№ 13026
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110163548 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 332409/20.11.2023 г. по описа на СРС,
депозирана от „.“ ЕООД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на управление:
гр. Видин, ул. Широка № 18, чрез юрисконсулт ., против Р. С. С. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. София, ЖК СЕРДИКА, бл.2, вх.А, ет.3, ап.7, със съдебен адрес: гр. Ботевград, ул.
Свобода № 3В, ет. 1, чрез адвокат И. А. Н., с която е предявен положителен установителен
иск по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1101.65
лева, представляваща главница за неплатена доставена питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за период от 15.07.2020 г. до 15.01.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 17.07.2023 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ответникът е наследник на титуляра на партида с
уникален абонатен № 003651 Боряна Дацева С.а и адрес на потребление гр.Видин, ул. Цар
Асен Първи № 28, вх. Б, ет. 2, за периода 15.08.2016 г. до 15.01.2023 г. Сочи, че
претендираните суми са за ползвани и неплатени ВиК услуги в процесния имот и през
процесния период, като същите не са заплатени. Моли съда да уважи иска и да му присъди
разноски. Сочи, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК за процесното вземане, като поради
постъпило възражение от ответника му било указано от съда да предяви иск за установяване
на вземането си. Сочи, че предмет на иска са вземания по фактури за доставена питейна
вода и отведени отпадни води на обща стойност 1101.65 лв. за периода 15.07.2020 г. до
15.01.2023 г., както следва: фактури №№ **********/15.07.2020 г., **********/14.08.2020
г., **********/15.09.2020 г., **********/15.10.2020 г., **********/15.11.2020 г.,
**********/14.12.2020 г., **********/15.01.2021 г., **********/15.02.2021 г.,
**********/15.03.2021 г., **********/15.05.2021 г., **********/15.07.2021 г.,
**********/15.09.2021 г., **********/15.10.2021 г., **********/15.11.2021 г.,
**********/13.12.2021 г., **********/15.01.2022 г., **********/15.02.2022 г.,
**********/15.03.2022 г., **********/15.04.2022 г., **********/15.05.2022 г.,
**********/15.06.2022 г., **********/15.07.2022 г., **********/15.08.2022 г.,
**********/15.09.2022 г., **********/14.10.2022 г., **********/15.11.2022 г.,
1
**********/13.12.2022 г. и *********/15.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумите. Моли
съда да уважи исковата претенция и да му присъди направените разноски в двете
производства.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, оспорва иска като неоснователен. Счита, че не е безспорно, че ответникът има
качеството на потребител. Оспорва твърдението, че ответникът е в облигационни отношения
като собственик и носител на вещно право на ползване върху имота. Оспорва исковете по
основание и размер, оспорва и иска за лихви за забава, тъй като ищецът не бил представил
доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество. В
заповедното производство е оспорил, че вземанията са погасени по давност. Моли съда да
отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Със заявление от 17.07.2023 г. ищцовата страна е поискала от съда да издаде заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 39941/2023
г. по описа на СРС, 120 състав, по което била издадена в полза на заявителя Заповед за
изпълнение на парично задължение. Предвид това, че в срока по чл. 414 ГПК длъжникът е
подал възражение срещу издадената заповед, съдът е дал указания на заявителя да предяви
иск за установяване на вземането си. Това обуславя и правния интерес на ищцовото
дружество от водене на настоящото производство.
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 131, том 1,
рег. № 1164, дело № 123 от 05.07.2023 г., с който Стоян Петров Петров, Нина Иванова
Гандева, Бойко Иванов Иванчев, Росица Димова Петрова, Р. С. С., Красимира Йорданова
С.а, Дима С.а С.а, са продали на Даниела Тошева Кирилова-Каменова собствения си
недвижим имот, придобит по наследство и представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10971.501.166.7.5. по КККР на град Видин и находящ се в гр. Видин, ул.
Цар Асен I № 28, вх. Б, ет. 2, ап. 5.
От удостоверение за наследници от 15.06.2023 г., издадено от Община Видин е
видно, че Бояна Дацева С.а, посочена като титуляр на процесната партида, разкрита при
ищцовото дружество за процесния водоснабдяем имот, е починала на 01.06.2002 г. и е
оставила за свои наследници Нина Иванова Гандева, Бойко Иванов Иванчев, внуци
(наследници на дъщеря недялка Станкова лалова, починала на 21.04.2020 г.), Росица Димова
Петрова, дъщеря, Дима С.а С.а и Р. Светослав С., внуци и Красимира Йорданова С.а, снаха
(наследници на син Светослав Димов С., починал на 12.12.2022 г.). Предвид датата на
смъртта на наследодателя на ответника, съдът приема, че собственици на процесния
водоснабдяем имот са били наследниците през исковия период и като такива се явяват и
потребители на предоставяните от ищеца услуги, съгласно чл. 2, ал. 1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор и чл. 3 от Наредба № 4 от
2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи.
