№ 45
гр. Панагюрище, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20225230100390 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 26 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от С. С. П.
срещу „Микро Кредит“ АД, с искане да се прогласи за нищожен договор за
допълнителни услуги към договор за кредит № 9002-00017835 от 17.02.2020 г.,
сключен между страните по делото, създаващ задължение за ищеца за заплащане на
пакет от допълнителни услуги в размер на 2356,50 лв., поради противоречие на
добрите нрави, под евентуалност заобикаляне на закона - чл. 19, ал. 4 ЗПК и
противоречие на с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума в размер на 916,42 лева (след допуснато изменение на иска в о.с.з.
проведено по делото на 20.03.2023 г.) – сума платена без основание-пакет за
допълнителни услуги, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски
кредит № 9002-00017835, към който е сключен договор за допълнителни услуги от
17.02.2020 г. с ответника. Твърди се, че съгласно договора за допълнителни услуги към
договора за кредит ответника е предоставил на ищеца допълнителни услуги, които
включват посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноската, безплатно
внасяне на вноските по банкова сметка на ответното дружество, безплатно внасяне на
вноските в офис на дружеството, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема,
разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специална
промоция, за което е уговорено възнаграждение в размер на 2356,50 лева. Твърди се, че
посоченото противоречи на добрите нрави и внася неравноправе в кредитното
правоотношение по см. на чл. 143, т. 19 ЗПК, тъй като престациите са нееквивалентни.
В исковата молба се излага, че възлагането на кредитора да заплаща задължения, които
следва да изпълнява кредитора са в интерес на търговеца и във вреда на потребителя.
Освен това се излага, че споразумението има общ, типов характер, не е индивидуално
уговорено, поради което противоречи на чл. 146, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗЗП. Сочи се, че
1
предметът на споразумението се състои всъщност от действия свързани с усвояването
и управлението на кредита, като създава разходи за кредитополучателя, които не са
посочени в самия договор за кредит, а в отделен такъв, като по този начин ответника се
стреми да заобиколи изискванията на закона. Невключването на цената на пакет за
допълнителни услуги в ГПР накърнява изискванията на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК. С уговарянето на допълнително възнаграждение по него се цели калкулиране на
допълнителна печалба за ответното дружество. Моли се за уважаване на исковите
претенции. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който се
сочи, че на адв. И не разполага с представителната власт за процесуална защита на П,
като е оспорена автентичността на представеното пълномощно. Излага се, че
предявените искове са неоснователни, доколкото процесния договор за допълнителни
услуги има самостоятелен характер и е отделен договор от договора за кредит, поради
което и същият се урежда от общите правила на ЗЗД. Доколкото същият представлява
договор за услуги, при който се дължи осигуряване на опредЕ. дейност, а не постигане
на резултат, като се дължи заплащане на възнаграждение по него. Оспорва
твърдението, че договорът противоречи на добрите нрави. Твърди, че допълнителните
услуги не са нещо абстрактно, а носят реална полза за кредитополучателя и цената на
тези услуги е реално измерима. Посочва примери в тази насока, изхождайки от цените
на услугите, вписани в Тарифата за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД.
Твърди, че ищецът реално се е възползвал от допълнителната услуга „Разглеждане до
минути“ . Позовавайки се на съдебна практика, заявява, че не всяка нееквивалентност
представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само
значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова
незначителна, че има практически нулева стойност. Твърди, че договорът за
допълнителни услуги не е неравноправен по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП,
нито е неравноправен по смисъла на останалите хипотези на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП.
Твърди, че клаузите на договора са индивидуално уговорени с ищеца и тя по своя воля
се е обвързал с тях. Това твърдение извежда от искането за допълнителни услуги, в
което ищецът сам е заявил допълнителните услуги, които желае да ползва. Сочи, че
ищецът е бил наясно с цената на всяка една от услугите по допълнителния пакет
услуги, опредЕ. в Тарифата за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД.
Оспорва допълнителните услуги, предмет на договора за допълнителни услуги,
да са свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че липсва легална
дефиниция на това понятие и не е ясно съдържанието му. Освен това твърди, че видът,
размерът и действието, за което се събират такси, са ясно посочени в Приложение № 1
– Описание на допълнителните услуги към договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9002-00017835 от 17.02.2020 г. и в Тарифа за допълнителни услуги на
„Микро Кредит“ АД. Твърди, че допълнителните услуги не са задължителна
предпоставка за сключване на договора за кредит, както и че те нямат нищо общо с
управлението и усвояването на кредита. Дори и да се приеме, че те са свързани с
договора за кредит, счита, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК
кредиторът има право да събира от кредитополучателя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Твърди, че
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит по смисъла на
чл.10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които кредиторът не е длъжен да предоставя
безвъзмездно и за своя сметка на кредитополучателя, каквито услуги в случая са били
предоставени на ищеца. Позовава се на по-високия риск за кредитора при отпускане на
2
кредити от финансови институции в сравнение с банките. Твърди, че
възнаграждението за допълнителни услуги не следва да се включва в ГПР по кредита,
тъй като се основава на отделно облигационно отношение, което няма връзка с
договора за кредит. Въпреки това посочва, че в договора за заем е посочен фиксиран
ГПР и общата сума за погасяване по договора. Посочва кои от допусканията съгласно
т. 3 от Приложение № 1 са взети предвид при изчисляване на ГПР по договора, а по
отношение на останалите сочи, че не са относими, тъй като договорът не друга
предвижда възможност за изменение на размера на ГПР и на лихвата, освен при изцяло
или частично предсрочно погасяване на кредита. Счита, че тъй като ГПР се изчислява
по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, няма законово
задължение същата да бъде посочена в договора за кредит. Посочва съдебна практика
на Окръжен съд – Бургас в този смисъл. По отношение на осъдителния иск е посочено,
че се явява неоснователен, тъй като от ищеца не са представени доказателства, че
действително е заплатила сума в размер на 1500 лева. Моли се да оставят без
разглеждане предявените искове като недопустими, в евентуалност да се отхвърлят.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
На първо следа да се посочи, че неправилно съдът с определение от о.с.з.
