Р Е Ш Е Н И Е
ГРАД
СОФИЯ, 28.01.2019 ГОДИНА
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IІ-ри въззивен състав
в публично съдебно
заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФАН МИЛЕВ
МЛ. СЪДИЯ: СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
При секретаря: Галина Иванова и с участието на
прокурор: Албена
Тараланска, като разгледа
докладваното от съдия КОЕВ ВНОХД № 5348 по описа на Софийски градски съд за 2018
година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХХІ
от НПК.
Въззивното
производство е образувано по протест на прокурор при Софийска районна
прокуратура срещу присъда № 424114 от 06.06.2018 година по НОХД № 11731 по
описа на Софийски районен съд за 2017 година, Наказателно отделение, 8 състав,
с която подсъдимите Б.В.Н., с ЕГН: **********
и Я.Р.П., с ЕГН: **********
са признати за невини и оправдани по повдигнатите им обвинения,
както следва:
Подсъдимата
Б.Н. е призната за невиновна в това, че на 13.01.2015 година, в град София, в
сградата на 04 РУ – СДВР, находящо се на улица "Крум Попов" № 57,
пред надлежен орган на властта – Е.С., разследващ полицай при 04 РУ – СДВР,
като свидетел по досъдебно производство № 60 по описа за 2015 година на 04 РУ –
СДВР устно и съзнателно потвърдила неистина – че на 12.01.2015 година се
съвкупила с Р.Н.М.без нейно съгласие, поради което и на основание чл. 304 НПК Софийски
районен съд я оправдава по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл. 290, ал. 1 НК.
Подсъдимата
Я.П. е призната за невиновна в това, че на 13.01.2015 година, в град София, в
сградата на 04 РУ – СДВР, находящо се на улица "Крум Попов" № 57,
като непълнолетна, но можеща да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, пред надлежен орган на властта – Р.И., разследващ
полицай при 04 РУ – СДВР, като свидетел по досъдебно производство № 60 по описа
за 2015 година на 04 РУ – СДВР устно и съзнателно потвърдила неистина – че на
12.01.2015 година се съвкупила с Р.Н.М.без нейно съгласие, поради което и на
основание чл. 304 НПК Софийски районен съд я оправдава по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 4 НК.
На
основание чл. 190 НПК направените по делото разноски са за сметка на Държавата.
В законния срок присъдата е обжалвана от прокурор
при Софийска районна прокуратура,
като неправилна с предложение същата да бъде
отменена
и постановена нова – осъдителна, с която подсъдимите да бъдат признати за
виновни по повдигнатите им обвинения.
След
изготвянето на мотивите към присъдата, е подадено допълнение към протеста (наименуван "Аргументи") на основание чл. 318 НПК с развити
съображения от прокурор при Софийска районна прокуратура за неправилност на
присъдата. В допълнението към протеста се твърди, че съдът е направил
необосновани изводи за липса на доказателства, които да осъществят фактическия
състав на престъплението "лъжесвидетелстване" – за всяка една от
подсъдимите. Твърди се, че по делото са налице безспорни доказателства за
извършеното от двете подсъдими престъпление.
В
срок е постъпило писмено възражение от подс. Я.П. чрез адв. Ж.Ж. с искане за
потвърждаване на присъдата и отхвърляне на протеста, като намира присъдата за
законосъобразна, правилна, обоснована и справедлива, като се развиват подробни
съображения в тази насока.
Постъпило
е писмено възражение от подс. Б.Н. чрез адв. Т.Ц. с искане за потвърждаване на
присъдата и отхвърляне на протеста, като намира присъдата за законосъобразна,
правилна, обоснована и справедлива, като се развиват подробни съображения в
тази насока.
В
разпоредително заседание на 26.11.2018 година, въззивният съд, по реда на чл.
327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на подсъдимите и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането
на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав подсъдимите
се представляват от адв. Т.Ц. и адв. Ж.Ж.. Поддържат подадените от тях
възражения срещу протеста и намират, че присъдата на Софийски районен съд е
правилна и законосъобразна.
Представителят на Софийска градска
прокуратура не поддържа
протеста, но не го оттегля.
