Решение по дело №1290/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 640
Дата: 28 октомври 2022 г.
Съдия: Калина Христова Христова
Дело: 20221420101290
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 640
гр. Враца, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калина Хр. Х.а
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.а Гражданско дело №
20221420101290 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Агромашина Груп“ ООД,
ЕИК *********, чрез адв. Й. Д., срещу Х. Д. Х., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че между дружеството – ищец като продавач и
ответника като купувач бил сключен Договор за покупко – продажба на разсрочено
плащане № ИМ124/18.03.2021 г., по силата на който ответникът закупил от ищеца
следната земеделска техника:
- Пръскачка „Agromaster“, модел „Cobra A10 1000“ за сумата от 2 640 лева с
ДДС;
- Торачка „Agromaster“, модел „GS2 1200“ за сумата от 2 352 лева с ДДС;
- Сеносъбирач „Gokmenler“, модел „EKO-05“ за сумата от 1 080 лева с ДДС.
Твърди се, че в деня на сключване на договора ищецът предал машините на
ответника, за което бил подписан приемо-предавателен протокол, като било
отбелязано, че машините са нови и неупотребявани и не са налице липси и
неизправности. Сочи, че в 12-месечния им гаранционен срок ищецът не е получавал
възражения от ответника за недостатъци на машините. Твърди още, че в договора
страните уговорили разсрочено плащане на общата цена по договора от 6 072 лева с
ДДС на две вноски – първа вноска в размер на 1 012 лева в срок до 22.03.2021 г. и
втора в размер на 5 060 лева в срок до 30.07.2021 г. Ответникът платил само първата
вноска, а след падежа на втората ищецът депозирал заявление и му била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 248/2022 г. по описа на РС – гр.
1
Враца, НО, I състав, за сумата от 5 060 лева. От ответника било депозирано в срок
възражение срещу заповедта за изпълнение в частта за сумата от 2 640 лева,
представляваща продажната цена с ДДС на Пръскачка „Agromaster“, модел „Cobra
A10 1000“.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът Х. Д. Х., ЕГН **********, дължи на „Агромашина Груп“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 2 640 лева, представляваща продажната цена с ДДС на
Пръскачка „Agromaster“, модел „Cobra A10 1000“ по сключен между страните Договор
за покупко – продажба на разсрочено плащане № ИМ124/18.03.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 19.01.2022 г. до пълното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
248/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, I състав. Претендира направените в хода на
заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 248/2022 г. по описа
на РС – гр. Враца, НО, I състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество „Агромашина Груп“ ООД заявление против Х. Д. Х. е издадена Заповед №
160/19.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 5 060 лева, представляваща
продажна цена на селскостопанска техника по договор за покупко-продажба от
18.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението – 19.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
101,20 лева - платена държавна такса, както и сумата от 600 лева - платен адвокатски
хонорар.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК по делото е постъпило възражение против
цитираната заповед за изпълнение в частта за сумата 2 640 лева, представляваща
продажната цена с ДДС на пръскачка „Agromaster Cobra A10 1000“, като длъжникът
възразява, че не дължи изпълнение на вземането в тази част, тъй като тази машина
имала недостатъци, които я правят негодна за употреба по предназначение.
С Разпореждане № 341/04.03.2022 г. по ч. гр. д. № 248/2022 г. по описа на РС –
гр. Враца, съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок от уведомяването.
От представения по делото Договор за покупко – продажба на разсрочено
плащане № ИМ124/18.03.2021 г., сключен между ищеца „Агромашина Груп“ ООД и
2
ответника Х. е видно, че ищецът е продал на ответника 3 бр. машини на обща стойност
6 072 лева, платима на две вноски, както следва първа вноска в размер на 1 012 лева с
ДДС в срок до 22.03.2021 г. и втора вноска в размер на 5 060 лева с ДДС, дължима до
30.07.2021 г. Една от продаваните стоки е пръскачка „Agromaster Cobra A10 1000“ на
стойност 2 640 лева с ДДС.
Представен е протокол за предаване – приемане на машина от 18.03.2021 г.,
представляващ Приложение № 2 към договора за продажба, видно от който на
посочената дата ищецът е предал и ответникът е приел машините, предмет на договора
за продажба. Описано е, че машините са нови, неупотребявани и оборудвани съгласно
спецификацията, нямат неизправности, като за такива, възникнали след предаването,
ищецът носи отговорност съгласно гаранционните условия по договора. Протоколът е
подписан от ответника за „приел“.
Ищецът признава, че макар и със закъснение, ответникът е платил първата
вноска по договора в размер на 1 012 лева.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В откритото съдебно заседание, проведено на 28.09.2022 г., процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение по
делото, като счита, че са налице предпоставките за това съгласно чл. 239 ГПК. Съдът
намира, че искането не може да бъде уважено и не може да се постанови
неприсъствено решение по делото, предвид депозирането на писмено възражение с
конкретни доводи от страна на ответника в заповедното производство. Една от
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника /наред с:
1. неявяването му в първото по делото съдебно заседание; 2. липса на искане от
ответника делото да се разгледа в негово отсъствие и 3. ищецът да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника/ е непредставяне от
ответника в срок отговор на исковата молба. Настоящото производство е такова по
реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК и предпоставка за неговата допустимост е от ответника
да е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, с което да е оспорено вземането на
кредитора. Приетото разрешение в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г., т. 9, ВКС, ОСГТК, че процесуалните последици от предявяването на иска
по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обуславя
допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените оспорвания на
вземането от длъжника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Възражението по чл.
