ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 394
гр. Габрово , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско
дело № 20214200500285 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение №260353/14.05.2021г. по гр.д.№714/2020г. по
описа на ГРС, с което е отхвърлена молбата на Д. А. за изменение на
постановеното решение №260043/03.02.2021г. по делото в частта за
разноските, на осн. чл. 248 ГПК, като неоснователна.
Жалбоподателят сочи, че не дължи разноски в исковото производство,
проведено пред районният съд, тъй като вземанията за неустойка, срещу
които депозирал в заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК,
били отхвърлени, а уважените установителни искове били признати от него
също с това възражение. Ищецът, поради неправилни указания на РС,
предявил в исковото производство иск за всички вземания, включително за
признатите, но това не обосновавало отговорност за разноски. Недопустимо
било съдът да въвлича страните в ненужен исков процес. Дори съгласно
разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК разноските не били определени правилно:
неправилно била определена дължимата държавна такса за исковото
производство. Адвокатското възнаграждение на представителя на ищцовата
страна било прекомерно и в исковото и в заповедното производство.
1
Претендирано е обжалваното определение да се отмени, решението на
първата инстанция да се измени в частта за разноските, като се приеме, че
ответника не дължи такива. Претендират се и разноски за настоящото
производство в размер на сумата 15 лева ДТ, както и същата сума за
производството и по друго ч.гр.д.№167/2021г. на ГОС.
В надлежният срок другата страна е подала писмен отговор на частната
жалба по чл.248 ГПК, в който подробно излага съображения за
неоснователност на същата.
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока за
обжалване на решението по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално
легитимирано лице.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
С решението на първата инстанция Д. А. е осъден да заплати на
"Теленор България" ЕАД сумата 233,04 лева разноски за исковото
производство, съобразно чл. 78 ал.1 ГПК, както и 184,99 лева разноски за
заповедното производство.
Видно от приложеното гр.д.№2005/2019г. по описа на ГРС-
производство по чл. 410 ГПК, в същото са направени разноски от заявителя в
размер на 25 лева ДТ и 360 лева адвокатско възнаграждение с ДДС.
Претендираната сума в заповедното производство е била в общ размер
1204,21 лева. С възражение по чл. 414 ГПК длъжникът е признал претенцията
на заявителя в размер на 538,72 лева, представляваща стойност на
телекомуникационни услуги и лизингови вноски, част от общата сума
1204,21 лева и е заявил, че не дължи по претенцията в останалата част за
сумата 665,49 лева, представляваща неустойки.
В исковото производство по гр.д.№741/2020г. по реда на чл. 422 ГПК,
ищецът "Теленор България" ЕАД е направил разноски в размер на 25 лева ДТ,
100 лева ДДТ по указания на съда и 377,15 лева адвокатско възнаграждение с
ДДС. Предявената искова молба е за признаване установено съществуването
на цялото вземане в размер на 1204,21 лева, включително признатата част от
538, 72 лева, за което РС е посочил в доклада по делото и в с.з. на
2
02.02.2021г., че ще се произнесе "при признание в тази част".
В настоящото производство по чл. 248 ГПК въззивната инстанция не
може да се произнася по правилността, допустимостта или валидността на
постановеният от РС съдебен акт, тъй като не е обжалван, нито по
извършените от първата инстанция съдопроизводствени действия. Може само
да провери дължимост и размер на разноските при така вече постановеното
от районният съд решение.
За исковото производство Д. А. не дължи разноски и обжалваното
определение на ГРС е неправилно в тази част.
Видно от решение №260043/03.02.2021г. по гр.д.№741/2020г., частта, в
която претенцията на ищеца е била уважена, това е направено поради
признание от страна на ответника, което изрично е посочено и в съдебният
акт- л. 165. Следователно налице е хипотезата на чл. 78 ал.2 ГПК.
Ответникът изрично е направил признанието още в заповедното
производство /освен в отговора на исковата молба/, поради което ищецът е
имал изпълнително основание спрямо това вземане преди предявяване на
исковата молба. Налице е предявяване отново на претенция, за която вече
страната има изпълнително основание- налице е и своевременно признание на
същата от ответника, поради което съгласно чл. 78 ал.2 ГПК същият не дължи
разноски. Не дължи разноски и за другата част от вземането, за която искът е
отхвърлен, като неоснователен и недоказан, съгласно правилото, че същите
се понасят от страната загубила делото.
