№ 45387
гр. София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20241110125128 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК
Образувано е по искане на адвокат П. П.-пълномощник на ответника „Д.“ ЕООД,
обективирано в Молба (вх.№ 106065/25.03.2025 г.) за допълване на Определение №
10846/06.03.2025 г. за разноските по производството. Релевирани са доводи, че още с Молба
(вх.№ 76237/04.03.2025 г.), с която е заявил оттегляне на предявените искове е поискал
ответника да бъде осъден да му заплати сторените от него разноски, тъй като последния е
станал причина за завеждане на делото.
Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК и по делото И. Й. Р. е получил препис от
молбата и в едноседмичния срок е подал отговор. Заявява, че още с получаване на исковата
молба е заплатила дължимата сума. Твърди, че делото не е от фактическа и правна сложност,
която да оправдава присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Поддържа, че
разноски се присъждат, само ако действително са направени, което в случая не е налице.
Софийски районен съд, след преценка на данните по делото и доводи на
страните, намира следното:
С постановеното по делото Определение № 10846/06.03.2025 г. съдът е прекратил
производството по настоящото дело на основание чл. 232 ГПК, поради оттегляне на
предявените искове.
Поради обжалваемост на постановеното по делото определение, съдът приема, че
искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК, обективирано в молбата, на молителя-ищец е направено в
срока за неговото обжалване – изтекъл 31.03.2025 г. включително.
Разгледано по същество искането е също и частично основателно.
Поради прекратяване на производството по настоящото дело, поради оттегляне на
предявените искове и по аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 ГПК (с поведението си е
станал причина за завеждане на делото) отговорност за сторените от ищеца разноски за
адвокатски възнаграждения, следва да носи именно ищеца.
Според т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело
1
№4/2013г. на ОСГТК при ВКС, с решението по чл.422 от ГПК съдът се произнася и по
разноските в заповедното производство.
По делото са представени доказателства, че адвокатските възнаграждения са
платени– Договор за правна защита и съдействие от 06.06.2023 г. за платено изцяло
адвокатско възнаграждение от 400 лева(по заповедното производство-частно гражданско
дело № 32483/2023 г.) и Договор за правна защита и съдействие от 26.02.2024 г. за платено
изцяло адвокатско възнаграждение от 400 лева(по исковото производство- гражданско дело
№ 25128/2024 г.), както и съответните държавни такси- Платежно нареждане от 07.06.2023 г.
за сумата от 25 лева (по заповедното производство-частно гражданско дело № 32483/2023 г.)
и Платежно нареждане от 28.02.2024 г. за сумата от 25 лева (по исковото производство-
гражданско дело №25128/2024 г.).
По настоящото дело (исковото производство- гражданско дело № 25128/2024 г.)
ответникът с Отговора на исковата молба (вх.№ 285987/10.09.2024 г.) е направил възражение
(„с оглед фактическата и правна сложност на делото същите/разноските биха се явили и
прекомерни“) по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на разноските, респ. на адвокатските
възнаграждения.
В т. 3 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
ОСГТК при ВКС е прието, че при произнасяне по направено искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
съдът трябва да направи преценка на фактическата и правна сложност на конкретния спор и
ако след тази преценка направи извод за несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, да
намали договореното адвокатско възнаграждение.
Според тълкуването, дадено в решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22, въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за
адвокатско възнаграждение – в размер не по – нисък от минималния, определен в Наредба
№ 1/09.07.2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията по смисъла на чл. 101,
§ 1 ДФЕС. Следователно, произнасяйки се по въведено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
съдът не е обвързан от предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа, а дължи преценка дали заплатеното адвокатско възнаграждение е
съответно на представената услуга, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото, защитавания интерес, както и конкретно извършената работа.
В настоящия случай предмета на делото са искове по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с
чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 765 лева, представляваща дължими месечни вноски и неустойка
по Договор за предоставяне на обучение и участие в реалити шоу от 23.01.2021 г. и по
чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 143.22 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 05.08.2021 г. до 09.06.2023 г.
В процесния случай ищецът, като заявител по заповедното производство- частно
гражданско дело № 32483/2023 г. е подал Заявление (вх.№ 166168/12.06.2023 г.) и съобразно
чл.7, ал.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
претендираното адвокатско възнаграждение следва да е на половината от това по чл.7, ал.2,
2
т.1, респ. да е 200 лева, както и по настоящото исково производство- гражданско дело №
25128/2024 г. ищецът е подал Искова молба (вх.№ 5957/28.02.2024 г.), но по същото не са
провеждани съдебни заседания, което съобразно чл.9, ал.1 от Наредбата, дължимото
адвокатско възнаграждение следва да е в размер 3/4 от това по чл.7, ал.2, т.1, т.е. 3/4 от 400,
равняващо се на 300 лева.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че справедливия и
обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по заповедното производство- частно гражданско дело № 32483/2023 г.,
следва да бъде редуцирано до сумата от 100 лева, а за процесуално представителство по
исковото производство- гражданско дело № 25128/2024 г., съобразен с фактическата и
правна сложност на делото и съответстващ на действително свършената работа(само
изготвяне на Искова молба, без процесуално представителство), следва да бъде редуцирано
до сумата от 200 лева.
На общо основание, ответникът щом е станал причина за завеждане на делото
дължи възстановяване на внесените от ищеца авансово държавни такси от по 25 лева за
заповедното- частно гражданско дело № 32483/2023 г.и исковото- гражданско дело №
25128/2024 г. производства.
По изложеното съображения, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК Определение № 10846/06.03.2025 г. по
гражданско дело № 25128/2024 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52-ри състав, като
ПОСТАНОВЯВА следното:
ОСЪЖДА И. Й. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ул.“Георги Тутев“№28Б, да
заплати на „Д.“ ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.“Хаджи Димитър“№87, ет.6, офис 6, на основание-с аргумент за противното от чл. 78, ал.
2 ГПК, сумата 100 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение по
заповедното производство- частно гражданско дело № 32483/2023 г.; сумата от 25 лева,
представляваща платена държавна такса по заповедното производство- частно гражданско
дело № 32483/2023 г.; сумата от 200 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение по исковото производство- гражданско дело № 25128/2024 г. и сумата от 25
лева, представляваща платена държавна такса по исковото производство- гражданско дело
№ 25128/2024 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от неговото съобщаване на страните, на които да се връчи
препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4