№ 3934
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100508336 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба вх. 204083/20.06.2024 от адв. С. Л. – особен
представител на Д. С. К. и Р. Й. К. срещу решение № 10770/05.06.2024 г. по гр.
д. № 37457/2023 г. по описа на СРС, 62 състав в частта, с която Р. Й. К., ЕГН
********** и Д. С. К., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, по ¼ за Д. К. и по ½ за Р. К. от следните суми:
сумата 2 286, 97 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот: апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб.
№ 92960, за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 05.07.2023 г. до изплащане на вземането; сумата
284, 38 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
26.05.2023 г.; сумата 42, 91 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на исковата молба – 05.07.2023 г. до изплащане на вземането.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановеното
решение с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. Оспорва се качеството на
потребител на топлинна енергия, респ. – наличието на облигационно
отношение между страните, предвид недоказването от страна на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД ответниците да са приели наследството на
собствениците на топлоснабдения имот. Поддържа се, че липсата на отказ от
наследство на двамата ответници не означава автоматично, че са приели
1
същото. Излагат се оплаквания във връзка с нарушения на процесуалния закон
при допускане и събиране на доказателствата по делото, без да се заявяват
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна
жалба от ответника по нея – ищец в производството – „Топлофикация София“
ЕАД с доводи за нейната неоснователност и искане за присъждане на
разноски.
В законовия срок не е постъпил отговор от третото лице – помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД. По делото е налична приложена разписка,
удостоверяваща връчването на подадената въззивна жалба на третото-лице
помагач.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията във въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Действително, съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и
автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е
станало на 04.12.2010г. със смъртта на наследодателите К.П.Н. и на
04.08.2015г. със смъртта на Й.К.П., както и със смъртта на техния син С. Й. К.
на 11.06.2015г. лицата, които имат право да наследяват, в случая ответниците –
син и внучка, се призовават към наследяване като придобиването на
наследството става с приемането му/изрично или мълчаливо/ и има обратно
действие – от датата на откриване на наследството. В случая обаче
наследниците - ответници не са оспорили лично факта на приемане на
наследството, поради което не е в тежест на ищеца да го установява. Изрично
в отговора на исковата молба на особения представител на ответниците е
заявено, че няма доказателства, които да удостоверят собствеността на
процесния имот от наследниците. Особеният представител не е релевирал
правоизключващо възражение, че има вписан по предвидения в чл. 50, вр. чл.
49, ал. 1 ЗН ред отказ от наследството на починалия, нито е ангажирал
2
доказателства за това. Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова
презумпция по силата на която законните наследници носят отговорността по
чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване
приемането на наследството по опис или отказ от наследството (в този смисъл
и Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, III г. о.).
Когато се оспори приемането на наследството, в тежест на кредитора е да
докаже факта на приемането, респ. да поиска приложението на чл. 51 ЗН. В
случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството
с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в
доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство, а само
общо е оспорено ответниците да са собственици или вещни ползватели на
топлоснабдения имот. С оглед на това и доколкото не са въведени от ответника
твърдения за вписан отказ от наследство или за приемането му по опис, нито
пък са представени доказателства за това, следва изводът, че възражението
относно обстоятелството, че било недоказано приемането на наследството, е
неоснователно. По аргумент от разпоредбата на чл. 49 ЗН и чл. 51 ЗН съдът
приема, че възражението, че наследството не е прието, е от категорията на
личните възражения и следва да се релевира лично от страната или от изрично
упълномощен от нея пълномощник, не и от назначен особен представител,
вкл. в тази хипотеза не следва да се дават указания и чл.51 ЗН, доколкото
определяне на такъв срок на страна, представлявана от особен представител,
не може да доведе до регламентираните в разглежданата норма правни
последици, тъй като същият не разполага с правната възможност да изразява
воля в тази насока, която е свързана изцяло с лична преценка на призования
наследник и се отразява пряко в неговата имуществена сфера ( в този смисъл -
определение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, I г. о.). С
оглед на изложеното, въззивният съд счита, че законовата презумпция на чл.
48 ЗН не е оборена, поради което, с оглед представеното по делото
удостоверение за наследници на С. Й. К., следва да се приеме, че Д. С. К. е
негов наследник по закон, съответно се явява собственик на процесния имот
при квота от 1/4 по смисъла на чл. 153 ЗЕ, а Р. Й. К. е наследник на купувачите
на имота К.П.П. и Й.К.П., съответно се явява собственик на процесния имот
при квота ½ . При това положение и на основание чл. 150 ЗЕ се установява
наличие на облигационно правоотношение с ищцовото топлофикационно
дружество, респективно качеството им на потребител на топлинна енергия.
Относно твърдението, че неправилно били кредитирани заключенията
на съдебните експертизи предвид обстоятелството, че вещите лица са
работили по документи, които са били съставени от ищеца за целите на
процеса, въззивният съд приема следното:
Предмет на установяване в настоящото производство е цената на
доставената топлинна енергия, доставката на която се установява от
експертното заключение по СТЕ. По делото не са ангажирани доказателства,
които да разколебават изводите на вещото лице и да поставят под съмнение
достоверността на начислената ТЕ. От заключението се установява също, че
дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните
изисквания, а претендираните суми като стойност на доставена топлинна
3
енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота и
действащите през процесния период цени. Предпоставка за уважаване на
исковете е фактическата доставка на топлинна енергия в съответното
количество и качество, което обстоятелство се установява от приетото по
делото експертно заключение по съдебно - техническата експертиза. От
заключението на ССчЕ се установява, че дължимите суми съответстват на
нормативно определените цени на топлинната енергия през процесния
период. Следователно се налага изводът, че в процесния имот е доставяна
топлинна енергия, чиято стойност е начислена в съответствие с действащите
за исковия период Закон за енергетиката и Наредба за топлоснабдяването.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
С оглед изхода на делото, разноски се следват само на въззиваемата
страна. Съдът намира претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за неоснователна, доколкото въззиваемият е подал бланкетен
отговор на въззивната жалба, не е изпратил представител в проведеното пред
настоящата инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е
депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като
неоснователна и е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално
не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание
да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ,
поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на
ищеца.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10770/05.06.2024 г. по гр. д. №
37457/2023 г. по описа на СРС, 62 състав, в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач,
конституирано на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4