РЕШЕНИЕ
№ 1578
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110134227 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „фирма“ против В. Б. Б..
Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за кредит от 19.03.2016г.
Ответникът не изпълнява задължението си по договора за връщане в договорените срокове
на предоставените му парични средства и договорена лихва. Ищецът моли съда да приеме за
установено, че ответникът му дължи сумата 20090лв. – главница по договора за кредит,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 7657.52 лв. – договорна лихва за периода от 20.10.2016г. до
20.12.2023г.; сумата от 8409.92 лв. законна лихва за периода от 20.11.2016г. до 16.02.2021г.
Претендира присъждането на разноски по делото.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди недействителност на договора за кредит,
като излага подробни съображения в тази връзка. Поддържа, че не е надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост на договора за кредит. Твърди, че част от главницата е погасена.
Оспорва начина на начисляване на възнаградителната и мораторната лихва. Прави
възражение за изтекла давност.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения договор за кредит от 19.03.2016г, ищецът е предоставил на
ответника кредит, а ответникът се е задължил да върне същия при условията, посочени в
1
договора. Като доказателства по делото са приети общи условия, сертификат за
застраховане и извлечение по кредит.
Представени са уведомление за предсрочна изискуемост, ведно с разписка за
връчването му.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от която се установява размерът на чистата
стойност на договора за кредит.
От приетата по делото СГЕ се установява, че подписът на името В. Б. Б. в
товарителницата не е положен от ответницата.
Установява се от приетата СТЕ, че договорът за кредит и приложената застраховка
„защита на плащанията” шрифтът Times New Roman е с размер 11 до 12 пункта. Размерът и
шрифта на застраховката и общите условия към договора е различен – Ariel, 8/9 пункта.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
След служебна справка в търговския регистър се констатира, че посоченият в
договора кредитор "фирма" ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила
от 31.01.2018 г. на осн. чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета
от 26.10.2005г. между "фирма" АД, регистрирано във Фр., със седалище гр. (град), и
"фирма" ЕАД, регистрирано в (държава), със седалище гр. (град). Считано от 01.02.2018 г.,
по силата на настъпилото универсално правоприемство, "фирма" ЕАД упражнява дейността
си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец, а именно: "фирма С.А., клон
(държава)", при което надлежна страна в исковото производство е посоченият чуждестранен
търговец.
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже твърдяното облигационно
правоотношение, включително, че е налице уговорка за заплащане на договорна лихва,
както и че вземането за процесните суми е изискуемо.
Видно от представения договор за кредит, между ищеца и ответника валидно е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение по договора за кредит от
19.03.2016г. с посоченото в исковата молба съдържание.
Съдържанието на договора не беше оспорено от ответника. От приетата по делото
ССЕ се установява, че кредитът е бил усвоен изцяло от ответника.
Основателни са възраженията на Б. за липса на доказателства за надлежно
уведомяване на настъпилата предсрочна изискуемост. От приетата по делото СГЕ,
неоспорена от страните, се установи, че въпреки, че в нея е вписано като получател името на
ответницата, подписът не е неин.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.06.2014г. постановено по т. д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
2
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като
банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост на вземането има действие
от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно
изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й, за което по делото не се спори.
Въпреки това, дори и при липса на доказателства, удостоверяващи, че длъжникът е
бил уведомен, че кредитът е станал предсрочно изискуем поради просрочие в плащането на
вноските на посочената в исковата молба дата, не би било пречка да се уважи искът за
падежиралите вноски към датата на приключване на съдебното дирене в настоящето
производство. Съгласно Тълкувателно решение от 02.04.2019г. по т. д. № 8/2017г. е
допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно цитираното
тълкувателно решение предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
От представените по делото доказателства, включително приетата без възражения от
страните ССЕ, се установява размерът на задълженията на ответника по договора за кредит.
По делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на Б. по чл.3а ЗКИ се
установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция
по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9,
ал.4 ЗПК.
