Решение по дело №196/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба, предявена от С. Д. З. против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“.

Ищецът твърди, че в периода 04.05.2024г.-05.09.2024г. е бил задържан в Арест Пловдив. Там бил в стая с още двама човека, като стаята била изключително малка. На леглото нямало възглавници и чаршафи. Имало много дървеници и хлебарки. Перели и простирали в стаята. Имало влага, мухъл и плесен. Било му невъзможно да използва тоалетната, която била с клекало, а той бил с опериран крак с желязо в него и не можел да кляка. Било студено – 10-11 градуса и нямали одеяла От студа се разболял. Тъй като е хипертоник, това допълнително усложнило здравословното му състояние. Въпреки молбите му не го лекували.

В периода 05.09.2024г.-28.01.2025г./дата на предявяване на исковата молба/ ищецът бил в Затвора Пловдив. В приемната на пети пост-54 стая били 7 човека. Стаята била малка. Нямали вода в тоалетната и ползвали кофи. Не можел да ползва клекалото заради оперирания си крак. На 25.09.2024г. ищецът бил конвоиран до Благоевград. Там бил много болен, извикали линейка и поради установено заболяване с КОВИД бил лекуван в Инфекциозна болница в Благоевград. Свалил 14 кг. за 7 дни. След това го настанили на шести пост в първа стая, където били 6 човека. Все още бил много зле. Направили му кардиограма и се оказало, че е с прекаран микроинфаркт. На коридора нямало баня и тоалетна. Общата баня се намирала на двора. През зимата било студено. Нямало съблекалня и се налагало да минават до банята по хавлии в студа. В банята имало ръждясали железа и кал. Когато правили каре за 1 час, не можели да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна. Хигиената в килиите била много лоша. Имало много дървеници и хлебарки, както и гризачи. Хлебарките излизали през нощта и подът ставал черен от хлебарки. В тоалетната и в общите умивални имало мишки, а напоследък и котки. Котките ядели от храната им и разнасяли бълхи и зарази. Нямали пералня. Перели на ръка в килиите. Дишали влагата. Във времето, в което работил работа, която е неподходяща за здравословното му състояние, нямал право на престой на открито.

В резултат на гореописаните условия ищецът твърди, че изпитал обида, огорчение, възмущение, чувство за малоценност поради поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, а именно липса на достатъчно жилищна площ, липса на хигиена, липса на адекватно лечение, липса на подходяща храна.

При тези обстоятелства претендира:

- обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. за престоя в Арест Пловдив, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

- обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв. за престоя в Затвор Пловдив, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане;

Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Предявените искове са с правно основание чл. 285 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ оспорва предявените искове. Възразява, че не са налице доказателства за търпени вреди, че не са конкретизирани твърдените обстоятелства, действия или бездействия на администрацията на затвора, от които да са причинени вреди. Твърди, че условията за ищеца са били такива, каквито са и за останалите затворници. Твърди, че на ищеца е осигуряван достъп до течаща вода и тоалетна. Твърди, че от страна на администрацията са изпълнени всички задължения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата молба.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби "Изпълнение на наказанията" съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

Установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Тоест, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието "жилищна площ", то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В спорното съдебно производство двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства- справки на лист 15 и 43 от делото, се установява, че ищецът е задържан на територията на Арест-Пловдив от 04.05.2024г. до 04.09.2024г. и на 04.09.2024г. постъпил в Затвора Пловдив, където пребивава до датата на предявяване на исковата молба.

Следователно, за периодите, за които се твърди в исковата молба, ищецът действително е пребивавал на територията на Арест.-Пловдив и Затвора-Пловдив за условията в които е отговорен ответника.