проведено по делото на 20.02.2023 г. е открил производство по реда на чл. 193 ГПК по
отношение упълномощителната сделка, с която е овластена адв. Е. И от ищеца,
обективирана в пълномощно находящо се на л. 13- гръб от делото. С направеното
възражение всъщност се цели да се оспори представителната власт на процесуалния
представител на ищеца, респ. че адв. Е. И се явява мним представител на ищеца П..
Трайната съдебна практика приема, че на недействителността на действие без
представителна власт може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът или неговите универсални правоприемници, така и Решение 94 от
24.04.2017 г. по гр.д. 296/2016 на Четвърто гр.о, Определение № 76 от 07.02.2017 г. по
ч. т. д. 1999/2016 г. на Първо т.о., ВКС, Решение № 217 от 10.03.2016 г. по т. д. №
2296/2015 г. на Първо, т.о. ВКС, в този смисъл са и мотивите на т. 2 на Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК, ВКС. В
Решение № Решение №** от 14.05.2021 г. по гр. дело № 4923 по описа за 2019 г. на
Четвърто г.о. ВКС са посочени изрично хипотезите, към които спада и процесния
случай, в които е недопустимо което и да е трето лице да оспорва представителната
власт на представител, сочейки, че е мнимо представляван. Като на основание чл. 44
ЗЗД това разрешение следва да намери приложение по аналогия и по отношение на
едностранните волеизявления. Действително за ответника не съществува правен
интерес от оспорване на упълномощителната сделка, с която е учредена
представителната власт на процесуалния представител на ищеца, поради което следва
да се отмени определението постановено в о.с.з. на 20.02.2023 г., с което е открито
производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение на подпис положен от С. П. на
пълномощно находящо се на л. 13- гръб от делото, поради неговата неправилност.
Правата на ответника са защитени в максимална степен, а това негово възражение би
могло да се квалифицира като злоупотреба с право.
От събраните по делото доказателства, а и това не е спорно между страните се
установява, че между заемодателя „Микро Кредит“ АД и заемателя С. С. П. е сключен
договор за заем, Microcredit № 9002-00017835 от 17.02.2020г., като към него е сключен,
3
между страните, договор за пакет за допълнителни услуги- пакет комфорт, по силата
на които ищецът се е задължил да заплати възнаграждение в общ размер на 2827,80
лева дължимо на 18 месечни вноски всяка в размер на 157,10 лв., за което ответникът е
поел задължение да извършва посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова
сметка на „Микро Кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на
„Микро Кредит“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до
минути, преференциолно обслужване, право за участие в специални промоции. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че възнаграждението
по пакет допълнителни услуги води до нарастване на ГПР до размер на 375,55%, а
сумата платена по договора за допълнителни услуги от ищеца е в размер на 916,42
лева. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на
съдебно-счетоводната експертиза, доколкото с нея е даден обоснован отговор на
всички поставени по делото въпроси.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от
правна страна:
Предмет на делото е установителен иск за нищожност на договор за
допълнителни услуги към договор за кредит поради, заобикаляне на закона чл. 19, ал. 4
ЗПК, противоречащ на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и противоречие с добрите нрави както и
осъдителна претенция за връщане на платената без основание цена по договора за
допълнителни услуги в размер на 916, 42 лева, по която следва да бъде установено от
ищеца, че посочената сума е излязла от патримониума на ищеца, постъпила е у
ответника, като това разместване е без правно основание. Тези обстоятелства следва да
бъдат установени по делото от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Ответникът следва да докаже фактите, на които основава своите възражения.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на
клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение
съдът следи служебно/ така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС/. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съобразно която за наличието на неравноправни
клаузи в договори, сключени с потребители, съдът следи и служебно.