Счита, че Софийски районен съд се е мотивирал при произнасяне
на съдебния си акт, същият е законосъобразен и правилен, поради което изразява
становище, че следва да бъде оставен в сила.
В
последна дума подс. Б.Н., поддържа това, което е казал адвоката й. Моли да
остане оправдателната присъда в сила.
В
последната дума подс. Я.П., моли да бъде потвърдена присъдата.
Настоящият съдебен състав на Софийски
градски съд, след като
обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, приема
за установено следното:
Протестът
на Софийска районна прокуратура е подаден в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим, а
разгледан по същество е неоснователен.
За
да постанови атакуваната присъда, районният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата
Б.В.Н. е родена на *** ***, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, със средно образование, работеща, с ЕГН: **********,
с адрес ***.
Подсъдимата
Я.Р.П. е родена на *** ***, българка, български гражданин, неомъжена,
неосъждана, с основно образование, ученичка, с ЕГН: **********,
с адрес ***.
През 2015 година двете подсъдими се познавали, били приятелки. По
това време подсъдимата Я.П. била ученичка. Двете момичета имали интимни
приятели – св. Т.и св. В..
Свидетелят Р.М.поддържал контакти в неустановен период от време,
преди инкриминираната дата във социалните мрежи с подсъдимата Б.Н.. В социалните мрежи свидетелят и
подсъдимата Н. се уговорили тя да му дойде на гости. Б.Н. споделила това с
приятелката си – Я.П. и последната решила да отиде заедно с приятелката си.
На 12.01.2015 година двете момичета посети адреса, където по това
време живеел св. Р.М.. На място в посоченото жилище двете подсъдими и св. М.имали
полов контакт, неустановен по делото като етапи, механизъм и участие в
случващото се. Двете подсъдими се твърди, че не желаели да участват в него.
След случилото се подсъдимата Я.П. разговаряла със св. В., когато
той отишъл да я вземе от неустановена по делото станция на метрото в град София.
Двамата се видели, Я.П. плачела, треперела и след настояване от страна на св. В.
тя му разказала какво се е случило. Посочила му, че е била изнасилена, че е
била заедно с подсъдимата Б.Н., която я е завела в жилището. Свидетелят В. не
желаел да слуша подробности, помолил подсъдимата да спре с разказа, успокоил я
и на следващия ден я посъветвал да подаде жалба, за да могат институциите да й
помогнат.
Установява се, че на
13.01.2015 година Б.Н., Я.П. и св. В. посрещнали св. Т.– приятел на Б.Н.. На
него подсъдимата Н. споделила какво се е случило, като му посочила, че е била
изнасилена, че не е желаела да участва в посочения полов контакт, че е била
заедно с Я.П. и същата е плачела. Той не
разпитвал за детайли на случилото се. Двамата свидетели посъветвали подсъдимите
да подадат жалба.
Така
се стигнало до това, че на 13.01.2015 година Б.Н. подала
до началника на 04 РУ – СДВР заявление, в което посочила, че на 12.01.2015
година заедно с Я.П. са посетили адрес, на който с нея е извършен полов контакт
противно на волята й.
На същата дата аналогично заявление подал Р.П.– баща на подс. Я.П..
След което на 13.01.2015 година били предприети действия от
органите на МВР, изразяващи се в претърсване и изземване в жилище, обитавано от
Р.М..
На същата дата Р.М.е бил задържан по реда на
ЗМВР за срок от 24 часа.
На 13.01.2015 година бил проведен разпит на Б.Н. от разследващ
полицай Е.С.. В този разпит в качеството на свидетел Н. описала случилото се,
като Е.С. отразила в протокола за разпит съдържанието на разказаното от
подсъдимата.
На същата дата бил проведен разпит в качеството на свидетел и на Я.П.
от разследващ полицай Р.И.. Същата отразила съдържанието на посоченото от П. в
съставен протокол за разпит. По време на провеждане на разпита липсва
отразяване в съдържанието на протокола да е присъствал родител – настойник,
респективно такъв да е уведомен за провеждане на разпита.
На 14.01.2015 година Р.М.бил разпитан в качеството на свидетел.
