№ 304
гр. гр. Червен бряг, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20244440100923 по описа за 2024 година
на Червенобрежки районен съд – специален регистър на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.7 и сл. от Закона
за защита срещу домашното насилие
В РС – Червен бряг е постъпила молба от М. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен
бряг, обл. Плевен, *** и адрес за призоваване в с. *** подадена чрез адв. Ц. Ц. от ПлАК, с
адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „Екзарх Йосиф“ № 10 против Н. Ц. Д., с ЕГН
********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, *** и адрес за призоваване в гр. *** за издаване
на заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН. Образувано е гр.д. № 923/2024 г. по
описа на съда. С първоначалната молба е направено искане за издаване на заповед за
незабавна защита, включваща мярката по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН - „задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да
приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;“, а именно
жилищата в гр. Червен бряг, обл. Плевен, *** и с. ***, без посочване адрес на месторабота и
места за социален контакт. Иска се и налагане на глоба в размер на 1000.00 лв., което
наказание не намира своята правна обосновка в нито една от разпоредбите на Закона за
защита от домашно насилие. В молбата единствено се твърди, за проведен телефонен
разговор между молителката и ответника, в който той я е заплашил, че ще отиде до
собственото си жилище, което в момента се ползва от молителката без правно основание,
ще го разбие и ще прави каквото си иска, както и я е нарекъл, с думата „боклук“. Счита, че
това е изпълнило състава на разпоредбата на чл.18, ал.1 от с.з. и това представляват „данни
за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото
1
лице“. Твърди се многократни случаи на психически и физически тормоз още от детството й,
без да се сочат конкретни периоди, деяния, и др. каквото и да е.
МОЛИТЕЛКАТА – редовно призована се явява лично и с адв. Ц. Ц. от ПлАК, който
поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява лично и с адв. И. В. от АК – Ловеч. Оспорва
изцяло молбата. Изразява становище, че от години не комуникира с молителката и не е
извършил каквото и да е деяние спрямо ищцата, което да бъде прието като акт на домашно
насилие. Претендира разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК
прие за установено от правна и фактическа страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Искът е допустим. Безспорно по делото, като неоспорено
от страните е, че молителката и ответника са дъщеря и баща. Делото се води между
надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу действия на домашно
насилие на лице от кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по
чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална
подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е неоснователна.
По делото с молбата са приложени и приети – Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН; Решение на
ЧРС за прекратен граждански брак; Решение на ТЕЛК; у-е за раждане; нотариален акт за
собственост на недвижим имот – всички в заверени копия. В хода на производството са
приобщени и материалите по преписка образувана в РУ – Червен бряг по сигнал на
ответника срещу ищцата.
По делото като свидетел е разпитан: ГНГ – приятел на майката на молителката и живеещ
със нея на семейни начала.
Разпитан в о.с.з. свидетеля дава показания, че присъствал на телефонен разговор, на който
чул някой да нарича молителката „боклук“, тя му казала, че това бил баща й, с когото не си
говорели от години и били в обтегнати отношения след развода с майка й. Последния не
познава ответника и никога не е разговарял с него.
Особеното положение в процеса, което има разпитания по делото свидетел – близък до
молителката и това може да го мотивира да бъде тенденциозен и необективен. Това налага
съда, когато преценява показанията му и да ги подложи на много подробен и задълбочен
анализ въпреки това не успя да открие точни и ясни данни за извършен акт на домашно
насилие, още повече същия да носи елемента на заплаха, тъй като ответника с нищо не е дал
повод в последните години да е извършил нещо, което дори да навежда на мисълта, че би
могъл да застраши живота или здравето на молителката. Нещо повече, свидетеля не познава
и няма как да знае или разпознае гласа на ответника , дори да е чул нещо по телефона.
Липсват и очевидци на твърдения от молителката случай на домашно насилие.
2
От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и показанията на
свидетеля не се установи, че ответника е причинил насилие на молителката в описания в
молбата случай. Установените от показанията на свидетеля факти опровергават изцяло
твърденията на молителката изнесени в молбата. Преследваната от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити действителните жертви на домашно насилие,
като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие
лица, които са поставени в риск. Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Физическото домашно насилие от своя страна се
изразява в неслучайно физическо посегателство, което може да има множество проявни
форми включително и нанасянето на телесни травми. Гореописаните форми на насилие
представляват домашно насилие спрямо което ЗЗДН е в състояние да предостави закрила на
пострадалите лица. Настоящата инстанция приема, че не е налице акт на домашно насилие
по смисъла на чл.2, ал.1, предл. първо, трето и четвърто от ЗЗДН – физическо, психическо
или емоционално домашно насилие, извършен от ответника Н. Д. на 25.07.2024 г. В
процесния случай съдът намира, че не са налице основания да бъде ангажирана
отговорността на ответника по реда на ЗЗДН. При така обсъдените доказателства и
направени изводи въз основа на съвкупната им преценка съдът прие за установено, че не се
доказа по несъмнен начин твърденият от молителката случай на домашно насилие
причинено й от ответника по молбата, поради което същата се явява недоказана, а от там и
неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с § 1
Заключителните разпоредби и чл.11, ал.3 от Закона за защита срещу домашното насилие
молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Червен бряг
държавна такса в размер на 25.00 лв. и на ответника направените в производството разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на М. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен,
*** и адрес за призоваване в с. *** подадена чрез адв. Ц. Ц. от ПлАК, с адрес: гр. Червен
бряг, обл. Плевен, ул. „Екзарх Йосиф“ № 10 против Н. Ц. Д., с ЕГН ********** от гр.
Червен бряг, обл. Плевен, *** и адрес за призоваване в гр. *** за издаване на заповед за
защита от домашно насилие по ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН М. Н. Д., с ЕГН ********** да заплати по
сметка на РС – Червен бряг държавна такса в размер на 25.00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. Н. Д., с ЕГН ********** да заплати на Н. Ц.
Д., с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.
3
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от постановяването му пред
Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4