414, ал. 1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда
и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл.
3
131, ал. 1 ГПК. В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника
по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е
подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за
отговор. В този смисъл е ТР № 4/18.06.2014 г., ТД № 4/2013 г., 11.а. ОСГТК.
Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по
чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл. 131,
ал. 1 ГПК. Съдът следва да разгледа в производството по чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
обоснованите оспорвания на вземането на кредитора, като например: основанието, от
което произтича вземането, за недействителност на това основание,за погасяване на
вземането и др. /така Решение № 396/18.11.2014 г. по гр. д. № 6805/2013 г., ВКС, IV г.
о./.
Следователно и след като възможността на длъжника да обоснове
оспорванията си във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК има правните последици на
отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ответникът е подал възражение, в
което е заявил и мотивирал своето оспорване. По изложените съображения следва да се
приеме, че настоящото производство постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника е недопустимо.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 327
ТЗ за признаване за установено, че ответникът Х. Д. Х., ЕГН **********, дължи на
„Агромашина Груп“ ООД, ЕИК *********, сумата от 2 640 лева, представляваща
продажната цена с ДДС на Пръскачка „Agromaster“, модел „Cobra A10 1000“ по
сключен между страните Договор за покупко – продажба на разсрочено плащане №
ИМ124/18.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2022 г. до пълното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 248/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, I състав.
Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски.
По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 327 ТЗ в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1. съществуването на
договорни отношения между него и ответника по Договор за покупко – продажба на
разсрочено плащане № ИМ124/18.03.2021 г., 2. получаване на стоката – пръскачка
„Agromaster“, модел „Cobra A10 1000“ от ответника и 3. нейната стойност.
По делото са доказани и трите предпоставки за уважаване на предявения иск, а
ответникът не ги оспорва.
От представените доказателства по делото се установява, че между страните по
делото е било налице валидно облигационно правоотношение по двустранна възмездна
4
сделка – продажба на стоки, предполагаща извършването на две насрещни престации –
доставка на уговорените стоки от продавача и плащане на уговорената цена от
купувача.
Ищецът е установил изпълнение на своето задължение по договора да предаде
стоката на ответника, който я е приел без забележки.
Оспорването от страна на ответника на изправността на процесната машина –
пръскачка е бланкетно и не бе доказано по никакъв начин. Следва да се сподели
становището на ищеца, че в случай че машината има недостатъци, следва да се
приложи гаранцията, за което продавачът е следвало да бъде уведомен по надлежния за
това ред, каквито доказателства не са ангажирани по делото.
Ответникът не оспорва, че не е платил сумата, представляваща продажна цена
на тази машина. С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен
и следва да бъде признато за установено, че ответникът Х. Х. дължи на ищцовото
дружество сумата от 2 640 лева, представляваща продажната цена с ДДС на Пръскачка
„Agromaster“, модел „Cobra A10 1000“ по сключен между страните Договор за покупко
– продажба на разсрочено плащане № ИМ124/18.03.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
19.01.2022 г. до пълното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 248/2022 г. по описа
на РС – гр. Враца, НО, I състав.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква за ищцовото дружество. С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в
исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в
заповедното производство съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен
диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски, както следва:
101,20 лева – платена държавна такса и 600 лева – платен адвокатски хонорар, от които
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
съобразно размер на предявения в настоящото производство иск сумите 52,80 лева –
платена държавна такса и 313,04 лева – адвокатски хонорар.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира съгласно списък
по чл. 80 ГПК следните разноски: държавна такса в размер на 101,20 лева и платен
адвокатски хонорар в размер на 600 лева. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 12.04.2022 г., между ищцовото дружество и адв. Й. Д.-Б. е
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, платима по банков път.
Видно от преводно нареждане от 12.04.2022 г., сумата е изцяло платена от ищеца на
5
адв. Д.-Б. и следва да му бъде платена от ответника.
Съгласно доказателствата по делото, претендираната държавна такса е платена
от ищеца. Следва да се посочи, че възражението на длъжника в заповедното
производство е било само срещу част от сумата по заповедна за изпълнение, поради
което искът по чл. 422 ГПК е допустим само за тази сума и ищецът е следвало да
довнесе държавна такса само върху тази сума до размера от 4%, като приспадне
внесената в заповедното производство. Съобразно размера на исковата претенция
ищецът е следвало да довнесе сумата от 52,80 лева, които следва да му бъдат
възстановени от ответника. Надвнесената държавна такса подлежи на възстановяване
на ищеца при поискване от негова страна.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 327 ТЗ, че
Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: ************, ДЪЛЖИ на „Агромашина Груп“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Диана“
№ 17, сумата от 2 640 лева /две хиляди шестстотин и четиридесет лева/,
представляваща продажната цена с ДДС на пръскачка „Agromaster“, модел „Cobra A10
1000“ по сключен между страните Договор за покупко – продажба на разсрочено
плащане № ИМ124/18.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.01.2022 г. до
пълното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 248/2022 г. по описа на РС – гр.
Враца, НО, I състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес:
************, ДА ЗАПЛАТИ на „Агромашина Груп“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Монтана, ул. „Диана“ № 17, сумата от 652,80 лева
/шестстотин петдесет и два лева и осемдесет стотинки/ - разноски в настоящото
производство, както и 365,84 лева /триста шестдесет и пет лева и осемдесет и четири
стотинки/ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 248/2022 г. по описа на
РС – гр. Враца, НО, I състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6