Съставен бил протокол за разпит по образуваното досъдебно производство № 60 по
описа за 2015 година на 04 РУ – СДВР.
В същото производство като свидетели били разпитани и други лица.
Двете подсъдими в качеството на свидетели и св. М.по посоченото досъдебно производство
били поставени в очна ставка, за които процесуално-следстевни действия били
съставени и протоколи. Назначени били и изготвени СМЕ и СППЕ.
На 14.04.2015 година с постановление на прокурор при Софийска
районна прокуратура било прекратено образуваното срещу Р.М.наказателно
производство. На 07.07.2015 година пълномощник на Р.М.е подал сигнал в Софийска
районна прокуратура.
На 24.07.2015 година с постановление на прокурор при Софийска
районна прокуратура било образувано досъдебно производство срещу Я.П. и Б.Н. за
престъпление по чл. 286 НК.
И двете подсъдими са предадени на съд с обвинителен акт от
10.07.2017 година по повдигнатите им обвинения.
Горната фактическа обстановка
районният съд е установил след като е направил цялостен и прецизен анализ на
доказателствата по делото. Обсъдени са прецизно показанията на свидетелите по
делото, като същите са съпоставени и с останалите доказателства, като
направените въз основа на това изводи въззивната инстанция споделя напълно и не
следва да преповтаря. Обосновано съдът е приел, че не е налице основание да не
се дава вяра на показанията на разпитаните като свидетели лица. Правилно и
законосъобразно е кредитирал и приобщените по делото писмени доказателства. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд
да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо
да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н.Д. №
1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия,
ІІІ Наказателно отделение/.
Въззивният
съд не споделя оплакването, че по делото са налице безспорни доказателства за
това, че с дадени показания по образуваното досъдебно производство по описа са
на 04 РУ – СДВР, пред надлежен орган на властта, в качеството си на свидетели
подсъдимите съзнателно са потвърдили неистината, заявена от тях в сигнал до
органите на Министерство на вътрешните работи за съвкупление, без тяхното
съгласие на 12.01.2015 година със св. Р.М.. Въззивният съд е също на мнение, че
липсва
сведение за това дали двете подсъдими Б.Н. и Я.П. са посочили в разпита си ясно
дали са желаели да участват в половия акт със св. Р.М., какво е било тяхното
участие в него, външно проявените и обективирани волеви действия на всяка една
от двете подсъдими, изречени или липса на изречени реплики, детайлност и
последователност на отделното и етапно участие на всяко едно от трите лица в
събитията, които са се случили на 12.01.2015 година. Тези факти и обстоятелства
са съществени в процесната хипотеза и прокуратурата
независимо, че твърди за всяка една от двете подсъдими, че са налице безспорни
доказателства, то въззивният съд също не споделя това становище. Нещо повече,
прокуратурата е следвало да установи наличие на представи в съзнанието на всяка
една от двете подсъдими, досежно фактите така щото всяка една от тях да е
възприемала същите, оценяла и формирала положително волево поведение към
настъпването им, което поведение да е обективирала по ясно разпознаваем начин,
но въпреки него да твърди липса на съгласие за участие в половия контакт със
св. Р.М.. Това не е сторено и както първоинстанционният съд, така и въззивният
съд не може да сподели, че са налице безспорни доказателства за извършеното
престъпление от двете подсъдими.
Първоинстанционният съд е изградил фактическите си
изводи въз основа на анализ по отделно и в съвкупност, на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, като е изпълнил задължението си за пълно
изясняване на обстоятелствата в кръга на тези визирани в чл. 102 НПК, изпълнил
е задължението си за оценка на процесуалната годност на доказателствените
средства и на достоверността на доказателствените източници и е спазил
правилата на формалната логика.
При
извършената служебна проверка на присъдата на основание чл. 314 НПК съдът не
констатира същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до отмяната й.
При
така установената фактическа обстановка и правни изводи въззивният съд приема,
че атакуваният съдебен акт е обоснован, правилен и законосъобразен, поради
което следва да бъде потвърден изцяло, поради което протеста като неоснователен
следва да бъде оставен без уважение.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 424114 от 06.06.2018 година на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 8 състав,
постановена по НОХД № 11731/2017 година по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.