О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 23.04.2021
г.
Софийски градски съд,
Наказателно отделение, IX
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ ДЕЧЕВ
мл. с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Тачева
в.н.ч.д. № 1515 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 345 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК.
Образувано е по частна жалба от 15.04.2021
г., подадена от адв. П.Г.от САК, в качеството му на служебен защитник, на
подсъдимия М.Г.С., срещу протоколно определение от 13.04.2021 г. постановено по
НОХД № 2806/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 19-ти състав, с което
по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК в разпоредително заседание е потвърдена
търпяната от подсъдимия мярка за неотклонение "задържане под стража".
В частната жалба се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят
счита, че е налице нововъзникнало обстоятелство, изразяващо се в приключване на
досъдебното производство и проведено разпоредително заседание, в което
подсъдимият е заявил, че желае делото да приключи със споразумение, в случай че
му се даде възможност да възстанови сумата от 300 лв. Алтернативно е заявил, че
желае делото да се разгледа по правилата на Глава двадесет и седма от НПК.
Защитата намира, че подсъдимият е задържан повече от пет месеца, поради което е
отпаднала опасността С. да се укрие или да извърши престъпление. Освен това същият е с установена по делото
самоличност и има известен адрес на територията на гр. София. Посочва още, че подсъдимият
е осъждан, но последната присъда е от преди десет години, наказанието по която
е изтърпяно преди повече от шест години и десет месеца. В частната жалба е
направен и собствен прочит на доказателствата по делото. Направено е искане за
изменение на взетата мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в по – лека такава.
Препис от частната жалба е изпратен на
СРП, като становище в срок не е постъпило.
Софийски градски съд, след като се
запозна с доводите, отразени в частната жалба, и доказателствата по делото,
намира от фактическа страна следното:
В хода на досъдебно производство М.С. е
бил привлечен в качеството му на обвиняем с постановление от 25.11.2020г. за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
На
25.11.2020г. същият е задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, а с
постановление на прокурор от СРП от същата дата С. е задържан за срок до 72
часа.
С определение от 26.11.2020г. на СРС, 112-
ти състав, постановено по НЧД № 15751/2020г. спрямо М.С. е взета мярка за
неотклонение "задържане под стража", потвърдено с определение от 03.12.2020
г. на СГС, III
въззивен състав, по ВНЧД № 4356/2020
г.
С определение от 02.02.2021г. на СРС,
131- и състав, постановено по НЧД № 1489/2021г. е изменена мярката за
неотклонение упражнявана по отношение на обвиняемия С. от „задържане под
стража“ в „парична гаранция“ в размер на 250,00 лв.
С определение от 09.02.2021г. на СГС, II- ри въззивен състав, постановено
по ВНЧД № 510/2021г. е отменено определението на СРС и е оставена без уважение
молбата на обвиняемия С. за изменение на взетата му мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Производството по НОХД № 2806/2021 г. по
описа на СРС, НО, 19 - ти състав, е
образувано по внесен на 24.02.2021г. в Софийски районен съд обвинителен акт
срещу М.С. за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
С разпореждане от същата дата съдията –
докладчик от първоинстанционния съд е насрочил делото за разглеждане в
разпоредително заседание на 18.03.2021г.
С определение от 26.02.2021г.
постановено по НОХД № 2806/20201г. по описа на СРС, потвърдено с определение от
08.03.2021г. по ВНЧД № 847/2021г. по описа на СГС, е оставена без уважение
молбата на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение.
С разпореждане на съдията – докладчик от
СРС делото е пренасрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.04.2021г.
В разпоредително заседание от
13.04.2021г., на основание чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК
взетата спрямо подсъдимия С. мярка за неотклонение „задържане под стража“ е
потвърдена. Съображенията на СРС за това са липсата на данни за промяна на обстоятелствата.
На следващо място съдът е приел, че не е налице твърдяната от защитата
неразумност на задържането, с оглед неговата продължителност и при отчитане на баланса
между интересите на правосъдието и общественото спокойствие и личните права на
лицето.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от процесуално
легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което въззивният състав я намира за допустима. Разгледана
по същество обаче същата е неоснователна по следните съображения:
Нови доказателствени източници, приобщени
и налични по делото, които да разколебават направеното и утвърждавано при няколкократните
проверки на законността на мярката за неотклонение обосновано подозрение
относно авторството, не се откриват. На досъдебното производство са извършени
значителен обем действия по разследването, респ. налични са показания на
множество свидетели, събрани са писмени доказателства и доказателствени
средства, чийто комплексен анализ е в подкрепа на извода, че независимо от
презумпцията за невиновност, от която се ползва подсъдимия С., подозрението за
съпричастността му към вменената престъпна деятелност остава обосновано.
Налице е реална опасност подсъдимият да
извърши престъпление. Независимо, че
последното му осъждане датира от преди десет години, не може да бъде
пренебрегнат фактът, че подсъдимият е с изключително богато и разнородно
съдебно минало. Предимно е осъждан за извършени престъпления против
собствеността, повечето от които в условията на опасен рецидив. Освен това
деянието за което му е повдигнато обвинение предмет на настоящето производство
е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Твърдяната от защитата нисък интензитет на упражнената
от подсъдимия принуда при отчитане на механизма
на извършеното деяние, не е определящ за високата степен на обществената
опасност на деянието и дееца. Поради тези съображения настоящият състав намира,
че подсъдимият е с трайно изградени престъпни навици, като прекараното време в
социална изолация не е изиграло възпираща и превъзпитателна роля у личността му.
Категорично не може да бъде споделен
доводът на защитата, че приключването на досъдебното производство и
провеждането на разпоредително заседание представляват ново обстоятелство по
смисъла на чл. 270 от НПК. Единствено продължителността на срока за задържане се
явява релевантно при изследване на обстоятелствата в това производство. В
настоящия случай подсъдимият е задържан за по – малко от шест месеца. Този срок
не е непропорционален и не се явява неразумен. Акцентирането в частната жалба
относно наличието на добро процесуално поведение на подсъдимия, с оглед
изразеното от него желание делото да се развие по реда на деференцираните
процедури не е предпоставка за изменение на мярката за неотклонение, а
единствено представлява правна възможност за реда по който да се проведе
наказателното производство.
Твърдението, че подсъдимият има адрес на
територията на гр. София, доказва единствено, че даден административен адрес е
деклариран от лицето, но сам по себе си не може да се приеме за достатъчна
гаранция, че подсъдимият няма да се отклони от наказателното производство.
Ето защо подадената частна жалба е
неоснователна, а атакуваният с нея съдебен акт като правилен и законосъобразен
следва да бъде потвърден.
С оглед изложените
съображения Софийски градски съд,Наказателно отделение, IІІ въззивен състав, на основание чл.
345 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.04.2021
г. постановено по НОХД № 2806/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 19-ти
състав, с което по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК в разпоредително
заседание е потвърдена търпяната от подсъдимия мярка за неотклонение
"задържане под стража".
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2.