РЕШЕНИЕ
№ 3955
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110128075 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на [фирма], ЕИК: [ЕИК], с
която срещу Б. Р. А. е предявен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 във
вр. чл.415 във вр. с чл.422 ГПК във вр. чл.92 ЗЗД за установяване съществуване на парично
вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 04.01.2021 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 61605/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 41 –ви състав.
Ищецът твърди, че за сумата от 40,77 лв. неустойка, ведно със законна лихва от
09.12.2020 г. до изплащане на вземането е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
61605/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 41 –ви състав. С оглед връчване на заповедта по реда
на чл.47, ал.5 ГПК твърди за него да е налице правен интерес от депозиране на иска за
установяване на вземането и депозира установителен иск в срок.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдения, че между
[фирма] ((*****)) и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по
сключено на 21.08.2017г. договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № [номер], по което дружеството е изправна страна, доколкото е предоставило за
мобилен телефонен номер [номер] услуга по избран от абоната тарифен план S. L с месечна
абонаментна такса 23,99 лева за срок от 24 месеца или до 21.08.2019 г. За потребените по
договора услуги и абонаментни такси в периода 01.10.2017 г. – 31.01.2018 г. били издадени
фактури №№ [номер]/01.11.2017 г., [номер]/01.12.2017 г., [номер]/02.01.2018 г. и
[номер]/01.02.2018 г. на обща стойност 87,94 лв., останали незаплатени. Поради изложеното
дружеството упражнило правото си по чл.50 вр.чл.43, т.1 от общите условия (ОУ) към
договора за едностранно прекратяване на последния с деактивация на абонаментна, считано
от 05.02.2018 г. Навежда, че за дружеството възникнало вземане за неустойка за предсрочно
прекратяване по вина на абоната, предвидена на стр.5 от договора в размер на общо 40,77
1
лв., формирана от сбора на трикратния размер на месечната такси за абонамента по
договора. Дължимата неустойка допълва, че е включена във фактура №[номер]/01.03.2018г.
Навежда твърдения, че вземанията на [фирма] ((*****)) по договора са прехвърлени в
полза на [фирма] с цесия от 16.10.2018 г., което от своя страна е прехвърлило вземанията в
полза на [фирма] с договор за цесия от 01.10.2019 г.
Представя документи, претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подала писмен отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Установява се, че процесното вземане е било предмет на развило се между страните
заповедно производство по ч.гр.д.№ 61605/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 41 –ви състав.
Установителният иск е допустим като предявен в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от
страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане по връчена по реда на
чл.47, ал.5 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с оглед
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК (ДВ, бр.100/2019 г.). Наблюдава се идентичност в
размера и основанието на вземанията по заповедното и исково производства.
На основание чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а чл. 239, ал. 1 ГПК
предвижда, че неприсъствено решение се постановява когато на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание, както и ако искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или е вероятно неоснователен
с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Ответникът лично е получил препис от исковата молба и приложенията към нея,
същите са му били редовно връчени на 16.08.2021 г. /разписки към съобщение, приложено
на л.50/. Не е постъпил в срок писмен отговор, ответникът не се е явила в първото по делото
съдебно заседание, не е изпратила представител и не е направила искане за разглеждане на
делото в нейно отсъствие, въпреки редовното си лично уведомяване на 20.10.2021 г.
В молба-становище от 12.11.2021 г., депозирана преди първото по делото открито
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Следователно предпоставките по чл. 238, ал. 1
ГПК са налице.
На ответника са указани последиците от неспазване на срока за подаване на писмен
отговор и от неявяването в първото по делото съдебно заседание, същите са вписани в
съобщение, връчено на 16.08.2021 г., както и изрично отразени във връченото със същото
разпореждане от 16.06.2021 г., в определение от 06.10.2021 г. и в съобщение, с което същото
е връчено.
С оглед представените доказателства и посочените в исковата молба обстоятелства
предявените искове се явяват вероятно основателни, поради което съдът намира, че са
налице предпоставките, визирани в разпоредбите на 238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, с което предявените искове да
бъдат изцяло уважени, без решението да се мотивира по същество по аргумент от чл. 239,
ал. 2, изр. 1 ГПК.
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца
съобразно уважената част от исковете на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът е реализирал разноски в общ размер 205 лева, от които 25 лева държавна такса
2
и 180 лева за адвокатско възнаграждение по представен списък по чл.80 ГПК, които следва
да бъдат възложени на ответника.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски
в заповедното производство в съответствие с Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС. В заповедното производство дружеството е сторило разноски в размер на още 205
лева.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран и на основание чл.238, ал.1 и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище
и адрес на управление и съдебен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес], срещу Б.
Р. А., ЕГН **********, със съдебен адрес [населено място], [улица], иск с правна
квалификация чл.124, ал.1 във вр. чл.415 във вр. с чл.422 ГПК във вр. чл.92 ЗЗД, че Б. Р. А.
дължи на [фирма] сумата от 40,77 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №
[номер]/21.08.2017 г., сключен с [фирма] ((*****)), ведно със законна лихва от датата на
депозиран на заявлението (09.12.2020 г.) до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 04.01.2021 г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 61605/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 41 –ви състав.
ОСЪЖДА Б. Р. А., ЕГН **********, със съдебен адрес [населено място], [улица], да
заплати на [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление и съдебен адрес
[населено място], [улица], [жилищен адрес], сумата 205 лева, представляваща разноски по
делото за тази съдебна инстанция и сумата от 205 лева, представляваща разноски в
заповедното производство.
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN:
[банкова сметка].
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3