От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо лице представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответникът има
качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от
ДР на ЗЗП.
При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, както и на
поетите с него права и задължения съдът намира, че последният има правната
характеристика на договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната
3
за периода редакция. (така в определение № 351 от 22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело №
3026/2015 г., І т. о.).
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, съдът
приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24
ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите
при обсъждане основателността на исковете. В случая ответникът изрично се е позовал на
неравноправност на договорните клаузи.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори, ако
нарушението на тези норми не е въведено в отговора на исковата молба като възражение.
Договорът съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит,
индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на
усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер
на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. От приетата по
делото СГЕ се установява, че при съставяне на приложенията към договора – общи условия
към договора и застраховка е използван шрифт с по – малък размер, като са съставени в
почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за сключването на договора
по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички
елемента на договора. В случая сертификатът е подписан от кредитора и ответника и в него
се съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника
застрахователна премия, поради което съдът намира, че същият съставлява елемент от
договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания.
Същият извод се отнася и до общите условия към договора за кредит.
В договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите
4
/ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №
1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1
ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация
относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
В представения договор е инкорпориран погасителен план, но в същия се съдържа
общият размер на погасителната вноска, без да се посочва каква част главница и каква част
за лихва се погасява. Действително е представено извлечение от погасителен план, което
съдържа разбивка на сумите по пера: главница, лихва, главница застраховка по кредит – л.
19 до л. 22 от делото, но същото не е подписано и от ответника, поради което не го
обвързва.
Съгласно ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята
правна същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на
съответните плащания и срока за това, също така да е изложена и разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай
липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква
част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва
информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница,
лихви и допълнителни разходи се погасява.
Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен план, който съдържа
единствено информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и
размера на оставащата главница. Липсва обаче предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1,
т.12 ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи.
В чистата стойност на кредита не следва да бъде включвана и посочената в
договора застрахователна премия в размер на 6975 лв. Това е така, тъй като с договора на
ответника не е предоставен кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията", а е
поето задължение за заплащане на застрахователна премия в общ размер от 6975 лева, която
5
според посоченото в договора е разделена на равен брой вноски и е част от месечната
погасителна вноска.
По делото не е доказано сключването на застрахователен договор. Съгласно Кодекса
за застраховането застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт. Така предвидената форма е такава за
действителност на договора, поради което за да се приеме, че е налице валидно сключен
такъв, ищецът е следвало да представи застрахователна полица или друг писмен акт. В
случая към договора за кредит е приложен единствено посоченият сертификат, в който е
отразено, че застрахователите "К. Ж., Клон (държава)" и "К. О. з., клон (държава)" срещу
заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат ответника съгласно
Общи условия на застраховка "Защита на плащанията", както и че тази застраховка е
сключена с посредничеството на "Д. С." ЕАД. Този сертификат не представлява
застрахователна полица, нито може да бъде разглеждан като друг писмен документ,
доказващ сключването на застрахователен договор, тъй като не е подписан от представител
на посочените застрахователи "К. Ж., Клон (държава)" и "К. О. з., клон (държава)", респ. от
представител на застрахователния агент "Д. С." ЕАД, а носи само подписите на ответника и
на представител на кредитора по договора за потребителски кредит. Действително съгласно
КЗ може да бъде издадено застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство,
но този документ се издава от застрахователя и има удостоверителен характер за
сключването на застрахователния договор, а не замества самия договор.
Ето защо, съдът намира, че ищецът не е доказал сключването на застрахователен
договор, по силата на който ответникът да дължи месечни вноски за застрахователна
премия, заплащани на застрахователя чрез кредитора по договора за потребителски кредит.
При липсата на каквито и да са доказателства за изразена конкретна воля от страна на
застраховател/и или застрахователен агент за сключването на застрахователен договор, не
може да бъде обсъждан въпроса относно спазването на формата за действителност на
същия. При това положение не може да се приеме, че е налице и основание за включване на
сумата от 6975 лв. в главницата по кредита, макар и в настоящия случай тази сума да не се
претендира.
