№ 166 30.09.2019г. гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на пети септември две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при
участието на секретаря: Д.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 23/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове от „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД - град Р. с ЕИК:
***, представлявано от управителя инж. С.Р.И., чрез Д.Г.Г.
- Юрисконсулт с адрес за призоваване гр.
Р *** ПРОТИВ Й.Д.Й. с ЕГН:********** с адрес: *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 115,46
лв., съставляваща стойността на предоставени му 40,934куб.м вода по абонатен
№278054 по 9 фактури за отчетния период 20.02.2017г. - 13.03.2018г. и сумата от
7,28 лв. - лихва за забава за периода 30.04.2017г.-18.06.2018г..
В исковата молба се твърди, че oтветникът Й.Д.Й., с ЕГН: ********** е потребител на ВиК
услугите предоставяни от „Водоснабдяване - Дунав" ЕООД град Р. до имот,
находящ се на адрес: гр. П ***.
Той бил титуляр на партидата за ВиК
услуги с аб. №278054, открита по реда на чл.59 ал.(2)
от Общите условия на дружеството. Същият бил подал Заявление-декларация на 15.06.2012г.,
с което е заявил, че същата следва да бъде презаписана на негово име като в
изпълнение на изискванията на чл.59 ал. (2) от общите условия, той се е
легитимирал като собственик на имота със съдебно Решение №667/11.10.2006г. на
PC - П..
В качеството си на потребител на ВиК услуги, ответникът Й.Д.Й. не бил изпълнил задължението
си за заплащане на доставените му в периода 20.02.2017г.-13.03.2018г. 40,934 куб.м
питейна вода до горецитирания имот, на стойност
115,46лева, за което задължение дружеството-оператор е издало 9 /девет/
фактури, на стойност 122,74лв., от които 115,46 лв. - главница и 7,28лв. -
лихва за забава за периода 30.04.2017г.-18.06.2018г.
С оглед изложеното се моли за решение с
което ответникът да бъде осъден да заплати на „Водоснабдяване - Дунав"
ЕООД град Р. сумата от 122,74лв., съставляваща стойността на предоставени му ВиК 40,934 куб.м вода по абонатен №278054.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Постъпила е писмена защита управителя на ищцовото дружество, в която се изразява становище за
основателност и доказаност на исковите претенции,
като се моли същите да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, не се
явява и не изпраща надлежно упълномощен представител.
Поповският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД:
За да
бъде уважена исковата претенция с посоченото правно основание, ищецът носи
тежестта да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение с
ответника и източника, от който произтича това правоотношение, че ищецът реално е доставил ВиК услуга на ответника – питейна вода и ВиК услуги за отвеждане и пречистване на отпадните води за претендирания период, че ответникът е потребител на питейна вода на
посочения абонатен номер, че ответникът
е изразходвал претендираното количество вода и има
съществуващи и действителни задължения за заплащане на претендираните услуги по
процесните фактури за посочените в тях периоди и в претендирания
размер.
В конкретния случай от доказателствата по
делото се установява, че между страните е налице валидно правоотношение за
предоставяне на ВиК, за което е открита партида за
имот, находящ се на адрес гр. П *** с абонатен №278054.
Ищецът, чиято бе доказателствената
тежест в процеса, обаче не успя да докаже, че ответникът е потребил
цялото количеството вода, чиято стойност
се претендира.
Вярно
е, че по делото е наличен отчет, съставен от инкасатор на ищцовото
дружество, в който е отразено количество консумирана вода от 9 куб.м. и 25 куб.
м. консумация по техническа норма, но той представлява частен свидетелстващ
документ, и притежава формална доказателствена сила,
която се състои единствено в това, че съдът приема факта на писменото изявление
и неговото авторство, без да обхваща никакви други данни, за които документът
свидетелства, и доколкото този документ не съдържа подписа на ответника, с
изключение на консумираната вода, отчетна
през м. април и м. май 2017г. не би могло да се приеме, че документът
доказва потреблението на посоченото в него количество вода.
Освен
това, съгласно чл. 23, ал. 4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписът си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета, а при неосигуряване на представител, отчетът се
подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора, като се посочват трите имена и адреса на
свидетеля, а изключение от това правило се допуска само при дистанционно
отчитане и при ползване на електронен карнет, за което доказателства по делото
липсват.
