Р
Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 12 декември 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 05.12.2019
г. в състав:
Районен съдия:
Иван Иванов
при участието на
секретаря Мария Богданова
като разгледа
докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 2400 по описа за 2019 г.
на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
във вр. с чл. 342, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Делото е образувано по искова молба,
подадена от „Амиго Лизинг“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 срещу Т.Г.П. с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че между ищеца
като лизингодател и ответницата като лизингополучател е сключен договор за
финансов лизинг № 01000433/00002 от
25.07.2018 г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив, неразделна част от който са Общите условия на „Амиго Лизинг“ ЕАД по
договори за финансов лизинг. С договора ищецът поел задължение да придобие и
предостави за възмездно ползване на ответницата лек автомобил „Мини Кънтримен“,
шаси № WMWZB31050WL02833. Ответницата поела задълженията да заплаща дължимите
суми по договора, включително такива за поддържане на покритие по застраховка
„Каско на МПС“ на лизинговата вещ и да ползва вещта съобразно общите условия. В
изпълнение на договора, ищецът придобил собствеността върху лизинговия актив и
с приемо-предавателен протокол от 27.07.2018 г. го предоставил за ползване на
ответницата. Поддържа се, че ответницата е допуснала забава в изпълнение
задължението си да плаща дължимите вноски, поради което и на основание т. 9.8
от Общите условия ищецът преустановил временно ползването на лизинговата вещ от
ответницата и направил разходи съгласно договор за поръчка от 12.07.2018 г.
между лизингодателя и „Ем Би Кей Груп“ ЕООД в размер на 720,00 лв. за
осъществяване на доброволно предаване на лизинговата вещ във владение на
лизингодателя, включително транспортни разходи до седалището на последния, за
които разходи е издадена фактура № **********/23.01.2019 г. Сочи се, че тези
разходи са дължими от ответницата на основание т. 9.8, изречение второ от
общите условия и са й префактурирани с фактура № **********/30.01.2019 г.
Предвид допусната забава в плащането на лизингови вноски, ответницата дължи
неустойка за забава по т. 7.7.2 и т. 7.7.3 от общите условия в размер на
законната лихва върху всяка просрочена лизингова вноска за периода от падежа й
до датата на погасяване.
Тъй като ответницата не изплатила
процесните задължения, на 29.03.2019 г. ищецът подал срещу ответницата
заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума, било образувано ч. гр. дело
№ 1271/2019 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал
заповед за изпълнение от 01.04.2019 г., която била връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния й и настоящ
адрес.
Искането към съда е да признае за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата 2 321,28
лева – падежирали неплатени лизингови вноски и вноски за покритие по
застраховка „Каско на МПС“ по договор за финансов лизинг № 01000433/00002 от 25.07.2018 г., съгласно
следните фактури: № **********/20.10.2018 г., № **********/20.11.2018 г., №
**********/20.12.2018 г., № **********/20.01.2019 г.; сумата 6,01 лева –
неустойка за забава за периода от 20.08.2018 г. до 27.09.2019 г., съгласно
сметка № **********/27.09.2018 г.; сумата 720,00 лева – разходи за връщане на
лизинговата вещ във владение на лизингодателя, съгласно фактура №
**********/30.01.2019 г., за които е издадена заповед № 866 от 01.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1271/2019
г. на Врачански районен съд.
Ответницата Т.Г.П. не е подала писмен
отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК и не е взела становище по исковете.
В заповедното производство-ч. гр. дело №
1271/2019 г. на Врачанския районен съд длъжникът Т.Г.П. не е подала възражение
по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47,
ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Ответницата, редовно призована, не се явява
и не се представлява.
Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед наличие на предпоставките
на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съдът намира за
основателно искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответницата
не е представила в срок писмен отговор, не се е явила в първото по делото
съдебно заседание, не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, като на ответницата е указано с връчването на исковата молба, а също и с
връчването на определението за насрочване от 04.11.2019 г. по делото, че при
непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание,
без да е направено искане за разглеждането му в отсъствие на нея и неин
представител може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.
От представените по
делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на разглежданата искова претенция, която следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
съгласно задължителното разрешение, дадено с т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГКТ на Върховния касационен съд,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски,
както следва: по заповедното производство сумата 60,95 лева-внесена държавна
такса, както и направените по делото разноски: сумата 131,90 лева-внесена
държавна такса. По настоящото исково производство е представено пълномощно в полза
на адв. И.Х., но не и доказателства за внесен адвокатски хонорар, поради което
такъв не следва да бъде присъждан на ищеца.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на Т.Г.П. с ЕГН **********, с
адрес ***, че дължи на „Амиго Лизинг“ ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №
43 сумата 2 321,28 лева –
падежирали неплатени лизингови вноски и вноски за покритие по застраховка
„Каско на МПС“ по договор
за финансов лизинг № 01000433/00002 от
25.07.2018 г., съгласно следните фактури: №
**********/20.10.2018 г., № **********/20.11.2018 г., № **********/20.12.2018
г., № **********/20.01.2019 г.; сумата 6,01
лева – неустойка за забава за периода от 20.08.2018 г. до 27.09.2019 г.,
съгласно сметка № **********/27.09.2018 г.; сумата 720,00 лева – разходи за връщане на лизинговата вещ във владение на
лизингодателя, съгласно фактура № **********/30.01.2019 г., за които е
издадена заповед № 866 от 01.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1271/2019 г.
на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т.Г.П. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Амиго Лизинг“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43 сумата 60,95 лева-разноски за внесена държавна
такса в заповедното производство-ч. гр. дело № 1271/2019 г. на Врачански
районен съд, както
и сумата
131,90 лева-разноски за внесена
държавна такса по гр. дело № 2400/2019
г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Районен съдия: