№ 12782
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110165304 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
от ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата
в размер на 529,39 лева, представляваща разноски по съдебно производство, за
които суми срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 14.01.2020 г. по гр.
д. № 70250/2014 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищцата – Б. Б. М., твърди, че не дължи на ответника „фирма“ ЕАД
сумите, за които в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен
лист, поради погасяването им по давност. За принудително им събиране е
образувано изпълнително дело № (номер) по описа на ЧСИ У. Д., рег. № ***,
което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на иска с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника процесните суми. Претендира
разноските по производството.
Ответникът – „фирма” ЕАД, оспорва иска с твърдението, че
задължението, предмет на делото, не е погасено по давност. Твърди, че по изп.
дело са извършвани множество изпълнителни действия, които са прекъсвали
давността. Ето защо, моли искът да бъде отхвърлен, като претендира
разноските по производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Наличието
на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
1
предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В
случая това условие е налице – срещу ищцата - Б. Б. М. е образувано
изпълнително дело № (номер) по описа на ЧСИ У. Д., рег. № *** на КЧСИ,
район на действие СГС и производството по това изпълнително дело
продължава да е висящо. Само когато принудителното изпълнение е
приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес
за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този
случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи
изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. С
отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния
лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при
уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в
прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата,
която се търси с отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК.
С оглед горното, съдът намира предявения иск за допустим. По
същество искът е неоснователен по следните съображения.
Страните не спорят, а и това се установява от събраните писмени
доказателства по делото (л. 4 и л. 5 от настоящото дело, л. 3 и л. 6 от
представено по делото в заверен препис изпълнително дело № (номер) по
описа на ЧСИ У. Д., рег. № ***), че въз основа на влязло в сила на 28.06.2016 г.
Решение № (номер) от 17.11.2015 г., постановено по гр. д. № 70250/2014 г. по
описа на СРС, 26 състав, е издаден изпълнителен лист от 14.01.2020 г. в полза
на „фирма“ ЕАД за събиране на вземане от длъжника – ищца в настоящото
производство – Б. Б. М., в размер на 529,39 лева, представляваща сбор от
припадащите й се 1/6 част (в личното й качество на длъжник) и ½ част (в
качеството й на наследница на Б. Л. М.) от разноските в исковото и в
заповедното производство, водени срещу ищцата и нейният наследодател Б. Л.
М..
Не се спори, а и от представеното по делото удостоверение за
наследници изх. № ****/29.02.2022 г. на (община), (район) (л. 106 и от
представено по делото в заверен препис изпълнително дело № (номер) по
описа на ЧСИ У. Д., рег. № ***) се установява, че Б. Л. М., ЕГН ********** е
починал на 23.07.2021 г., а ищцата Б. Б. М. е негов наследник по закон.
Между страните не се спори и от представеното в заверен препис от
изпълнително дело се установява (на л. 1 и л. 6 от същото), че по молба вх. №
(номер)/(дата) г. на „фирма“ ЕАД за събиране на вземането въз основа на
посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № (номер) по
описа на ЧСИ У. Д., рег. № *** към КЧСИ.
Основният спорен по делото въпрос е прекъсната ли е и кога, респ.
изтекла ли е погасителната давност за вземането на ответника по издадения
изпълнителен лист.
Наведените с исковата молба твърдения са за погасяване по давност в
периода 28.06.2016 г. – 28.06.2021 г. на вземанията по изпълнителния лист.
Процесният изпълнителен лист е издаден за вземания, установени с
влязло в сила решение, поради което от влизането му в сила – 28.06.2016 г., е
започнала да тече нова давност, която е петгодишна – арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се
прекратява, ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. С оглед задължителната за
съдилищата практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2013 година
от 26 юни 2015 година, ОСГТК, ВКС, т. 10, давността се прекъсва с
2
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т .н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа. Не прекъсва давността и молбата за
изпълнение, ако в нея не е посочен конкретен способ или ако не е извършено
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
Ето защо, противно на изложеното в исковата молба, съдът намира, че в
процесния случай давността е прекъсната с подаване на молбата за образуване
на изпълнително производство на 28.07.2020 г., доколкото с депозираната
молба от взискателя (понастоящем ответник) е поискано прилагане на
конкретен изпълнителен способ, а именно: налагане на запор на банковите
сметки и трудовите възнаграждения на длъжницата, както и е извършено
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. С подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен
изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, т.е. редовна
молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, буква "в" ЗЗД. В
този смисъл са и мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
които е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в
изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Редовната молба на взискателя за образуване на изпълнително
дело безспорно прекъсва давността. В тълкувателното решение в
действителност се посочва изрично, че образуването на изпълнителния процес
не спира или прекъсва давността, но под образуване на изпълнителния процес
се има предвид действието на съдебния изпълнител, който с постановление (а
сега с разпореждане съгл. чл. 434 ГПК, ред. ДВ, бр.86, 2017 г.) образува
изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това налага
извода, че подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело
прекъсва давността.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 433 ГПК,
изпълнителното производство се прекратява в изчерпателно и лимитативно
изброени случаи и смъртта на длъжника (независимо в кой момент е
настъпила), не е сред тях. Това, че длъжникът по изпълнителния лист е
починал преди образуването на изпълнителното дело, не води до нарушение
на закона и до незаконосъобразност на действията, извършени от ЧСИ. На
основание чл. 429, ал. 2 ГПК издаденият срещу наследодателя изпълнителен
лист може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници,
освен ако те установят, че са се отказали от наследството на своя наследодател
или същото е било прието по опис, за които обстоятелства липсват твърдения
в настоящето производство. Задължението за заплащане на процесната сума е
възникнало за наследодателя на ищцата още приживе, преди настъпването на
правоприемството в нейно лице. С настъпване на смъртта на наследодателя
3
субективните предели на изпълнителния лист, издаден срещу него, се
разпростират по отношение на неговите наследници.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че в настоящия случай
давностният срок е прекъснат с подаване на молбата за изпълнение на
28.07.2020 г., като до приключване на устните състезания – 27.05.2024 г., не е
изтекъл петгодишен период, поради което и предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Б. М., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: (град), (адрес), срещу „фирма“ ЕАД, ЕИК: (номер), със седалище и
адрес на управление: (град), (адрес), иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
признаване за установено, че ищцата Б. Б. М. не дължи на ответника фирма“
ЕАД, ЕИК: (номер) сумата в размер на 529,39 лева, представляваща разноски
по съдебно производство, за които суми срещу ищцата е издаден
изпълнителен лист от 14.01.2020 г. по гр. д. № 70250/2014 г. по описа на СРС,
26 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК Б. Б. М., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: (град), (адрес) ДА ЗАПЛАТИ на „фирма“
ЕАД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес),
сумата от 100 лева, представляваща разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4