По отношение на Арест-Пловдив, от представените справки на Началник сектор "Арести" ОС "ИН" [населено място] (л. 15 и 17), се установява, че ищецът е бил настанен с още две лица в килия № 107, ет.1, с квадратура 14.74 кв. м., оборудвана с три легла с размери 190/70 см, като две от леглата са разположени едно върху друго, има маса за хранене с размери 60/60 см. и два броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в тях е бил възглавници, одеяла и чаршафи. Чаршафите се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста. Предоставена е и възможност на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и всички общи помещения в ареста се почистват и дезинфекцират ежедневно. Поддържането на чистотата в килиите се осъществява от задържаните в тях лица. Храната на задържаните лица в Арест - Пловдив се доставя З пъти дневно-сутрин, обед и вечер от Затвора Пловдив. Нейното количество и калориен състав са съобразени с изискванията на Наредба № 23/19.07.2005 г. за физиологичните норми за хранене на населението, издадена от Министерство на здравеопазването. Сготвената храна се разпределя за всяко задържано лице, като стриктно се спазват разпорежданията на чл. 71 от Наредба № 2/22.03.2010 г. на M3 и МП за условията и реда за медицинско обслужване в МЛС. Контролът за количеството и годността на сготвената храна се осъществява от медицинският специалист в Ареста и се отразява в Книга за контрол на получаваната и раздавана храна на задържаните лица - съгласно т. ЗЗ. 1 от Заповед № Л-1321/10.03.2020 г. Гл. директор на ГД"ИН" за вътрешния ред в арестите.

Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест - Пловдив. Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Размерите на санитарния възел са 125/112 см, или 1. 4 кв. м. Като от общата квадратура на килията се извади тази на санитарния възел се получава 13. 34 кв. м., разделено на броя на обитателите в нея, всеки един от тях ползва 4. 45 кв. м. жилищна площ. Извеждането до банята на Арест - Пловдив става по утвърден график месеца за месец с периодичност два пъти седмично най-малко, за лицата от женски пол най-малко три пъти седмично по препоръки на Омбудсмана на Р България, а при възникнали нужди от медицинско естество - по съответното предписание.

Арест - Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори свързани към водогреен газов котел, който се използва за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон конвекторите са свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна уредба. Посредством въздушни турбини въздухът от арестното помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини пресен въздух отвън се вкарва в килиите.

Дневна светлина прониква през прозорец с размери 150/150 см. Прозорецът е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. На всички задържани под стража лица ежедневно се осигурява задължителното съгл. ЗИНЗС време за престой на открит на обособените три броя карета.

Ежедневно се правил обход от дежурен служител относно искания и желания от страна на задържаните лица,вкл. по въпроси от медицинско естество. При нужда се провеждал преглед в медицински кабинет на Арест-Пловдив., а се провеждали и консултации с външни специалисти. Въпросите, свързани с реда и начина на ползване на медицинска помощ от страна на задържаните лица са регламентирани в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в МЛС.

Предоставени са надлежно заверени фотокопия от наличната медицинска документация на ищеца, като част от предписанията, свързани с приема на определени медикаменти са направени от външни специалисти. Видно от епикриза от отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ Благоевград на лист 110 от делото е, че оплакванията за болки в подбедрицата са свързани с операция, претърпяна през 2019г.,т.е. преди задържането на ищеца в ареста.

Относно дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията (ДДД) на арестните помещения се представят протоколи за извършени услуги по ДДД на територията на ареста от 01.06.2024г. и 27.07.2024 г.

По отношение на мястото за престой на открито, е посочено, че същото се намира в източната част на района, в който е ситуирана сградата на Арест - Пловдив на територията на Затвора Пловдив, извън самата сграда и представлява три броя карета, които от едната страна имат масивно изградена и измазана стена от тухлено-бетонна конструкция, от другата - метална конструкция, обвита с оградна мрежа, отгоре - една трета плътна ламарина за навес, който служи за ползване при влошени атмосферни условия, а останалите две трети са покрито с оградна мрежа. Трите карета са разделени помежду си с плътна ламарина, за да се обособят отделни места за съответния брой задържани лица, които да ползват правото си на престой на открито.

