Решение по дело №1638/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        06.11.2020г., град Дупница

 

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	05.11.		2020

 

на                                                                                                           Година

Мирослав Саневски

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Ива Георгиева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		1638		2020

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

„Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Перник, ул. „Средец” № 11, представлявано от управителя инж. Борислав Любомиров Иванов, е предявило срещу Т.М.О., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 250.52 лв. – главница за периода 28.11.2014г.-30.05.2018г., представляваща стойността на доставена, но незаплатена питейна вода за обект, находящ се в гр. Радомир, ул. „Хайдут Миленко“ № 3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 39.00 лева - мораторна лихва за забава, начислена за периода от 07.02.2015г.-03.10.2019г. Претендира се присъждане на разноски.

В исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се в гр. Радомир, ул. „Хайдут Миленко“ № 3. Титуляр на партидата с абонатен номер 3021399 бил Методи О. Иванов, ЕГН: **********, починал на 25.12.2009г. Ответникът Т.М.О., в качеството си на един от законните наследници на Методи О. Иванов, е задължен съгласно действащите Общи условия на дружеството да извърши промяна на партидата, но не е сторил това.

Сочи се, че в установените по приетите с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор срокове е извършено отчитане на показанията в монтирания/те в обекта водомер/и (чл.21) и начисляване сумите за потребеното количество вода. В сроковете, установени от Общите условия на ВиК - ООД длъжникът не е извършил плащане на дължимите от него суми.

До настоящия момент ответникът в качеството си на наследник не е погасил своя дял от задълженията си да плати доставената вода за периода от 28.11.2014г.-30.05.2018г. на обща стойност 289.52лв., от които 250.52 лв.-главница и лихва за забава в размер на 39.00 лв., начислена за периода 07.02.2015г.-03.10.2019г. Между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги /ДВ бр.88 от 2004г., изм. и доп./ Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на ВиК услуги абонатите са задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок.

Тъй като ответникът не заплатил стойността на доставената вода за исковия период от време, ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и било образувано ч.гр.д.№ 1198/2019 г. по описа на РС-Радомир, в рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя и настоящ ищец, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който е направил възражение за погасяване на претендираните суми по давност.

Наред с това, сочи, че ищцовото дружество не ангажира доказателства, от които да е видно, че ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване на процесния водоснабден имот, от което следвало, че между страните не съществува облигационна връзка. По делото липсвали и доказателства, че представените общи условия са приложими в отношенията между страните, тъй като същите не са разгласени по надлежния начин. По изложените съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД е подало на 04.11.2019 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника за дължими суми за ползвана питейна вода за обект, находящ се в гр. Радомир, ул. „Хайдут Миленко“ № 3, за периода от от 28.11.2014г.-30.05.2018г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 1198/2019г. на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 939/04.11.2019г. против длъжника и настоящ ответник, връчена му по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация“ ООД и справка - извлечение за ползваното количество питейна вода за процесния водоснабден имот.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответниците в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството потребител на „В и К“ услуги на ответника, както и обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ. консумирани „В и К“ услугите в размерите, претендирани с исковата молба.

Не се установява по делото ответникът да е потребител на „В и К“ услуги, предоставяни от ищеца, в качеството му на собственик или ползвател на имота. Според чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите „В и К“ са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно по сега действащата Наредба, потребител на „В и К“ услуги може да е собственикът на имота или лице, което притежава ограничено вещно право върху същия.

Според настоящия съдебен състав доказателства в тази насока по делото не са ангажирани. Представената от ищцовото дружество справка - извлечение не би могла да послужи като годно доказателство за установяване на горепосоченото обстоятелство, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни.

По делото не се събраха и доказателства, че на посочения в исковата молба адрес са доставяни, респ. консумирани „В и К“ услугите в размерите, претендирани с исковата молба.   

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените данни по ал. 2 и 3 (в случая на индивидуалния водомер на ответниците) се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно посочената разпоредба, карнетът е единственият документ, удостоверяващ по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги. Карнетът е частен удостоверителен документ, който ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. По делото, обаче, ищцовото дружество не е представило карнетите, удостоверяващи доставката на питейна вода.

На следващо място, услугата по доставка на „В и К“ услуги се подчинява на общите правила за договорите за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на доставена и потребена вода. Представената от ищцовото дружество справка - извлечение не би могла да послужи като годно доказателство за установяване на извършена доставка на посоченото количество и стойност на консумирана от ответника вода за процесния период, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата ги страна данни.

Ето защо, след като ищцовото дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване, че ответникът притежава качеството потребител на „В и К“ услуги, както и че твърдените от него задължения на ответника са такива, представляващи стойност на реално доставени „В и К“ услуги в претендираните размери и качество, то предявеният иск за главница, ведно със законната лихва от заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на Т.М.О., ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 250.52 лв. (двеста и петдесет лева и петдесет и две стотинки) – главница за периода 28.11.2014г.-30.05.2018г., представляваща стойността на доставена, но незаплатена питейна вода за обект, находящ се в гр. Радомир, ул. „Хайдут Миленко“ № 3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 39.00 (тридесет и девет) лева - мораторна лихва за забава, начислена за периода от 07.02.2015г.-03.10.2019г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

           

            Решението подлежи на обжалване пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: