РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1794
30.09.2019 г. гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, петнадесети
състав,
в публично заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря Марияна
Георгиева.
Като разгледа
докладваното АД №1980 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 155, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано
е по жалба на Н.П.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адв. Д. Ш., против Отказ с рег. № 444з-130/07.06.2019 г. на Началника на Пето
РУ – Пловдив при ОД на МВР, с което на основание чл. 83, ал. 5, вр. с
чл. 58, ал.1, т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, е отказано издаването на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късоцевно,
огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, с цел самоохрана
на лицето Н.П.Н., с ЕГН **********.
Претендира се отмяна на оспорвания административен акт като
незаконосъобразен, поради противоречие с материалните разпоредби, нарушение на
процесуалните правила и несъответствие с целта на закона.
Претендира се отмяната на оспорената
заповед и връщане на преписката на административния орган с указания за
издаване на исканото разрешение.
Претендират се разноските по
делото.
Ответникът
– Началникът на Пето районно управление- Пловдив при ОД на МВР-Пловдив, не се
явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е
процесуално допустима, което се установи от датата на връчване на
административния акт-11.06.2019г. и датата на подаване на жалбата до
Административен съд- Пловдив чрез административния орган– 21.06.2019г., при
наличието на правен интерес.
За да се произнесе по същество, прие за
установено следното:
По делото няма
спор, че на 08.05.2019г. Н.П.Н.
е подал заявление с вх. № УРИ-444000-3745 за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие и
боеприпаси за него с цел самоохрана.
В заявлението е посочено, че
оръжието е необходимо за самоохрана като бивш
служител на военна полиция.
По административната преписка са приложени:
Справка за съдимост /л. 14 по делото/, от която се установява, че Н.Н. не е осъждан. Има наложено административно наказание.
Представено е Удостоверение № 001520 от 22.04.2019г за техническа годност на
огнестрелно оръжие; Удостоверение –справка от 22.04.2019г., издадено от „Център
за психично здраве- Пловдив“ ЕООД, в което е посочено, че за лицето няма данни
за психични разстройства; Медицинско свидетелство от „Център за психично
здраве- Пловдив“ ЕООД, в което е посочено, че лицето не страда от психични
разстройства /л.19/; Удостоверение от Окръжна прокуратура-Пловдив, в което се
сочи, че срещу лицето няма обвинение по неприключили наказателни производства;
Служебна бележка от Регионална служба „Военна полиция“-Пловдив с №
ПД-2456/23.04.2019г., издадена в уверение на това, че старшина Н.Н. е бил служител на РС „Военна полиция“-Пловдив за времето
от 01.01.1996г до 02.05.2016г. Към настоящия момент е
старшина от резерва.
Представена е Декларация от Н. относно това,
че е запознат с изискванията по чл. 98 от ЗОБВВПИ.
В хода на административното производство са изготвени докладни записки:
Докладна записка с № УРИ
444р-5572/28.05.2019г /л. 23/, в която е отразен резултатът от проверката на
инспектор Л. Царев, извършена на адреса на заявителя. Констатирано е, че лицето
има необходимите условия за съхранение на оръжието.
В Докладна записка от 29.05.2019г,
изготвена от инспектор Кондаков е посочено, че на Н. е наложено административно наказание
–глоба с присъда № 39/2006г. на Военен съд-Плевен за престъпление по чл. 343
ал.3 и ал.4б от НК. Изготвена е и Докладна записка с рег. № 444р-5561 от 28.05.2019г относно
извършена проверка в АИС, ЦПС и НАП.
До Н. е изпратено писмо с дата
03.06.2019г /л. 26 по делото/, с което
Началникът на Пето районно управление към ОД на МВР-Пловдив определя три дневен
срок, от получаване на съобщението, за представяне на допълнителни мотиви и обяснения за необходимостта за притежаване
на огнестрелно оръжие . писмото е получено на 05.06.2019г лично от Н..
На 06.06.2019г
са представени допълнителни мотиви относно службата, която е заемал Н. ***.
Посочено е, че в момента работи като шофьор в транспортна фирма и оръжието му е
необходимо за самоотбрана за него и за семейството му.
Не са изложени други мотиви, не са
ангажирани доказателства.
С оглед на установеното от фактическа
страна Съдът стига до следните правни изводи:
Процесната
заповед е постановена от компетентния орган по чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ.
Съгласно
чл. 83, ал.2 от цитирания закон при констатиране на непълноти и/или
несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1 уведомява писмено
заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът
по ал. 5 спира да тече. В случая с писмо от 03.06.2019г. /л. 26/ е дадена
възможност на заявителя да прегледа материалите по преписката и да представи
допълнителни мотиви и доказателства. На 05.06.2019г. е получено писмото. На 06.06.2019г. са входирани допълнителни мотиви от Н., които касаят предимно
изпълняваната от него военна служба.
Процесният отказ е връчен на 11.06.2019г.,
следователно срокът по чл. 83, ал.5 от ЗОБВВПИ е спазен.
Съдът намира, че в хода на административното
производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените
правила.
Административният
акт притежава необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, в това число и
реквизита по т. 4 от същата норма. Административният орган се е позовал на
нормата на чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, като в обстоятелствената част на акта е
приел липса на достатъчно доказани от заявителя мотиви за необходимостта от издаване
на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
В тежест на заявителя, в административното
производство, е да обоснове необходимостта от издаване / подновяване/ на
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Недоказването на необходимостта е дефинирано от чл. 58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ
като отрицателна материалноправна предпоставка за
издаване / подновяване/ на разрешението. Административният орган не е задължен
да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост на
заявителя от носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Разпоредбата на чл. 58
ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават
на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни
цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешение.
Следователно
основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е
наличието на необходимост от ползването на оръжие за някоя от изрично
изброените в закона цели по чл.6 от ЗОБВВПИ. Отсъствието само на това изискване
е основание за постановяване на отказ да се издаде / поднови/ разрешение, без значение,
дали са изпълнени останалите критерии от закона. Именно, защото снабдяването с
огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, в
законодателството е установен разрешителен режим, при който императивно, за
всеки конкретен случай, трябва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от
използването на тази мярка. Законът не въвежда специални изисквания или
отклонения от общия ред и условия за издаване на разрешение по този закон.
Видно от представените доказателства, Н.Н. е
депозирал заявление в качеството на физическо лице и е поискал издаване на разрешение за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси.
Физическите
лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели,
така, както са посочени в чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват
оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и
юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска
дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.
По отношение на твърденията, че е бивш военен
служител, следва да се посочи, че тези обстоятелства не са спорни, но същите са
ирелевантни за правния спор. Законът не дава
предимство на бившите военни служители, те също следва да ангажират убедителни
доказателства от необходимостта за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие.
В допълнителните мотиви заявителят твърди, че оръжието му е необходимо за
самоотбрана за него и за семейството му, но към момента на подаване на
заявлението за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно оръжие и боеприпаси за него няма данни за
посегателства върху живота и здравето на Н. или върху живота и здравето на
негови близки.
Обстоятелството, че е бивш служител на Военна
полиция-Пловдив и че в момента работи като шофьор в транспортна фирма по
никакъв начин не обосновава необходимостта от издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, в противен случай на всички бивши военни служители / или
шофьори/ следва да им се разреши да употребяват огнестрелно оръжие.
Съдът
намира, че доводите, които жалбоподателят изтъква не са доказани, освен това
ако се касае до охрана на членовете на семейството му, то такава може да се
осъществява по начина, уреден в чл.7 и чл.9 от Закона за частната охранителна
дейност и по реда на наредбата, към която препраща сочения текст на закона.
Въведеният със закона разрешителен режим
изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие, а не
изследване на възможни, но несигурни и дори малко вероятни събития като
евентуални посегателства върху живота, здравето или имуществото на
жалбоподателя. Заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за
всеки гражданин на страната и разширителното
тълкуване на необходимостта да се притежава оръжие като необходимост за
предотвратяване на бъдещи несигурни събития, би довело до издаване на
разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий,
въведен в закона за установяване на основателността на искането за дейностите с
огнестрелно оръжие и целта на самия разрешителен режим. Въведеният разрешителен
режим изисква установяване на основателна причина, която по несъмнен начин
обосновава необходимост от издаване на разрешение за придобиване на оръжие,
извън намеренията и теоретичните предположения на заявителя.
Следва да се посочи, че наличието на предходни
издадени разрешения / с Протокол за приемане на ВВООБ от 05.06.2019г /л. 28 по
делото/ не освобождава лицето от задължението да докаже необходимостта от
носене на оръжие във всеки един случай на подаване на заявление, тъй като в
ЗОБВВПИ не са предвидени различен ред и условия, при които се издава исканото
разрешение за първи път и при всяко последващо подаване на заявление. Също
така, не съществува законово задължение за органа, при веднъж издадено
разрешение, задължително да продължава срока му на действие.
В случая не е налице и отменително основание
по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваният административен акт не
противоречи на целта на закона. Началникът на Пето РУ-Пловдив е
административният орган който осъществява контрол върху оръжията и боеприпасите
и при правилно установеното наличие на основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, след
изпълнение на законоустановената процедура, е издал отказа в съответствие с
целта на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение,
закупуване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са
предмети с висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и
здравето на множество граждани.
Ето защо Съдът намира, че административният
орган е постановил административен акт, съобразен с материалноправните
изисквания и при спазване на административнопроизводствените правила.
Изложеното мотивира съда да отхвърли
оспорването като недоказано.
Ответникът не е претендирал своевременно
разноски по делото и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.
2 предл.
последно от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на Н.П.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адв.
Д. Ш., против Отказ с рег. №
444з-130/07.06.2019 г. на Началника на Пето РУ – Пловдив при ОД на МВР.
Решението
може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщаването му, пред Върховния
административен съд.
Административен
съдия: /п/