На осн. чл. 256, ал. 1, т. 1, пр. 5 вр. ал. 4 ЗИНЗС вр. чл. 276 ППЗИНЗС и т. 55 от Заповед № Л- 1321/10.03.2020 г. Гл. директор на ГД"ИН", това право на ищеца е било осигурявано по график, който се изготвя ежемесечно и се утвърждава от съответния служител с ръководни функции, като престоя на открито е в рамките на един астрономичен час всеки ден. На същото място могат да се упражняват отделни спортни дейности по избор и преценка на задържаните лица. На каретата не е имало осигурен санитарен възел.

За установяване на условията на пребиваване в Арест –Пловдив по делото бяха събрани гласни доказателствени средства. Свидетелят С. П. разказва за времето след 01.11.2024г. и твърди, че не са имали топла вода и било много студено. Нямало перално помещение. На баня ходили 1-2 пъти в седмицата, но се случвало и по две седмици да не ходят на баня. Имало влага и мухъл в помещенията. Ищецът се оплаквал на свидетеля, че го болят гърдите.

Свидетелката К. Г. разказва, че по време на пребиваването на ищеца в ареста е перяла дрехите и чаршафите му, които били пълни с дървеници. По отношение на болките в крака разказва,че лично е говорила с доктора да се махне пластината, но отговорът бил, че това зависи от началника.

В периода, в който ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от 05.09.2024г. до 28.01.2025г./дата на предявяване на исковата молба/ вкл., е бил настанен последователно, както следва:

- от 04.09.2024 г. до 10.09.2024 г. вкл. - в Приемно отделение, в стая "РЦ", която е с площ от 27, 04 кв. м. и с капацитет до 6 л. св., като в нея по време на престоя на ищеца са били настанени най-много двама души, поради което не се установяват твърденията за пренаселеност.

Въпросната стая в Приемно отделение разполага с два прозореца с размери 0, 49/1, 20 м. и 1, 00/1, 20 м. и санитарен възел с площ от 2, 66 кв. м., разполагащ с един прозорец с размери 0, 34/1, 20 м., който санитарен възел разполага и с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина, като се отоплява с централно парно отопление. Санитарната обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от външна лицензирана фирма. Няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята през описания период и с какви размери са били. При постъпването в затвора на всички л. св. се предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо, като се осигурява възможност л. св. да ползват и лично спално бельо. Хигиената в спалните помещения, в т. ч. и на спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. При престоя си в Приемно отделение ищецът не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт, според справката на лист 47.

Съгласно приложения по делото график за разпределение на времето на лист 48, всеки вторник и четвъртък от 09, 00 до 10, 00 часа е предвидено време за баня;

На 10.09.2024 г. ищецът бил настанен и пребивавал до 07.11.2024 г. вкл. - на Пети пост в стая № 54, която е с площ от 25,51 кв. м. Според представената от ответника справка, с изключение на времето от 25.09.2024г. до 07.10.2024г., когато в помещението са били настанени 6 лица, през целия останал период на пребиваване се констатира пренаселеност с площ за всеки лишен от свобода под 4 кв.м. От общо 59 дни пребиваване в това помещение 46 дни са били при условия на пренаселеност.

Установява се, че стаята разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,47/1, 15 м. и 0, 95/1, 15 м. и санитарен възел с площ от 2, 42 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0, 32/1, 15 м., като санитарният възел е обособено помещение с отделен вход. На всеки лишен от свобода е осигурено легло, дюшек и постелъчен инвентар, като при желание от страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и др., съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си.

Осигурен е достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето/лист 48/, а настанените на работа имат възможност за баня ежедневно, като за времето си на престой в Затвора Пловдив ищецът е бил устроен на работа в "Обособено производство". По собствено желание на 09.11.2024г. З. бил спрян от работа.

В банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си.

Отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание.

В 5 група бил извършен ремонт-подмяна на подова настилка,боя,дограма. Стаите били оборудвани с нови легла,маси,столове и шкафчета. Заради умишлени злонамерени действия всичко било увредено или напълно унищожено.

По време на провеждане на престой на открито лишените от свобода могат да ползват тоалетна, разположена между двете групи Пета и Шеста.

Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение, които за целта получават съответните прибори, но могат да ги закупуват и от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близките, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти.

На 08.11.2024г. и до края на исковия период 28.01.2025г. ищецът бил настанен на Шести пост, стая № 1, която е с площ 21,83 кв.м. През целия период на престоя настанените в стаята лица са били 4 или 5, което означава, че няма пренаселеност.

И при този пост се констатират същите условия на живот с налични отваряеми прозорци, санитарен възел с течаща вода.

Съгласно справка на лист 57, в исковия период във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел с неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. В Затвора Пловдив отоплението се извършва посредством централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от настанените в стаята, никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл. Банята е обща, подът на която е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, ползва се по утвърден график. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага придвижване без дрехи по карето. Всички, които работят, имат право да ползват баня всеки ден. ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН (по затвори). Обработката се извършва от нарочно обучен служител. Периодът на обработване е на два месеца или при необходимост. При обработка при необходимост се третират само определени сектори в МЛС. За съответната ДД обработка са приложени копия на протоколи (л. 59-66), които се констатира, че касаят целия период, в който се установи, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив.

Съгласно Становище от д-р Ж. П. – Директор МЦ – Затвора Пловдив, след постъпване на З. в Затвора Пловдив е посещавал МЦ – Затвора Пловдив по утвърден график и в случаите, когато е имал оплаквания от соматичен характер. На 04.10.2024г. ищецът бил десхопитализиран от МБАЛ“Благоевград“ след лечение на COVID-19. От представената епикриза се установява, че по отношение на ищеца е прилагано съответното лечение при постъпването в болницата. След постъпване обратно в Затвора-Пловдив не се е налагало извеждане във външно лечебно заведение за хоспитализации и консултации.

По отношение на пребиваването в Затвора –Пловдив събраните гласни доказателствени средства не установяват по-различни обстоятелства. Според свидетеля М. А. условията на Шести пост били ужасни, като на 15 кв.м. били настанени 6 човека. Твърденията на този свидетел не кореспондират с представените писмени доказателства, поради което не се кредитират. Според А. в килиите имало много дървеници, но показанията му се разминават с тези на свидетелката Г., която за разлика от периода на пребиваване в Ареста-Пловдив, констатира, че по дрехите на ищеца след преместването му в затвора няма дървеници и нещата са нормални. Твърденията на свидетеля относно хигиената са за наличие на плъхове, дървеници, хлебарки и котки. Мишките и плъховете минавали по карето, а котките скачали по казаните. През 2011 година котки нямало,а сега имало. Хлебарките и дървениците били навсякъде. По отношение на оказваната медицинска помощ свидетелят базира показанията си на оплаквания на самия ищец.

С твърдения за липса на медицинска помощ са и показанията на свидетеля К. М.. Същият твърди, че ищецът се оплаквал от задушаване, стягане в областта на гърдите. Когато се случвало това затворниците викали дежурния, тропали по вратата, но не идвал лекар.

Така, от събраните и описани доказателствени средства се налага извод за частична основателност на предявените искове.

За периода на пребиваване в Ареста-Пловдив се установи, че ищецът не е пребивавал при условия на пренаселеност, разполагал е със санитарен възел и постоянно течаща вода, включително и с топла вода. Въпросната стая е била обзаведена с отделни легла, маса за хранене и две табуретки, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряем прозорец. Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност.

От представените протоколи за ДДД обработка не се установява такава да е извършвана в ареста за месеците май и август 2024г. от периода на престой на ищеца. Тази липса на доказателства, съпоставена със събраните гласни доказателствени средства, обосновава извод за нарушение на чл.43,ал.2 от ЗИНЗС. Съдът кредитира показанията на свидетелката Г., като откровени, непротиворечиви и съдържащи едновременно изгодни и неизгодни за ищеца впечатления от хигиената в ареста и в затвора. Свидетелката лично е перяла дрехите и чаршафите на ищеца и е констатирала следи от дървеници в периода на престой в ареста и липсата на такива след това при настаняването в затвора. Съдът кредитира на свидетеля С. П. в частта относно неподходящата температура в помещенията на ареста.

Допуснато е нарушение и на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС, изразяващо се в пренаселеност на помещението, в което е пребивавал ищецът в Затвора Пловдив, доколкото се установи, че за период от 46 дни е бил настанен при условия на пренаселеност в Пети пост в стая № 54.

Не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото са били осигурени пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.

Ползването на баня в Арест – Пловдив и в Затвора-Пловдив се осъществявало по утвърден график.

Що се отнася до хигиената в затвора, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалното помещение.

По отношение твърденията за липса на предоставена медицинска грижа, установи се, че за заболяването от COVID-19 такава е била предоставена, като последствията от тежкото заболяване не са в причинно-следствена връзка с действията на администрацията на ответника. Твърденията за липса на медицинска грижа във връзка с болките в крака не се обвързват с конкретно бездействие, което да се вмени във вина на ответната страна. Установи се и не се спори, че оперативната интервенция е била много преди ищецът да се намери в ареста, като нито едно от събраните доказателства не сочи на това същият да е поискал да се предприемат някакви действия от страна на затворническата администрация, както във връзка със специални нужди поради невъзможност да свива крака си,така и във връзка с евентуална последваща операцията интервенция.

Събраните свидетелски показания в частта относно нуждата от медицински грижи са противоречиви и непоследователни. Не се установява конкретен случай на нужда, при който да не е било реагирано от страна на затворническата администрация. Тази непоследователност в доказателствата, съпоставена с данните от медицинската документация за това, че ищецът е с анамнеза за паническо разстройство, както и с показанията на свидетелката Г., че ищецът е хипохондрик, обосновават извод, че оплакванията в тази част и неудовлетвореността на ищеца от полаганите медицински грижи са в резултат на личностни особености, но не и в резултат на обективни действия или бездействия на ответната страна.

Досежно оплакването, че спалното й бельо било старо и мръсно, не се установява ищецът да е подавал молби с искане за изпиране на спалното бельо, които да са с отрицателен отговор. Освен изложеното следва да се добави, че според предоставената информация от страна на ответника, чаршафите се сменят и изпират ежеседмично в пералните помещения на ареста, като освен това на задържаните е предоставена възможност да ползват собствени чаршафи. Все в тази насока следва да се констатира, че в ЗИНЗС не съществува задължения за ответника да осигурява ново спално бельо на задържаните лице и тези лишени от свобода.

Във връзка с твърдението, че липсва санитарен възел на определените и задължителни места – на коридора в Затвора Пловдив нямало баня и тоалетна, общата баня се намирала навън – на двора, нямало съблекалня и се налагало да минават през двора по хавлии, работели два душа, за които се "борили" 15-20 човека, в банята имало ръждясали железа и кал, а когато правели каре за един час, не можело да ползват тоалетна, защото на мястото на карето нямало нито мивка, нито тоалетна, на първо място следва да се посочи, че липсва фиксирано от законодателя задължение за осигуряване на тоалетна или течаща вода на л. св. в коридора и при осъществяване на престоя им на открито. Последното мероприятие се осъществява за сравнително кратък период от време – 1 час дневно и липсват пречки л. св. да ползват санитарен възел преди или след това, като не се установява, включително и от разпитаните свидетели, да са налице пречки при нужда да се получи съдействие от надзирателите чрез извеждането им до тоалетна, съответно да си осигурят вода за пиене в бутилки. Все в тази насока следва да се посочи, че от представената справка се установява, че има разположена тоалетна между Пети и Шести пост, която се ползва от лишените от свобода по време на провеждане на престой на открито, поради което и не могат да бъдат приети за доказани твърденията на ищеца, че такава липсвала.