Като не е взел предвид, че ответникът пред първата инстанция и
жалбоподател в настоящото производство, е удовлетворил правният интерес
на ищеца по предявеният положително- установителен иск, като е направил
изрично признание на същия още в заповедното производство, както и
повторно с отговора на исковата молба, районният съд е определил
неправилно задължението за разноски в негова тежест. Ищецът има
изпълнителен титул за вземането си и може да пристъпи към принудително
изпълнение, поради което обстоятелството, че ответникът не е направил
плащане, не обосновава повод от негова страна за иницииране на съдебно
производство отново за това вземане. Поради изложеното без значение е
правилно ли е определена ДТ и прекомерен ли е размера на адвокатското
3
възнаграждение в исковото производство, тъй като ответникът по същото не
дължи разноски на ищеца.
В заповедното производство обаче същият дължи разноски за
признатата част от претенцията, тъй като е станал повод за предявяване на
заявлението /въпреки, че с възражението по чл. 414 ГПК е признал вземането
за част от сумата/. Преди подаване на заявлението "Теленор България" ЕАД
не е имало изпълнително основание, за да пристъпи към принудително
изпълнение, дори длъжникът да признава задължението /без да го изпълнява/.
Разноските, които Д. А. дължи за заповедното производство, изчислени
съобразно чл. 78 ал. 1 ГПК, са в размер на сумата 172, 23 лева, а не както
неправилно ги е сметнала първата инстанция- 184,99 лева. ДТ за
заповедното производство е правилно определена и внесена като размер,
адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева /без ДДС/ е в размер на
минимума, определен в Наредба №2 от 09.07.2004г. - чл. 7 ал.2 т.2 /дори е с
14,29 лева по- малко/. В съответствие с практиката на ВКС върху
възнаграждението следва да бъде начислен ДДС 20 %, предвид това, че
упълномощения от заявителя адвокат е регистриран по ЗДДС.
Както е посочено в Определение № 218 от 3.08.2020 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 872/2020г., IV г. о., ГК, Определение № 232 от 22.05.2019 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1701/2019 г., III г. о., ГК, Определение № 153 от 3.04.2019г. по ч. гр.
д. № 871/2019г. на ІІІ г. о., Определение № 142 от 1.04.2019г. по ч. гр. д. №
951/2019г. на ІІІ г. о., Определение № 205 от 19.12.2018г. по ч. гр. д. №
4518/2018г. на І г. о., Определение № 393 от 17.09.2018г. по гр. д. №
2845/2018г. на ІV г. о., Определение № 489 от 17.10.2017г. по ч. гр. д. №
3926/2017г. на ІV г. о / както и много други/ производството по чл. 248 ГПК
не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод
дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната
инстанция. В него само се изменя или допълва решението в частта за
разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава
наличие на ново основание за отговорност за нови разноски. Ето защо и
доколкото определението предмет на разглеждане по настоящото дело, е
постановено във връзка с производство по чл. 248 ГПК, разноски в
производство по определяне на разноски по делото не се дължат.
4
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №260353/14.05.2021г. по гр.д.№714/2020г. по описа
на ГРС, с което е оставена без уважение молбата за изменение по реда на чл.
248 ГПК на постановеното по същото дело решение №260043/ 03.02.2021г. в
частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
Изменя на осн. чл 248 ГПК решение №260043/ 03.02.2021г. по гр.д.
№741/2020г. на РС- Габрово в частта за разноските, като:
ОТМЕНЯ решение №260043/ 03.02.2021г. по гр.д. №741/2020г. на РС-
Габрово В ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ, в която Д. Д. А. ЕГН:********** е
осъден да заплати на "Теленор България" ЕАД ЕИК*** сумата 233,04 лева
разноски в исковото производство и сумата над 172,23 лева, до размер на
184,99 лева разноски за заповедното производство.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5