В
конкретния случай не е спазена посочената процедура, тъй като при съставянето на отчета не е присъствал свидетел, респ. не е
подписан от такъв.
Следва
да се отбележи и, че едва с писменото становище ищецът е релевирал
твърдения, че при отчетите на 14.10.2017г., 14.11.2017г., 20.02.2018г. и
13.03.2018г. за процесния имот са начислени служебно
количества по 5 куб. м. за всеки месец, поради отказан достъп на длъжностно
лице до водомерния възел за проверка и отчет.
Тези твърдения на практика представляват изменение на основанието на
част от исковата претенция, което на етап устни състезания, респ. писмени
бележки е недопустимо.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира исковата претенция за доказана единствено за сумата от 6.92 лв.с ДДС, представляваща стойността на потребени 2.452 куб.м вода за отчетен период 20.03.2017г. –
18.04.2017г. и за сумата от 6.19 лв. с ДДС, представляваща стойността на 2.194 куб.м. вода за отчетен период
18.04.2017г. – 17.05.2017г., като за
разликата над сумата в общ размер на 13.11 лв. с ДДС до пълния претендиран размер от 122. 74 лв. и за периодите от 20.02.2017г.
до 20.03.2017г. и от 17.05.2017г. до 13.03.2018г. исковата претенция се явява
недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
По иска по чл. 86 от ЗЗД:
По
иска с посоченото правно основание, ищецът
носи тежестта да докаже, че
главното задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на
претенцията си.
Ищецът
в настоящото производство успя да докаже вземането си до размера от 13.11 лв. с
ДДС за отчетен период 20.03.2017г. – 17.05.2017г., поради което същото се явява
ликвидно.
Вземането
е и изискуемо на основание чл. 33, ал. 2 от Общите условия на „Водоснабдяване –
Дунав“ ЕООД, според която разпоредба, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях В и
К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Тъй като ответникът не е
заплатил на ищцовото дружество дължимите по
издадените фактури суми в посочения срок, то той е изпаднал в забава, за което
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Така по фактура № 3112174601/28.04.2017г. за отчетен период 20.03.2017г.
– 18.04.2017г. върху главницата от 6.92
лв. за периода от 28.05.2017г. до 18.06.2018г. дължимото обезщетение за
забава е 0.74 лв.
По фактура № 3112231218/31.05.2016г. за отчетен период 18.04.2017-17.05.2017 върху главницата от 6.19 лв. за периода от 30.06.2017г. до 18.06.2018г.,
дължимото обезщетение за забава е 0.61 лв.
Изчисленията са направени чрез интернет
калкулатор www.calculator.bg
Ето защо, исковата претенция се явява
основателна до размера от 1.35 лв. и
следва да бъде уважена, а за разликата до претендирания
размер от 7.28 лв. следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски съобразно
уважената част от исковите претенции.
В
случая ищцовото дружество е направило разноски в
размер на 50.00 лв. за държавна такса в исковото производство
Така
ответникът дължи на ищеца, пропорционално на уважената част от исковете,
деловодни разноски в исковия процес в размер на
5.89 лв.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Й.Д.Й. с ЕГН:********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ –
ДУНАВ” ЕООД - град Р. с ЕИК: ***,
представлявано от управителя инж. С.Р.И. СУМАТА от 13.11 лв. /тринадесет лева
и единадесет стотинки/ с ДДС, представляваща стойността на
предоставени В и К услуги (4.646 куб.м. вода) за имот, находящ се на адрес гр. П
*** с абонатен №278054, за периода от 20.03.2017г – 17.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, като за разликата
до пълния претендиран
размер от 122.74 лв. и за периодите от 20.02.2017г. до 20.03.2017г. и от
17.05.2017г. до 13.03.2018г., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й.Д.Й. с ЕГН:********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ –
ДУНАВ” ЕООД - град Р. с ЕИК: ***, представлявано
от управителя инж. С.Р.И. СУМАТА от 1.35
лв. /един лев и тридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.05.2017г . до
18.06.2018г., като за разликата до пълния претендиран
размер от 7.28 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Й.Д.Й. с ЕГН:********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ”
ЕООД - град Р. с ЕИК: ***,
представлявано от управителя инж. С.Р.И., СУМАТА от 5.89
лв. /пет лева и осемдесет и девет стотинки/ - разноски в исковия процес, пропорционално на уважената част от исковите
претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: