че без
значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в
изпълнителното производство нов кредитор е установяване на надлежното уведомяване на
длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не
рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде
удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда
изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат
и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство,
длъжникът се освобождава от дълга.“
С други думи несъобщаването на цесията по себе си не освобождава длъжника от
облечения в изпълнителен титул дълг, нито го погасява. В случая обаче това, което погасява
дълга, е давността. А давността може да се прекъсне единствено от надлежно легитимиран
кредитор. За да се счита ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД за надлежно легитимиран
кредитор по отношение на ищцата и по отношение на всички трети лица – работодателя,
който изплаща трудовото възнаграждение на ищцата; банката, в която ищцата има сметки и
пр., и пр., нужно е съобщаване на цесията по чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По настоящото изпълнително
дело доказателства за такова съобщаване няма. Доколкото съдебният изпълнител е
предприемал опити за изпълнителни действия след 2018 г., то те не са били по овластяване
4
от стария кредитор по чл. 18 ЗЧСИ – и в този смисъл не може да се приеме, че те са
извършвани с последицата по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Те са извършвани по молбите на
цесионера, но извършваните от цесионера действия нямат действие нито по отношение на
ищцата, нито по отношение на третите лица и те не могат да се приемат за прекъсващи
давността.
В точно приложение на разясненията на Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т.д. №
2530/2017 г., ВКС, I т.о., съдът намира, че давността за процесните вземания не е прекъсвана,
нито спирана след 25.10.2018 г., и към датата на исковата молба от 18.12.2024 г. е изтекла.
Следва да се има предвид и разяснението, дадено с решение № 50069 от 03.07.2024 г.
по т.д. № 1470/2022 г., ВКС, I т.о., „според което съдебният изпълнител е този, който
провежда изпълнението като установява надлежното уведомяване на длъжника за
извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането, то
съществува и следва да бъде удовлетворено принудително, като не освобождава длъжника
от погасяването му. Изпълнението, събиране на вземането в хода на принудителното
изпълнение, освобождава длъжника от отговорност. Даденото разрешение не е в
противоречие с необходимостта длъжникът да може да упражни всички правопогасяващи
вземането възражения на длъжника, включително възражението за изтекла давност, срещу
цедента, които той може и следва да упражни срещу взискателя-цесионер. Следователно
длъжникът може да се позове спрямо цесионера на погасителна давност, изтекла
спрямо цедента до съобщаване на цесията.“
Исковете в допустимата им част следва да се уважат.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но ищцата няма
разноски.
Ответникът е сторил разноски в размер на 100 лв. за юрисконсулт, като съразмерно
на прекратената част от претенциите му се дължат разноски от 1042,06/11416,80 х 100 = 9,13
лв.
На адв. Д., представлявала безплатно ищцата, съдът присъжда разноски от 413,46 лв.
Ищцата е освободена от държавна такса в размер на 456,67 лв., ответникът следва да
плати на бюджета пропорционално – 414,97 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Д. Й. Н., ЕГН **********,
против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 439 ГПК,
че ищцата не дължи на ответника, поради последващо погасяване по давност на вземанията
сумата от 9349,83 лв. - главница по договор за потребителски кредит от 03.08.2010 г.,
ведно със законна лихва за периода от 22.12.2011 г. до изплащане на вземането, договорна
лихва в размер на 482,84 лв. за периода 01.11.2010 г.-21.12.2011 г., наказателна лихва в
размер на 542,07 лв. за периода 01.11.2010 г.-21.12.2011 г.,
предмет на изпълнителен лист на 21.01.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 59932/2011 г.,
СРС, 36-ти с-в.
ОСЪЖДА Д. Й. Н., ЕГН **********, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК
*********, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 9,13 лв., разноски, сторени по делото.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. И. Г. Д.,
5
САК, ЕГН **********, на осн. чл. 36, ал. 2 ЗАдв. сумата от 413,46 лв., възнаграждение за
безплатно представителство на ищцата.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Софийския
районен съд на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 414,97 лв., невнесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6