Относно твърдението, че при къпане следва да се преминава през двора, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства не се установява от страна на затворническата администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Действително, използването на банята в Затвора Пловдив предполага преминаване на лишените от свобода през двора, но в посочената по-горе справка изрично се посочва, че в банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото в случая не се установява неизпълнение на задълженията на затворническата администрация по чл. 151 от ЗИНЗС, поради което и това оплакване е неоснователно. Недоказани останаха и следващите твърдения на ищеца, а именно, че в банята работели два душа, за които се "борили" 15-20 човека, както и че в банята имало ръждясали железа и кал, доколкото в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства, а и разпитаният по делото свидетел не твърди да има ръждясали железа и кал.

Във връзка с твърдението, че ищецът е бил без право да ползва пералня, както и че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, от страна на ответника е представен Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив, от който се установява, че за различните групи е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи. Отделно от това отново в посочената по-горе справка се сочи, че пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание. Установява се също така и че в общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите, от страна на ответника обаче е налице нарочно становище, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци, проветряването е по желание на настанените в конкретната стая и не би следвало да има мухъл, които становища не са оспорени, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани, наведените в тази връзка твърдения.

Като недоказани следва да се приемат твърденията за претърпени вреди в резултат наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в Затвора Пловдив, доколкото от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целия исков период. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т. ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително, от твърденията на ищеца и разпитания свидетел, е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от затворниците, които се грижат за почистването и на които се установява, че макар и в ограничени количества, са били раздавани препарати за целта (така Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода за един месец), в т. ч. същите са разполагали с възможността да закупят такива и от лавката на затвора, както и да поискат да им предоставени от техните близки.

По идентичен начин стои въпросът и със следващите оплаквания, че в затвора има много котки, които влизат в столовата, качват се по масите, ядат от храната и са предпоставка за болести и зарази, доколкото същите не са подкрепени с никакви доказателства. До извод за противното не водят и показанията на разпитания по делото свидетел, които в тази част съдът не кредитира.

При това положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, както вече бе казано, е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които ищецът е изтърпявала мярка задържане под стража в Арест - Пловдив и наказание лишаване от свобода в Затвора -Пловдив могат да се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона поради пребиваването при условия за пренаселеност в посочената част от исковия период, поради наличието на неподходяща температура в ареста и липсата на достатъчна обработка за дървеници в ареста за месеците май и август 2024г.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" и посредством ангажирани от негова страна доказателства, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, включително пилотното решение "Н. и други срещу България", съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Ареста-Пловдив и в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за периода 2024 - 2025 г.), според настоящия съдебен състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 250 лева по първия обективно съединен иск за престоя в ареста, и в размер на 300лв. по втория обективно съединен иск за престоя в затвора. Размерът съдът определя, като съобразява актуалната практика и насоките на ЕСПЧ., в т. ч. и конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени до пълния предявен размер.

С оглед частичната основателност на главните искове, основателни са и акцесорните за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.

На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Х. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер на 32 лева, съразмерно на уважената част от исковете, изчислено на основание чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл.2,ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на С. Д. З., [ЕГН], сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Арест Пловдив за периода от 04.05.2024г. до 05.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 250 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на С. Д. З., [ЕГН], сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив за периода от 05.09.2024г. до 28.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 300 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на С. Д. З., [ЕГН], сумата от 10 (десет) лева разноски.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати на адвокат Н. П. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 32 (тридесет и два) лева, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, в полза на С. Д. З., [ЕГН] по банкова сметка: BG58PRCB92301013401515, в ПРОКРЕДИТ БАНК АД, с титуляр адвокат Н. П. Д., на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.