Следва обаче да се вземе предвид, че ищецът е включил размерът на
застрахователните вноски в погасителните вноски. Същевременно сумата от 6975лв. не е
включена в ГПР, тоест следвало е да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в
договора. В този размер следва да участва и сумата от 6975 лева, изразена като процент.
Това не е сторено, поради което е нарушен и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и
ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/.
Ето защо, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният
договор е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12
ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
6
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
От представените доказателства се установява, че е налице неплатена главница, но
тя не може да бъде установена за дължима в настоящото производство, тъй като би се
стигнало до подмяна на основанието на вземането. След като договорът е недействителен,
съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата на същото основание.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на
неоснователното обогатяване – при липсата на основание или при отпаднало основание,
всеки дължи да върне това, което е получил. В случая, сумите се претендират на договорно
основание като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, а не на основание чл. 23
ЗПК, като дадено по недействително правоотношение. Тоест връщането се дължи не на
договорно, а на извъндоговорно основание, какъвто иск не е предявен в настоящето
производство. Ищецът следва да реализира вземанията си по друг ред.
Ето защо, исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло на предявеното от ищеца
основание.
По предявения в условията на евентуалност иск.
Действително няма пречка с исковата молба да се обяви настъпване на предсрочната
изискуемост на ответника. Исковата молба има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем и с връчването на препис от нея на ответника по
иска, предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от
исковата молба или по друг начин има за последица настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване.
Това уведомяване представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск, съгласно
възприетото в Решение №77/10.05.2016 по дело №3247/2014 на ВКС, ТК, II т.о. В решение
№ 114/07.09.2016г. по т.д. №362/2015г. на ВКС, II т.о. също е прието, че исковата молба
може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. При образуваното по общия ред осъдително исково
производство препис от исковата молба се връчва на длъжника и предявяването на иска има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем и същият
се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба /Решение
№139/05.11.2014г. по т.д. №57/2012г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, както
и мотивите на т.18 от ТР №4/2014г. по т.д. №4/2013г.на ОСГТК, касаещи възможностите на
кредитора да упражни правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В случая обаче предявеният евентуален иск е недопустим, тъй като за същото
вземане, между същите страни и на същото основание, с настоящата искова молба е
предявен установителен иск. Това е така, защото съгласно Тълкувателно решение от
02.04.2019г. по т. д. № 8/2017г. вноските с падеж преди датата на настъпване на
7
предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения
позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. „Правното основание, на което се претендира
изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е
сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която
имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на опре-делено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако
кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на
цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това
задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято
изискуемост е настъпила. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора
за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането
на кредитора“. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, направено в хода на исковото производство – с връчване препис от исковата
молба на ответника, има за последица настъпване на изискуемостта от този момент, но не
променя основанието, на което е възникнало вземането и е издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение. В настоящия случай разликата между главния и
евентуалния иск се състои само във вида на търсената защита. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иска, но в
случая заявеният спорен предмет е един и същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на
исковете.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на 2000
лв., от които: 1600 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв. депозити за СГЕ и СТЕ.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "фирма“ клон (държава), ЕИК №, със седалище и адрес
на управление: гр. (град), (адрес) срещу В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр. (град), (адрес),
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 20090лв., представляваща
главница по договор за кредит от 19.03.2016г., ведно със законната лихва от 01.03.2021г. -
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, сумата от
7657.52 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2016г. до 20.12.2023г.,
сумата от 8409.92 лв., представляваща законна лихва за периода от 20.11.2016г. до
8
16.02.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 12263/2021г. на СРС,
35 с-в, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "фирма“ клон (държава), ЕИК №, със седалище и адрес на управление: гр.
(град), (адрес) да заплати на В. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр. (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2000 лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9