РЕШЕНИЕ
№ 581
гр. Благоевград, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210103038 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№3038/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград
е образувано по иск с правно основание чл.439 от ГПК на Л. С. Г., ЕГН **********, с адрес
гр.Б, против „А със седалище и адрес на управление гр.С за признаване за установено, че
ищецът Л. С. Г., ЕГН ********** не дължи на ответника на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК сумите по издаден Изпълнителен лист на 17.10.2016г. въз основа на
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №1706/2016г. на Районен съд-Благоевград.
В исковата молба се твърди, че в полза на „А0 е издаден Изпълнителен лист от
17.10.2016г. по ч.гр.д.№1706/2016г. по описа на Районен съд - гр.Благоевград, с който
ищцата е осъдена да заплати на ответника посочените в него суми. Твърди се, че въз основа
на така издадения изпълнителен лист по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
на 03.11.2016г. е образувано изп.дело №426/2016г. по описа на ЧСИ Милица Велева.
Твърди се, че по образуваното изпълнително дело са извършвани справки и действия,
които прекъсват давността през 2016 година и 2017 година, като последното изпълнително
действие, което е прекъснало давността е предприето на 27.02.2017г. - наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в „Б
Твърди се, че от датата на наложения запор върху банковите сметки на длъжника на
27.02.2017г. не са предприети други изпълнителни действия от страна на взискателя, които
да прекъсват давността, поради което за вземането по изпълнителния лист е изтекла
предвидената в закона 5-годишна давност към дата 27.02.2022г.
Гореизложените фактически твърдения обуславят правния интерес от предявяването на
настоящия иск по чл.439 от ГПК, с който се иска от съда да признае за установено, че
ищцата не дължи на ответника „А следните суми: сумата от 2 571.97 лв. представляваща
главница дължима на основание сключен между „Б и Л. С. Г. /кредитополучател/ договор за
потребителски кредит №S, което вземане впоследствие е прехвърлено от „Б по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2014г. в полза на „И което
от своя страна е прехвърлило вземането в полза на „Агъм настоящия момент „Ао силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.07.2014г.; сумата от 4 184.36
лв. представляваща общо лихви, както следва: 1 228.03 лв. договорна лихва за периода от
13.12.2013г. до 15.01.2015г.; 657.93 лв. - обезщетение за забава, считано от 09.11.2014г. до
датата на подаване на заявлението; 2 298.40 лв. законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 03.08.2016г. до датата на депозиране на настоящия иск в съда
- 06.11.2024г.; сумата от 325 лв. представляваща общо разноски, както следва: 25 лв.
заплатена държавна такса; 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
1
изпълнителен лист от дата 17.10.2016г. по ч.гр.д.№1706/2016г. по описа на PC Благоевград,
и които суми са предмет на изп.д.№426/2016г. на ЧС, с район на действие ОС Благоевград,
образувано въз основа на същия изпълнителен лист.
В отговора на исковата молба ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Счита се, че наложените запори на банкови сметки на ответната страна на 27.02.2017г.,
доколкото задължението не е изплатено, обезпечителната мярка не е отменена и
изпълнителното дело не е прекратено, простират действието си и към настоящия момент,
поради се твърди, че вземането не е погасено по давност.
С оглед на горното, се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцата Л. С. Г. не се явява лично. Представлява се от упълномощен
адвокат – адв.В. У., която поддържа иска и моли за уважаването му.
Ответната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не изпраща свой представител
в съдебно заседание. В писмена молба изразява становище по съществото на спора.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По молба вх.№5562/03.11.2016г. на „Агкато взискател, е образувано изпълнително дело
№426/2016г. по описа на ЧСИ Мсрещу длъжника Л. С. Г., въз основа на Изпълнителен лист
от 17.10.2016г. по ч.гр.д.№1706/2016г. по описа на Районен съд-Благоевград, с който ищцата
Л. С. Г. е осъдена да заплати на кредитора „Аг описаните в същия суми.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да се извърши
опис на движимото имущество на длъжника и да се наложи запор върху трудовото му
възнаграждение.
На 22.11.2016г. е изпратено Запорно съобщение до работодателя на длъжника „А за
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което е получено от
работодателя на 01.12.2016г. Трудовото правоотношение е било прекратено на 24.04.2017г.
На 09.01.2017г. взискателят е поискал от ЧСИ да се наложи запор на банковите сметки на
длъжника.
На 27.02.2017г. е изпратено Запорно съобщение до „Б за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника, което е получено от банката на 08.03.2017г. На основание
чл.508 от ГПК банката е отговорила, че е наложен запор по банковата сметка.
На 21.06.2018г. е подадена молба от взискателя до ЧСИ с искане за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника.
На 09.07.2018г. е подадена молба от взискателя до ЧСИ, с която уведомява, че на
20.06.2018г. „Ае сключила със „С Договор за цесия. Не са представени доказателства за
сключен договор, като „СГ Груп“ ООД не е конституиран като взискател по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.116, б.„в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Същинско действие за принудително изпълнение
обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на
давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита
прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане.
В Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
2
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай давността за вземанията е прекъсната с издаване на изпълнителния
лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение от 17.10.2016г., когато е започнала
да тече 5-годишна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД /за вземания, установени със сила на
пресъдено нещо/. Изискването по чл.117, ал.2 от ЗЗД за петгодишен срок на новата давност,
която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с
влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
В рамките на образуваното изпълнително дело са били извършвани изпълнителни
действия, прекъсващи давността - на 22.11.2016г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника /запорното съобщение е връчено на работодателя на
01.12.2016г./; на 27.02.2017г. е наложен запор върху банкова сметката на длъжника в „Б
/запорното съобщение е връчено на банката на 08.03.2017г./. Тези действия за принудително
изпълнение са прекъснали погасителната давност за паричното притезание, на основание
чл.116, б.„в“ от ЗЗД, и с връчването на запорните съобщения е започнала да тече нова 5-
годишна давност.
В съдебната практика се приема, че за прекъсването на давността по чл.116, б.“в“ от ЗЗД е
без правно значение дали предприетите изпълнителни действия са част от изпълнителен
способ, приключил с осребряване на имущество на длъжника. Без правно значение е дали
запорите са довели да ефективно удовлетворяване на взискателя /Определение
№50229/14.11.2022г. на ВКС по т.д.№963/2022г., I т.о.; Решение №3/04.02.2022г. по гр.д.
№1722/2021г. на ВКС, IV г.о./. Това следва и от самата разпоредба на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, в
която законодателят използва думата „предприемане на изпълнителни действия“, а не
„извършване“ /Определение №136/19.02.2020г. по гр.д.№3105/2019г. на ВКС, III г.о./. В
настоящия случай погасителната давност е била прекъсната в изпълнителното производство
с предприемането на изпълнителни действия по молба на взискателя чрез налагане на
запори.
Спорът между страните се съсредоточава по въпроса дали налагането на запора върху
банковата сметка на длъжника в „Ба с начален момент на предприемане на действието –
27.02.2017г. притежава траен, продължаващ /а не еднократен/ във времето прекъсвателен за
давността ефект. Разпоредбата на чл.116, б.“в“ от ЗЗД предпоставя прекъсване на давността
с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, т.е. има се предвид поредица действия, като всяко ново последващо предходното има
само по себе си прекъсвателен ефект. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което прекъсването на
давността в изпълнителното производство е резултат от предприемането на отделни,
еднократни действия за принудително изпълнение, респективно от извършването на такива
по удовлетворение на кредитора. В случая след налагането на запора по банковата сметка,
липсват плащания, постъпления вследствие на запора в 5-годишен срок от налагането му.
Обратното разбиране би означавало, че с предприемането на определен изпълнителен
способ, давността да спира да тече. Подобно основание за спиране на давността обаче не е
визирано в чл.115 от ЗЗД. Възприемането на подобно разбиране би означавало с един
първоначален безрезултатен или частично резултатен запор да се позволи до безкрайност във
времето да се поддържа възможност да принудително изпълнение /Решение №341 от
19.06.2024г. по в.гр.д.№336/2024г. на Окръжен съд - Велико Търново; Решение №825 от
17.07.2023г. по в.гр.д.№994/2023г. на Окръжен съд – Бургас и др./. Ето защо възражението
на ответника в тази насока е неоснователно.
3
В настоящия случай от налагането на запора върху трудовото възнаграждение на
01.12.2016г., налагането на запора върху банковата сметка на 08.03.2017г., и молбата на
взискателя от 21.06.2018г., до датата предявяване на настоящия иск на 06.11.2024г. и до сега,
са изминали повече от 5 години, поради което вземането, за което е издаден процесния
изпълнителен лист се явява погасено най-късно на 21.06.2023г. и като такова не подлежи на
събиране по принудителен ред.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищцовата страна.
Ищецът е направил следните разноски – 320.25 лв. държавна такса, 1000 лв. за платено
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид
приетото с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че
посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. не
обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, настоящият състав
съобразявайки предмета на делото, материалния интерес, вида и количеството на
извършената от адвоката правна дейност, правната и фактическа сложност на делото,
обстоятелството, че се касае за искове, по които има формирана трайна съдебна практика,
намира, че обоснован и справедлив съобразно критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е
адвокатски хонорар от 500 лв., до който размер възнаграждението следва да се намали.
Поради това ответникът дължи на ищеца разноски в общ размер от 820.25 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439 от ГПК, че Л. С. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.Б, не дължи „А със седалище и адрес на управление гр.С, сумите по
издаден Изпълнителен лист на 17.10.2016г. въз основа на издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело №1706/2016г. на Районен съд-Благоевград, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „А, със седалище и адрес на управление гр.С да заплати на Л. С. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.Бл, сумата от 820.25 лв. /осемстотин и двадесет лева и двадесет и пет
стотинки/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4