Ответникът е декларирал с нотариална заверка на подписа си с рег.
№ 1163/05.07.2023 г. по описа на Нотариус Александър Ангелов с рег. № 488 на
Нотариалната камара и район на действие Видински районен съд, че всички дължими суми
към „ВиК“ ЕООД, гр. Видин за изразходвана вода в Апартамент № 5, находящ се в гр.
Видин, ул. Цар Асен I № 28, вх. Б, ет. 2, ще бъдат заплатени от него. Декларацията е
приложена на л. 19 от ч.гр.д. № 39941/2023 г. по описа на СРС, 120 състав, същата не е
оспорена от ответника и представлява извънсъдебно признание на вземането в цялост.
Представени са фактури за начислените суми за предоставени в имота ВиК услуги,
които не са оспорени от ответната страна и чрез тях се установява размера на
претендираната главница. Ответникът лично е подписал разписка на 18.05.2017 г., че е
2
уведомен, че водомерът, находящ се в имота, подлежи на периодична проверка. Този
документ, приложен на л. 20 от делото, също не е оспорен от ответната страна и установява,
че ответникът лично е бил уведомен за необходимостта водомера в жилището да премине
проверка за годност. Няма данни това да е било извършено.
Ето защо, съдът приема, че ответникът в качеството му на сънаследник и
съсобственик на процесния водоснабден имот през процесния период, се явява потребител
като такъв и е признал извънсъдебно вземането с приложената в заповедното производство
нотариална декларация, както и задължението да заплати всички суми за ВиК услуги,
дължими за имота. Тъй като фактурите, представени от ищеца, не са оспорени от ответника,
съдът приема за доказани размера на претендираните суми за главници и лихви.
Ответникът е навел възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията
по реда на чл. 414 от ГПК в заповедното производство, което следва да бъде разгледано.
Съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника. Представената към заявлението по чл. 410 от ГПК нотариално заверена
декларация от ответника с достоверна дата 05.07.2023 г. прекъсва давността, поради което
от тази дата започва да тече нова давност. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД, от прекъсването на
давността започва да тече нова давност, поради което към датата на подаване на заявлението
пред съда на 17.07.2023 г., не е изтекла тригодишната давност. Тъй като вземанията са
станали изискуеми през периода от 15.07.2020 г. до 15.01.2023 г., следва да се има предвид и
спирането на давността през време на извънредното положение, обявено от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. със Закона за извънредните мерки, по време на който период всички давностни
срокове са спрени по закон.
Съобразявайки горните обстоятелства, съдът приема, че вземанията към датата на
приключване на устните прении по настоящото исково производство – 13.05.2024 г., не са
погасени по давност, тъй като същата е била прекъсната с направеното признание от
ответника. От друга страна, с предявяване пред съда на заявлението по чл. 410 от ГПК на
17.07.2023 г., давността е била спряна до приключване на съдебното производство и същата
не тече до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. Ето защо, давността за
вземанията, признати от ответника с нотариално заверена декларация на 05.07.2023 г. е била
прекъсната, а на 17.07.2023 г. е била спряна, поради което не е изтекла тригодишна давност
за същите.
Предвид изложеното, съдът счита исковата молба за основателна и същата следва да
бъде уважена изцяло.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в заповедното производство в
размер на 38.96 лева – държавна такса, 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, 25 лв. за
държавна такса в исковото производство и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на
производството по делото, събраните по делото писмени доказателства и приключването му
в едно открито съдебно заседание, разгледано в отсъствие на страните, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между от „.“ ЕООД, ЕИК .,
представлявано от ., със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ул. Широка № 18, чрез
юрисконсулт ., против Р. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. СЕРДИКА, бл.2,
вх.А, ет.3, ап.7, със съдебен адрес: гр. Ботевград, ул. Свобода № 3В, ет. 1, чрез адвокат И. А.
Н., на основание чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, че
ответникът Р. С. С. с ЕГН: ********** , дължи на ищеца от „.“ ЕООД, ЕИК ., сумата от
3
1101.65 лв. (хиляда сто и един лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща главница
за неплатена доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за период
от 15.07.2020 г. до 15.01.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.07.2023 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
39941/2023 г. на СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА Р. С. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. СЕРДИКА, бл.2,
вх.А, ет.3, ап.7, да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК ., представлявано от ., със седалище и адрес на
управление: гр. Видин, ул. Широка № 18, чрез юрисконсулт .,, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 213.96 лв. (двеста и тринадесет лева и деветдесет и шест стотинки) за
разноски в исковото и в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4