Настоящия съдебен състав намира, че действително процесния договор за
допълнителни услуги към договор за кредит се явява нищожен поради противоречие
със законна, поради следното:
С оглед посоченото в договора за предоставяне на допълнителни услуги следва
да се изведе изводът, че в тези допълнителни услуги са включени следните услуги:
приоритетно разглежда и изплащана на потребителския кредит, право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит, право на безплатно внасяне на вноските
по потребителския кредит. Според съда „Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с
възнаградителна лихва) на определен падеж и такива са например издаването на
различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В
същото време посочените в договора допълнителни услуги, услуги по своята същност
са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по
договора и имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и
кредитора, като помогнат последния да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
4
усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Уговорките за заплащане на допълнителни услуги поставят в по-
неблагоприятна позиция потребителя, не защитават правата му като по-слаба страна в
правоотношението и водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на страните. Още повече, че е посочено, че цената на допълнителните услуги е
дължима от потребителя към момента на сключване на договора, т. е.
възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били
предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Формулирани по
този начин клаузите налагат на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако
насрещната страна – търговецът или доставчикът, не изпълни своите задължения. Тези
суми се дължи от потребителя, не за конкретно предоставени от търговеца услуги, а за
възможността потребителя да упражни права, които така или иначе са му предоставени
по закон. Таксите, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по
договор за кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора
конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това
дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да
предостави услугата. Таксите, за разлика от възнаградителната лихва, не съставляват
възнаграждение за кредитора и не следва да се превръщат в източник на печалба за
него. Освен това от приетата по делото без възражения на страните съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че с включването на възнаграждение по пакет от
допълнителни услуги ГПР нараства до размер от 375,55 %, което противоречи на
императивната разпоредба на чл. Предвид изложеното следва да се приеме, че
договора за допълнителни услуги се явява недействителни поради противоречие с
императивни правила на чл. 19, ал 4 ЗПК установени с оглед защита на потребителите.
Съобразно изложеното съдът приема, че са основателни наведените от ищеца
твърдения за нищожност на процесния договор за допълнителни услуги към договор за
кредит, с оглед на което следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск
да бъде уважен като бъде прогласена нищожността на посочения договор.
По отношение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда, че който е получил нещо
без основание е длъжен да го върне. Както бе посочено по-горе настоящият съдебен
състав намира, че недействителен договор за допълнителни услуги сключен към
договор за кредит № 9002-00017835 от 17.02.2020 г. между сраните на 17.02.2020г.. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е
направил плащания към ответника по процесния договор за допълнителни услуги в
общ размер на 916,42 лева, която сума е платена без основание. С оглед изложеното
съдът намира, че са налице всички материално правни предпоставки за уважаване на
обусловената осъдителна претенция. Поради което предявеният осъдителен иск следва
да се уважи.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските по делото- в размер на 300 лева, от които 100 лева ДТ и 200 лева- депозит
за вещо лице, а на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА – в полза на
пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не са налице основания за определяне на адвокатското възнаграждение в по-
висок от минималния размер (съобразно размерите на адв. Възнаграждения към
момента на сключване на договора за правна- защита и съдействие), тъй като делото не
5
се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, по същото са проведени две
съдебни заседания и са събрани единствено писмени доказателства, при това в не
голям обем, като защитата по двата иска се състоя в доказването на еднакви факти,
доколкото осъдителния иск е обусловен от доказването на установителния иск.
Доколкото възнаграждението на пълномощника на ищеца е определено в
минимален размер, са неоснователни възраженията на ответниците за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски съобразно прекратената част от исковото производство с оглед допуснатото
изменение на исковата претенция, чрез нейното намаляване, реализирано чрез
частично оттегляне на осъдителния иск. По делото са представени доказателства от
ответника, че действително е заплатено адвокатско възнаграждение от ответника за
един адвокат в размер на 402,60 лева с ДДС. Ето защо в полза на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на 156,63 лв. (доколкото производството по делото е
прекратено за разликата над 916,42 лева до предявения размер от 1500 лева)
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 253 ГПК, определение постановено в о.с.з.
проведено по делото на 20.02.2023г., с което е открито производство по 193 ГПК за
оспорване подписа положен от С. С. П. на пълномощно находящо се на л. 13 – гръб от
делото.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit №9002-00017835 от 17.02.2020 г. сключен „Микро Кредит“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“, № 137, ет. 3 и С. С. П. ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище, ул. „*****“
№**, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради противоречие на закона – чл. 10а, ал. 2
ЗПК и заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, „Микро Кредит“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“, № 137, ет. 3 да заплати на С. С. П. ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище,
ул. „*****“ №** сума в размер на 916,42 лева- възнаграждение г., платено без
основание по договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №9002-00017835
от 17.02.2020 г., УКАЗВА на „Микро Кредит“ АД, че посочената сума може да се
плати чрез пощенски запис.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Микро Кредит“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“, № 137, ет. 3 да заплати на С. С. П. ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище,
ул. „*****“ №**, сторените по делото разноски за държавна такса и депозит за вещо
лице в общ размер на 300 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА, „Микро
Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“, № 137, ет. 3 да заплати на адвокат Е. Г. И от Адвокатска колегия
Пловдив със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „******“ № 2, адвокатско възнаграждение
6
в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, С. С. П. ЕГН: ********** с адрес:
гр. Панагюрище, ул. „*****“ №** да заплати на „Микро Кредит“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“, № 137, ет. 3 сума в размер на 156,63 лв. - адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
7