Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
гр. Перник, 13.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Лора Стефанова
с участието на секретаря Наталия
Симеонова и прокурор Росица
Ранкова, като разгледа,
докладваното от съдия Георгиева КАНД № 240/2020г. по описа на Административен съд – Перник,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба, подадена от **** ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. ****, представлявано от управителя Д.Ю.Д.против решение № 53 от 01.07.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1675 по описа на съда за 2018г.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-А-8/31.08.2018г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Перник, с което на **** ЕООД, гр. Р., на основание чл. 136, ал. 2, т. 4, предл. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на Условие 3.1.1, абзац 1 от Решение № 16-ДО-186/12.03.2016г., издадено на дружеството от директора на РИОСВ – Перник, във вр. с чл. 71, ал. 3, т. 4 от ЗУО, е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 (седем хиляди) лв.
В жалбата се твърди, че решението на
районния съд е незаконосъобразно и неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. По същество се излагат доводи
за незачитане в цялост на събраните по делото доказателства, и конкретно
невземането предвид показанията на свидетелите на страната на жалбоподателя. Твърди,
че процедурата по издаване на процесното НП не е спазена, без да излага конкретни
доводи в тази насока. От касационния съд се иска да отмени решението на първата
съдебна инстанция и да реши делото по същество, като се отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба-РИОСВ-София, /правоприемник на РИОСВ-Перник/ за представител изпраща гл. юк. Г.. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура –
Перник, представлявана от прокурор Росица Ранкова дава заключение за неоснователност на
жалбата. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебния контрол
съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Доводите за това са следните:
С НП № 22-А-8/31.08.2018г., директорът на РИОСВ – Перник, на основание чл. 136, ал. 2, т. 4, предл. 1 от ЗУО във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 71, ал. 3, т. 4 от ЗУО, е наложил на **** ЕООД, гр. Р., имуществена санкция в размер на 7 000 (седем хиляди) лв., за това, че на 17.01.2018г., на площадка, находяща се в гр. Б., индустриална зона на бившия ****, планоснимачен № ****, кв. 114 по плана на гр. Б., на която дружеството извършвало дейност въз основа на решение № 16-ДО-186-01/12.03.2016г., издадено от директора на РИОСВ – Перник, с което е разрешено извършването на дейности по третиране на отпадъци, на описаната площадка, се съхраняват значително количество ИУМПС, разположени върху пропусклива повърхност (няма положен бетон или асфалт, теренът е с пропускливо покритие) в нарушение на заложеното в Условие 3.1.1, абзац 1 от Решение № 16-ДО-186-01/12.03.2016г., съгласно което: “обособената част от площадката за съхраняване на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) трябва да отговаря на следните изисквания – “да е с непропусклива повърхност”.
Това наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник и спорът е разгледан в производството по АНД № 1675 по описа на съда за 2018г.. Наказателното постановление потвърдено.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на първоинстанционния съд приел, че производството по реализиране административнонаказателна отговорност на насатоящия касатор е протекло съобразно процесуалните правила и без ограничаване правото на защита на санкционираното лице. По същество, след събиране, анализ и оценка на приобщените по делото доказателства, решаващият състав е приел за безспорно установено, като доказано, че на посочената дата и при вписаните в акта и НП обстоятелства, наказаното дружество е извършвало дейността си в нарушение на условията, определени му в решение № 16-ДО-186-01/12.03.2016г. и конкретно в нарушение на Условие 3.1.1., абзац 1 – обособената част от площадката, на която ще се съхраняват ИУМПС, да е с непропусклива повърхност. При проверката е установено, че част от ИУМПС са се съхранявали в частта от площадката, чиято земна повърхност не е бетонирана или асфалтирана, върху терен с пропускливо покритие, който се намирал вляво и вдясно от административната сграда, находяща се в имота. Отдясно на сградата, върху чакълирана повърхност, се съхранявали 18 бр. ИУМПС - без регистрационни табели, в различна степен на разкомплектованост - без двигатели, без скоростни кутии, а отляво на административната сграда, върху земната повърхност, се съхранявали множество ИУМПС, които не могли да бъдат преброени поради ограничен достъп (тясно пространство), същите били без регистрационни табели, част от тях без капаци (предни), помежду им имало и части, получени вследствие разкомплектоване на ИУМПС - седалки, метали, пластмаси, гуми, врати, брони. Нарушението на Условие 3.1.1., абзац 1, от даденото с решение № 16-ДО-186-01/12.03.2016 г. разрешение за извършване на дейност с отпадъци, е възприето от решаващия първоинстанционен съд за съставляващо административно нарушение именно по чл. 136, ал. 2, т. 4, предл. 1 от ЗУО във вр. с чл. 71, ал. 3, т. 4 от ЗУО, в които разпоредби е основано и ангажирането административнонаказателната отговорност на настоящия касатор с издаване на процесното наказателно постановление. Наложената имуществена санкция районният съд е приел за законосъобразна и в справедлив размер.
Решението е правилно.
Във връзка с оплакването в жалбата срещу оценката и анализа на доказателствата, настоящия състав ги намира за неоснователни.
Районният съд е извел фактическата обстановка по делото що се отнася до настилката, върху която са съхранявани ИУМПС на процесната площадка, който факт е основен обективен елемент от състава на процесното нарушение, след като е изпълнил задължението си аналитично да разгледа и прецени показанията на всички свидетели по делото, както и да прецени същите съвкупно с останалите доказателствени източници. Районният съд е мотивирал вътрешното си убеждение с ясни, точни и логични съображения. В резултат на това надлежно са констатирани противоречията в показанията на двамата свидетели, дали обяснения на страната на жалбоподателя, и ясно е мотивирана преценката защо съдът счита същите за недостоверни и неубедителни. От друга страна и във връзка с така констатираните противоречия съдът конкретно и ясно е мотивирал преценката си защо счита показанията на свидетелите на страната на наказващия орган за убедителни, достоверни и непредубедени, кореспондиращи с данните в останалите приобщени по делото доказателства. При това положение кредитирането и приемането на едната част от свидетелските показания и отказът да се кредитират обясненията на свидетелите на наказаното лице, относно характера на настилката, върху която са съхранявани ИУПМС на процесната площадка, не е извършено произволно, а на базата на цялостен анализ и оценка на доказателствата по делото, при изложени съображения за това. При настоящата проверка не се констатират пороци в доказателствената дейност на районния съд.
По отношение на чл. 57 от ЗАНН, настоящият състав намира, че районният съд е извършил дължимата цялостна служебна проверка на законосъобразността на проведеното административнонаказателно производство, като вкл. във връзка с доводите на представляващия наказаното ЮЛ за процесуални нередовности на съставения акт и издаденото НП. Направил е правилен извод за процесуална законосъобразност на издаденото наказателно постановление, вкл. що се отнася до съдържащите се в същото реквизити, респективно липса на пороци, рефлектирали върху правото на защита на наказаното дружество. Касационният съд споделя изводите на първата съдебна инстанция, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.
С оглед дължимата служебно проверка за правилното приложение на материалния закон, касационният съд намира, че не е налице основание за отмяна на решението на районния съд и по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Основният спорен по делото въпрос – относно характера на повърхността на площадката, върху която са съхранявани ИУМПС е решен правилно от първоинстанционния съд. Установената правилно и въз основа на доказателствата по делото фактическа обстановка е довела и до законосъобразната правна оценка, че съхраняването на ИУМПС на площадка с пропусклива повърхност се е извършвало в нарушение на Условие 3.1.1., абзац 1 от издаденото на дружеството разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци, което, покриващо елементите на административнонаказателния състав именно по чл. 136, ал. 2, т. 4, предл. 1 от ЗУО във вр. с чл. 71, ал. 3, т. 4 от ЗУО, се явява и основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Наложената санкция е в минимален размер.
Предвид горното решението на районния съд, като валиден и допустим съдебен акт, основан на задълбочена преценка на събраните доказателства, подробно мотивиран от фактическа и правна страна, съответен на приложимите процесуалноправни разпоредби, постановен при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон ще бъде оставено в сила.
По разноските:
При този изход на спора ответната страна има право на разноски. Същите са своевременно поискани и представляват разноски за юрисконсулско възнаграждение. Ответната страна в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт. Касационният жалбоподател ще бъде осъден да заплати на ответника по жалбата на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 80.00лв., определен на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 01.07.2019г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1675 по описа на съда за 2018г..
ОСЪЖДА **** ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. ****, представлявано от управителя Д.Ю.Д.да заплати на Регионална инспекция по околна среда и водите-София съдебни разноски в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/